10/30/2009

Реактивни мисли

„Стандарт” се хвалят, че утре ще пуснат „100-те крилати фрази на Борисов.” Много ми е интересно дали ще пуснат това за шубата. Не вярвам, особено след като съобщих, че не е от Достоевски. Щото те ме четат редовно. Съдя по това, че след като им обърнах внимание, че любимият им ясновидец Караджов през 2002 г. позна изпитите за кандидат студенти само на 50%, те вече не включват този факт в каталога на успехите му.
Бас слагам, че и определението за електрически ток няма да включат. А то е не просто крилато, ами направо реактивно. Като го питаха от къде знае за далаверите в „Мариците”, Бойко каза: „Имаме наши експерти, които познават този бизнес, защото той е много специфичен, а и, както е определението във физиката – насочен от движение на електрични товари, това е електричният ток, той минава и не се усеща.”
Мисля, че няма да включат сред стоте крилати и една ранна саморефлексия на премиера, която граничи с ясновидство: „Когато всичко зависи само от личното желание, а не от системата, се получава смешната история такива като мен да ги обявяват за герои, за борци на справедливост, за Индже войвода. Може ли такива смехотворни неща за 21 век?” (10.01.2003, "Труд")
И други мисли на премиера имат пророчески характер.
Пророчество за държавата: „Държавата в момента е на ръба. Или ще тръгне напред, или ще се върне обратно. (06.03.2002, "Стандарт")
Два пъти вече оттогава тръгва напред…
За живота: „Какъвто сам си направи живота човек, такъв ще бъде той. Така е направил чичо Пейо, като казал "Дий!" на кобилката. Тя тръгнала и той паднал. ("Стандарт", 30.11.2002)
За милицията: „Непрекъснато говорим на полицаите да бъдат вежливи, любезни, внимателни. Да помагат на възрастни дами и на деца. И наистина повечето го правят. Но тежкото ежедневие им се отразява зле. …Дъжд, сняг, жега - те са на улицата и стоят по 5 часа. После ги пращаме на друго събитие. И накрая някой го среща и го пита колко е часът и полицаят му удря един шамар. (22.12.2004, "Стандарт")
За президентството: „Изборът за президент е миноритарен.” (21.03.2006, "Стандарт") „При този парламент и при това правителство, дори да стана президент, ще съм в хватка, в която нищо няма да мога да направя. Защо тогава да жертвам основната си фигура - тоест аз, за нещо, което няма да промени живота на хората. ("Стандарт" от 02.09.2006)
За учението: „Защото всеки човек има нужда да се учи. ... Аз не искам да се уча на гърба на хората. Тук трупам опит и събирам екипи... Засега ние ще се съсредоточим в следващите местни избори... ("Политика" от 07.04.2006 )
Това последното изказване е направено, когато Бойко беше кмет на София и го питат дали ще се кандидатира за президент. Така, както се е изразил, излиза, че или шопите не са хора (нещо което и мен ме е усъмнявало) или че въпреки нежеланието, все пак се е наложило да се учи да бръсне на гъза на софиянци…
Но следващата мисъл ми е най-любима: „Само с усилена работа. Днес е събота и аз съм на работа, работя до 21 часа, имам срещи до 11 часа, а след това ще откривам паметник на Паисий Хилендарски. В 12 часа ще открия тържеството „Ретро", а след това ще играя тенис.” (29.09.2008, „Дневник”, Македония)
Не мога да изцитирам всичко. Няма да е пресилено, ако кажа, че в творчеството на Борисов има повече мисли отколкото в това на Достоевски. Поне с една – тази за шубата. И занапред често ще се връщаме и ще анализираме тези самородни късове мисловно злато.
Но докато още говорим за милиционери.
Четирима полицаи оцеляха, след като пропаднаха в шахтата на асансьор в НАП-Търговище. Служители от БОП и Икономическа отивали да правят проверка на агенцията. Обаче въжето на асансьора се скъсало и те паднали в шахтата. И сега разследващите работя по три версии: 1. Опит за възпрепятстване на проверката от страна на НАП – Търговище. 2. Съоръжението е било за трима души, а те са се качили 4-ма. 3. Съоръжението е било за четирима, но сред тях е имало двуличници.
Когато става дума за полицаи, нищо не звучи невероятно. Обаче си спомням един случай от преди няколко години, когато на един семинар във Велико Търново 13 даскали се качиха в един асансьор за четирима и той естествено се срути. Добре, че оцелели. Па де да знам дали е добре… А кажете ми какво да очакваме от такива идиоти? Ама то, от друга страна, за тия мизерни пари какво да искаш! И да не е имбецил, като иде там, малките келеши ще го направят…
Дянков връчи бюджета на Цецка на „флешка” с думите: "Щастлив съм да продам проектобюджета за 2010 г. на председателя на парламента Цецка Цачева". Колегите от „Стандарт” наричат това „неволна езикова грешка”. Да, бе! Толкова е неволна, колкото когато г-жа Касабова рече на царя Секскобургготски! Човек като си мисли само за едно нещо… Пък и чух едни работи за продаване, ама да видим дали ще излязат верни…
Иначе за бюджета какво да ви кажа? По-добре да го беха пуснали на MP-3 тройка, да си го копи българинът и да си денси… Разправят че бил много джазов.
Едно време във Византийската империя финансовите министри (протовестиарии) са ги избирали сред евнусите. И точно така са говорели, с тънки гласчета, прищипани някак. Смятало се, че, понеже евнухът няма жена, деца, любовница, та няма за кого да краде. От Византия протовестиариите минали и в българското царство, но българите забравили, че трябва да им резнат… таковата и от тогава насам не е известен български министър да да не краде… С тънки гласчета е имало, но честни – не!
Любимият на „Стандарт” ясновидец Божидар Караджов вика, че мъжете все още държали първенството по изневери, но последните три години процентът на неверните жени се е качил с 25% и те настигали мъжете. Качил се е дръжки. Спаднал е бе, шарлатан! Баба Ванга казваше: „От 1943 г. гледам, мъж курварин не съм видяла, а всяка втора жена е уруспия.”
Не е ли така? Една жена, ако не иска, се води изнасилване, бе! И ако мъжът накрая си вземе парите обратно, пак е изнасилване!
„Ясновидецът на републиката” направил разбор и по професии. Първи уруспии били докторшите. Щото докторите се скъсвали да бачкат за пари и се връщали каталясали в къщи. И естествено госпожа докторшата търси щастието навън. А напук на всички очаквания, според Караджов, моряшките съпруги почти не пристъпвали клетвата за вярност.
Стига, бе? Верно? Учуден оставам. Имаше един случай през 1986 г. във Варна. Един кораб се развали още в териториални води и се върна. 62 развода от 68 възможни. Една булка била в родилното, една у мамини си, една била партиен секретар и другите 3 нямали уважителна причина да са сами в къщи, но имали късмет.
Но това вероятно е било изключение. Съвременните моряци и жените им изобщо не си изневеряват. Действителен случай. Един се прибира след 6 месеца и още от Истамбул бие телеграма на неговата: „Шест месеца без секс, чакай на кея!” Тя му отговорила: „Шест месеца без секс, гледай да слезеш първи!” Ама да не беше и виц това. Но горното е действителен случай.
Айде стига толкова. Да не преуморявам повече основната си фигура – тоест аз…

10/29/2009

Кой сега е №1?

Верчето ми пише под вчерашния текст: „Докторе, най-великият си!”
Мерси. (За малко да кажа знам…) Ама не ме хвалете, че ми става неприятно. Щото винаги си мисля, че е можело и повече, но сте си го икономисали… Макар че пък то от „най-великия” къде повече? Те степените са ограничени. Велик, по-велик, най-велик и Бойко. Но Бойко се става много трудно. Той самият Бойко още не е станал напълно…
За Достоевски не сте прави. Не очаквам премиерът да е чел Фьодор Михайлович. Очаквам само да не лъже, че го е чел.
И друго да ви кажа. Недейте, братя и ти сестро Мери, недейте се кара дали съм от Пазарджик, или не съм. Не съм от Пазарджик. От селата съм. Това е голата истина за д-р Филипов и за нея варак нема измислен. И не е нужно да притуряте сол в раната. Да ви кажа честно, сериозно съм обмислял варианта да си направя корекция на съдбата, та белким се заличи таз пазарджишка прокоба… Даже си бях запазил час при ясновидката Мария Мъглова, дето я рекламират в „Новинар”. Обаче едно приятелче ходи и не остана доволно. Вика: „Чукам и аз на вратата, а отвътре се чува: „Кой чука?” И аз си викам а та еем у врачката, ти това като не можеш да познаеш…”
Той Пазарджик не само на мен, ами и на страната много проблеми създава. Цялата бурна деятелност на Никито Василев за транслитерацията и смяната на табелите почна от това, че се бъркаше името на Пазарджик. И аз тогава предложих, като по-евтино, да му сменим името, да се кръсти примерно на основателя му. Но краеведите разбраха отнякъде, че този център на прогреса бил основан от некой си Минет паша, татарин. Та се реши, че по-добре Татар Пазарджик, нежели Минет Пазарджик.
Та да не се караме за Пазарджик. Дето казваше котаракът Леополд: “Ребята, давайте жить дружно!“
Като казах котарак… Станишко вчера го питат къде е затрил маса документи на ДАНС и той отговаря: "Защо никой не попита за приятелския кръг на Бойко Борисов - "Котараците", за които знае половин София". Много интересно, аз сигурно съм в другата половина, щото нищо не бях чул за котараци. Те получили поръчките за строителството на паркинги на метрото и езерото Ариана? Това ми се вижда много дребнаво на фона на пътните братя, каката, чичо Митко, но пък от друга страна, въпросът е принципен. Който открадне игла, ще открадне и хазна. Ще поразпитам за тия котараци и къде още са се облизвали и ще ви обадя.
Вчера Болен Лидеров вика: „Има един човек, който се е заел истински – аз съм убеден в това – да движи напред държавата. Трябва по всякакъв начин да помагаме за това.”
Оня ден Бойко каза: „Вместо да излязат и да кажат - „Ей, един се намери, който да се мъчи да оправи държавата в криза, те продължават да ми създават допълнително напрежение.”
И само Сидеров има доблестта да стане и да го признае… И сигурно забелязвате, че единствено той не създава допълнително напрежение.
Аз съм чел някъде, че ако един народ може да излъчи само един човек, който е способен да го спаси, този народ не заслужава да бъде спасяван. Но то при нас все бамбашка седят нещата – или един, или хич… Помните ли разказа на Максим Горки „Сърцето на Данко”? Ей, това не трябва да го споменавам. Ако стигне до Бареков…
Чест му прави на Сидеров! Да каже такива думи, при условие, че беше казал едни други думи. Не ги помня точно, но ставаше дума нещо за ибрици, слугинажи, споменаваше се някаква пожелателна хомосексуална връзка на Борисов и Вилфред Мартенс… И сега всичко това е надмогнато! Това не е просто промяна, това е промяна в темелите, в това, което Джон Ролс нарича „обхватната доктрина”. Такива промени са плод или на вътрешно съзряване, или на силен външен подтик…
Но и ГЕРБ оценяват подкрепата. Въпреки че лятото се направи ремонт на НС, тия дни се ремонтирали основно стаите на „Атака”. Не че е нещо Бог знае какво, но при тези икономии, дето Цецка е наложила, си е силен жест. Купили им бели кожени гарнитури, поръчкови бюра, столове със страхотен дизайн, огромна плазма, бял мокет. Те мокета, естествено, го засрали на втория ден, но все още личи, че е бил бял.
Бялото не за навсякъде. Имахме една колежка, която ходеше само с черни сутиени. И като я питаме що, вика: „Ами пипат, цапат...”
Стига политика. Малко на светски теми.
Анджелина Джоли… Мискинка! В новоизлязла книга за нея пишело, че на 16 г. спала с гаджето на майка си. Щото майка й така си я е възпитала: „Мама ми внуши, че онова, което е под полата, трябва да се използва”. Права е нейната мама, но все пак да е с мяра. А не да ти се изтрие пъпчето и после да се чудиш как да обясняваш…
Брад вика, че още когато я взимал, знаел в какво се забърква. Надали баш всичко е знаел. Дали знае, че в Холивуд не му викат Брад Пит, а Баджанак Пит? Зад гърба му, де.
Негово светейшество патриарх Максим навършва днес 95. Господ здраве да му дава. Аз туй, попското дълголетие, го давам като много силно доказателство, че трудът е вреден.
Папа Бенедикт няколко пъти вече на литургии възхвалява ценността на почивката и казва, че „свободното време в модерния забързан свят е нещо добро за хората”. А православната църква крие от нас, че Господ не е против да почиваме и малко повече. То не че ние не си почиваме, но някак си със свито сърце…
Предупреждавам отците да внимават с поздравленията към рожденика. Щото ми разказваха, че на тържеството, когато дедо навърши 93, пловдивският владика Николай държал тост, пожелал му да живее 100 г. Прозвучало много неловко… Етикетът изисквал да се позове на Ной, на сина му и внуците му…

10/28/2009

„Законите на Хамурапи”

Премиерът вика: „Аз тайно съм се надявал, че не може до такава степен да превърнат службите в пачавра.”
Не че не може, щото явно може. Но не бива! Ама, господин премиер, това си има и добра страна. Както обича да казва д-р Филипов, пачавра леке не хваща. Вече каквото и да им се случи на службите, няма да им личи. Например в ДАНС и хомосексуален скандал да лъсне, и педофилски даже, никой няма да забележи. Това го казвам само условно, да не си помислите, че нещо съм чул. То аз, че чух – чух.
Проучване на Алфа Рисърч за обществените нагласи за „Бюджет 2010” показва, че хората били против да се вдига акциза на цигарите и алкохола. Против са, ама наум. Управляващите да не четат мисли бе, граждани?! Те, ако четяха мисли, специално моите ако можеха да прочетат... Знаете ли къде щеше да ги сърби непрекъснато? Те всъщност нищо не четат де, ама това е друго. Откъде да знаят, че сте против? Бийте им една телеграма поне! Или нещо друго им бийте…
Като казах, че не четат, та пак се сетих за Бойко и Достоевски. Както си правех отзарана виртуални кушии из пространството и в Клюки.бг попадам на: „Фандъкова си ляга с Достоевски.” „Образователната министърка не крие, че любимият й автор е Достоевски и често заспива именно с него.” Сигурно. „Престъпление и наказание” е точно книга да заспиш! Особено сцените, дето Разколников коли бабичките с балтията. Ама аз го споменавам това за друго. Снемам отговорността от руските служби – не са те подвели Бойко за браточките Карамазови. Това за шубата му го е пробутала Фандъкова. Мискинка!
Добре де, излиза, че Бойко няма един човек край себе си, на който да се довери по литературните въпроси. Преди време Цецко го подведе, че Томас Мор е написал „Градът на Слънцето”. И Бойко каза, само на това основание, че я е чел.
Ще използвам случая да предупредя моята колежка и шеф на кабинета на Бойко. Руми, по никакъв начин не споменавай в присъствието на премиера Мъндзъ, Вико, Вебер, Макиавели, Кант и другите, дето проф. Фотев ни насилваше навремето да ги четем. Макар че мисля, че за Кант вече някой се е изпуснал. Особено се пази да не споменеш „Законите на Хамурапи”. Защото там има работи, които звучат гаче ли са писани миналия четвъртък. „Ако човек извърши грабеж и бъде заловен, той трябва да бъде убит.” Да не почне премиерът да разнася из София и „Законите на Хамурапи” както разнасяше закона за изтреблението на разбойниците на Стамболов и да вика: „Ето такива закони искаме!”
И му обясни, ако прецениш че е удобно де, че трябва да продължи да си говори като прост човек, това най се харесва на хората. Това го направи популярен и няма защо да рискува с нов имидж. Щото вече е политик. А понятията „политик” и „интелектуалец” са в допълнително отношение – колкото в по-голяма степен си политик, толкова в по-малка си интелектуалец и обратно.
Пък една гражданка ми пише, че не била съгласна за Коко Бароко. Като чуела барок, тя си представяла катедрала. И понеже, от една страна, не си представяла една катедрала да е нагъзена, а от друга, не си представяла един Бареков да не е нагъзен, та не била съгласна, че може да има връзка между Бароков и катедрала.
Вижте сега, госпожа, не сте права. Има връзка. Ама вие не търсите където трябва. Чувала ли сте израза: „Някои остаряват като катедрала, други като цървул.” Ето, това е връзката. Така остаряват, както са и живели.
Обади ми се едно приятелче от финансовото министерство. Вика тука работата не отива на добре. Верно правели къщичка за котката на съпругата на Дянков. Паралелно с бюджета. Самата съпруга щяла да си има кабинет в министерството. Дянков им дал пример как Мишел Обама си имала кабинет в Белия дом.
Ако Блъсков беше честен, сега щеше да напише, както написа на времето за главния прокурор Филчев: „Изпускаме Дянков”.
Не че ще се хваля, но вчера бях прав, че малките лъжи неизбежно водят до по-големи. „Стандарт” пише, че премиерът Борисов нямал заеми. А Цецко взел кредит от 59 хиляди евро или 115 394 български лева за срок от 30 год., за да си купи апартамент.
Нещо не разбирам. Доколкото си спомням, Бойко и Цецко обещаха, че ще си ипотекират жилищата и ще теглят кредит за предизборната кампания. „Новинар”, 13 март 2009 г.: „ГЕРБ ще осигури финансиране за предизборната си кампания с банков кредит от 440 000 лева и дарения на симпатизанти, обяви председателят на партията Цветан Цветанов. Заемът ще бъде обезпечен с лично имущество, каза той и даде за пример апартамента си като предмет на ипотека.”
И Бойко потвърди. Кредитът трябваше да се върне за две години с парите от държавната субсидия. Сега излиза, че Бойко изобщо не е теглил кредит. А Цецко теглил , ама не за предизборната кампания, а да си купи по-голям апартамент. Пък някои викат, че повече от един бил купил.
Възможно е, разбира се, Цецко да е теглил кредит, да са врътнали парите в изборната кампания и с печалбата да си е купил апартамент. Иначе излиза, че са излъгали.
Ей, ама то се иска голям кураж да се заробиш с 230 хил. като Цецко. Ами, ако, не дай Боже, утре Бойко го уволни, както няма никакви фирми и участия? Ще гризне дръвцето…
И за друго бях прав. Че няма как Янето да не бвг на Б. Имал бил сведения за корупция в кабинета. Естествено, Бойко му стана много неприятно. Вика, че ще предизвика предсрочни избори и ще им гледа сеира на всички, дето само му създавали „допълнително напрежение". Господин премиер, ами тя опозицията е за това, да създава напрежение. Един много по-умен от нас двамата заедно човек, е казал… Казвам от нас двамата, щото ние с вас двамата по сами не сме някоя интеректуална сила, особено вие… Та този човек е казал, че по определение „Опозицията е политическа партия, която следи правителството да не сбърка нещо, докато спъва действията му.”
Ще стане много интересно, ако Бойко поиска вот на доверие. Нямам съмнения, че БСП и ДПС ще дадат пълното си доверие на кабинета. И тогава кой ще го бутне? Янетата, които не са чак толкова луди, че да не усещат, че клизматично добитите 4.18% никога вече няма да се повторят? Или „Атака”, дето е хванала тренда надолу, па и оня подлец Антон Сираков им е отмъкнал досега няколко областни организации? Или може би Костов, когото историята вече с нетърпение чака да вмести на страници си? Или „туморът” Димитров?
Не, господин премиер, няма сила, която да ви свали преди да се… Дали да го кажа? Не, няма смисъл. До тук простотия не написахме и не бива накрая с едно насиране да развалим доброто впечатление.
Абе, братя, имам една молба. Чета вчера, че зам.-министърът на транспорта Камен Кичев рекъл, че нафтата от локомотивите на БДЖ да се продавала в интернет и блогъри я предлагали на търг. Проверих в блога на Инджев и Бедров, не предлагат. Та, ако некой знае нещо, много моля да ме информира. Мен ми стига две цистерни да разтикам.

10/27/2009

Коко Barocco и Премиерът Слънце

Вестниците съобщават, че тръгнала нова мода сред автоинструкторите. Понеже се хванали доста хора с пари, та вече в пари, на ръка или кеш не се приемало, а само с дебитна карта, захранена със съответната сума.
Да, има я тая мода, но не е тръгнала от автоинструктурите, а от депутатите. Именно те през 2002 г. усъвършенстваха формите за материално стимулиране. Защото, съгласете се, много просташко, а и унизително e за достойнството на депутата, да му се подават под масата пари в плик. Над масата пък е опасно. По тая причина благодарните фирми или лица почнаха да дават на депутата дебитна карта и пин код. Тя, естествено, не е на името на депутата. Така нашият избраник яде, пие и пазарува без да оставя приходно-разходни следи. Ходи го гони!
Безкрайна е „хайдушката евристика” на българския политик!
И понеже ги знам, бях много възмутен оня ден, като прочетох, че 30 индобългари изкарали тримесечен стаж в парламента. Викат, че бил „безкрайно полезен” за тях. „Ние попаднахме в кухнята на политиката… Така научихме много неща за управлението на държавата…”
Ето от това ме беше страх! Не биваше да допускат индобългарите до кухнята на политиката. Щеше ми се някак да си останат с традиционните вярвания, че може да се краде само на дребно. Колкото може да се носи на гръб. Максимум с талига. Имиша на хората по селата, джилязо, такива работи.
Пък в Сливен японски инвеститори влагат 240 млн. евро да правят ток от вятър. Японците отишли и на място се уверили в силата на вятъра.
Няма какво да ходят, то се знае. В Сливен вятър да искаш. И индобългари. Даже и поговорка има: Изправиш се – вятър, наведеш се - камък, обърнеш се – индобългарин. Но за сега на индобългарите не им е намерено приложение. Многократно предлагах да се използват да въртят генераторите в малкото случаи, когато не духа вятър. Но кой ме слуша. Ще пиша вече лично на Лечков.
Пък във Видин един пич влязъл на тържествената сесия на общината и раздал на всички съветници малко пакетче с панделка. Като го отворили после, вътре имало тениска с надпис: "Аз нямам нужда от секс, мен общината ме е.е всеки ден".
Я какво съвпадение! И мен! Пък аз се ласкаех, че едва ли не мен ме уважават ексклузивно… Ей, братя, ами то ние ако вземем да се съберем и си разкажем един на друг истината, може да се окаже, че общината всичките ни е.е, бе!
Пък в кампанията "Направи си кмет” установила, че само 8% от столичани желаели попфолкът да е любима музика на бъдещия кмет. Гледайте с какви глупости занимават хората! Е, Бойко като слушаше турбофолк, та какво? Не го ли избрахме, че и повторихме? И Ивана ходеше да му пее по десет пъти „Кой сега е номер едно?!” Макар че той криеше музикалните си предпочитания. Като го питаха, когато стана главен секретар, каква музика обича, той не каза турбофолк, а каза „филмова музика”!
Един политик не бива да си позволява да лъже, дори и за дребни неща. Щото който лъже на дребно, после ще почне и на едро. Аз не се съмнявам, че обича Енио Мориконе и саундтракът на „Кръстникът”, но едва ли колкото Ивана… Та си позволявам да кажа, че Бойко послъгва на дребно.
Ще се изтълкувам. В едно интервю за „Плейбой” (бр. 46, 2006 г.) Миролюба Бенатова разпитва Генерала за връзките му с Любен Гоцев, Славчо Христов и т.н.
„Искат да ме уязвят. В „Братя Карамазови” е казано: "Най-добрият начин да унищожиш един човек, е да си послужиш с добре подбрани истини за него". Или пак от тази моя любима книга: "Неговата шуба ли бяха откраднали или той беше откраднал шуба?! Имаше нещо около този човек!".
По късно повтори тази мисъл в малко по-различен аранжимент и пред Бароков: „Не е важно дали той е откраднал шуба или са откраднали неговата шуба, важно е, че около него има нещо". Тогава Бароков се прекръсти с думите: „Доживях политик да цитира Достоевски.”
Бароков, ще трябва да те разочаровам! Бойко не е цитирал Достоевски. Това е руски виц, идиом, както искаш. Питат един руснак за някакъв човек и той отговаря: „Шут его знает. То ли он украл шубу, то ли у него украли шубу. Что-то у него там с шубой!» И понеже и те са славяни като нас (Чакай да ти кажа аз как го знам!), та се среща в различни варианти: "То ли он шубу украл, то ли у него украли, а дело темное!" Много популярен руски израз и затова рядко ще го чуете целия. Казаците го в съкратен вид: „Что-то у него там с шубой.” И доколкото Достоевски е руснак, вероятно и той го е ползвал. Но в „Братя Карамазови е пропуснал да го вкара.
Та дали „Братя Карамазови” е любимата книга на Бойко, оставям на вас да прецените.
Аз си имам моя хипотеза. Бойко казва за себе си, че е „човекът, които най-много се е срещал с руските служби на най-високо ниво.” И именно те са го заблудили. Сефте! Щото високо, високо нивото, но то и най-високото ниво в службите не предполага боравене с Достоевски. Казвам го това с превантивна цел. Утре ще се срещне с немските друзя, те ще употребят любимия си идиом „Тук е заровено кучето” и току Бойко направи грешка и го припише на Гьоте… Както казва Гьоте в любимата ми книга „Фауст”… И ще стане „Познах те, Гьоте, познах те! „Малка нощна…”
Платон май беше казал, че „всеки човек има по два гения”. В случая с Бойко, единият е ясен. Сега се опитах да ви обясня, че вторият не е литературен.
И защо е всичко това? Според Хаджийски парвенюто обикновено не е човек, който се примирява да мине за неразбиращ и от по-тънки работи… Та смятам скоро да чуем и кой му е любимия балет и опера.
P.S. Да не си помислите, че “Бароков” е правописна грешка! Не е.
Барокът е характерен с претрупаност, театралност, живописни тавани с розови облаци и амурчета, раковини, фестони, кадифета с пурпурен и зелен цвят… Чист кич, няма какво да се лъжем.
И знаете ли каква е била социалната цел на барока? Да се внуши величието и могъществото на абсолютната власт, блясъка на Краля Слънце!
В журналистиката барокът досега не беше познат. Но всяко нещо си има начало. В началото бе Коко Бароко…
Когато употреби думата „контрапунктика”, три дена имах афазия.
Не че Бюреков не му отива, но в Бароков има по-дълбока метафора. Бюреков намеква за личните качества на субекта, а Бароков ни го представя вече в релация с обекта. Така си мисля, де…

10/26/2009

„Четвърти километър” – на всеки километър

Стига вече с тоя доклад на ДАНС, бе! Дайте нещо да поработим. За тия 4 месеца в НС се внесе един проект само – да се удължи срока за отстрел на глигани с две седмици. И то въпреки, че „Труд” написа с ей толчави букви, че според китайския хороскоп, премиерът е глиган. От петък само с тоя доклад ни занимават. С простия си акъл аз така разсъждавам: Станишев може да си направи копия, да ги раздаде на който трябва. Що да крие оригинала? Даже, ако иска, и нотариално заверени копия може да си направи! Да е докладът в един екземпляр, само до него, да го скрие, ама не е. И журналистите като папагали - доклада, та доклада… Милиционерски работи!
И Костов и той: “Очевидно е, че Сергей Станишев е извършил грубо нарушение на Закона за класифицираната информация. Би трябвало да му се потърси наказателна отговорност за това”.
Иване, ти да мълчиш! Да не напомня за един доклад, направен от Атанас Атанасов, който Пешето Стоянов някак си беше забравил да върне. И го размаха в студиото срещу Бого Бого. И му изяде главата… На Пешето, Богомил си е добре.
Не че не искам да видя Станишко в райе в Пазарджишкия… Абитуриентският ми беше в райе и оттогава имам слабост. Той ми е срещу дома, ще му ида и на свиждане. Директорът е от махалата, няма да ми откаже. Даже ще му занеса и марксистка литература, да си завърши „Защото сме социалисти”. В дотук написаното я нема фабулата. Аз временно я държа марксистката литература в Пз в мазето…
Както и да е. Искам да кажа, че не може настоящият мандат да се занимава само с миналия. Трябва да се направят и едно две неща градивни, щото откраднатото нема да се върне, а народът трябва да яде…
Знам какво ще ми кажете, ама знаете ли аз какво ще ви кажа?! Вчера чета, че според плановете на финландското правителство, догодина телекомуникационните компании са задължени да предоставят на всеки от 5.2 млн. жители интернет връзка със скорост поне 1 мегабайт в секунда, а до 2015 – 100 мегабайта. А дано ние дотогава поне разберем кой е откраднал доклада...
И за да ме разберете още по-добре, ще ви цитирам как започва първата ми книга: "Мрачно. Студено. Подтискащо направо. Цялата държава се юрнала след някакъв протокол за някакъв договор с някакви агенти на английската корона..."
Датата е 25 март 2002 г. Днес сме 27 октомври 2009 г. Седем години и два кабинета по-късно. Но по нищо не личи...
Честно ви казвам, само с простотии се занимават.
Премиерът се разпоредил вече никакви представителни разходи в МС. Който му се пие кафе, да се бръкне. „Моето разбиране е, че като идва гост - отиваш и плащаш едно кафе. Както и аз си плащам моето кафе. Купувам си кафето или си го правя на машината. Ако някой ми е много скъп и драг, го черпя. Ако не ми е - не го черпя.”
Така е, така е… И в общината си го плащаше, ама го беше направил 10 ст., та пенсиите от цяла София ходеха там да пият…
Вашето разбиране, господин премиер, да ме прощавате, ама е малко селско с оглед на поста ви.
Представете си, че на премиера му идва на гости в МС друг премиер. И той вика: „Миче (примерно), иди мойто момиче вземи две кафета и две минерални „Банкя”!” И вади два лева и ги дава на Мичето. Пък ако Мичето има по-важна работа, премиерът казва на госта: „Чакай да ида да пусна по едно кафе.” Ако му е драг госта, де. Иначе пуска една вода. А може и котлонче с джезве да си тури в кабинета. Щото Бойко го предпочита турско… И после ходят гостите по света и разправят какъв кафеджия е нашият премиер…
Това вече не е популизъм, не е демагогия, това е нещо друго. Не съм единодушен какво е, но мисля, че е много по-опасно. Щото Байчо на село, дето гледа на едно кафе като на голяма инвестиция, сигурно ще се впечатли…
"Май Демокрит бе казал, че ако воловете имат богове, боговете им ще бъдат волове." Това го е написал Мирон Иванов. Но и аз си го мисля.
Вероятно ще има и няколко човека, които ще кажат, че приоритет за капиталистически мислещия човек е да се изкарат пет лева, а не да икономисат пет лева, но няма кой да ги чуе.
„Капитан Бакърджиев седеше на мостика и, обърнал гръб на брега, гледаше към вечното море, а си мислеше за капризите на човешката душа, тази многопластова като кромид лук човешка душа, която винаги крие под себе си нови пластове, и всичките ужасно много си приличат, както прочее си приличат и люспите на лука. И когато обелиш последната люспа, виждаш, че си стигнал до една стара пословица.”
Икономията е майка на мизерията…
Иначе дето е забранил цветята, не сам против. И доктора да питате, и попа, и даскала, от цветя хаир никой не е видял…
Вестниците са много притеснени, че поради финансови причини, имало голяма опасност да пуснат лудите на свобода. Ужас! И тогава вече изчезва и малката разлика между “Четвърти километър” и останалите километри. И дето ми писаха от офиса на Верчето: „Четвърти километър” – на всеки километър!” То не че сега не е така, де…
Вие няма откъде да знаете, но и при лудите си има мода. Последно като се видях с д-р Иванов, една седмица след изборите, на „Четвърти километър” вече имаше двама, които твърдяха, и не без основание, че са Бойко. Единият знаеше „Братя Карамазови” наизуст и по цял ден цитираше откъси… Направо като ония човеци-книги на Бредбъри. А другият, с помощта на две капачки от лимонада и станиол от марципан си беше пригодил на халата пагони на генерал-лейтенант. И Цецка имаше, и Цецко. Цецка е скромна. Каквото и да я попиташ, вика: „Питай Фидосова!” А Цецко ходи по коридорите и вика: „Да си изчистим къщичката!” Има и един скулптор. Той седи на една табуретка в коридора и като мине някой край него, му вика: „Келнер, малка водка!” И си бърка в носа и… Не, това няма да го довърша… По царско имахме трима царя, две Никита, един Олимпи и т.н. Искам да кажа, че светът на лудите е огледален на нашия. А може да е и точно обратно.
Президентът, въпреки протестите на демократите, отпътува за Корея. Ще посети известната пещера Соккурам, будисткия храм Пулгукса, музея Кьонгджу, ще му връчат почетната титла "доктор хонорис кауза" на университета "Ханкук”… Той, не знам дали знаете, но е доктор хонорис кауза и на Ереванския университет. Но не затова полъгва, а по рождение и отчасти по професия…
Дето се вика, айде тая година доктор хонорис кауза, пък догодина и доктор хонорис кауза пердута…

10/25/2009

Чеченското пророчество на Лев Толстой


"Последното произведение на писателя - кавказката му повест "Хаджи Мурат", съдържа завещанието на мъдреца към света, което цял век остава неразчетено от властниците..."
Да го разберем ни помага писателят Деян Енев. В рубриката "Гостува ни" можете да видите откъс от книгата на Деян "Хора на перото", която ще се появи на пазара всеки момент.

10/23/2009

През-ден-та

Чета в сайта “Всеки ден”: „Сините призоваха Първанов да не ходи в Нова Зенландия”. Ей, колегите, такваз държава - ЗеНландия - нема, бе! Нито Нова, нито Стара. Да нямате предвид Зеландия?
Но да не се заяждаме на дребно пред големия проблем, който сините поставят.
Та сините, в лицето на Агов, викат, че Параванката нямало що да ходи в Австралия и Зеландия, щото търговията ни с тях се ограничавала само до няколко кила сирене и малко извара. А сме щели да похарчим 500 хил. лв.
Верно, че президента през ден пътува някъде. Може би трябва да направим елизия на това „и”, излишно е някак си – прездента. Оня ден беше в Перник, сега отива в Зеландия. От презденството уточняват, че преди това щял да посети и Корея. Ама не казват коя Корея. Щото те са две за разлика от Зенландия. Логично е да иде в Северна. Така мисля де, не знам.
Агов се прави на отворко: „Озадачава ни и обстоятелството, че държавният глава на Австралия и Нова Зеландия - английската кралица, живее в Лондон…” Прав е, не мога да си кривя душата. Американският президент като има някакъв проблем да решава с Канада и ходи до Лондон да се види с бабето.
И Костов веднага подхваща исото на Агов по телевизора. Сега трябвало да се правят икономии и държавната глава трябвало да даде пример как се правят икономии.
И той е прав, да му се не види! От опит знае какви икономии могат да се направят от командировки. В декларацията си за 1999 г. Ванчо записа, че от заплати е взел 14 737.87 лв., а от командировки е икономисал 11 000 лв. и 15 280 долара! Да отбележа само, че по това време изследване на общественото мнение показа, че хората смятат Ванчо за най-богатия българин. Но той въпреки това продължи да икономисва. И после, през 2003 г., с тия пари и с парите от още командировки си купи български и турски държавни ценни книжа за $150 594 долара.Изобщо с икономии от командировъчни чудеса се правят. И затова сега, като гледа как прездента през ден обикаля многодневни и скъпи дестинации, му е скомина. То тая работа е като да гледаш някой как яде лимон. Без да искаш и на теб ти тръгват лигите…
Администрацията на прездента контрира: По „изричното нареждане на президента” разходите на институцията са намалени с 31.76%. „Щатът на президентството е 170 служители, но от тях са заети 153” места. Щеха да са 152-ма, ама нали Иво Атанасов изпадна от вагона с оркестъра... Те шопите от Мраката, Граово, Знеполе… се поддържат… Колкото и да изкарва от Еврофутбол, все пак някъде трябва да му текат осигуровките…
Абе, хубаво е да си президент, даже и с орязан бюджет. Във всеки случай много по-добре, отколкото да работиш нещо. Мисля, че прездентът много ще страда когато му се свърши мандатът. Дали не можем нещо да му измислим, някакъв трети полумандат, та да преходи по-плавно, без стрес, към дестинацията София-Перник-Сирищник?
Да ходи доде може. Но все пак да има някаква файда. Щото ми казаха, че се бил зарекъл до края на мандата да посети и Обама. Което вече са пари на вятъра направо. Оня ден в блога си големият аналлизатор Николай Бареков отбеляза: „В САЩ феноменът Обама започна да издиша като балон. Американците бързо разбраха, че всекидневните обамови речи по телевизията няма да им напълнят обратно хладилниците и да изплатят ипотеките.”
Немаме работа при един фалирал президент!
„Новинар” посветили цяла страница на тиквата: какви вещества съдържа, за какво помага, как се съхранява по-дълго, как да я сготвим с говеждо, с мляко, как да извъртим тиквеник… Ужка, че дошло есен и затова се сетили за тиквата! Ама лани на есен не писаха за тиква!
Вестникарите са много подли! Навремето в един вестник, по Виденово, даже да не беше и същия, не ми позволяваха много-много да хуля властта. Чорбаджията четеше наред, даже и карето. И аз к’во? Викнах Лещански и му казах: „Скивай сега, пич! Искам така да наредиш звездите, че на Виденов само карък да му излиза.” И Лещански мръдна там нещо си с няколко градуса и Виденов попадна в сферата на трайните неблагополучия… Не че си приписвам някакви заслуги, само искам да дам пример колко подли могат да бъдат вестникарите, когато се налага.
Господин премиерът, доколкото знам, вярва само на хороскопите на Лещански, които излизат в „Стандарт”. Та да има едно наум. И тоя вестник си има някои традиции, които трябва да се знаят. От 1997 до 2001 г. „Стандарт”, под ръководството на колегата Москов, беше син, та син. „Демокрация”, Бог да я прости, не можеше да се вреди да похвали властта от него. Обаче в нощта на изборите, Ленчето Костова вижда колегата в НДК как я заобикаля от далече и почва да му вика: „Юлий, Юлий, не ме ли познаваш..? Не я познавал. Царя познавал вече. После се запозна и с други…

10/22/2009

Феномени и ноумени

"24 часа": "Депутатите с палта в зала, спешно им пускат парното."
Пуснете им, пуснете! Да не измръзнат на некой какалашките. Човек, когато му е студено, се поразмърда малко, свърши некоя работа и се стопли. Това човекът, за депутататът не знам. Щото човекът като стане депутат и минава в друго качество. Сменя счупената си вектра с парламентарен мерджан, абитуриентския костюм с "Ерменеджилдо Дзеня" (който му стои като поръчан по интернет, ама кой ти гледа!), боб чорбата и малебито със супа от броколи и крем брюле, мачкания вестник с гръцки тоалет папир… Изобщо настъпват цялостни промени в неговия бит и душевност. В душевността не толкова… Тя, както пише Хаджийски, изостава малко от бита. В смисъл че си сменяш бита, ставаш депутат, ама душевността ти на селски даскал още не може да го настигне. “Така е било винаги във времена на стопанска и политическа контрабанда.”
Ще добавя – и журналистическа.
В блога си Бареков написал статия: „Протагонистът Борисов”.
Жив да не бех!
Не бих ви занимавал с Бареков, но той всеки ден ни занимава по телевизора със себе си, тъй че се налага.
Според мен, тази статия е маскирана сатира на Протагониста. Пише: „Бойко Борисов продължава да троши европейските рекорди в социологията. Неговият рейтинг отдавна надмина този на Берлускони и Обама и е сравним само с този на източните лидери като Путин и Туркменбаши.”
Сравнението с Тюркменбаши е особено евристично. Бащата на туркмените беше интересен мислител. Смени имената на месеците, като януари го кръсти на себе си, направи зоопарк за пингвини и леден дворец в пустинята Каракум, задължи министрите да вземат участие в 36-километрово бегане за здраве, обяви извън закона всички инфекциозни заболявания, закри балета, операта, цирка, забрани златните зъби и т.н. и т.н.
Помня, че през 2003 г. Туркменбаши обяви конкурс за телевизионни журналисти под наслов "Кой най-малко хвали Туркменбаши". "От хвалебни оди аз съм готов да потъна вдън земя. Та нали всяка песен е за мен. От срам не знам къде да гледам."
Бареков, ето един конкурс, на който ще си последен! Но все пак не е лошо да опитаме да направим и у нас такова състезание. Ако Бойкобаши се засрами, де. Иначе не може да се направи. Досега не съм чул какво мисли за песента на Екстра Нина и Николета, дето се пееше нещо „…леле знаеш ли Никол, как си го представям гол…”
И после в статуята си, щото това е статуя направо, не е обикновена статия, Николайчо се пита на какво се дължи популярността на Бойкобаши и си отговаря: „Бойко е политически и научен феномен от световна величина. Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света.”
„Научен феномен” – така на коректен език викат на аутистите!
Рано прописа това момче. Трябваше още малко да попрочете. И щеше да знае, че Протагонистът отрича да е феномен: „За разлика от НДСВ, ние не идваме някъде отвън, хората ни познават и ни оценяват. Ние не сме феномен.”
Аз не мисля, че феномен е нещо лошо. Казвал съм ви сигурно за оная, дето отишла на лекар и рекла: Докторе, един мъж не може да ме задоволи. Ами опитай с двама, посъветвал докторът. И двама не могат. Опитай с трима. И трима не могат, и пет не могат, и десет не могат... Брей, ами ти си феномен! Точно така, феномен, а не курва, както вика цялото село! Но да не се отплесваме.
Но истината е, че от хилософска гледна точка Бойко е прав, ГЕРБ верно не са феномен. Вероятно той, повлиян от Кант („Критика на практическия разум”), има предвид, че ГЕРБ е ноумен. (Вж. също Платон, „Тимей”.) Ноуменът се намира отвъд пределите на опита и е недостъпен за познание. Щото Кант разделя същността от явлението, като смята, че същността е непознаваема. Тоест, виждаш го, но не разбираш какво точно представлява. Разбира се, трябва да се вземе предвид и „трансценденталното единство на аперцепцията”, ако ме разбирате.
Но да проследим по-нататък мисълта (да ми прости Господ преувеличението) на Бареков: „Бойко не е популист, той е протагонист на социалната пиеса, която играем всеки ден в живота. С две думи, тази личност играе главната роля и явно на нас ни харесва много повече от всички досегашни „Първи“ в държавата.”
На вас - да, а на нас?! А на нас, дет’ викаше един, чушки с праз.
Абе, Бареков, ако се разберем в тоя театър да викаме на Бойко Протагониста, тогава трябва да викаме на Цецко Деутерагониста, на Дянков - Тритагониста, на Станишев - Антагониста и т.н. Иначе пиесата саката някак ще седи… Ама няма ли да стане малко сложно, в смисъл гербаджиите да помислят, че ги псуваме на влашки. Щото има такива случаи. Например през 1894 г. на предизборен митинг в Карнобат големият баснописец Стоян Михайловски вкарал в речта си цитати на латински. И от опозицията ревнали: "Не го слушайте, псува ви по влашки!"
По-нататък с присъщото си тънко чувство за глупост Бареков вика: „Може би само Бай Тошо в миналото можеше така майсторски да управлява масите от всякакви позиции и роли…”
Нали ви казвам, че му се подиграва?!
Още мъничко търпение. После Бареков разказва как в САЩ се опитали с политолога Митко Аврамов да обяснят на някаква журналистка-дзвер „феномена” Борисов. Но се провалили: „Това наше, ако щете, интелектуално безсилие само показва колко сложно е да опишеш нещо толкова просто и работещо като стилът „Борисов“.
Нещо толкова просто… Не ви ли звучи като соцвица за къпания милиционер?
И изобщо трябва да я прочетете тая статуя. И тогава ще разберете вече напълно това, което ви казах оня ден: за истинската свирка се иска мурафет! Бареков само мърля занаята!
Ама дето викаше една професионалистка, „Навъдиха съ идни, тя ни знай как да го фани, шъ духа… Аз като го опним и му влиза слипа в задника…” Това малко просташко, може би не трябваше да го цитирам…
То само Бареков да е, с мед да го намажем. Всички вестници цитират с нескрито удоволствие последните данни на НЦИОМ: "Бойко Борисов би по рейтинг Берлускони". Това май беше от „Монитор, но може да е и от „24 часа”, или „Стандарт”...
Между другото, от НЦИОМ твърдят, че три четвърти от българите стояли зад Борисов. Значи само две четвърти са срещу него. Станаха много четвъртите ли? А, моите са си верни, питайте НЦИОМ за техните. Знаете вица за Мечо Пух и Прасчо и десетте гърненца с мед, които Мечо разделил по равно, като си взел неговите осем…
Като споменах „Стандарт”… След интервюто ми в „Афера.бг” някой написал: „Вестникът, за който не настояваме да го кажеш, е „Стандарт”. На планьорка Славка ни изуми, като каза: „За Дилян или хубаво, или нищо.”
Ама наистина ли бе, колега? Странно, защото няма реципрочност. На планьорка в „Монитор” съм чувал ръководството да казва на спортния отдел: „Скъсайте му задника на Батков!” Той беше един от поръчаните в тоя лист.
Ало, пенсиите, един съвет, който почерпих от „фармакопеята” на „Стандарт”. Докторите съветвали да си правите контрастни душове: леден – врял, леден-врял… Оргазмът се калявал. Пардон, организмът. Обърках се, щото се сетих за един приятел, д-р Буренаков от Троян. Той беше измислил секс поза – „Батерия-душ”. Слагате бабата пред вас под струята и почвате да й правите контрастен душ. И тя се вие и усуква като 18-годишна. Опитайте, пък по-нататък ще ви открехна и за „Студена алпийска”.

10/21/2009

До Елин Пелин и обратно

Чета в „Стандарт”: „Столичани не държат новият им кмет да е чаровен”. Това сочели данните от кампанията "Направи си кмет". Не знам, може би щото софиянци малко се наситиха на чаровници. Софиянски колко беше чаровен! И как се усмихваше от ухо до ухо! Говоря за предпрокурорския му период. Щото после набързо си събра устата в по-прилична форма. По едно време даже бях предложил усмивката му да се вкара в герба на София и, Бог да прости Доньо Донев, ми нарисува няколко проекта … А Бойко колко беше чаровен! Но столичани сигурно им стана байгън от чаровници и сега им се иска нещо ново да опитат. Някой кисел тип…
Главният чаровник на републиката поискал да се напише специален закон за отвличанията: "Той, вика, може да е само от една страничка, но в него да бъдат заложени изключително високи санкции."
„На сърце ми, мила мамо, стар мерак лежи…” Помня как разнасяше Закона за изтребление на разбойниците от времето на Стамболов, по силата на който са ги пушкали на място, без съд и присъда, и викаше: „Ние такъв закон искаме сега...”
Що направо не върнем Отоманския наказателен кодекс. Ние бая време след Освобождението по него сме работили и сега може да ни е полезен - и за бандитизма, и за рушветчийството... В него най-важното е подсъдимият да си признае. Пък ако не ще да си признае - бой, бой – и той ще… Но трябва да стане по-бързо, докато полицията не е отвикнала да бие.
Пък Петьо Блъсков по телевизора изрази несъгласие. Вика: „Утре Пешо ще открадне тиква от пазара, Бойко и за тиквата ли ще се пише закон!”
Има резон. Само не биваше да дава за пример тиква! Пъпеш, диня - може, но не и тиква. Като туриш до Бойко тиквата и става… „Монитор” с това Бойко Тиквата се докара до тук… Но като го знам колко е хитър Петьо, не е случайно.
Любо Дилов обясни наскоро защо старите приятели Слави и Бойко сега враждуват. Слави ревнувал от успехите на Бойко. Та мисля, че и Блъсков ревнува. Ако помните, той по едно време се кандидатира за кмет на София. И за малко да спечели. Или спечели малко, забравил съм.
Из ония дни Блъсков се похвали в едно интервю: „Станишев го изгонихме, доколкото си спомням. Беше решил да си публикува мислите. Вместо репортажи искаше мисли да публикува. И тогава му обяснихме, че репортерството не се прави с мисли и така приключихме с този автор. Ама ако не бяхме го натирили, нямаше да стане премиер!”
Което е досущ както ние сме го казали. С малката разлика, че ние обвиняваме Димитрана Александрова, която последно го изгонила. Рекла, че пише като „рустикален наивист от времето на народниците” (или нещо подобно) и го напъдили. А като разбрала, че е станал премиер, си скубала косата: «Ние сме виновни, трябваше да му пускаме статиите.»
Не че изключвам и Блъсков да го е изгонил. Той хич не ги търпи такива. Веднъж какъв шут заби на Евгени Минчев. Един от онези ритници, за които Джером Джером пише: „Това беше енергичен, добре насочен ритник и попадението бе точно – нищичко от ритника не се загуби.” Ама хептен нищичко! И точно както при Джером, на нас ни дожаля за бедния Евгени, но колкото жалост и да можехме да изпитаме към него, тя не можеше да се сравни с жалостта, която самият той изпита към себе си… И до днес йощ Евгени, като го срещне случайно, минава на другия тротоар…
Както и да е.
Понеже споменах Любчо Дилов. Дал интервю за сайта „Афера”. Още в началото пробутва любимия си напоследък лаф: „Но, както казал шопът като се връщал от панаира в Елин Пелин, където го били, изнасилили и ограбили: „От друга страна човек се учи”.
Така е. Човек се учи от що му се случи.
Питат го: „Следите ли случващото се в медиите? Има ли "клякане" пред Бойко?”
„Следя, разбира се. Вестник „Новинар”, в който притежавам сериозен дял и съм председател на редакционния съвет е един от малкото независими от големи икономически групи вестници в България.”
Дето викат бившите му колеги от „Шоуто на Слави”, да е голям, да е голям, колко да е голям? За ролята на фронтмен дават дял, ама не чак пък голям! И да е независим, да е независим… А от малки икономически групи? Щото те като паднат от власт големите икономически групи стават малки икономически групи. Забелязали ли сте? Намеквам за Антоан Николов, реалният собственик на „Новинар”. Казвам Тошко Добрев и повече нищо не казвам. И не е нужно! Когато наследникът на Дилов на поста в „Гергьовден” го определи като „търговски ориентиран политик”, аз какво повече мога да кажа. Освен че, когато работиш с малки икономически групи, бизнесът трябва да е насочен към оборота. Докторът на Бранислав Нушич го е обяснил много добре. “Евтино е, защото, знаете ли, моят принцип е: по-малка печалба, но колкото може по-голям оборот. Лекарят, който е лекувал вашия покоен приятел, е спечелил от неговата смърт пет хиляди динара, а за същото време аз ще спечеля от десет покойника пак същата сума!”
„Що се отнася, вика Дилов, до монопола на г-жа Кръстева също намирам плачовете за смешни, а твърденията за силно преувеличени. Повечето издания в този кръг запазиха профила си отпреди смяната на собствениците.”
Съгласен съм, но не ми се спори. Няма обрат в профила. Има обрат в редакционната политика, но тя вероятно спада към анфаса, суратя казано по простонародному.
Та искам да кажа, че е хубаво дето някои издатели и редактори ходят до панаира. Лошото е, че нищо не научават.

Интервю на д-р Филипов пред в. „Шоу”

Докато чакате ежедневната колонка, можете да прочетете какво е казал докторът пред в. "Шоу" в рубриката „Интервю”. Публикувам го в автентичния му вид, защото някои от казаните от мен неща във вестника са икономисани, други са натамънени, а има и направо изопъчени. Например аз казвам, че не вярвам, че вестник „Галерия” се финансира с лични средства и кредити на Патрашкова и Зоя Димитрова, а в Шоу” е станало, че не вярвам, че „Галерия” ще успее. "Нормално", нали ще им бъде конкуренция. Както и да е. Когато дава интервю за жъл вестник, човек трябва да е наясно какви рискове поема.

10/20/2009

4х4

Министър Тотю Младенов рекъл: „Ще бъдат спрени социалните помощи на хората, които спират с мерцедесите си пред бюрата за социално подпомагане и носят златни ланци на врата.”
Точно така! Ай сиктир! Стига индобългарските барони са живели от потта на народа.
Обаче, г-н Младенов, вижте там и сред моите приятели пенсиите. И там има лъжебедни, със златни зъби и поршета! Ходят с няколко чифта очила „Trussardi” (за различините дистанции), правят си чейнета с апликирани диаманти… Е, аз лично не съм виждал такава пенсия, но съм сигурен че има. Така де, дето викаше Остап Бендер, ако в една страна циркулират някакви парични знаци, то е нормално да има и хора, които притежават по много от тях.
И френският посланик Понсен ни обръща внимание: „Виждаме скъпите коли, което създават странно впечатление, тъй като знаем какво показва статистиката за мястото на България сред останалите държави от ЕС.”
Затова появи ли се пенсия 4х4, да й се спират парите… Но първо да се разграничат тия с джиповете и тия дето са само регистрирани като 4х4, щото са с две бастунки…
Ало, пенсиите! Помислете и върху следния казус. Станишев каза пред 47- конгрес: "Приличаме повече на банда негодници, отколкото на съмишленици". И от 779 гласували социалисти 455 вдигнаха ръка за него. Тоест, не са против ръководството на БСП да продължи да си изглежда така.
Защо точно вие да помислите ли? Проф. Чавдар Кръстев вика в „Стандарт”: „Червените бабички обичат да имат млад лидер и ще си гласуват и занапред за Станишев .” Затова!
Абе, да ви питам: какво мислите за червените прашки на съветника на Станишко Азер Меликов? И това ли ви харесва? Браво бе, мискини!
В „Новинар” една мома пише: „Като гледам лидерите на тези партии (БСП, ВМРО, СДС - бел. Т.Ф.) се сещам за характеристиката за успешен водач на Хенри Кисинджър: "Не е задължително един лидер да бъде интелигентен. На един лидер не му трябва да е гениален. Трябва да е ясен и решителен. Когато е нужно - твърдоглав". Сещате ли се кой от нашенските лидери има тези качества?!”
За вас не знам, ама аз се сещам за един, който казва „вътрешен интериор”, „бих променил статуквото си”, който подчертава нещата с „много дебели думи”, употребява изрази като „протекшън охрана”, „тежки пенали”, който смята, че „изборът за президент е миноритарен”, че президентът „има четиригодишен мандат”…
Иначе наистина, един премиер не трябва да е Бог знае колко умен. Само колкото да си подбере умен екип. И тук започват моите големи съмнения – че с Цецко, Цецка, Фидоска, скритата лимонка Дянков, да не изреждам цялата банда кадри…, пардон, банка, това единствено условие за неособено интелигентния лидер няма да бъде спазено.
И Параванката е усетил, че Дянков яко е подпалил моторетката и предупреди: "Някои от министрите в кабинета трябва да охладят страстите. Чухме твърде много радикални идеи, от които се отказаха буквално на другия ден, и слава Богу, защото имаше идеи не само неработещи, но и опасни".
Ама той Параванката си отмъщава, щото Бойко оная вечер „На четири очи” набързо го бракува, прати го в политическа пенсия.
Според мен Бойко малко избързва. Преди известно време Валентин Вацев обясни пред Фрогнюз: „Партията винаги ще има нужда от хора, родени в Сирищник. Такива стават за изпълнителни директори, те не са собственици на фирмата, те са временно сложени. На тях се възлага голямо доверие, но им се напомня от къде са взети. Не забравям един впечатляващ факт - огромната биография на Първанов, публикувана във в. „Труд” в деня, когато той беше избран за председател на партията. Там имаше и чернобяла снимка на къщата на родителите му, с дъсчения кенеф в дъното на двора. Посланието беше: „Георги, взимаме те от там и ще те върнем там, ако не внимаваш”.
И Бойко си представя, че Параванката ей така, без борба, ще се остави да го върнат там!
Дали да кажа една простотия накрая, а? Що па не. Но предупреждавам, че е голяма простотия. „И независимо, че като зодия беше риба, а като човек беше лайно, той потъна в езерото…” Не, не става дума за Параванов, той е зодия рак.
Макар че пък той и ракът е водно животно.

10/19/2009

Кисинджър от Банкя

Другарки и другари, да ни е (ви е, де) честит новия стар лидер! Той ни (ви, де) доведе до ръба на пропастта. И вчера ние (вие, де) направихте още една крачка напред! Честито! Отново победи „трансценденталният гъзаросоциализъм”, както го нарече Валентин Вацев.
Абе, знаете ли, че мамалигите викали на премиера си Бъсеску Бисекску? Мъчих се некак да го пригодя, ама не можах.
Обаче хитрец е Станишев. В каква процедурна бизизходица ги вкара! И хем не подаде оставка, хем остана. Ако не бях вече цитирал „Краткото царуване на Пипин IV”, точно тука му беше мястото. Ама пък какво пречи да го повторя. Едва ли сте го запомнили. „Групата на комунистите се събра в президентската баня. Там обаче възникна протоколна безизходица. В банята имаше всичко на всичко две места за сядане. Партиен секретар беше господин Дупие, но по общо мнение културномасовикът Дьоклош управляваше партията. При това положение възникна въпросът кой от двамата има право пръв да избере къде да седне – на тоалетната чиния, или на бидето…”Между бидето и чинията не е голям избор. Не ли?
Станишко рече, че партията на Борисов била авторитарна. Премиерът побесня: „Наглост е партията, която е правила атентати в църкви, която е избивала хора по лагерите - социалистическата партия, бившата комунистическа, да нарича партия ГЕРБ авторитарна. Нека се засрамят малко, толкова са нагли, че не ми се коментират.”
Нагли са, нагли, г-н премиер. И като си помисля, че сме членували в тая партия… („В Симеоново тогава имаше седем или девет щатни партийни секретари. Събраха ни в салона и ни казаха - другари, до днес бяхме комунисти, а от утре сме деполитизирани… Тогава им заявих, че понеже това е голяма глупост, няма да се деполитизирам. (21.03.2006, "Стандарт")
Пък доц. Дуранкев пише в „Стандарт”: „Тези совалки на Борисов (дето разцъка набързо лидерите на най-важните страни в ЕС) напомнят стила на един Кисинджър…”
Да, има много прилики в стила. Има и много биографични прилики. Кисинджър е завършил Харвард със summa cum laude. Бойко е завършил гимназията в Банкя със златен медал. Кисинджър е преподавал в Харвард, Бойко в Магнаурската школа (Симеоново). Кисинджър е Нобелов лауреат, Бойко е двукратен лауреат на „Мъж на годината”. Една от любимите мисли на Кисинджър е: „Или вдигаш прах, или гълташ прах.” Това пък е любимата практика на Бойко. И т.н. и т.н.
Пък кака му на Бойко разправя по телевизора, че като бил малък, тя често го шамаросвала. “Веднъж беше обрал всички лалета в градината на баба ни и аз го нашляпах.” Не може да бъде! Аз съм чел, че когато се родил Бойко Борисов, докторът плакал. И оттогава се знае: Никога, никога не пляскайте Бойко по дупето.
Но стига политика. Да ви съобщя няколко културни новини. Фолкзвездата Габриела застраховала 900-кубиковия си бюст за 100 хил. евро. И втора застраховка си направила – срещу нападение - за 200 хил. евро. Щото има разни извратеняци, ще мине, ще я бодне с нещо и ще й изтече плънката. Нали помните преди години един как бодна картината на Леонардо… Ей, пенсиите, застрахователите свалят Каското на мадами с над 800 кубика? Щото циците играят ролята на еърбеци при катастрофа.
Ей, братя от последната възраст! Знаете ли каква зависимост открих тия дни? Че колкото по-дълго е живял един човек, толкова по-голям е шансът да умре. Помислете и ще видите, че съм прав. Гледайте си кефа, ей. Пуснете си парното, купете си една вратна пържолка и едно каберненце… Нема да живеете с орлите. Колкото и да им оставите на опечалените, все ще са им малко.
Пък Софи Маринова щяла да направи трети опит да се ожени за доведения си син. Сигурно. Щото това е лично отгледан и възпитан съпруг, не е някой срещнат на улицата. Да си го хванеш от малък, да си го направиш шукаритетен по свой вкус… Такива случаи са голяма рядкост. Освен Софка, се сещам за Уди Алън само. Той си отглежда съпругите от малки…
Шефът на боксовата федерация Марин Димитров вика, че е готов да сдаде поста срещу 500 000 лв. "Ако някой извади тази сума, правим събрание и става президент."
Страхотна идея, артък даже. Как не ми дойде на акъла, вместо да напускам, да продам поста си на наблюдател във в. „Монитор”. Толкова народ иска да работи с Дилян Пеевски, че като нищо можеше да изкарам десетина-двайсет бона. И тогава…

10/16/2009

Мобилни телефони на депутатите от ГЕРБ и Атака

1 Александър Ненков 0884 800076
2 Александър Стойков 0887 935320
3 Анастас Анастасов 0882 003222
4 Анатолий Великов Йорданов 0888 502060
5 Антоний Йорданов Йорданов 0888 701195
6 Ангел Даскалов 0888 939541
7 Аспарух Стаменов 0898 646375
8 Атанас Камбитов 0888 803499
9 Борис Грозданов 0888 268567
10 Валентин Николов 0878 939655
11 Валентин Микев 0895 558797
12 Ваня Георгиева 0896 729155
13 Величка Шопова 0888 211621
14 Владимир Тошев 0884 800182
15 Владислав Димитров 0885 775575
16 Вяра Петрова 0898 668511
17 Галина Банковска 0887 277232, 0898 543012
18 Галина Милева-Георгиева 0884 800013, 0888 453819
19 Геновева Алексиева 0888 555135
20 Георги Плачков 0898 339933, 0884 339933
21 Георги Андонов 0899 172130, 0882 026174
22 Георги Икономов 0897 933350, 0889 090925
23 Гинче Караминова 0888 630540
24 Даниел Георгиев 0889 867868
25 Даниела Дариткова-Проданова 0887 279781
26 Даниела Миткова 0884 800062, 0888 490693
27 Даниела Петрова 0888 353656
28 Делян Добрев 0899 175228
29 Десислава Атанасова 0884 800148, 0888 685002
30 Десислава Танева 0884 800064
31 Джема Грозданова 0889 239477
32 Диан Червенкондев 0888 441438
33 Димитър Петров 0884 800050
34 Димитър Главчев 0888 703002
35 Димитър Аврамов 0884 800106, 0888 653168
36 Димитър Атанасов 0889 696996
37 Димитър Лазаров 0884 800432, 0888 722309
38 Доброслав Димитров 0888 243636
39 Евгени Стоев 0888 378202
40 Емануела Спасова 0887 661212
41 Емил Димитров 0885 322336
42 Емил Гущеров 0888 952499, 0899 992620
43 Емил Караниколов 0887 596972
44 Емил Радев 0888 247080
45 Живко Тодоров 0885 950728
46 Зоя Янева Георгиева 0888 519142
47 Ивайло Тошев 0896 868203, 0888 851267
48 Иван Алексиев 0899 838152
49 Иван Колев 0889 999998
50 Иван Иванов 0889 514397
51 Иван Божилов 0897 862895
52 Иван Иванов 0888 710894
53 Иван Вълков 0884 800168
54 Иван Иванов 0884 800040
55 Ивелин Николов 0884 800117, 0897 853585
56 Иво Димов 0888 231595
57 Илия Пашев 0878 390480, 0882 411002, 0884 800222 (Гей, тоа па с три телефона, да не би да го потърси Бойко и да не го намери…)
58 Ирена Соколова 0887 458503, 0884 800254
59 Искра Фидосова 0884 800101
60 Йоана Кирова 0887 839250
61 Кирил Калфин 0887 993172
62 Костадин Язов 0888 727127
63 Красимир Ципов 0887 272238
64 Красимир Велчев 0884 800400
65 Красимир Минчев 0889 718040
66 Красимир Петров 0885 110012
67 Красимира Симеонова 0888 823352, 0896 770909
68 Лили Иванова 0884 800334, 0888 401668
69 Лъчезар Иванов 0884 800003
70 Любен Татарски 0887 989061, 0885 001533
71 Любомила Станиславова 0878 143916
72 Менда Стоянова 0888 263753
73 Мирослав Петков 0887 252251
74 Митко Захов 0888 231186
75 Михаил Николовски 0884 357740
76 Моника Ханс Панайотова 0884 800211
77 Недялко Недялков 0888 260157, 0898 773872
78 Нели Калнева - Митева 0888 832685
79 Никола Белишки 0889 940048, 0886 839818
80 Николай Коцев 0884 800033, 0888 705281
81 Николай Костадинов 0884 800237, 0899 806434
82 Николай Петков 0889 220382
83 Николай Мелемов 0888 342339
84 Николай Рашев 0885 141233
85 Павел Димитров 0884 800021
86 Петър Петров 0886 408960
87 Пламен Цеков 0887 245726
88 Пламен Нунев 0884 800063, 0888 521164
89 Пламен Петров 0899 155144
90 Румен Иванов 0888 797133
91 Светлана Найденова 0884 800466
92 Светлин Танчев 0888 301100, 0884 800526
93 Светомир Михайлов 0888 817719
94 Светослав Неделчев 0887 429363
95 Светослав Тончев 0888 807229
96 Свилен Крайчев 0887 447866, 0888 919905
97 Силвия Хубенова 0896 730828, 0889 304308
98 Снежана Дукова 0886 321112, 0896 783501
99 Станислав Иванов 0888 937307, 0884 800522
100 Станка Шайлекова 0889 020847
101 Стефан Господинов 0884 800212, 0895 433544
102 Стефан Дедев 0889 700188
103 Стефани Михайлова 0888 446506
104 Стоян Мавродиев 0886 701701
105 Стоян Гюзелев 0884 800142
106 Теодора Георгиева 0888 836020
107 Тодор Димитров 0884 800275, 0899 183807
108 Фани Христова 0888366141
109 Христина Янчева 0878 382290
110 Христо Христов 0888 206129
111 Цвета Караянчева 0899 992315
112 Цветан Сичанов 0887 695898
113 Цветомир Михов 0898 803300
114 Цецка Цачева 0884 800119, 0888 975582
115 Юлиана Колева 0889 147325
116 Янко Здравков 0887 485136, 0898 485136

Депутати от Атака в 41-то НС

1. Волен Сидеров 0888 69 32 43
2. Павел Шопов 0888 27 70 00
3. Венцислав Лаков 0889 30 23 12
4. Борислав Стоянов 0897 87 80 69
5. Деница Гаджева 0885 63 44 64
6. Десислав Чуколов 0888 33 22 29
7. Димитър Карбов 0898 55 58 91
8. Калина Крумова 0899 91 57 93
9. Камен Петков 0888 56 08 08
10. Кирил Гумнеров 0898 52 96 56
11. Любомир Владимиров 0898 48 43 13
12. Николай Пехливанов 0899 11 05 56
13. Огнян Пейчев 0896 70 50 23
14. Огнян Тетимов 0889 52 60 72
15. Огнян Янакиев 0888 52 74 77
16. Валентин Иванов 0888 24 07 89
17. Петър Хлебаров 0886 29 96 05
18. Станислав Станилов 0897 93 77 28
19. Стоян Иванов Иванов 0888 73 57 60
20. Цвета Георгиева 0885 69 60 18
21. Явор Нотев 0888 95 65 13

На бюреКадата

В Пазарджишкото село Сарая, току до родното на д-р Филипов Ивайло, някакъв англичанин, който работел в тамошна ферма, се обесил. Най-вълнуващо е разказано в „Стандарт”: „Драмата се разиграла в сряда. Тимоти първо опитал да отрови рибата, залял всичко с бензин и се запалил. С Библия на шията, той се качил на една от ветроинсталациите. Завързал сезал около врата си и както си горял, се обесил.”
Както си горял се обесил! А може би докато се бесил се запалил?
Ама нищо де, читателят не е прост, разбира. Дори авторът да не разбира какво е казал, читателят пак разбира.
Пък „24 часа” със заглавна иновация:
Красьо взел имот от
военни мнооого тънко

Да ви обясня: понякога, за да се изпълни заглавието, се слага и някоя излишна буква или дума. Например “плешив по главата”, въпреки че е невъзможно да е плешив по задника, ама като остане въздух, е грозно. Всъщност, това с провлачването не е ново за тях. Когато преди време, написаха подобно заглавие
Мно-о-го
политика
край
“Булгартабак”
колегите от „Сега” предположиха, че са се прозяли в заглавието. Възможно е.
Ако трябва да сме справедливи, само „24 часа” и „Стандарт” се опитват да избягат от стереотипните заглавия. Например: „Търчим при Зевс за прах за пране”. („Стандарт”) Същото ли е, ако кажем: „Купуваме прах за пране от Гърция”? Друг път е същото.
“Дете се дави, мост пада, коли плуват – лошо време”. (“24 часа”) Направо екшън на бързи обороти.
Такива заглавия се помнят за цял живот. Аз ги събирам тези образци и в свободното време си ги препрочитам.
Зам.-председателят на СДС Любен Петров поставя под съмнение споразумението в Синята коалиция: „Първо дали изобщо трябва да го има, как да бъде направено, защо е необходимо да се случи и с какви цели.”
Как какви цели? Ако ми позволите малко морбиден хумор, целта е както си горите, да се обесите. Костов е приготвил столчето.
Румен Петков вика пред “Стандарт”: " Сергей ни е нужен жив, но не като лидер." (Малко като в стихосбирката “Априлски сърца”, където поетът Керим пееше: “Другарю Живков, нужен сте ни жив!” Гаче ли оня бе тръгнал да рита камбаната през 1981 г.) Чудя се защо сега Петков акцентира на това „жив”? Да не би да има и друга опция? А, сетих се, дава рамо на другия Румен: „Станишев, иди си с мир!” Именно. Както навярно помните от другарката по история, Хан Крум предложил на Никифор да си иде с мир, но оня отказал. Тогава Крум рекъл: „Като не щеш мира – на ти секира”. И му рязнал тиквата.
Пък по повод писмото, което Бай Цвятко разнасяше нагоре-надолу и връчи и на Станишев, Петков вика: „ Там имаше израз: "Не е важно какво пише в справката, важно е да се провери". Това е престъпен морал - да оклеветим някого. Като тръгнем да проверяваме клеветата, да я легитимираме под определена форма. И като минат 6 месеца или година, след като човекът е съсипан морално и психически, някъде да се каже: "Абе, май нямаше нищо.”
Прав е Петков, много е разпространен тоя прийом.
Бойко Борисов също често се оплаква от него. Например пред сп. „Плейбой” го обясни през Достоевски: „В Братя Карамазови” е казано: "Най-добрият начин да унищожиш един човек, е да си послужиш с добре подбрани истини за него". Или пак от тази моя любима книга: "Неговата шуба ли бяха откраднали или той беше откраднал шуба?! Имаше нещо около този човек!"
А когато повтори тази мисъл в нов аранжимент при Бареков, последният се прекръсти: „Доживях политик да цитира Достоевски!”
Аз обаче имам известни съмнения. Два пъти съм чел „Братя Карамазови”, но нямам спомен такова нещо да се казва там. Много ви моля, ако някой си спомня от къде е, да ми обади. Защото без да искам, в мен се пораждат някакви необосновани съмнения по отношение на премиера, а това не е хубаво. Не за друго, ами щото си имам достатъчно обосновани.
Като казах Бареков… От сабале е с жълто на гащите. Взел интервю с Берлускони! Браво! И после прави кратък коментар в студиото. И съвсем между другото: „При мои предишни разговори със Силвио…”
Брей-й-й… Това момче определено стана незаобиколим фактор в политиката. Ако беше малко по-интелигентен, щеше да стане направо страшно…
"Не случайно аз съм основен персонаж заедно с още един двама известни българи в жълтите вестници. Те може би са Бойко Борисов и премиерът Станишев... Приемам, че съм един от водещите представители на т. нар. четвърта власт. И съм интересна личност."
Интересен е, интересен. И като личност, но особено като мислител. Ето кратки подпури от негови текстове и изказвания: “Изборите в София се затегнаха като дамоклиев възел и интересно как ще бъде разразян той…” (Вероятно с Гордиев меч? – бел. Т.Ф.) “Борисов, като един Голиат победи червения Давид.” (Евреите твърдят, че е обратно! – бел. Т.Ф.) „… Меракът на чичо Генчо”( Де Генчо, там и Денчо! – бел. Т.Ф.), „Светицата Мина” (Те светиите и без това нямат ясно изразена сексуалност. – бел. Т.Ф.)…
Карай, майна, да ни ти пука!
Когато написах, че сред почитателките му се говори, че по време на оргазъм викал собственото си име, се чудех дали пък не пресилвам малко. Вече не се чудя.
И понеже този е от най-близките медийни съветници на Бойко, та затова ми се засилват съмненията и за „Братя Карамазови” и за други работи.
Абе, майна, да те питам. Верно ли, че правиш сайт Bnews.bg? Говори се, че Пеевски те финансирал. Верно ли? Не питам от любопитство, а щото нали си търся работа.
P.S. Поздрави за Димитър Димитров, US, Santa Clara. Той си знае защо.

10/15/2009

Хубавци

Параванката заел престижната 25-та позиция в класация за най-привлекателните световни лидери, изготвена от сайта Hottest heads of state. Изпреварва Саркози, Берлускони, Путин... На първо място по хубост е премиерът на Украйна Юлия Тимошенко, дето си носи косата на погача, ако се сещате. Но странно, смуглият красавец Барак Обама е едва 15-ти. А брадарушките толко се гордеят, даже в модерния сленг, като искат да кажат за некой, че е готин, викат: „Много си обама”. Обаче тия пичове от сайта не обясняват защо от едни страни са предпочели премиерите, а от други президентите. Щото ние можеше и да сме по-напред, ако бяха избрали премиера. При него давал Господ, давал, та се забравил. Самият Бойко, като всеки скромен човек, не се харесва особено – „Аз не се харесвам, защото ми е крива главата. Ръбеста е. Иначе като фигура не съм лош. Можеше да съм по-суратлия. Косичка, бретонче... Разбира се, това не ми е комплекс.”
Той точно затова си държи главата на една страна, щото е крива и клима, а не както разправя треньорът му Найденов (виж вчерашния текст), че имитирал Марлон Брандо от „Кръстникът”. Както и да е, кой ти гледа главата. Според мен щеше да измести от третото място краля на Бутан, в краен случай можеше да е поне четвърти на мястото на президента на Конго.
Не че президентът ни е грозен, де... Боже, то какви уроди има. Нашият наглед е като тиква на плет. Проблемът му е вътрешен. Във Фрогнюз Сашо Маринов, лидер на градската организация на БСП до 1996 г., вика, че Параванов докарал олигарсите в БСП „в стремежа си да ги използва за себе си”. „Това, което сега се случва в БСП, е заслужено наказание, защото тази партия не би трябвало да принадлежи на олигарсите. За една дясна партия да има богати хора с влияние е по-разбираемо, но БСП да бъде развъдник на тези хора и да провежда интересите им по безочлив начин, във вреда не просто на държавата, а на избирателите си, е направо абсурдно.”
То колко работи са абсурдни в нашето отечество любезно…
Ало, пенсиите! „Стандарт” пише: „Поршето пази от инфаркт”.
Учени от университета "Конкордия" в Монреал установили, че
ако човек кара по един час на ден бърза кола, за предпочитане порше, в тялото му се отделя повече тестостерон. И рискът от преждевременна смърт намалява с 33 на сто. Докато при връстниците им, които сядат зад волана на 16-годишна тойота, нивата на хормона падат. (Съжалявам, за Лада и Москвич няма данни). Бързата кола освен от инфаркт, пазела също и от диабет и депресия. Което не значи, че те изобщо не получават депресия, но все пак едно е депресия в порше, друго в тролея. Не ли? Ей, не е нужно всеки да си купува порше. Може да се кооперирате по осем пенсии и да си джиткате по един час на ден с лечебна цел.
И още нещо за здравето, пак от „фармакопеята” на „Стандарт”: „Пържоли срещу студа”. Като доктор хомеопат потвърждавам и ви препоръчвам вратна пържола и срещу свинския грип. Такъв е принципът на хомеопатията - лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur). Например при реактиевен артрит с розовочервен оток на кожата препоръчвам пчелна отрова. Щото тя оказва върху човека ефект, подобен на симптомите на реактивен артрит. Но да не се отплесвам и да забравя да ви кажа най-важното - лекарствата се дават в изключително малки дози, обикновено под една милионна част от милиграма. С една пържола може да се лекувате с бабата цяла зима, че и луканки да напълните.
Христо Стоичков нарекъл един от играчите си в „Мамелъди Съндаунс”, ЮАР, "глупак". Оня му се дръвчел, щото подозирал, че Камата не го пускал да играе, щото бил много нисък.
Честно да ви кажа, възможно е да е и затова. Българските треньори не обичат ниски футболисти. Преди време, по повод Момчил Желев от „Нафтекс”, Стратегът от Мировяне обясни: „Този футболист тича и се смее. И защо се смее? Защото е толкова нисък, че тревата го гъделичка по мъдурите”.
Според мен обаче не му е рекъл глупак. Цървул му е любимата дума, но не са могли да я преведат. И не може да не е пратил поздрави на майка му.
Ако помните, когато Ицата го изгониха от „Селта”, не съобщиха причините. Разбрах от мои източници, че Владо Манчев превел на футболистите някои от репликите на треньора и те останали очаровани... Хем не им превел буквално. Това за мамата им го превел като „Дявол да ви вземе”, но те пак се очаровали.
Когато преводачът си е на мястото… Затова не бива да се учудваме, че Сарко останал очарован от разговора си с Бойко.
А пък Бербатката тази сутрин станал баща, родила му се щерка. Честито! Браво! Още като го гледах снощи на мача, си личеше, че му е ден. Много е хубаво, че е момиченце. Това издава майсторлък. Както обича да казва Ицата, момче всеки може, но мурафетът е „да вкараш краставица, да извадиш слива”.

10/14/2009

Сервитути

„Новинар”: „Берлускони на крака при Борисов”.
Колеги, откажете се вече от тоя глупав израз „на крака”, бе! На крака се отива, как другояче? На ръце, или по смесената метода на нашите предци? По-редно е да се уточнява когато някой не отива на крака. Този израз имаше резон по времето, когато министър на вътрешните работи беше Петканов. Помня например когато се запали МС г-н министърът дойде с походка на еволюционно недовършен неандерталец. Не че лазеше, ама и не ходеше. Актуален беше и при министър Петков, макар че при него познатите исторически типове придвижване не винаги вършеха работа. Щото имаше случаи да го изнасят на тарга. Но за Берлускони не се е чуло да се напива и да върши глупости. Той си ги върши трезвен.
Доколкото разбрах, Бойко и Силвио ще си разменят ордени и идеи. Главно идеи. Берлускони има големи ядове с италианските медии. Даже щял да прави „щаб срещу лошите медии”. Та живо се интересувал как работи Бойко в такъв удивителен синхрон с нашите медии. Много бил впечатлен, че от трите елемента на собствеността, известни още от римско време (владение, ползване и разпореждане) Бойко упражнява само ползване и пак се справя брилянтно. Докато той владее, ползва и се разпорежда с една голяма част от медиите на Ботуша и пак има ядове.
Обяснението, ако ми позволите, е много просто. В Италия, за да ползваш една медия, трябва да я притежаваш пълноценно. А у нас е достатъчно да ти се учреди сервитут (право да се използва чужда вещ за определени цели), което не изисква непременно договаряне със собственика. Даже по-лесно е през главата му, направо с главния редактор. Което изобщо не е по римското право, дори може изобщо да не е право, но така се прави. Така че вместо да призовава към бойкот на „Република”, Берлускони да поговори с главния редактор. Главните редактори са разбрани хора.
В „Труд” интервюират Боби Михайлов и, естествено, го питат за оставка. Вика: „Ще ми повярвате ли, че ако напусна, животът ми ще стане много по-спокоен и хубав? Само че не ми е в стила да се предавам и да бягам от проблемите…”
Гаче слушам Станишев!
„Някои нямат очи за онези градивни неща, които прави БФС и които в бъдеще ще се окажат безценни за желаната промяна…”
Заменете БФС с БСП и пак ще останете учудени от съвпадението.
Може би вече е време да се напише едно общовалидно ръководство за отказ от оставка:
- Никога не се предавам и не бягам от проблемите.
- Мандатът беше особено успешен.
- Обществото не оценява направеното от нас.
- В момента няма алтернатива.
- Атакуват ни хора, които са компрометирани…
Това са само наброски, разбира се… Трябва да се помисли по-сериозно.
Физико-социологът Юлий Павлов коментира в „Труд” предстоящите избори в София. Вика: „Нека да не забравяме, че столицата отдавна не е синя. На почти всички избори от 2003 г. насам БСП получава в нея по-голяма подкрепа, отколкото СДС и ДСБ заедно.”
Как ще забравим бе, другарю Павлов. Помним. Даже некои от нас помнят и кога стана това – по времето, когато ССД и Софиянски в мирно съвместно съжителство с Антоан Николов мишкуваха из София. Да напомням ли за Любомир Павлов и Общинска банка? Намеквам за причинно-следствена връзка, ако ме разбирате.
Павлов вика още: „За отбелязване е още една липса на кандидат за кмет на София - откъм “Атака”. От тази партия още преди време казаха, че ще подкрепят кандидатурата на ГЕРБ. Това би могло да изглежда малко странно, като си припомним, че само преди две години кандидатът на “Атака” беше един от най-яростните хулители на Борисов.”
Тука съм съгласен. Какво ли не каза архонт Бинев тогава и „Атака” съвестно го отразяваше – мутра, пожарникар… Даже Слави го нарече „фарфарон”, което не беше правилно. Щото думата е фанфарон. Даже си спомням, че тогава посъветвах Славчо да иска новите думи от учителя си Дилов писмено, щото при дикцията да Дилов никога не можеш да си сигурен. Особено подло беше дето „Атака” изнамери отнякъде треньора на Бойко и Слави Бинев - Валерий Найденов, който ги разказа едни, дето не са за разказване: „Черният му пояс и седмият дан, с който той се хвали, че е най-висок в България, му го е дал неговият дългогодишен авер Румен Николов-Пашата… Много често чета по медиите - той е митичен герой, много добър каратист... При нас той имаше два прякора, които го характеризират отлично. Единият… Праните гащи (който го хванел, той го биел – бел. Т. Ф.) Вторият прякор е Борсука, понеже все странеше от хората. Той е един такъв, все се цупеше. Това определя донякъде субекта Бойко… Аз го познавам отлично. Невероятен нарцис и комплексар. Човек, който обича гласа си и се радва на тялото си, на звуците си, обича да се обгражда с хора-огледала. Ако, не дай, боже, един ден той стане министър-председател, съм сигурен, че първото нещо, което ще направи, е да си назначи министър по ласкателствата и да го вика първи сутрин на оперативка. Във времето, когато го опознах, си беше простичко момче. Той не знае езици, не е контактувал с много хора. .. Бойко грам не се е променил и развил. Усуква се както преди, имам чувството, че е гледал поне 200 пъти "Кръстникът" и 200 пъти Робърт де Ниро - криви си главата наляво надясно и примигва с очички. Това е сто процента така. Трябва да сме дебили, за да не го осъзнаваме.”
Не съм съгласен за министъра на ласкателствата. Що да е само един министър, когато може да е цял кабинет?!
„Труд”: „Венцислав Върбанов, който бе обявен от КС за незаконосъобразно избран за депутат, може да се спаси, като излезе в бащинство.”
Един български депутат е готов и в майчинство да излезе, само и само да спаси мандата… При това с всичките атрибути на едно майчинство.

10/13/2009

Къде отиваме

Във връзка с Деня на психичното здраве се отчете, че 20% от българите били малко тра-ла-ла. Категорично възразявам! Много повече са!
Изпратиха ми доклада, дето са го чели на червения пленум оня ден. Абе, братя, тия колективно не са в центъра, бе! Тия са се обезумили напълно. В доклада, писан от някой idiot savant (или няколко), четем: „... Кампанията, която проведохме за избори 2009 – добре подготвена и професионално проведена кампания, която съобщи необмислени и лоши идеи. Тази кампания беше една професионално популяризирана грешка. И логичен край на предишни комуникационни несполуки. Добра комуникация с обществото, популяризираща лош публичен продукт, появил се в резултат на вътрешнопартийно неговорене.”
Това не е мисъл, това е направо двумисъл, ако не е и тримисъл! Причини ми остър когнитивен дисонанс.
И така 23 страници!
„Периодът след 2005 беше особено противоречив за дейността на БСП. Участие начело на управлението, без съмнение успешен мандат, огромен икономически напредък на страната, знакови външнополитически успехи. И в пълно противоречие на това – намаляващо влияние на партията в обществото, демонизиране на нейния образ и образцов провал на парламентарните избори.”
(Този пасаж ми напомни дефиницията на Лок за лудост: „извеждане на правилно заключение от грешни предпоставки”.)
После се питат: „На кого, какво и как говорим? Три прости въпроса на комуникацията. На първия въпрос на практика нямаме никакъв отговор. На кого говорим? На работническата класа? На т. нар. интелигенция? На бедните? На пенсионерите?
Тук idiot savsnt е приложил виртуозно майевтично изкуство на Сократ – седиш и се питаш и истината се ражда: «Не. Ние не само не говорим, ние и не работим за специфична група.”
Другари, както казва един пич, „трябва да бъдете много внимателни, ако не знаете къде отивате, защото може и да не стигнете там”.
А за Станишко какво да ви кажа. Той продължава да разнася из телевизии и вестници повдигнато си на степен самомнение! Всеки, който успее да го купи на цената, която действително заслужава и го продаде на цената, която той си дава, ще натрупа състояние. Сиромашкият, не разбира, че в момента прави това, което американците наричат „събиране на монети от пет цента пред парен валяк”. Каран от двамата Руменовци.
Ще се изядат един друг, ей! Но не съм учуден. Разправяли са ми, че веднъж на Бузлуджа Станишев се провикнал: „БСП е уникална!” И ехото отговорило: „Кална, кална…”
Ако трябва да съм сериозен, бих казал, че в тази партия липсва „култура на съвестта” (Рут Бенедикт). Имат нужда сериозно да размислят върху колективната си отговорност за греховете и престъпленията на собственото си минало (не само далечното) и да изповядат пред целия народ тези грехове и престъпления. Може да им олекне и да се пречистят. Да не повярваш…
Но да се върнем на 20-те процента, които всъщност са много повече. В „Стандарт” четем, че каръкът на „Левски” (пет поредни загуби) свършил. „Ясновидец развали синьото проклятие.” Заклети фенове на „Левски” (вероятно водени от Батков) потърдили съдействие от „най-актуалният ясновидец в момента Божидар Караджов”. Караджов им обяснил, че „около астралното тяло на синия отбор има голямо количество негативна енергия, която като воденичен камък дърпа играчи и мениджъри към дъното”.
И направил антимагия по древен друидски ритуал: „Изпратил седем магически лефера със специални инструкции. Запознати разкриха, че зад паранормалната операция стои столичен бизнесмен, собственик на хотел "Лозенец". Там от рибата е била приготвена чорба, която седем запалянковци са изкусали до дъно.”
И каръкът паднал! От чорба!
По нататък колегите разказват подробно какво бил познал ясновидецът досега. Например: „Много кандидат-студенти пък влязоха през 2002 г. в СУ благодарение на едно интервю, в което Караджов назова точно темите, изтеглени два дни по-късно по история и литература.”
Що лъжете бе, маскари. Справка в дневника на доктора от 15 юли 2002 г.: "Някакъв младеж от Варна налучкал темата за Славейков и сега твърди, че на изпита по история ще се падне нещо от Средновековието… Разправя още, че кракът ни нямало да стъпи в ЕС!...” 19 юли: „Падна се Паисий.”
Та вярвам, че пророкът го пресърбява на едно деликатно място, всеки път, когато кандидат-студентите от випуск 2002-а го споменават.
Влязох му в сайта на тоя. „По къси фанелки ще ходим до средата на ноември, а средните температури за страната ще са около 20 градуса.”
„От днес започва застудяването. Вече няма да имаме възможността да носим дрехи с къси ръкави, защото до утре температурите ще са паднали с 25° спрямо вчерашните, а до края на седмицата е възможно да “слязат” и под нулата. Това съобщи вчера Любка Кумчева…”
Много познава, дето викаше баба ми, „мъжко магаре под опашка познава”…
Е, ако една цяла партия, една цяла редакция, един цял клуб барабар с феновете се държат като малоумници, къде отиваме?

10/12/2009

Кипри в Кипър

Снощи нашите кипри се прибраха от Кипър, след убедителното 4:1 в ненаша полза. Хиляди фенове… не отидоха на летището да ги посрещнат. Треньорът Мърльо Стоилов вика, че няма да подава оставка, даже напротив, изразил желание да ръководи националите и в следващата квалификация. На деликатните призиви на феновете да си ходи, отговаря: „Свикнал съм да ме критикуват, защото в България сме разделени на "Левски" и ЦСКА". Ох на батков той! Не е отишъл напразно престоят в „Левски”… Айде кажи сега, че и на теб титаните ти с… в гащите и да приключваме.
Статистиката показва, че досега срещу Кипър имаме 10 победи и нито едно равенство, за загуба да не говорим. Албания ги би преди месец с 6:1! Изобщо, направили сме невъзможното. Андрей Кожухаров вика: „Знаете ли, че букмейкърите бяха дали коефициент 101 за победа с 4:1 на Кипър?” Лично аз не знаех, но сега като се замислям, ако някой е заложил на такава победа, големи пари е направил. Нищо не казвам, само си мисля! Този някой може да е футболист, може да е от футболният съюз, пък може да е и Иво Атанасов, знам ли.
„Стандарт” се напънали да разобличават „боклукчиите” от „Титан”. Ама не се подготвили като хората. Пишат глупости, като тази, че „ТС банк” била фалирала през март 1995 г. През март 95-та едва бяха почнали първите приготовления за фалита на банката бе, леваци. Една банка да не се фалира така лесно – за 2-3 години!
И после интригантстват на дребно на политическа основа, ако случайно Бойко прочете: „Групировката на Митко Гърнето и Иво Праховеца е смятана за близка до БСП фирма. През пролетта стана известно, че "Титан" е спонсорирала лявата партия с 2 500 лв. дарение.”
Не сдтавайте смешни, ей! В смисъл да не ставате още по-смешни. Такова дребно дарение е обида и за двете страни, бе, особено за приемащата! Така се става близък на БСП за 2 500 лв.!
По принцип не изключвам да са дарили нещичко на Станишев. От „благодарност”. Щото както и да го гледаме, именно червените, с врътките, дето правеха да запазят концесията за Вълка, всъщност вкараха титаните в София.
Ама те в „Стандарт” малко се изумиха с този Сейран Арутюнян. Пишат: „Борисов и Саркози си сверяват часовниците.” Глупости на търкалета! Бойко няма часовник, подари го на Цецо още в изборната нощ. Той спря времето и нема нужда от часовник. Поне в близките 30 г. И ако искате да знаете, Бойко може дори да върне времето назад. Надявам се да не иска. Но то понякога става и по невнимание или пък от незнание.
Между другото чета, че Карла имала огромно влияние върху Сарко. Даже под нейно влияние той почнал да чете книги. Не би било зле и Цветелина да повлияе в тази посока. Така де, не може президентът Параванов да си купува Айн Ранд (казвам купува, а не чете!), а премиерът да седи на Libri legendi, демек задължителната литература от училище. („… Поезията на Ботев ми е любима. Книги има много, но поезията на Ботев е нещо, което за мене е актуално всеки ден. Не го казвам като поза. За мен наистина е така. И ще бъде актуална всеки ден - и вчера, и днес, и утре.”)
И аз много обичам поезията на Ботев, но съм чел и две-три други неща. Колкото да мога да сравнявам.
„24 часа” се опитва да ни втълпи, че благодарение на новия вътрешен министър полицията се отърсва от корупцията: „За по-малко от един час бургаски полицаи неутрализираха два случая на опит за подкуп.”
Подкуп? Почерпушка! Колко пъти да повтарям бе, граждани?! Дребните рушвети отиват във фонда за укрепване доброто име на полицията! Предлага 50 лв., щото го хванали пиян! Нямаше ли кой да му каже на тоя серсемин, че на три по сто отговаря три по сто? В смисъл, че на третата ракия се излиза, залепват се триста лева с тиксо на предния капак и чак тогава се продължава с пиенето. И на всяко сто се добавят още сто! По тази схема се избягва и обвинението в опит за подкуп на служебно лице. Винаги можеш да кажеш, че се връщаш от сватба, возил си кума и той по погрешка е залепил парите на капака, а не на челото ти. Но едва ли ще се наложи да обясняваш. Полицаят внимателно, с „швейцарското ножче”, за което ви писах оня ден, отстранява тиксото така, че да не се нарани боята на капака и не остават никаква следа.
Нашият принц Кирил Преславски и жена му Росарио Нидал се разделили. Не съм учуден. Още на 16 април лани, когато "Дейли мейл" излови принцесата да излиза от лондонския хотел "Claridges" със световноизвестния актьор Хю Грант (световноизвестен мискинин!) разбрах, че така ще стане. Защото прецених, че едва ли са решавали судоку в хотела. Даже отидох и малко по-далече – допуснах, че принцът има дефицит на калций.
Между другото, точно на 16 април (1187 г. пр. Хр.) Одисей се върнал в Итака и заварил край жена си един куп баджанаци, които се били увъртели покрай нея, докато той търсел Златното руно... Ама то винаги така става. Един мъж като се хвърли да печели пари и жена му...
И сега ще стане, както казваше поетът: „… тя богата, ти рогат…” Щото „думата „развод", е от латински произход и означава да откъснеш топките на мъж, бръквайки през портфейла му”.
Обаче пък е красива принцесата, не ли? Не ми е жал, че част от парите, които се изкараха от врътката по външния дълг, ще отидат при нея.
Айде, стига толкова, че имам важна работа. Лещански ми пише в хороскопа: „Лъвът открива златна мина.” Та отивам на вилата да копам. Щото доколкото знам, ако не си принц, можеш да откриеш златна мина само с копане.

Съобщение

Докато чакате да се качи ежедневната колонка в блога, можете да отидете на адрес http://frognews.bg/news_15984/CHetvarti_kilometar/, където докторът прави обзор на изминалата седмица. Някои от нещата вече сте ги чели в блога, други са в нов дискурс, а има и съвсем нови работи. Пък и в блога нали е ден за ден, накъсано някак си се получава. Друго си е в един цялостен наратив.

10/10/2009

Чеченското пророчество на Лев Толстой


Последното произведение на писателя - кавказката му повест "Хаджи Мурат", съдържа завещанието на мъдреца към света, което цял век остава неразчетено от властниците...
Деян Енев

След десет и повече години война в Чечения всичко е в руини. Но музеят на Лев Толстой стои. Пазят го и чеченците, и руснаците...Великият руски писател, граф Лев Толстой умира на 20 ноември 1910 г. Последното му призведение, кавказката повест "Хаджи Мурат", е неговата лебедова песен. Тя е писана в продължение на 8 години, от 1896 до 1904 г., през 8-то десетилетие от живота му и публикувана посмъртно през 1911 г. Изследователите на Толстой посочват, че "Хаджи Мурат" представлява творческото и идеологическо завещание на писателя. И наистина, лаконичността, суровата поетичност, отказът от подробно изследване на психологическите състояния на героите, пестеливият многопластов диалог, брилянтният "кинематографичен" монтаж на 100-ината страници текст, разделен на 25 глави, са само част от художествените похвати, които изграждат повестта и по чиито жалони тръгва след едно-две десетилетия модерната белетристика на ХХ век.Вдъхновение в Кавказ търсят много творци, сред които Пушкин и Лермонтов. Лев Толстой прекарва като офицер в Кавказ, в станица Старогладковская, 3 години - от 1851 до 1853 г. Литературната му дейност започва тъкмо там. Наученото и видяното ще пронизва целия му творчески път и ще роди произведения като "Двамата хусари", "Казаци" и разбира се, венеца на живота му, "Хаджи Мурат".Кавказките народи, т. нар. планинци, са сложна мозайка от етноси, вероизповедания и традиции. Чеченците, особено актуални покрай бушуващата вече над 10 г. на територията им война, са най-голямата етническа група, съжителстваща с ингушите, осетинците, кабардинците, дагестанците, лезгинците. Още Петър Велики втренчва тежкия си поглед в Кавказ.В началото на 18-и век казаците от Донската войска се укрепяват на реките Сунжа и Аргун, а в средата на века тук започва военни действия редовна войска. В началото на 19-и век натискът на руската империя се засилва. От 1817 г. води началото си Първата Кавказка война. Тогава наместник на императора и главнокомандващ войските в Кавказ е ген. Ермолов. По негова заповед полковете прекосяват р. Терек, естествена граница между казашките поселения и земята на планинците, и започват да строят укрепления. Пръв ген. Ермолов въвежда тактиката на "опожарената земя". В центъра на Грозни допреди няколко години имаше негов паметник. Той постоянно бил оскверняван, цапан с тор, взривяван от чеченците... и възстановяван от съветската власт. Първата Кавказка война продължава до 1864 г.През 1834 г. аварецът Шамил става имам на Чечня и Дагестан и обединява планинските народи под знамето на исляма в теократично държавно образувание, водещо битка за независимост с руснаците и просъществувало до 1852 г. През 30-те години на 19-и в. изгрява звездата и на Хаджи Мурат. Също аварец, той заговорничи с руснаците срещу аварските ханове, сетне преминава към Шамил, който го назначава за свой наиб (управител) на Авария, през 1851 г. отново преминава към руснаците, а при последвалото бягство от тях към родните планини на следващата година е убит. Повестта "Хаджи Мурат" започва с пристигането на бягащия от Шамил при руснаците Хаджи Мурат в един чеченски аул.През 1856 г. младият Толстой казва за Хаджи Мурат: "Добър джигит, а извършил подлост."През 1898 г. обаче, след като е работил вече две години над повестта, изрича: "До последно се е борил, юнак." Как и защо предателят се превръща в герой? Между тези две фрази е ключът за разбиране на повестта. Такива смелчаци - мюршиди - е имало безчет из Кавказ. Но вселенският пръст на Лев Толстой избира именно Хаджи Мурат, за да го натовари с онези послания, които и след 150 г. продължават да са живи и актуални; нещо повече, да носят завещанието му към света. Така смелият планински главатар излиза от местния легендарен епос и влиза в кръговрата на световния дух.Ето как в 16-а глава на повестта Толстой описва през очите на руснаците един от руските набези в Чечня:"Следвайки казаците, Бутлер с ротата си влезе в аула. От жителите не бе останал никой. На войниците бе заповядано да подпалят житото, сеното и самите сакли. Из целия аул се стелеше гъст дим, сред който сновяха войници, като измъкваха от саклите каквото им попадне, най-вече ловяха и стреляха кокошките, които планинците не бяха успели да вземат със себе си."Следващата глава започва с описание на разрушенията, видени през очите на чеченците:"Разореният от набега аул бе същият, в който Хаджи Мурат прекара нощта преди отиването си при русите.Садо, у когото бе отседнал Хаджи Мурат, се оттегли със семейството си в планината, щом русите наближиха аула. Като се завърна в аула, Садо намери саклята си разрушена, покривът - срутен, вратата и стълбовете на чардака - изгорели, а вътрешността - измърсена. Син му, онова красиво момче с блестящи очи, което възторжено гледаше Хаджи Мурат - бе докарано мъртво при джамията върху покрит с бурка кон. То бе пронизано с щик в гърба. Благообразната жена, която прислужваше на Хаджи Мурат при неговото посещение, стоеше сега над сина си с разчорлени коси, с разкъсана на гърдите риза, която откриваше старите й увиснали гърди, дращеше до кръв лицето си и непрекъснато ридаеше. Садо, с кирка и лопата, отиде заедно с роднини да копае гроб на сина си. Старият дядо седеше до стената на срутената сакля и дялкайки пръчица, гледаше тъпо пред себе си. Той току-що се бе върнал от своя пчелин. Двете купички сено там бяха изгорени; посадените и отгледани от стареца зарзалови и вишневи дръвчета бяха изпочупени и изгорени, а най-главно - бяха изгорени и всички кошери......Малките деца ревяха заедно с майките си. По-големите деца не играеха, а с уплашени очи гледаха възрастните.Старците-стопани се бяха събрали на площада и приклекнали, обсъждаха положението. За омразата към русите никой не говореше. Чувството, което всички чеченци - от малък до голям - изпитваха, беше по-силно от омраза. То беше не омраза, а непризнаване на тия руски кучета за хора и такова отвращение, погнуса и недоумение пред безсмислената жестокост на тия същества, че желанието да се изтребват те, както се изтребват плъховете, отровните паяци и вълците, бе също тъй естествено чувство, както чувството за самосъхранение."Това е 200-годишна омраза, превърната в инстинкт за самосъхранение - за да оцелееш, трябва да убиваш. Воюващите страни са непримирими една към друга. Но изведнъж се появява увековеченият от Толстой Хаджи Мурат, който в тази кървава мелница се опитва да спаси семейството си. Той се мята между руснаците и чеченците, между покровителството на руския император Николай I и имама Шамил. Неговото семейство е пленено от имама: "Наскоро след като Хаджи Мурат премина към русите, семейството му беше докарано в аула Ведено, където го държеха под стража, в очакване решението на Шамил. Жените - старата Патимат (майката на Хаджи Мурат - бел. автора) и двете жени на Хаджи Мурат - и техните пет невръстни деца живееха под стража...; синът на Хаджи Мурат, осемнадесетгодишният младеж Юсуф, бе хвърлен в тъмница, т.е. в дълбока повече от сажен яма, заедно с четирима престъпници..."В един открит урок на една руска учителка върху "Хаджи Мурат" през 2001 г. децата казват: "Сега навярно по Чечня ходи Хаджи Мурат, опитва се да спаси своето семейство."
"Хаджи Мурат си спомни майка си, когато тя го слагаше да спи под кожуха до себе си върху покрива на саклята - не такава сбръчкана, побеляла и с оредели зъби, каквато я бе оставил наскоро, а млада, хубава... Припомни си сбръчкания с побеляла брада свой дядо-златар как дълбаеше с жилавите си ръце среброто и караше внука си да чете молитви... Спомни си как майка му за пръв път обръсна главата му и как в лъскавия бакърен леген, окачен на стената, с учудване видя своята кръгла, синкава главица.И като си спомни своето детство, той си спомни и за своя любим син Юсуф, на когото той сам за пръв път обръсна главата. Сега този Юсуф бе вече млад красавец-джигит."Същият Юсуф, който е хвърлен от имама в ямата с престъпниците. Прозорливият мъдрец Толстой ни казва, че в свят, в който командват Николай I и Шамил, няма място за Хаджимуратовци. В този свят Хаджимуратовците трябва да умрат. Това послание съдържа страшно предупреждение, което продължава да е в сила цял век след написването на повестта.Навръх 90-годишнината от създаването на Държавния музей "Лев Толстой" в станица Старогладковская, на левия бряг на Терек, уредникът му, младият чеченец Хусайн Зегибов тъжно споделя пред Би Би Си: "Цяла Чечня е в руини. Всичко е разграбено. Само музеят на Толстой стои. И чеченците го пазят, и руснаците..."Световното радио разпространи тези думи по целия свят. Дали ги чуха и разбраха обаче наследниците на Николай I и на Шамил?Снимка:
Една от последните снимки на Лев Толстой - през 1910 г. в Ясна Поляна.

------------
Текстът е от книгата на Деян Енев „Хора на перото” („Сиела”), която излиза на пазара до дни.