До Елин Пелин и обратно

Чета в „Стандарт”: „Столичани не държат новият им кмет да е чаровен”. Това сочели данните от кампанията "Направи си кмет". Не знам, може би щото софиянци малко се наситиха на чаровници. Софиянски колко беше чаровен! И как се усмихваше от ухо до ухо! Говоря за предпрокурорския му период. Щото после набързо си събра устата в по-прилична форма. По едно време даже бях предложил усмивката му да се вкара в герба на София и, Бог да прости Доньо Донев, ми нарисува няколко проекта … А Бойко колко беше чаровен! Но столичани сигурно им стана байгън от чаровници и сега им се иска нещо ново да опитат. Някой кисел тип…
Главният чаровник на републиката поискал да се напише специален закон за отвличанията: "Той, вика, може да е само от една страничка, но в него да бъдат заложени изключително високи санкции."
„На сърце ми, мила мамо, стар мерак лежи…” Помня как разнасяше Закона за изтребление на разбойниците от времето на Стамболов, по силата на който са ги пушкали на място, без съд и присъда, и викаше: „Ние такъв закон искаме сега...”
Що направо не върнем Отоманския наказателен кодекс. Ние бая време след Освобождението по него сме работили и сега може да ни е полезен - и за бандитизма, и за рушветчийството... В него най-важното е подсъдимият да си признае. Пък ако не ще да си признае - бой, бой – и той ще… Но трябва да стане по-бързо, докато полицията не е отвикнала да бие.
Пък Петьо Блъсков по телевизора изрази несъгласие. Вика: „Утре Пешо ще открадне тиква от пазара, Бойко и за тиквата ли ще се пише закон!”
Има резон. Само не биваше да дава за пример тиква! Пъпеш, диня - може, но не и тиква. Като туриш до Бойко тиквата и става… „Монитор” с това Бойко Тиквата се докара до тук… Но като го знам колко е хитър Петьо, не е случайно.
Любо Дилов обясни наскоро защо старите приятели Слави и Бойко сега враждуват. Слави ревнувал от успехите на Бойко. Та мисля, че и Блъсков ревнува. Ако помните, той по едно време се кандидатира за кмет на София. И за малко да спечели. Или спечели малко, забравил съм.
Из ония дни Блъсков се похвали в едно интервю: „Станишев го изгонихме, доколкото си спомням. Беше решил да си публикува мислите. Вместо репортажи искаше мисли да публикува. И тогава му обяснихме, че репортерството не се прави с мисли и така приключихме с този автор. Ама ако не бяхме го натирили, нямаше да стане премиер!”
Което е досущ както ние сме го казали. С малката разлика, че ние обвиняваме Димитрана Александрова, която последно го изгонила. Рекла, че пише като „рустикален наивист от времето на народниците” (или нещо подобно) и го напъдили. А като разбрала, че е станал премиер, си скубала косата: «Ние сме виновни, трябваше да му пускаме статиите.»
Не че изключвам и Блъсков да го е изгонил. Той хич не ги търпи такива. Веднъж какъв шут заби на Евгени Минчев. Един от онези ритници, за които Джером Джером пише: „Това беше енергичен, добре насочен ритник и попадението бе точно – нищичко от ритника не се загуби.” Ама хептен нищичко! И точно както при Джером, на нас ни дожаля за бедния Евгени, но колкото жалост и да можехме да изпитаме към него, тя не можеше да се сравни с жалостта, която самият той изпита към себе си… И до днес йощ Евгени, като го срещне случайно, минава на другия тротоар…
Както и да е.
Понеже споменах Любчо Дилов. Дал интервю за сайта „Афера”. Още в началото пробутва любимия си напоследък лаф: „Но, както казал шопът като се връщал от панаира в Елин Пелин, където го били, изнасилили и ограбили: „От друга страна човек се учи”.
Така е. Човек се учи от що му се случи.
Питат го: „Следите ли случващото се в медиите? Има ли "клякане" пред Бойко?”
„Следя, разбира се. Вестник „Новинар”, в който притежавам сериозен дял и съм председател на редакционния съвет е един от малкото независими от големи икономически групи вестници в България.”
Дето викат бившите му колеги от „Шоуто на Слави”, да е голям, да е голям, колко да е голям? За ролята на фронтмен дават дял, ама не чак пък голям! И да е независим, да е независим… А от малки икономически групи? Щото те като паднат от власт големите икономически групи стават малки икономически групи. Забелязали ли сте? Намеквам за Антоан Николов, реалният собственик на „Новинар”. Казвам Тошко Добрев и повече нищо не казвам. И не е нужно! Когато наследникът на Дилов на поста в „Гергьовден” го определи като „търговски ориентиран политик”, аз какво повече мога да кажа. Освен че, когато работиш с малки икономически групи, бизнесът трябва да е насочен към оборота. Докторът на Бранислав Нушич го е обяснил много добре. “Евтино е, защото, знаете ли, моят принцип е: по-малка печалба, но колкото може по-голям оборот. Лекарят, който е лекувал вашия покоен приятел, е спечелил от неговата смърт пет хиляди динара, а за същото време аз ще спечеля от десет покойника пак същата сума!”
„Що се отнася, вика Дилов, до монопола на г-жа Кръстева също намирам плачовете за смешни, а твърденията за силно преувеличени. Повечето издания в този кръг запазиха профила си отпреди смяната на собствениците.”
Съгласен съм, но не ми се спори. Няма обрат в профила. Има обрат в редакционната политика, но тя вероятно спада към анфаса, суратя казано по простонародному.
Та искам да кажа, че е хубаво дето някои издатели и редактори ходят до панаира. Лошото е, че нищо не научават.