Това аз ли съм?

Боже, какво варварство! Това видео ме потресе! Помислих си, че тоя шаран, дето го пържат жив в собствен сос, съм аз. Всъщност, първо си помислих, че сте вие, но после се сетих, че аз и вие сме едно и също. И едни хитреци ни замотават главата с мокър парцал, за да не усетим, че ни пържат. И ни пускат през една тръбичка по малко въздух, за да издаяним. И после умират от смях, колко сме прости...
Но най-тъжното е, че говорител на организацията за защита на животните PETA се застъпил за шараните. А за нас никой няма да се застъпи. Или бъркам?

Братя, ако и вас ви напънат саморазпознавателни чувства като гледате това видео, опишете ги. Ако не ви мързи, де. Пък ако има добри попадения, докторът ще седне, ще ги обобщи и събере в обща статуя. Това ще бъде първият в историята на българската журналистика колективен читателски коментар.

Любов необяснима

Желева отива в САЩ, ще се среща с Хилари Клинтън да я запознае с борбата срещу високата корупция у нас и успехите на кабинета от първите сто дни, които хич не били малки.
Според мен ситуацията е много подходяща и Желева трябва да се възползва. Клинтънката била влюбена в британския си колега Дейвид Милибанд. Добре, че не стана президент, че два секс импийчмънта щяха да са много за едно семейство. Да пази Господ, жена на тия години да хлътне. Не, че е престаряла, едва на 62 е. Пък е и гледана жена… На Кобилиса Райс това й беше хубавото, че по мъже не залиташе. Но предшественичката й Мадлин Олбрайт... И тя беше на 60 навършени, когато се залюбиха с косовареца Хашим Тачи. Тя го залюби, де, пък той се възползва. Мисля, че съм ви споменавал за тази любов необяснима. (И онази хитруша Надето Михайлова доста се възползва от размекнатото й състояние!)
Никога няма да мога да си обясня как Тачи го е постигнал. Ако си въобразите Мадлин, ще ме разберете. Мъжът й един ден излязъл уж за цигари и повече не се върнал. Изтласквала с крака на гладиатор 400 паунда (181,2 кг). Каква беше тая воля, какво беше това либидо, което не се прекърши пред облечената Мадлин, да не говорим за съблечената! Албанците трябва да ходят и да му целуват на Тачи… Щото Велика Албания, дето те с оръжие не можаха да я постигнат, той я постигна с един гол…!
Затова французите казват: „Shershe la femme”. Или каквото там е останало от нея… Но от Клинтъница е останало повече. Той според мен Бил не я е ползвал много. Като го знам, сигурен съм че й вика „дъртата пастърма” и я отбягва. Истината е, дето викаше Зорбас, че „има още сосец в старата кокошчица”.
Обаче англичанчето верно е много барнато копеле.
Та с примера на Олбрайт искам да ви приканя да мислите за световната политика със земни категории. Свобода, демокрация, човешки права… Оставете това за леваците! Дето е рекъл Лорд Дизраели, „Не четете история, четете биографии, защото това е животът без теории.”
Сетих се за лорда, щото пък в София се открива изложба „Уйлям Гладстон и българската национална кауза". Тоя е бил голям приятел на българите. Главно щото е бил голям враг на Лорд Дизраели. Дизраели смятал, че интересите на Англия на Изток се защитават от Турция. А Гладстон му правел на инат. Тия двамата непрекъснато са се карали… Ама не така като Станишев и Бойко, а фино, джентълменски. Веднъж на един прием Гладстон казал на Дизраели: „Предполагам, сър, че вие ще умрете на бесилката или от някоя срамна болест." Диз¬раели отвърнал: „Сър, всичко това ще бъде предопределено от реше¬нието ми да прегърна вашите принципи или вашата любовница."
Виждате ли каква разлика! А не като нашите рогачи, да си викат педераст и мутра…
Ало, пенсиите, като се разговорихме за Англия… „Дейли телеграф” съобщава, че наборчетата ви се скъсвали от секс. 40% от бабите редовно ходели на педикюр, а не като вас петите им да стават за циклене на паркет! А също и на коламаска на триъгълника. И вече не викали: "An apple a day keeps the doctor away", а ън оргазъм на ден… А вие? Слушам една по телевизията: „Ние, вика, от старата дегенерация…” Що се вдавате, бе! От мен да знаете, старостта е само разногласие между душата и съзнанието. Следвайте душата!Накъдето и да тръгне, вие след нея!

Прозрачност без граници

Днес е Световен ден на тоалетната. Имат си тоалетни, честват си ги. Ние като немаме… Ама то не ни пречи да празнуваме. То ние и авиация немаме… Но да не намесваме Костов и да си разваляме празника.
В лондонските тоалетни вече е инсталиран и интернет. И си преглеждаш пощата... Отвън също имало за чакащите. Разбира се, има опасност от много чакане някой да си изпусне мейла у гащите, но това са рисковете на прогреса.
А в София до едното място се ходи на едно място, айде, нека са две. Майничките и те имат саде две. Ами по курортите?! В Несебър има само една. И като се дава под аренда, направо се изтрипат. По 30 000 лв. броят! Щото който я вземе ще стане монополист над зора на 50 000 туристи. И човек като е на зор и левче дава.
А знаете ли, че в българските влакове за машинистите няма тоалетна? Правели го през прозореца или през вратата на кабината! Представяте ли си, пуска свирката машинистът и радостно маха на кооператорките по къра! То добре, че вече няма никой по къра. Единствено му стигнал акълът на Ганьо да направи седалката да се върти на 180 градуса, та да могат да се облекчават и без да напускат поста си...
Баси идиотите сме, не ли?
Тоалетната е важно средище в живота на съвременния човек. Там той мисли. И каквато е тоалетната, такива са му и мислите. И от тук идва един сериозен проблем за българската нация. Голям процент от нея, по причина, че не седи, а клечи, не мисли. Щото клекнал почти не може да се мисли… А пък зимъска, когато сняг забръска през тарабите на рехавата вратня….
Само в скоба ще отбележа, че това си има и добрите страни. Медицински е доказано, че нациите, които го правят клекнали, не страдат от хемороиди. Например в Сирищник нямало нито един регистриран хемороид...
И изобщо, ако, както се казва, за културата на един народ се съди по тоалетните му, ние направо нямаме култура. Позволявам си да го кажа като социолог. Един социолог и в тоалетната да го затвориш, ще направи важни социални и национално психологически изводи.
Проф. Преображенски, герой на Булгаков, многократно цитиран от бившия премиер Станишев, твърдеше: "Разрухата не е в клозетите, а в главите...”
Видяхте как свърши Станишев, воден от тази погрешна теза. Разрухата е навсякъде!
Мисля, че новата власт го съзнава. Съдя по това, че, като кмет, Бойко си държеше на бюрото пепелник с формата на тоалетна чиния. Възможно е тя да е от китайски порцелан, от времето на династията Сун, та да я държи като произведение на изкуството. Но и така да е, дори и един начинаещ семиотик ще ви каже, че проблемът е осъзнат поне на несъзнателно равнище.
Глупав беше Станишев, поне историята да беше чел.
Кралят Слънце например превърнал тази естествена човешка нужда в ритуал. Обаче с тая разлика, че тогава още нямало телевизия. Водещите в неговия сутрешен блок го обличали с церемония, поднасяли му чая, по-късно тоалетната хартия... Защото той акал с извинение on line, както бихме казали днес. И ахкали с умиление пред съдържанието на нощното му гърне и по това гадаели разруха или светло бъдеще чака кралството.
По този повод френският журналист и писател Фредерик Бегбеде изразява съжаление: „Защо ли тази традиция не се е съхранила до наши дни? Ако президентът на републиката с… всяка вечер директно по телевизията, без всякакво съмнение щеше да спечели повече уважение.”
Те понеже са президентска република. У нас ще трябва премиерът да печели уважението. И независимо, че той и така си го има, един такъв подход ще постигне прозрачност без граници. И вероятно това ще се отрази и на корупционния ни индекс.
Българската история на тоалетната е кратка. У нас тя се появява в началото на ХХ в. едва. Затова няма запазени сведения за епистоларна битка срещу турския поробител по стените на тоалетните. И срещу фашизма също. Но пък битката срещу тоталитаризма се водеше основно там. Например на паркинга до Сливен неизвестен дисидент беше написал: “Акай спокойно, тук план няма.” Комунистите нали на всичко бяха турили план и затова той ги иронизираше на най-болното място. Тая форма на протест срещу режима беше една от най-разпространените. Една голяма част от по-сетнешните дисиденти именно нея практикуваха.
Пък когато властта смени приоритетите и от „всестранно развита личност” минахме към „тясна специализация”, друг неизвестен дисидент написа в тоалетната на Философски факултет мисълта на Бърнард Шоу: „Тясната специализация в широкия смисъл на думата е широка идиотизация в тесния смисъл на думата.” Между другото, аз лично съм доволен, че съм се социализирал по времето на „всестранно развитата личност”. Всъщност, ние с Бойко сме се социализирали в едни години, макар че аз по некое време спрях, а той продължи…
Разбира се, като интелигентен човек съзнавам, че ролята на тоалетната не бива да се преувеличава. Оня ден ви споменах, че хората прекарват средно по 3 г. от живота си там. Американците обаче прекарват по пет. Тия хвърлят годишно храна за $75 млрд. Представете си колко изяждат! И съвсем логично, както пише Джереми Рифкин в книгата си „Европейската мечта”: „Американската мечта се превръща все повече в посмешище.” Щото тя не е била замислена само като„яде - се..”, да ме прощавате.
Ало, пенсиите, какво мислите за американската мечта? Или на вас ви стига седмична липосукция на пилешки кокал?
Исках още много работи да ви споделя в този празничен ден. Например за зараждащата се национална традиция да си мием ръцете след тоалет. Според мен е дълбоко неправилна. Забелязал съм, че ватенките си мият ръцете преди това. Щото се самоуважават. А интелигенцията не се самоуважава. Мие си ръцете след това, щото може да се наложи да се ръкува – я с Царя, я Бойко, я с Доган…
За вестника, нарязан на дописки и грижливо намачкан, многократно съм ви казвал. За мен отказът от мачкания вестник е един от най-достоверните индикатори, че ставаме европейски народ.
Като цяло мога да кажа, че тенденцията е точно такава. И щеше още по-ясно да се види, ако не се крадеше толкова. Да ви призовавам да не крадете папира, ми се струва безсмислено. Но поне не я разхищавайте. За народите вече се съди и по екологичното им мислене. Което не значи да минете на конфети, а да икономисвате в рамките на разумното.
Ама тя и в парламента се краде. Някъде до къде шестия месец. В тоя срок новите се ориентират и се заемат с по-сериозни неща.
И по света се краде. В Англия например на някои научни институти им раздадоха лаптопи да си работят от вкъщи, за да не крадат папира в службата. Казвам го на вниманието на Хер Флик. Да им даде на тия от БАН по един лаптоп и да си таковат в къщи, поне консумативите ще се икономисат.
Така през тоалетната, ако забелязахте, се докоснахме и до други обществено значими теми, като темата БАН. Ако помислите, ще видите, че и темата „бюджет” не остана встрани. Щото при една постна пица… Също и темата за корупционния индекс на „Прозрачност без граници”.
За БАН-дата старчета специално, ако зависеше от мен, бих ги оставил на мира! Ако не се назначават нови хора, след 2-3 г. академията ще си отмре от само себе си.

Политикът със златния косъм

Политологът Огнян Минчев пита в риторичен дискурс: „Какво значи да изкараш кирливите ризи на Станишев и да не изкараш кирливите ризи на Доган?”
Значи, че когато Доган се хвалеше „неудържимо в селска обстановка”, че той раздава порциите, то това си е имало цел. Тогава психиатърът д-р Михайлов каза: „Напоследък се изпуска по нарцистична нужда, прави едри гафове от дребна суета. Жадува митологизация приживе. Старее милият, а и алкохолът, както казват, не прощава.”
Това за алкохола е истина. Както обича да казва д-р Филипов, алкохолът и социализмът не са простили на никого. Но не е цялата истина.
Когато Доган колеше БСП с тъпото на ножа, това не беше и от вероломство (и от това, но не само!) Сега един човек е малко нещо длъжник, щото Доган му изкара толкова избиратели, колкото той никога не би могъл да си изкара сам. Още когато се качи показно на яхтата, Соколът е знаел много добре какво и за кого прави! Знам, че и вчера ви казах нещо подобно, но не пречи да го затвърдим. Специалистите по пропаганда твърдят, че едно нещо, за да стигне до хората, трябва да се повтори поне 7 пъти. За българите няма данни.
Не съм единственият, дето е стигнал до тоя извод! Просто съм институционално неангажиран и мога да си позволя да го кажа. Без фактора „Доган” ГЕРБ, барабар със Синята коалиция и „Атака” успя да вземе в София гласовете на 12% от всички избиратели. Това показва простата сметка. По същия начин на предишните избори Доган мобилизираше електората на „Атака”. Уморен бил народът! Айде ега не е пил морен вода народът от разходки до урните! Българинът гласува само воден от социален или национален ресантиман (Ressentiment). Много рядко го водят подобаващи чувства.
Между другото има и сексуален ресантиман. Някои му викат „сексродео”. Заставаш зад мадамата, хващаш се за раменете й и й прошепвош в ухото: „Приятелката ти го прави по-добре”. И тя изпада в ресантиман и почва да хвърля къчове… Но да не се отплесваме.
Мислете, братя! Мислете с главите си, не с телевизорите си! Недейте само да хвърляте къчове…
„Ще ви разкрия истината за политиката... Ето как стоят нещата: „Мисля, че куклата вдясно споделя моите виждания." „Струва ми се, че куклата вляво по ми харесва." „Хей, чакай малко, там има някакъв тип, който държи и двете кукли."
От името на Доган и ДПС депутатът Камен Костадинов даде „висока персонална оценка за действията на премиера Бойко Борисов.” Мухльото и мутрата! Не можели да се отрекат „външнополитическите успехи на министър-председателя и добрите попадения в областта на сигурността.”
Кои са попаденията в областта на сигурността ми е трудно да ви кажа. Вероятно предстоят.
Но може би пък всичко си е както трябва. Както казваше Елин Пелин в цикъла разкази “Под манастирската лоза”, „Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.” Важното е да повярваш, че една жена има златен косъм на едно деликатно място… Същото е и при политиците. И да няма златен косъм, народът като вярва и му е приятно…
Пък певицата Йорданка Христова вика: „Аз обичам умни мъже, сдържани мъже, а не такива бабаити или лайкучки.” Но харесва и Бойко, независимо, че изглежда като бабаит и се проявява като лайкучка. Приема го като заварено положение: „Той вече от 10 г. е в медийното пространство и си е създал образ. Ние сме го приели такъв и му вярваме. Защото той ще отиде и ще набие някого, ако сбърка.”
Вярно е, бие! Така се запознал с Антоан Николов. Бил му два шамара, но после станали приятели. И със Сашо Сталийски така станали приятели. Първо го ударил с кочан царевица по главата. Бойко си пресичал на зебра, ядейки варена царевица. И оня а да го сгази. Кога ще видите префърцунения Станишев да ходи по улицата и да рупа царевичак? Никога. Затова народът си харесва Бойко.
Лечков вика: „Креативност им липсва на новите управляващи.”
Лече, говори му като футболист на футболист, бе! Мани тия купешки думи, може да останеш неразбран. Виж Венци Стефанов, собственикът на Славия, как простичко е казал на Мъри, че трябва да си ходи и на негово място да дойде чужд треньор: „Има една поговорка, която е валидна не само за футбола, но и за живота: и тате може, и бате може, но козата си сака пръч!”
Той е футболен деятел и не е длъжен да прави разлика между виц и поговорка. Но е прав. Еле пък за живота колко е прав!
Абе, дано Бате поне да може, да не се учи на нашия...