Из делниците на един луд 21-25 февруари 2011 г.

Понеделник, 21 февруари
Ако уподобим обществото на болен организъм, което никак не е трудно, симптоматиката недвусмислено насочва към диагноза „преплитане на червата”.
Бойко назначил за зам.-шефове на БОРКОР Петко Сертов и Елеонора Николова. Странно, щото Сертов и доц. Петров бяха в ДАНС нещо като Бойко и Цецко – формален и неформален шеф. Вестниците констатират: „Алексей Петров похвали ръководството на БОРКОР”. Щото Елеонора пък в последното си превъплъщение се появи в листата на Лудото Яне, демек пак кандидатура на доц. Петров. Съжалявам, че го казвам, щото г-жа Николова ни е фенка, дори е идвала лично в редакцията на „Експрес” на поклонение, но, дет’ се вика, обичам плато, но повече обичам истината… Казвам го това не за да се фукам с елитни фенове, а да видите, че и вие може да ме разочаровате, не само аз вас!
Няма обяснение що така постъпи Бойко. Едни викат, че се договорили с Гоце. Други, че Бойко и Петров сключили примирие да се приберат флашките. Пък една ватенка в рейса направо ме хвърли в джаза. „Управлението на Бойко Борисов, вика, е най-успешното управление на БСП досега…”
Когато за едно нещо няма нормално обяснение, то тогава има криминално, не ли!
Ще видим, то ще си покаже.
Веднъж написах: „Могат да те принудят да направиш свирка, но гълтането си е личен избор.” И сега изведнъж пак ми се прищя да го напиша. В „Труд” Малария Велева написала две страници за Цветан Василев, банкера на Доган и Дилян Пеевски. Ама го написала в най-добрите традиции на социалистическия реализъм и рустикалния наивизъм - от работническия му произход до неповторимия крем карамел, който правел. Последно такова нещо съм чел от Дърева за Параванката, но това е още по-шербет…Още тук можем да въведем термина „пълно комуникационно обслужване”, който по-нататък в текста ще доизясним…
Това остави на журналистиката „школата” на другаря Тошев. Когато през 2007 г. поетът Леонидов написа една силна статия в „Поглед”, ние, барабар с другите папагали, се възмутихме: „Българският журналистически гений от Ботев до Йосиф Хербс ни е завещал перо, което пуска кръв, а не баданарка… Още по-срамно е, когато някои самозабравили се хора от журналистическата ни гилдия по най-извратен начин са готови да серат в устата на този публицистичен завет. И все по-често го използват за салфетка, с която си бършат лицето след поредното фелацио”. (Щото, колкото и да внимаваш, пръска…)
Извинявай поете, прав си бил! Но много образно, чак в ума ми прозвуча саундтрака, ономатопеята, казано на вашия поетичен език. И много ми заприлича на един лаф, който употребяваха навремето простаците от Чиксалън (квартал на Пз) - "Лапай, че капе, ма! Шта утрепа, килима е нов! " И затова тогава реагирах малко остро…
Текстове, като този на Велева, обикновено се пишат за некой лев. Но случаят може и да е различен. Пеевски много искаше да купи вестниците на ВАЦ, обаче германците рекоха, че точно на него няма да ги дадат. Но то кога не става през вратата, става през прозореца…
Дращя тия нерадостни мисли и хвърлям по едно око на Цветанка, зер мой кадър. И опа-а-а, Валерия Велева в „На четири очи”. Всъщност, на шест, щото и Блъсков беха поканили… Обясняват политическия живот. И клепка Велева с мигли и се дави от справедлив гняв към безпринципните прояви на властта…
Сега разбрах какво иска да каже Калин Донков с думите, че телевизията е онова техническо средство, чрез което в дома ти влизат хора, на които на улицата не би подал ръка. Браво Цецке, браво! А не можа ли бе, мойто момиче, да изчакаш поне една седмица, да се забрави последното изпълнение на Велева, а то тя дойде в студиото с още влажна уста… Извинявайте, май минавам границата на приличието, ама не може така… Помиярщината става норма!
Всъщност, какво ви се извинявам?! Та нима може в този контекст да цитирам Чехов например: „Достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено.” Може, бе, може, но седи като кръпка…
Обаче съдбата верно има навик да изравнява везните. След разговора на Цецка с Блъсков и Велева пуснаха реклами, които не оставиха никакво съмнение какво сме гледали: „за вашия анален комфорт”, тоалетната хартия „Емека” и еспумизан…
Това човек нарочно да иска, не може да го направи…
Да, трудно живеят честните хора днес. Ама нас, журналистите, това не ни засяга...

Вторник, 22 февруари
Батето Славков потвърдил, че ще се кандидатира за президент. Лучано щял да организира инициативен комитет за издигането му. „След като Алексей Петров може да бъде кандидат, вика сладкарчето, не виждаме причини Славков да не може. Той е дал доста повече за България и нейната реклама в Европа.”
Дал е, дума да нема! Даже си спомням, че БиБиСи направи голям филм с него в главната роля…
Всъщност, погледнато по-издълбоко, идеята не е лоша. И ще ви кажа защо. Пияница ли е Батето? Признат пияница. Пада ли си по тънката част? Пада си. ("Ако съм откровен, половин България трябва да се разведе".) И няма да има нужда да гадаем бил ли е близък с една, или друга певица... Доказано корумпиран ли е? В МОК го смятат за доказано… Свързан ли е със стария режим. Свързан е. Но е роднина и на Бойко, тъй, че ще се спре войната между институциите. Ако я има, де… Изобщо Батето няма с какво да ни изненада. Което, погледнато от обратната страна значи, че няма и с какво да ни разочарова. Щото на нас разочарованието ни стана най-големият проблем… А като идеш да гласуваш за некой непознат, после ставаш нощя облян в студена пот и се питаш „Какво направих?!” Например за Цецко. Всеки момент може пак да ни изненада! Ами ако той е взел онези 4 млн., за които разправя Странджев? Или пък някои други милиони? Докато с Батето си спокоен. Ако е имало нещо за даване, взел го е. За всеки друг кандидат важи приказката „Не се радвай на нов началник и на малко прасенце…”, но при Батето няма малко прасенце, има си направо голямо.
И не на последно място, ако стане президент, със сигурност мога да ви обещая, че новогодишните празници ще траят поне до Ивановден, ако не и до Банго Васил…
Та казвам, граждани, че с него няма да се разочароваме. Нали това искате – един, който да не ни разочарова? Или бъркам?
„След 50 г. няма да има селско население”, съобщава „Сега”, позовавайки се на демографи от БАН . Пък „Монитор” разбрал-не разбрал, праска заглавие: «Селяните в България на изчезване”. Ей, селянин не е характеристика по местоживеене бе! Селянин е манталитет, движима собственост… Селското население може да привърши, но селяните не. Селяните винаги оцеляват. И винаги побеждават.
Доцентът от Шуменския университет Юрий Проданов писа преди време в «Новинар»: „Когато преди години гледах „Великолепната седморка”, една фраза остана в съзнанието ми: „Накрая побеждават селяните. Те винаги побеждават.” (В интерес на истината, преводът на доцента е дълбоко неточен, но ще си затрая, щото ме устройва.)
Та няма съмнение, че селяните пак ще победят. Ако вече не са. Щото и сега градът е населен главно със селяни. Но все пак има голяма разлика между урбанизираният селянин и новодошлия, гражданина-дебютант. Урбанизираният не хвърля боклука през прозореца, не си изува обувките пред вратата... Но ако си достатъчно наблюдателен, ще го откриеш. По изхвърлените под прозореца му клечки за уши, видно употребени след дълго въздържание, ако ме разбирате, по люпките от семки, които вятърът е довял на балкона ви...

Сряда, 23 февруари
При скандал между съпрузи в жилището им в Дупница госпожата разбила главата на главата на семейството с тухла и той бере душа в „Пирогов”. Станало оня ден, в разгара на магнитните бури. Те точно така действали. Но аз не мисля, че ние седим и чакаме Слънцето да ни подтиква за кавга. Ще! Например тая госпожа. Как и защо е имала тухла под ръка. Аз например, дори и когато най-много ми трябва тухла (щото, нали, и в най-добрите семейства понякога…), нямам под ръка. Даже ще кажа нещо, за което не сте длъжни да ми вярвате, но и при годишната визита на тъщата, пак не винаги качвам тухла в апартамента. При това не е като да не знам какво може да се направи с едно вестниче, в което е увита една тухличка... Значи е било въпрос на време, а не на магнитна буря…
Такива сме българите?! Вместо развод и всеки по живо-по здраво, ние се тепаме! Седим в състояние на окопна война, пилим си нервите взаимно, побъркваме си децата уж за да не растат като деца на разведени родители, щото това е травма в детската душица… А мама утрепа тате с тухла не е травма…
„Стандарт”: „Няма криза на средната възраст”. Доказали го психоложките Марги Лакман от Масачузетс и Александра Фройнд от Цюрих. В смисъл, че криза имало, но можела да дойде по всяко време, а не непременно в средната възраст...
Ба са в симуланта! Извинето, но ако верно нема такава криза, значи аз се преструвам!
А Станишев, представител на ранната средна възраст, щял да става татко. Гаджето му Моника, бивша съпруга на банкера Йосифов, била бременна в седмия месец.
Каква изненада! Вестниците писаха, че ашладисва секретарката си Ирена Борисова! Пък преди това писаха други работи... Изобщо тоя си се шляе между половете както си иска... Ебати скритата лимонка!
Според «Стандарт», първият нишан за близост между двамата бил даден през 2008 г., когато Станишко отишъл на откриването на агенцията й "Акив груп". От сайта на тая агенция научих, че тя извършва „пълно комуникационно обслужване». Ама верно е било пълно…
Джамджиева пита Станишев дали не е изпаднал в конфликт на интереси, като се е любил с шефката на обслужващата го пиар агенция. «Абсурд!», вика. И се кълне, че до изборите отношенията им били само професионални.
Може, може. Поне от едната страна са били професионални...
Според едно разследване на «Капитал» на 4 февруари 2008 г. се учредява "Експат бета" АДСИЦ с акционери: Моника Йосифова (10%); РА "Оксиген" (11.93%); "Експат груп" (3 %); (3.33%); майката на Никито Василев (0.67%), съпругата на Никито (1.67%); главният секретар на МДААР Биляна Дякова (6.07%) и др.
Все отбор юнаци! РА «Оксиген» например, печели обществена поръчка по програма ОПАК, администрирана от Никито, за да обучава чиновниците по английски. Отделно тия имат договор с тотото за 2 млн. и 600 хил. лв. И Моника също е бъркала в меда на ОПАК. „Актив груп” държи 20% от дяловете, а тя е управител в "Консорциум за диалог с администрацията", който пък «печели» поръчка за 1.2 млн. лв., за "информиране на широката общественост" за програма ОПАК...
В края на юли 2009 г. "Експат бета" АДСИЦ закупува 140 000 кв. м земя в регулация в курортно селище Камчия за 4.55 млн. лева, или 32.5 лв. квадрата, при пазарна цена около 40 евро...
Е, ние разбира се не знаем всичко, което Моника е получила за «пълното комуникативно обслужване. Но смятаме, че и това, което ви съобщихме, е достатъчно за да се убедите, че няма конфликт на интереси. Конфликт щеше да има, ако след падането от власт на Сергей, Моника си беше тръгнала с парите. Не ли?

Четвъртък, 24 февруари
Административният съд в Ст. Загора осъдил МВР да плати 5 000 лв. и съдебни разноски на миньора Кольо Колев, задето уж полицаите го пребили по време на протестен митинг пред мини "Марица Изток" през 2007 г., пише Медиапул.
Ама как ще е пребит от полицаи, бе! Аз си го спомням много добре тоя случай. Румен Петков беше министър. Наистина Кольо получи счупване на главата, но не от полицията. Комисар Тончо Михайлов, шеф на ОДП Стара Загора, обясни ясно как е станало: "При поставянето на белезници нападателят е оказал съпротива и няколкократно е ударил главата си в асфалта." Тоест, сам си е счупил главата! И сега МВР ще плаща, тоест ние… Ако почнем да плащаме за всеки, който си чупи главата, къде ще му излезе краят?!
Както и да е.
На днешния ден през 2006 г. Борис Велчев стана главен прокурор. Ако днес, една петилетка по-късно, се опитаме да обобщим с една дума какво е свършил до тук, можем да кажем: Нищо! Като се сетя как му се радвахме… То след Кукуридзе на всеки щяхме да се зарадваме. Общо взето тогава искахме толкова малко от главния прокурор - само да е нормален. А Велчев е университетски преподавател, възпитан, улегнал, с отлична генограма (като малък си е играл със Сергей Станишев и внука на Тато)…
През 2007 г. Велчев заяви: "Имаме изключително ясна представа за знаковите хора в организираната престъпност. Остава ни да съберем доказателства." А зам.-главният прокурор на София Роман Василев го допълни: "Чакайте акции срещу мафията, следим 10-12 групировки." И ние чакаме, чакаме... Понеже на нас култура на чакането не ни липсва…
Но понеже ние винаги се стремим да сме справедлив, ще кажем, че който и да беше на мястото на Велчев, също щеше да направи нищо. Трябва да си самоубиец, за да тръгнеш срещу цялата политическа класа… Тя е реалният обект на една действаща прокуратура. И затова прокуратурата е бездействаща…
Аз така си го обяснявам с моя прост акъл.

Петък, 25 февруари
Тъстът и тъщата на Цветанов за 5 години спестили 201 420 лв. По данни на НАП би трябвало да са спестили само 47 000 лв., но те спестили 4 пъти повече!
И сега Цецко ще може с чиста съвест, а даже и със собствената си, да каже, че си е изчистил името...
На един дувар пишеше, щото както съм ви казвал, у нас истините са саде по дуварите: „Изчистването на едно нещо, предполага изцапването на друго, но всичко може да се изцапа, без нищо да се изчисти.”
И понеже ви знам, та ще ви предваря… Верно е, че Цецковото, ако това е всичкото, е по-малко даже от това, дето Моника е забърсала. А и Станишко, дето се прави на квартирант в „Магнолия”… Но нали говорехме за нов морал? Или бъркам?

To be continued next Saturday

Из делниците на един луд 14-18 февруари 2011 г.

Понеделник, 14 февруари
Пишат ми читатели: „Докторе, станал си малко минорен…” Минорен ще съм, к’ъв да съм?! И ний живеем в кризата. Даже Докторът три кризи на куп кара… С една дума, не ни е лесно. Оня ден като свършихме с писането, температурата в стаята се беше вдигнала с 2.3 градуса! Та казвам, че ние не сме евреин та да ни направи Господ от ляво криза, от дясно криза и в средата кеф! От такива изказвания съдя, че не разбирате от сатира.
Що е сатира разбрах
в тая пуста криза:
първо се тресеш от смях,
след това те втриса!
(П. Краевски)
В момента съм втресен, това е! Какво има за чудене?! Аз трябва да се чудя що вие още не сте втресени. И освен това, дето вика колегата Джером, удоволствието да се подбъзикваш с властта никога не остава само твое. Щото тя винаги намира чалъм да ти дигне хляба нависоко. Или поне салама…
Нормалните са минорни, когато обстоятелствата са форсмажорни, не ли?
На пресконференцията на Боко и Сесилия Малмстрьом журналята питаха за бомбата пред „Галерия”. Бойко се ядоса: "Искам да ви припомня тази хубава българска поговорка, че в ада на казана на българите няма охрана..."
Това е виц, г-н премиер. Поговорка е друго. Например: „Която мома не иска да я щипят, не се хваща на хорото”, „Какъвто светецът, такъв и тамянът” и т.н.
Колкото до взрива, не бива с бомби срещу журналистиката. Но като го казваме, си оставяме вратичка за в случай, че се окаже, че Дачков и Патрашкова не правят точно журналистика. И повече няма да коментираме. Нямаме работа, където две мутри, примерно Рапона и Булдозера, се ритат. Не харесваме едната мутра, по същите причини, по които не харесваме и другата.
„Не би било лошо добрите да се различават по нещо от лошите”. За да не се объркват мирните граждани…
Ало, пенсиите! „Индипендънт” вика, че се е появила нова болест – киберхондрия, компютърна версия на хипохондрията. Заразеният ходи из мрежата, чете симптомите на разни болести и си ги въобразява. И почва да търси ляк от форумните пенкилери. Не го правете! Ще дадете фира от правописна грешка! Освен това вие имате симптоматиката на половината описани в учебниците болести – от ставно-мускулните, през сърдечносъдовите, до болестите по главата, та и вътре в нея. Ей, не знам дали е верно, но ми казаха, че агенти на НОИ ходели по здравните форуми и препоръчвали татул за склероза. Не, че няма да я излекува, де…
В тая връзка „Монитор” съобщава, че до април гробовете свършват. Които не сме се вредили, минаваме на кремация. Лошо! По-лани се разкри, че слагат по няколко човека на куп и пълнят урните от общата пепел. Така де, кой ще ти пали огън за сам човек…
Тетка Цачева вика, че IPad щял да направи голяма икономия на НС от „хартиените листа.” Какво ли иска да каже с това „хартиените листа”? Дали това не са реликти от предишна епоха, нещо, случвало се отдавна в с. Драгана и заседнало в подсъзнанието? И ние като селско чедо, сме виждали преди много години хора да берат дървесни листа. Тогава на село нямаше много хартиени листа. А вестници получаваха само кметът и партийният секретар. После и другите разбраха ползата – печката да запалиш, храна да завиеш, па и да намачкаш две-три дописки и да идеш по себе си… Те тогава пишеха едни големи дописки, по половин страница…
Та ще се направи някаква икономия на хартиените листа. Но статистиката е доказала, че само една трета от хартията отива за писане, останалата – за брисане. Та тук е голямата икономия. През 2002 г. управляващата НП в Испания предлагаше парламента да работи надомно. Което е много разумно. Щото депутатите ще си таковат… вкъщи. И ще се направи баре 1 млн. икономия в бюджета на НС, който да се даде на СУ. Щото на депутатите им купуват фина гръцка хартия, която естествено е доста по-скъпа… Те затова и я крадат…
Пуста гьостерица! Повечето до вчера са били на мачкан вестник…

Вторник, 15 февруари
Г-жа Ханджиева от бюрото на НСИ в Русе поетизирала преброяването:
В Европа преброяване стартира
Броят се сгради, жилища, лица
България първа, с успех дебютира
на дух европейски предвестник е тя.”
Браво, г-жа! Явно ви влече литературата, но според мен да опитате в друг жанр. Като човек с опит го казвам. Младият редник Филипов също имаше поетически напъни. И за един 8-ми март написа стихотворение от 8 куплета. В органа на Трета армия много го харесаха, даже публикуваха един куплет. И ми отговориха с много любезно писмо, което завършваше горе-долу така: „Редакцията ви съветва да опитате в проза.” И ние от тогава опитваме… Но и до днес ни изкушава мерена реч. Ето например тия „две флашки и една шашка” така ни се набиха в мозъка (дано не преувеличаваме), че без да искаме почнахме да пишем една ода – „Булеварда с лиричния ритъм”:
О миг, поспри, искам да те възпея
В една ода, дори епопея
Ода за две флашки и една шашка
И една Кристина Патрашкова
Епопея за бомбите и оловото
И атентата срещу словото
За дебели подметки и проза…
И как на разсъмване всичко е розово…
Мисля да вкарам и „повикана по телепатия…” Щото, като я гледах Патрашкова по телевизора, ми приличаше на човек със сбъдната молитва…
„Черен хумор на делото „Белнейски” в Пазарджик, пише „Стандарт”. Едно вещо лице се изказало по експертизата. И за по-голяма нагледност, дал за пример съдията: "Ако вие, господин съдия, сега си ударите главата и сте изпили 1 л вода…" Тук залата почнала да се хили, щото в ПЗ е христоматиен един процес от средата на 80-те. Може и да съм ви го казвал. Дето на един Байчо прасето влязло в двора на комшията и изровило барабоя. И той го гръмнал. Та пред съда стана ответникът и онагледи ситуацията по следния начин: “Другарю съдия, я си представи, че си една свиня и ми влезеш в двора, и ми изровиш барабоя! Е, моа ли аз дъ тъ ибъ в свинската дзурла, или не моа?”
Та за таз свинска зурла получи 10 г. Добре, че 89-та дадоха амнистия за политическите…

Сряда, 16 февруари
Премиерът ритал мач и си сцепил челото. Не се съобщава за другия обект, участвал във сблъсъка, живо същество ли е (в смисъл, преди сблъсъка, де…) или неодушевен предмет.
Пък един пич във форума на „Сега” вика, че било много възможно да се е получил теч на информация вследствие от спукването. Но лично ние се съмняваме. Той не я държи там. Всичко е на СРС-та… Даже, доколкото можем да преценим, нищо важно не държи там. Та няма какво да изтече, по-скоро може нещо да влезе през разкритието. Вероятно Веждито точно затова го завел да гледа „Големанов” в Сълзата.
„Сега” коментира ехидно: „Откакто е премиер, Борисов ходи за трети път на театър - вече гледа "Вражалец" и "Хъшове". Тогава Вежди съобщи, че ще отидат и на опера.”
И ние следим културния живот на премиера, който, предвид интензивността му, не ни затруднява. На опера още не са ходили. И това не е третото посещение откакто е премиер! Това е третото откакто е Бойко Борисов. Дребнаво е, но сме длъжни да го кажем в интерес на истината.
Обаче не всички вестници отразяват посещението на премиера адекватно. Когато царят си беше разчесал една пъпка на темето, „24 часа” написа с толчави букви на първа страница „Царят ранен!” а сега сбутали една малка дописка на вътрешните страници: „Премиерът с 4 шева на челото след футбол”. Пък „Стандарт”, сякаш още неуверен в театралните интереси на премиера, отбелязва: „Борисов остана до края на постановката…” Ако съм на Борисов, така ще се обидя, че един лев реклама няма да им дам.
Още малко на културни теми. Провел се 11-я виенски бал, съобщава „Новинар”. 450 видни българи танцували „Майонеза на ветрилото”, пардон, полонеза… Миските Антония Петрова и Ромина Андонова, астроложката Алена със съпруга си, и много дългокраки същества, рано открили социалната ценност на сексуалния живот… Евгени Минчев обаче не бил. Щото се организирал, пише „Телеграф”, бал на „влюбените барони”, „под домакинството на Весела Барбукова и Евгени Минчев фон Бул”. Фон! Да та и у пазарджишкия галфон! И там също щели да идат много видни: президентският спонсор и потенциален затворник Люси Стойков, Баневите, барон и баронеса Гендович, Антония Петрова... И още много дългокраки същества, рано открили социалната ценност на сексуалния живот…
Какви фонове, какви барони, бе! На първия бал, който Батенберг дал през 1879 г., повечето гости били с потури. И превзели бюфета с щурм! Сега поне се научиха да се хранят. Е, не всички…
Когато Бог създал народите, нас, българите, от баберките ни направил. Да, така мисля!
Индобългарски паравоенни формирования нападнали казънлъшката мандра «Маркели» и я разкостили. Действието се развивало пред очите на двайсетина стражари, които запазили пълен неутралитет.
Наблюдатели от околните блокове коментират, че само за час циганите демонтирали около 300 м. ограда. Мързяло ги било! Не, те са страшно работливи, просто немат мотивация! Преди време БДЖ съобщи, че, като успеят да спрат някой влак, разтоварвали по пет тона в минута. Това мързелив човек не може да го направи никога.
Братя, ако е историческа закономерност, че който обере мандра, после ще обере цяла държава, лошо ни се пише… Пак. Щото ми се струва, че това партизанско движение, дето се заражда, ще е далеч по-масово.
Съдът „отсъди”: Хонорарът на Доган е законен. "Маленкие воры лежат на нарах, а большие воры лежат на Канарах”… Обаче пък 5-членен състав на ВАС решил да му се бутне барбекюто. Та се сещам за един действителен случай. Директорът на едно предприятие раздава новогодишни награди. На Пена, Нане и Вуте дава по един чифт нови цървули. Всички ръкопляскат. На партийния секретар дава екскурзия до Париж. Всички викат: „Нека оди бос, нека оди бос...”
Та и Доган, нека седи без барбекю, да нема едно мръвче къде да си пекне!
В това е великата шаячна правда! Не ли?

Четвъртък, 17 февруари
На Цецко му се родило трето момиче. Поздравления, от сърце! Рядко българи се решават на трето! „Труд” съобщава, че малката София, приличала на Цецко, даже имала същата трапчинка на брадичката. Нищо, нищо, да е жива и здрава. Интелектът е важен, а той се предава през коляно…
Раждането на туй дете прави новопридобитите апартаменти нужни и уместни, а не, че ги е купил само щото имал бол пари…
Оня ден д-р Борисов намекна с „дебели думи”, че Петров е взривил Оги Стефанов, а през 97-ма и приятелката му Цветелина. Днес доц. Петров отговаря: „Имам сериозни съмнения, че в атентата срещу мен през 2002 г., има участие премиерът Борисов.” На което Бойко зададе уместния въпрос: „Е защо идва при мен, ако ще го утепам?!" Не знам, вероятно не допуска, че може да го утепаш в МС...
Какво ще кажете? Май при Борджиите е било по-добре?
„Аз съм шеф на охранителна фирма, не съм поет, не съм писател. Това е положението.” Да, това е положението, Анастасийо! Тъпо е устроен светът! Положението се изменя, а миналото не може!
Усещате ли, братя, как се размърдва блатото с наближаването на изборите? Сидеров, който ще се кандидатира за президент, емнал БНР и по-специално Лили Маринкова. Щото Маринкова има предаване и в „Канал 3” на Диков, пък нали той се определи изкъде Трактора. Даже си спомням, че Патрашкова го нарече „Българското CNN”. Което е почти вярно, доколкото и CNN предава главно пресконференции… Пламен Юруков (СДС-Спетема), учредил "ВОТ-консерватори". Софиянски направил „Десен алианс”. СДС издига Надежда Неински. Трактора сам се издига. Пък по общините бизнесът се разшавал и търсел да купува партии. Тук ще си позволя един съвет към бизнесмените. През 97-ма година американците обясниха как можеш да си купиш малка банка в България: избираш си една голяма и чакаш. С партиите е същото. Ако човек иска да купи ГЕРБ например, ще му трябва година-две и ще може да я вземе на сметка. НДСВ в момента е почти за без пари. Ако човек се разтърси, може да намери две за лев и една бакшиш. Което ме подсеща, че тия дни, на 15 февруари през 1997 г. ако трябва да сме точни, Костов обърна коалицията "Съюз на демократичните сили" в партия. И силите престанаха да са сили, но първо престанаха да са демократични…
Изобщо да ви кажа като наблюдавам политическия живот у нас и без да искам се сещам за един случай на село. Двама комшии се караха непрекъснато, щото единият беше от СДС, а другият остана лоялен на БСП. И тоя, синият, един ден да иде да хвърли в дворния клозет на другия три пакетчета хлебна мая и 20 пакетчета червена боя за яйца. И стана едно… комунистическо.
А навън животът си върви. Доматите на пазара не са родно производство, открива „Новинар”. Не са, бе! Както пише „Сега”: "Българските" домати са гръцки и идват от Турция”. Поради което цените им са зависими от световните борси. И не само техните. За седмица рязко поскъпнали захар, брашно, олио, кайма… Индексът на тържищните цени се повишил от 1,845 пункта до 1,898 пункта.
Но пък „Индекс на подгъва” рязко се смъкнал. Дължината на женската пола корелирала със състоянието на икономиката. Колкото по-дълга била полата, толкова по-криза. И обратно. Това разказва д-р Веселин Герев пред „Телеграф”. И е прав. Оня ден гледах снимки на Преслава по вестниците. Ръбът на роклята и беше толкова високо, че… как да го кажа по-прилично, виждаше й се интимното естество. Щото на всичкото отгоре, отдолу беше без нищо, само по прозрачен чорапогащник... Та, ако „Индексът на подгъва” е показателен, ние не само излизаме от кризата, ами сме цъфнали като слива баждарка…
Та не губете кураж! Животът става все по-скапан, но всичко останало е добре!

Петък, 18 февруари
„Удариха кортежа на Борисов”, предрешава „Стандарт”. Много ми е интересно, ако, както прогнозира „Новинар”, следващият инцидент е с валяк. Как ще го изкарат, че е карал с несъобразена скорост, че е изпреварил кортежа, че го е засякъл?
По-важното е, че това е втори инцидент с премиера в рамките на няколко дни. Някакво предупреждение му се праща от горе. На един Великден на село копахме по двора, копахме... И вечерта кака си спука глезена, булката си сцепи главата, а аз се напих. И за капак кучето захапа комшийката, хем тя му се извини, задето го настъпа без да иска… И оттогава не работим на празниците, щото е грях. Казвам го, понеже забелязвам, че и премиерът непрекъснато работи на християнските празници. Палне една свещ на Богородичка и припка да работи… И сега му се дава знак да го кара по-кротко.
Бареков написал писмо до БНР. Протестира, че Маринкова го свързала с Пеевски. А с кого да те свърже, бе, с Артур Сулцбергер ли? Цяла България знае, че държи чаталчето на Пеевски, той се обижда… Та в това писмо коректорите на в. „Труд” изброили 27 грешки. Бареков се оправдава със секретарката. Лично той бил „абсолютно грамотен”. За толкова години, дето се подмятам из медиите, „абсолютно грамотен” журналист не съм срещал. Абсолютно неграмотни съм срещал бол. Като „24 часа”, дето пишат „Стеле Костов”. Пълно е с телета из медиите… Та и Бареков може да е грамотен и интелигентен, но много умело го прикрива: „Светицата Мина…”, „дамоклиев възел”… Да не изреждам всички умности, които туй майно е казало през годините …
Вижте, никого не осъждам. Животът е труден и си иска неговото, главно средства. И нема съвест, която да може да говори толкова силно, че да заглуши куркането на червата. Но честният журналист, веднъж като се корумпира, си остава корумпиран. Не ходи да се бие в гърдите колко е честен…
А Лили Маринкова вика: „Журналистите, които изразяват несъгласие с управляващите, веднага са обявени за защитници на криминални елементи. Това е новото идеологизиране… Струва ми се, че ако си кажеш категорично мнението за правителството, скоро няма да имаш работа…”
Струва ти се? Опитай и ще разбереш, че можеш да имаш или мнение, или работа, рядко и двете…
Виж бе, Лили! Да имаш мнение е похвално, но да искаш непременно да го кажеш, е доста глупаво. Умните хора гледат на личното мнение както се гледа на хемороидите. Никой не ходи да се хвали, че има хемороиди, не ли? Даже от личното мнение боли повече. Моят приятел Волтер казва, че "личното мнение е причинило повече беди от чумата и земетресенията."
Човек трябва да цени личното си мнение и да го пази само за себе си. Нали точно затова се казва лично?!
Главният прокурор Велчев коментира оставката на шефа на ДАНС: „Оставката на Цветлин Йовчев е акт на една старомодна почтеност, но все пак достоен акт.”
Старомодна почтеност! Тц, тц, тц… „Има хора, които и вътрешно се обличат по модата”.
Казвал съм и ще повторя: Чуковете и сърповете са в главите ни! Ще се оправим, когато си иде и последният свидетел на Априлския пленум! И ние ще се оправим, и родината…
Всъщност, за нас не съм сигурен. Щото ако някога глупостта си тръгне от България и отиде на друго място, на това другото място ще е България…

To be continued next Saturday

Ако Сюрреалистите бяха българи

Любослава Русева, в. Дневник*
Илюстрация: Иван Кутузов

Луната изгрява. Мъничък облак я закрива и настъпва мрак. Мъж прерязва окото на жена с бръснач. От дупка в човешка длан извират мравки. Двама мъже влачат две пиана, върху които лежат две умрели магарета. Трети гледа през прозореца "все едно слуша Вагнер, но още по-патетично".
"Сценарият беше написан за по-малко от седмица по едно просто правило: да отхвърляме всяко хрумване, всеки образ, които биха могли да породят някакво рационално, психологическо или познавателно обяснение. Да отворим всички врати за ирационалното. Да запазваме само образите, които ни стъписват, без да се опитваме да разберем защо."
Думите са на режисьора Луис Бунюел от автобиографичната му книга "Моят последен дъх". Той разказва за филма си "Андалуското куче" (1929), в който заедно със Салвадор Дали срещат своите "сънища и бълнувания". Двамата са убедени, че публиката ще бъде скандализирана от бруталните образи. Бунюел дори отива на премиерата, натъпкал джобовете си с камъчета.
"За да замерям присъстващите в случай на неуспех"...
Отдавна не съм гледала "Андалуското куче", но също толкова отдавна започнах да изпитвам усещането, че съм влязла във филма и ще живея в него чак до надписа The end.
В момента тук е вечер. Луната изгрява. Подухва вятър и вдига прахоляк. Настъпва мрак. Край едва мъждукаща улична лампа притичва куче без крак. След него куца черен мъж с бебешка количка. В нея лежи пробит дюшек. Отгоре му се вижда ръждясал котлон, напъхан в изтърбушен акордеон. Черният мъж гледа така все едно е бил на опера от Вагнер. Обаче пее. Не се разбира какво, защото няма зъби.
До него върви същество, което прилича на жена. Увито е с някакви разноцветни парцали, които се влачат по земята. Това допълва неговия тоалет с шлейф от сухи клонки. Жената се спъва в трупа на котка, който лежи на улицата вече шести ден. Залита и черният мъж я подпира с шамар. Отминават. Показва се луната. Подухва вятър, вдига се прахоляк. Мрак.
Това виждам от прозореца си тази вечер. И все повече започва да ми се струва, че не само социализмът, но и бълнуванията могат да се осъществяват реално "и в една отделно взета страна". В нея ирационалното постепенно става водещ принцип на съществуване.
Всяко хрумване, което има обяснение, никога не е на дневен ред. Великата сюрреалистическа революция помита света на нормалното, а фантазмите на Дали се настаняват в бита и душевността, превръщат се в истински антропоморфни шкафове с чекмеджета и меки конструкции с варен боб, разглобени носорози и разтичащи се часовници...
Животът, както неведнъж е казвано, е по-талантлив. А животът тук и сега е нещо повече - гениален. Той ражда образи, пред чиято абсурдност творческият напън на сюрреалиста изглежда като статия от президента Първанов. При това ражда с неистова интензивност. Ако не си поел достатъчно дълбоко въздух, за да удържиш на прилива, има опасност да се разпаднеш на "галацидалацирибонуклеиновакиселина" (по Дали).
А после ще започнеш да не забелязваш. Ще започнеш
да вдишваш и издишваш абсурдите заедно с въздуха
Ще вдишваш "Доган, оневинен от ВАС за хонорара си от 1 млн. евро" - ще издишваш "Парламентът му дължи и 300 лева". Ще вдишваш "Алексей Петров", ще издишваш "Петко Сертов". Ще поемаш глътка "БОРКОР" и веднага след това ще изпускаш въздишката "Правят музей на Ваньо Танов в родното му село". После ще вдишаш малко "Сидеров" и ще издишаш малко "Бареков". А може и по много, защото въздух има и скоро не се очертава да свърши. Важното е да отвориш широко прозорците и вратите. Заповядай, влез, абсурд!
Странно е при това положение, че кинематографията не черпи идеи от самата реалност. При това няма нужда от сценаристи - може да се снима направо от житейската площадка.
Ето сюжет:
"Четирима пришълци от Лом и Ихтиман вдигнаха на главата си МВР, Столичната община и социалните служби, след като се самонастаниха в градинката пред "Кристал". Макар че си разпънаха дюшеци и юргани на почти равно разстояние от всички важни държавни институции, ромите се оказаха извън правомощията на всякакви власти. Все пак те бяха успели добре да се почерпят за Трифон Зарезан и това им уреди една нощ в изтрезвителя с намесата на общината. Оттам бяха предадени на социалните служби, но и те като МВР се оказаха с вързани ръце"...
Ето още един:
"Стотици цигани нахлуха в млекопреработвателно предприятие и започнаха да го разграбват. Те прииждат с каруци, колелета и колички и товарят имуществото на предприятието. На мястото са изпратени около 20 полицаи, които безсилно стоят и наблюдават ужасяващата гледка. Ромите са снабдени с чукове и брадви и свалят всичко, което е от метал. Впоследствие започнаха да рушат и стените на мандрата, за да вадят арматурата от бетонните плочи"...
И двете истории, както забелязвате, преливат от неподправен сюрреализъм. Те са от дъното, но отразяват върха. Казват, че всяка разумност, мярка и норма е опоскана като от термити. Казват също, че "Луната спи", държавата е в състояние на нездраво бълнуване, а светът е голям и "Андалуското куче" дебне отвсякъде...
Най-ирационалното в нашия ирационален живот обаче е ето това:
На нас, публиката (защото ние се държим единствено като публика), този филм не ни харесва. Не искаме да го живеем. Но не ние замерваме авторите му с камъчета – авторите му замерват нас.
Ние обаче съвсем не сме невинни за лошата продукция, която гледаме. Защото върху нашите глави падат нашите камъни. Ние и те – автори и публика – сме съучастници, един и същ творчески колектив. Заедно сме направили филма и заедно ще живеем във/със общия неуспех.
Впрочем склонността ни към самонараняване тези дни прие съвсем буквален образ. Образ, много по-брутален дори от онзи с бръснарското ножче в окото:
В неделя 49-годишна жена стъписа минувачи в центъра на Сливен, след като цял час се разхожда край полицията с кухненски нож в челото. Металната дръжка стърчала между веждите, но – както пише по вестниците - хората нито можели да повярват в абсурдната гледка, нито смеели да предприемат нещо.
"Едва когато Мариана седнала кротко на тротоара, млад мъж позвънил на 112 и обяснил какво става."
По-късно жената разказала, че сама си е забила ножа заради "умрял живот", след което тръгнала по улиците и дори разговаряла с минувачите. "Не съм виждал такава картина – стъписал се лекар от местната болница – ножът стърчи от главата й, а тя върви и се усмихва"...
Луната тук също се усмихва. "Блести като секира", би казала една наша поетеса. И докато чакам я да подухне вятър, я да мине кучето без крак, си мисля, че ако сюрреалистите бяха българи, а не обратното, вероятно щяха да се нарекат реалисти.

* Текстът се публикува със съгласието на авторката

Из делниците на един луд 7 февруари – 11 февруари 2011 г.

Понеделник, 7 февруари

Опозицията се подпичквала с таблетите на гражданите. Вече нямало да се казва „индианец с пишеща машина“, а „гербер с iPad“. И Танов бъзикат. Щели да съберат средства, за да му купят и на него, та да престанат да му изтичат разговорите. Представям си как Танов пише мейл на Бойко. Всъщност, що да ви лъжа, не мога да си го представя... По-лесно бих си представил Бойко как го отваря. Теоретично обаче е възможно Танов да се научи да работи с туй. Стига да е достатъчно здраво. Според теорията на вероятностите, „ако човек вземе неограничен брой маймуни и ги сложи на достатъчно здрави пишещи машини, съществува вероятност някоя от тях да напише Омировата „Илиада”.
Не съм единодушен дали прогресът тук е на мястото си. Допускам, че компютризацията ще увеличи рязко хаоса. Компютърът е едно от най-подлите изобретения. Попаднал в ръцете на неук човек, започва да трие файлове на своя глава, да ги крие на най-невероятни места, да праща имейли на най-неподходящите адреси…
Пък шефката на НСИ г-жа Коцева, която иначе е много горда, че за два дена преброи над милион българи през компютъра, вика пред „24 часа”: „Какъв е смисълът да се пишете чукча или ескимос? По-добре се шегувайте другаде!“
А кой е казал, че се шегуват? Ако се чувстваш като чукча, какво като не си роден на полуостров Чукотка, а на друг полуостров? Оня ден проф. Драго Драганов рече, че щял да се пише патагонец. С напредването на шопско-милиционерската власт ще се появят представители и на други народности, известни с това, че копат от обратната страна на прогреса… Аз мисля да се пиша либериец. Които са ходили в блога ми знаят, че ние плуваме под либерийски флаг. Избрахме него по много причини, една от които е, че либерийците са бивши американски роби. А българите не са бивши…
Бай Марко Ганчев вика за Бойко: „Тоя човек има лидерски качества от природата, но не е култивиран от цивилизацията и образованието… Не може да се втурваш да управляваш държава, без да познаваш нито политическата й, нито стопанската й история…”
Не че не може бе, бай Ганчев, щото явно може! Просто не бива!
Не бива само с масали, масали… Масали за магистрали. Или магистрали за масали. Едновремешните софиянци, като ходели на театър, слагали върху обувките чифт галоши, за да изгазят калта по софийските улици. И пред театъра се изували и влизали чистички. Та ще трябва да се измисли нещо, за да стигаме до магистралите…
Пък Цецко оная вечер по „Панорама” пак употреби конструкцията „За какво става НА въпрос”! Ето това „на въпрос” е най-добрият индикатор, че имаме насреща си шоп, завършил милиционерско училище. (Моля ви, проф. Брезински, обяснете в някоя от следващите си дописки, че тази конструкция, макар и много разпространена на запад от Тунела, уронва престижа на един министър. Доколкото му е останал, де…)

Вторник, 8 февруари
Д-р Тренчев вика: „Стоим пасивно и чакаме някой да ни оправи”. И какво, да не би да не дочакваме? Никога не сме чакали напразно. Ако Годо изобщо отиде някъде, където го чакат, то ще в България. Щото не само чакаме, ами и посрещаме. Царят колко хляб и сол изяде… Бойко обаче се изхитри, туря го на момата в устата…
Питат го Тренчев що не поведе хората на протести. „А защо, вика, аз трябва да водя едни хора, които търсят постоянно виновници за всичко извън себе си. Това са хора, които са готови за заемат всякакви позиции, включително и тези на премиера и на министрите. Пробвайте с анкета на улицата сега и ще видите, че 95% са готови веднага да се намърдат в тези позиции. Тъжно е, но истината е, че повечето българи са хора без мярка в претенциите си.”
100 години по-рано. Алеко: „Излезте на улицата и попитайте първия срещнат минувач: „Желаете ли да станете българский княз?“, отговорът в девет от десет случая ще бъде положителен“. 90%!
Досега българин, който да не е готов да управлява държавата, не съм срещал. Таз готовност нашият народ я поема явно с майчината си коластра още...
За Дянков д-р Тренчев вика: «Дянков се държи като подрастващ юноша с акне. Няма поведение на разумен мъж. В резултат на неговите хаотични действия се стигна да обявяването на тази година като време за оздравителни фалити. Те в макроикономически аспект може и да са оздравителни. Но в микроикономически план са гибелни за стотици българи.”
Така си е. Както ми написа един читател, тая тяхна макрорамка за нас се превърна в некрорамка... Два, на един, на два, ако се сещате... Ама дали само от инат и простотия? Щото Татяна Дончева оня ден рече: „Вече сериозно се обсъжда в публичното пространство дали направиха управленска грешка с драстичното покачване на акциза на цигарите или напротив…”
И на нас ни минават същите мисли. И тези са българи. И на тях нищо чуждо не им е чуждо! „В България, вика Дянков, все още няма официална информация за размера на контрабандата на цигари.” И що няма бе, Мунчо? Щото така е по-удобно, затова!
Вижте, братя, сложете си ръката на сърцето и си помислете, ако вие сте на мястото на тия юнаци. В държавата тече милиарден поток от контрабанда и вие се държите като директор на водопад, оставяте братята роми да богатеят, вместо да си отбиете едно малко частно ручейче… Никога не бихте постъпили така, не ли?! „Всички, вика Тренчев, порицават корупцията на маса, но 95% я правят в първия удобен случай. Лицемерно е да осъждаме другите, без да гледаме вътре в себе си…”
И тези 5% не се корумпират не за друго, а щото ги е страх. То всъщност моралът е това – страх. Страхът на едни поколения се превръща в морал за следващите… За това нямам голяма надежда, че и те ще са по-читави от нас. От какво да те е страх у нас? От съда? Може, но ако крадеш луканки. Но не и ако крадеш предприятия, ако завличаш банки… Георги Гергов открадна панаира и какво му? Ами на Ковачки какво му? По времето на Софиянски и Антоан Николов се открадна половината столица и? Съдът оправда Стефчо, изкара го чист като Lily of the valley, както викат брадарушките… И сега упорито се опитва пак да се изрови. Щял да прави Десен алианс. Ще направи! Той, един друг и още двама…
Отплеснах се. И сигурно пак ви сговнявих настроението… Боже какъв език... Извинете. По-добре да сменим темата.
Доц. Радослав Радев от ВТУ написал енциклопедия „Българска еротика”. И ние сме си имали своите еротични истории още от дълбока древност. И то е нормално. Щото само първият и вторият човек са правени ръчно, така да се каже. Оттам нататък цялата култура на света се върти около… римата. Всъщност, доколкото съм информиран, замисълът изобщо не бил такъв, но станала грешка. Просто Бог, като излял Адам, забравил да отчепи леяка, там, отдето наливал сместа в калъпа… Адам се заиграл с него и на Господ му станало съвестно да го отчепи… Както и да е. Доцентът разказва много интересни работи. Например, знаете ли откъде идва името на Провадия? Никога няма да се сетите. Идвало от една легенда, в която се разказва как двама мъже харесвали една и съща жена и когато тя била при единия, другият се провиквал през реката: “Проводи ми я, проводи ми я“. И така дошло името на града”. Сори Провадия, но първата провадийка е била „сотаджийка”. Дали провадийките от там после са се разпространили по другите части на България, не мога ви каза. Но сега навсякъде е пълно с провадийки…

Сряда, 9 февруари

В Белград 100 000 се събрали пред сградата на парламента да викат „Гладни сме!”
Вие не сте ли гладни бе, братя? И защо не сте? Олиото мина тритях лева, но според „Новинар” ще „гони 5 лв. в средата на годината”. А олиото, колкото лева и да е подгонило, все ги е стигало… Сиренето от мляко стигна 10 лв., даже на места ги мина. Кашкавалът от мляко гони 15 лв. Хлябът отдавна е лев и петдесет килото, ако и да е от фуражно жито. Киселото мляко с български бабалюги е почти левче…
И вие не сте гладни?!
Ама то не живеем само за да ядем, макар че изкарваме само колкото да ядем. Ония от МТел ми набримчили 65 лв. Пратих булката (македонка) да им подири сметка за тая сметка. Грешка станала, малка грешка с 20 лв. нагоре! А що не стана с 20 лева надолу, бе, мамка ви! Живеем, да ви кажа, като в турска баня. Нали знаете как е: едната ръка отзад за всеки случай, другата отпред – за евентуален случай…
Но при нас е по-зле и от хамама. Ние, обикновените хора, вървим през живота с двете ръце отзад, щото рискът да бъдем проникнати дебне отвсякъде… Получих ЧЕЗтитка - 156 лв. и 96 ст. Като я видях, ми стана люто, вряло и газирано накуп… Сметката, разделена на две главни пера: „Снабдяване с еленергия” и „Разпределение на еленергия”. И надолу разбили на подперца, та да изглеждат дребни сумите. „Добавка за зелена енергия” 3 лв.! „Пренос през електропреносната мрежа” - 9.39 лв. Отделно „Достъп до електропреносната мрежа” - 8.66 лв. То е логично, ако немаш достъп, няма как да имаш пренос, не ли? (И при „Разпределение…” също има такса за достъп и отделно такса за пренос!) Но едно перо направо ме разби: „Високоефективно комбинирано производство” (2.13 лв.) Това надминава интелектуалните ми възможности. Какво е това, бе?! Да не е инжектопляктор? Или може би е „добавка за етно енергия”. Щото нали, некой плаща все пак и на циганите тока…
Звъннах в кол центъра. Некакъв нискоефективен лемур ми мрънкя, мрънкя… То вика е „компонент от цената, одобрен от ДКЕВР”. Добрутро! Ей, тия утре ще въведат „Двойноефективно тройно комбинирано” и ще събират по 6 лв.! С одобрение от ДКЕВР!
В The visitor Лий Чайлд вика, че в съдебната медицина имало понятие Gentle strangulation - нещо като любезно, вежливо душене… Сетих се, защото в сайта на ДКЕВР видях „Харта на клиента”: „Ще бъдем честни с вас и ще се стремим да вникнем в проблема ви, като предложим оптимално решение…” Да бех некой простак, така ще им вникна, че веднага ще им се изясни как Елтън Джон стана майка… „Стойност на снабдяването”, „Стойност на разпределението” и като туриш и 20% ДДС и се хващаш за палците!
Ами това е за днес. Май не е смешно, но то няма и как. Чували ли сте за оня, дето го закарали в болницата с нож между лопатките. И докторът го попитал боли ли го. „Не, рекъл, само когато се смея…”
Та викам, че човек с нож между лопатките по-рядко се смее.

Четвъртък, 10 февруари

НАП, съобщава „Сега”, просрочвала с повече от месец резултатите от проверката за имотите на Цецко. Красимир Стефанов беше обещал проверката да е готова след Нова година. Обаче Нова година мина, оня ден мина и Китайската... Да не би да е имал предвид Рош Ашана? Тя тази година ще настъпи на 28 септември (при залез слънце). Между другото това е най-подходящото време. Периодът между Рош Ашана и Йом Кипур е десетдневка на покаянието - Асара Ямей Тшува. През тези 10 дни евреят се вглежда в себе си и си задава въпросите: “Какъв съм аз?”, “Какви са моите добродетели?”, “Дали използвах своите умения в полза на обществото?”, “Дали бях загрижен за нуждите на другите, или само за своите?”, “Дали не потисках други хора?”, „Дали не ги подслушвах прекомерно?” Опа-а-а… Увлякох се.
Пък източник от НАП ми твърди, че нямало да чакат Рош Ашана, всичко било готово. Проверяващите се бавили само по една причина – не можели да разберат какво са яли семейство Цветанови, докато си икономисвали всичките пари… Но аз не мисля, че това им влиза в задълженията. В края на краищата в света съществуват къде 30 000 слънцеяди. Четох някъде за австралийската писателка Джасмухин, която не е туряла троха в устата си от 1993 г. Най-много слънцеяди има в Русия, което ми се вижда естествено. И са най-усъвършенствани. Николай Долгорукий от Запорожието, освен дето яде само „слънце, въздух и вода”, но ходи и бос през цялото време. Тоя си излиза направо без пари!
Ало пенсиите, сега ми хрумва идея! Представяте ли си Фотоволтаична пенсия – ФВП (на латински PVP). А? У нас Слънце колкото искаш. Ще ви се падне да ядете по-често от сега. Седите по пейките и само се местите от едната кълка... пардон, чакра, на другата.
Единственият риск, ако станете PVP е, че може да почнете да произвеждате хлорофил и да позеленеете. Но, дето се вика, по-добре сити и зелени, отколкото червени и гладни.

Петък, 11 февруари

Понеже днес е петък и знам, че бързате да си ходите на село, та няма да ви задържам. Пък и ни мързи да ви кажа. В Либерия, под чийто флаг сме рефлагирал от лани, си ни мързи съвсем официално, не като в България да се крием. Тъй че чао. Ако на некой нещо не му е станало ясно, да ми звънне на туй. Обаче, моля ви, не ме безпокойте само за да се убедите, че туй не ми е леяка, образно казано. Не, туй е истинско: 0885 233 691. Звънете когато искате, пък аз ще дигам, когато ми е кеф.
Момент, момент! Само едно нещо да ви питам. През 2002 г. Бойко рече: „Държавата в момента е на ръба. Или ще тръгне напред, или ще се върне обратно.” Как мислите, дали под мъдрото шопско управление държавата вече прави крачка напред? Или се връща назад? Или нема разлика? Помислете! На социолекта на късната соцгъзария имаше един лаф: Ние го мислехме за спешъл мен, той се оказа кънтри бой… По това поне би трябвало вече да постигнем съгласие. Помислете! Пък ако ви мързи да помислите, то си е за вас. Понеже почнахме с индианците. Според тях „всяко същество има точно толкова мозък, колкото е необходим за ощавяне на собствената му кожа”.
To be continued next Saturday

Из делниците на един луд 31 януари – 4 февруари 2011 г.

Понеделник, 31 януари
Представете си диригент, който яде лимон пред брас секцията. Мислите ли, че духачите ще си вършат работата както трябва, като го гледат? А той ги подканя: „Вие си духайте, духайте. Мен не ме гледайте…”
Това няма да го обяснявам. То е една метафора. Кой разбрал – разбрал.
Премиерът обясни пред министрите за Вучката: „Хайде де, значи аз не мога да кажа за един човек да го възстановят в митниците на работа, а ще нося отговорност по всички теми? Така ли излиза? Някой друг ще ми назначава кадрите…!? Защо тогава ходихме на избори, защо ми побеля косата…?!"
Дето казваше един подобен на този герой, но доста по-умен, “Душата на народа – това е моята наука”. Таз наука като знаеш, друга не ти трябва. Лично ние можем много въпроси да зададем към горната тирада, но ще се въздържим, щото премиерът не говори на нас. Говори на Байчо. Важното е какво ще каже Байчо като прочете, ако прочете. Ще каже: „Аре, бе, тия вече се втеляват. Това да му е кусурът! Върнал някакъв митничар на работа… Да не го е направил началник на митницата?!” (Чух една ватенка да казва нещо подобно в автобус 72.)
Байчо обича да мисли на едро, дреболиите не го занимават. Но аз все пак ще споделя една дреболийка. Десети ноември ни е заварил със 150 000 инвалиди. Сега са над 400 000, без да броим духовните. Верно, че бяха трудни години, но чак пък толкова… Значи има едно 200 и отгоре иляди Вучки!
Не искам да обиждам премиера, ама много му са прости приятелите. Това ме притеснява, щото, дето се вика, с какъв се събереш, с такъв си се събрал. Като ще си купуваш инвалидност, купи си нещо по-така… Циганите, дето ги имаме за прости и неуки, си изкарват по-интелигентни инвалидности. Писал съм ви за кв. „Нов път” във Видин, където масово добиват мениерен синдром и рекурентно депресивно разстройство, основно цигани със спрени социалните помощи. Никой няма дума да каже, ако Вучката има мениерен синдром и рита футбол, но с инфаркт, па и с гръдна жаба, малко така…
Та затова казвам, че са прости.
Слушам го Бойко отзарана по телевизора. Вика, че свалял шапка на Трактора – с трима журналисти, един вестник и една пиклива телевизия побъркал всички… "Така майсторски ни разиграва, вика, че трябва да му се признае…”
Много е хитър Бат’ Бойко, да знаете! (Това хич не е в противоречие с казаното четири изречения по-горе). Четка ги, та да карат все така… Щото до тука два на нула за него (от гледна точка душата на народа). Обадил се бил там на некакъв си да му пуснат блокирана бира, върнал на работа друг, дето седи на Терминал 2 и вика на пристигащите пътници: „Добър ден, добър ден…” Кокошкарски истории… Когато (ако) дойде ред да се извади нещо по-сериозно, народът вече ще е байгънясъл (да не се бърка с байганьосал). Ама толкова е в полза на Батето всичко, че на моменти си мисля, че сам си го организира…
А Цецко се труди върху опакото на душата на народа. Все по-често говори като ентелегент, с мъчни, недостатъчно интериоризирани думи. Вчера обяснява за СРС-тата: „Всичко е законосъобразност. И естествено се използва и целесъобразност. Законосъобразността е на първо място. Защото нямаш ли законосъобразност, не можеш да използваш целесъобразност.”
Тра-ла-ла… Ела ме ритни!
Целесъобразност значи че целта оправдава средствата, в случая специалните разузнавателни. А законосъобразността значи, че съдията ги оправдава. Ако не един, друг ще ги оправдае… Когато законосъобразността е персонифицирана в даден съдия, по целесъобразност можеш да смениш съдията, тоест, законосъобразността. И тогава целесъобразността става законосъобразност. Да не говорим, че по целесъобразност, можеш да промениш и самия закон. Сефте!
„Законът е винаги твърде къс и твърде тесен за подрастващото човечество… Обявеното от хората за правилно винаги изостава няколко крачки от онова, което им е нужно за работата.”

Вторник, 1 февруари
„Сега” пише: „Шокираща и невярна статистика… обяви Сергей Игнатов. Според него при 48% от първолаците майчиният език не е български, тоест всеки втори първокласник е представител на етническо малцинство…. Оказа се, че такива данни в просветното министерство няма.”
Гъдулка! Зайците на Фибоначи се размножават по-бавно бе, алоу! Дано да е от студа, да не му е нещо за постоянно…
Пък Веждито щял да дава пари на културните заведения според броя зрители. На драматичните театри по 12.5 лв. на зрител, на музикалните по 40 лв., на филхармониите по 50 и на оперите по 70 лв. Справедливо е, защото е далеч по-трудно да закараш някой на опера, нежели на театър. Премиерът например, досега е ходил два пъти на театър, и ни веднъж на опера. Вежди щеше да го води, барем да види, но не остава време. Интервюта, откривания, футбол… Ето вчера ряза лента на старчески дом. С което, между другото, срязаните ленти стават 621 м.
Вежди, вместо да изпише вежди, май ще извади очите. Ако съм директор на театър к’во ще направя? Понеже директорите вече ще могат еднолично да определят числеността на трупата, ще я редуцирам до малък и сплотен колектив. Ще поставя некоя нова българска пиеса, без значение коя. За българска дават 5% отгоре. Пускам билетите по 5.10 лв. За цени над 5 лв. дават още 10%. Тегля потребителски кредит и изкупувам билетите. А може и да не тегля. Понеже аз ги продавам на мен си, а освен това, парите от билетите вече ще остават в самия театър, изкупуването може да стане само по документи. После спирам парното, водата, гася лампите и бия катинара. И си гледам кефа. След 3 м. вземам субсидията, барабар с всичките й екстри, връщам кредита, давам некой лев на артистите и изкупувам билетите за следващото тримесечие...
Не казвам, че навсякъде ще стане точно така. Ще се измислят и други подходи. Някъде ще абонират без пари училище, другаде поделение, работнически колектив, болница, психиатрия... Изобщо, празен стол вече няма да се допусне. Коя пенсия няма да изкарат два часа на топло, ако е без пари? Боже, те зимата по цял ден висят в рейса, дето е топло само относително… Или пък е много трудно да закараш циганите да гледат „Цигански барон”? По 5 лв. на индобългарин и пак остават 35 лв.
Така ще стане! Театрите могат да са печеливши само ако не работят!
И докато сме на културни теми. Los Angeles Daily news съобщава, че професорът по математика от Калифорнийския университет Тихомир Петров го заплашва 1 г. затвор и $1000 глоба, щото пикаел пред вратата на свой колега, с който имали научни спорове. Интересен начин за налагане на научната истина, не ли? Проф. Петров е на 43 г., не е некой вчерашен келеш, има Ph. D, автор е на няколко книги… И го снимали как извършва „математическото” заклинание… Обаче много интересно - на снимката се виждало как професорът пикае, ама не по обикновеному, а нагоре и се образувало нещо като Гаусовата крива… Изглежда като камбанка, ако се сещате. Така само математик може да пикае. И некои статистици…
Както съм казвал, и на полюса да идем, българщината си я носим с нас. А аз не случайно съм го казал. Един ми разправяше, че хората на Пимпирев ходели на 5,5 км., за да пикаят пред вратата на испанските си колеги в базата им „Хуан Карлос I”. 5.5 км. през ледника Джонсън… Не се кълна, че е верно, така ми казаха. И аз ви го споделям, щото не е невъзможно…

Сряда, 2 февруари
„Новинар” коментира: „Тези дни се забелязва изключителна успеваемост на съда. Бившата шефка на НАП Мургина получи 4 г. затвор, а Александър Томов – 9. Такова чудо не се е случвало в най-новата ни история.”
Пък оня ден в съда пратиха и първия здравен министър на Бойко Нанев, за неизгодни сделки за доставка на антисвинската ваксина. И той ще иде курбан за Шенген, барабар със Сашо Апашо и Мургина. Дали от трима става хекатомба? Щурмът е отчаян, отпорът е лют. О, Ши…нген! Европа цяла сега нази гледа… Под микроскоп. От нийде взорът надежда не види… Само Борисов, наший генерал… И Цветанов, наший… каквото и да ни е, на клеветата строшават зъбът… На австрийската клевета! Най-корумпираните сме били в ЕС?! А вашият канцлер що няма вишо, бе, а? Нашият е доктор, дзър, де!
Гадове! А ние сме напълно готови. Имаме една сграда да измажем!
Крум Благов отишъл чак в Драгоман, където са складовете за дисертации и разгледал Бойковата. Та вика, че премиерът е доктор на физкултурните науки. Сериозен труд бил написал, без малко 200 стр. 133 книги библиография на най-различни езици… При това трябва да се има предвид, че Бойко я е написал само за 2 г., което е почти рекорд. Само много талантлив човек може за 2 г. да усвои знанията в една област до степен, да направи научни приноси. Или много ограничен…
Физкултурни науки! Тц, тц, тц…
„Стандарт”, пък държи да сме наясно с всичко, което се случва в елита. Та ни съобщава, че плеймейтката Златка Райкова си патентовала името. Тя сега била най-успешният сватбен агент. Добила бакалавърска степен по застраховане и в момента карала магистратура. „Явно мъжът зад гърба й, тайният Павел, я е вкарал в коловоза на нормалния живот”, гадаят колегите. Никой не го знаел тоз Петър ли е, Павел ли е и с какво се занимава. Няма да се учудя, ако се окаже учен, преподавател в СУ. Да предизвика такъв пълен обрат в Златка!
Философски погледнато, нищо за чудене. От такива жени излизат най-добрите съпруги и домакини. Нали съм ви казвал случая с оная, дето първата брачна нощ скокнала в пет часа да мете двора. И обяснявала на слисания свекър: “Ох, тате, от секс до гуша ми е дошло. Къщна работа ми дай, къщна…”
Много се радвам, че е влязла в правия път. С нея е свързано едно от най-големите ми сърцераздирания на тема Пазарджик. Щото и тя е от там. Когато стана плеймейтка през 2007 г. се писаха разни лоши работи, с непрекъснато споменаване на родното й място. Например, че ходела без гащи. И въртяла по четири гаджета наведнъж. Това второто, ако е верно, първото е логично, не ли? Не можеш да си прекарваш времето в обуване и събуване. Добре, че не въведохме пълна забрана на пушенето на обществени места, щото тя нямаше да може да си пуши в леглото, дет се вика… Та през 2007 г. много се засрамих. И днес като се сетя, пак питам: Що бе, Господи, що точно мен и точно в Пазарджик?!
Виж, друго е да бех от Хасково... Чета, че Григор Димитров се наредил на 85-то място в ранглистата на световния тенис!
Бъзикам се, ей. Не ща и от Хасково. И от Варна не ща. Пък шоп ми е най-омразно! Искам от Хюстън.
Искам, ама нема!

Четвъртък, 3 февруари
С промяната в закона за кеша още от тая година щяло да стане възможно да плащаме данъците с карта. После това щяло да се въведе и за документите в МВР, глобите в КАТ и т.н.
Очакваше се, след като Цветелина продаде СИБанкя, която седеше на стъргата на много учреждения. (Стъргата, за който не знае, е едно тясно място, през което минават овците, за да ги доят.) Освен това, те май вече с премиера не са си близки…
Но за тази промяна имат принос и много хора, които подигнаха глас срещу пладнешкия грабеж. А г-н Тодор Бойчев, от Хасково, успя да пребори системата и да плати за книжка с държавни таксови марки.
Ето за такива действия ви намекнах оня ден, като ви цитирах Барон Мюнхаузен и блатото. Но това иска да жертваш време и нерви, да се бориш с лемурите, а нас ни мързи…
Казвам го това на вниманието на критиците, които ни укоряват, че отричаме всички политици, а не предлагаме нищо. И ние верно не предлагаме. Защото дали ще е Иван или Бойко, няма значение. Докато сме стадо, което покорно чака на стъргата, който и да доде, ще стриже и ще дои. И ще е прав. Откъде да знае, че ние имаме нещо против…
Не говоря за гражданско общество (ГО), щото това е много декадентско. ГО са едни хора, организирани във фондации, които вече са част от статуквото. Бил съм, та знам. Говоря, че всеки от нас сам по себе си трябва да стане от малко гражданин. Само да не ни мързеше толкова много…
Ало, пенсиите, психоложката Емилия Начева съветва в „Новинар” да си направите „карта на личността”! Тя била „инструмент за личностно развитие”. С нейна помощ сте можели да си отговорите на главните въпроси: „Кой съм аз?”, „Къде отивам?”, „С кого съм?” И така ще се самоопознаете.
Било много просто. Вземате лист хартия и в средата рисувате един кръг, една нула. И в нея пишете „Аз”. След това начертавате четири лъча, на които нанасяте свързаните с вас места, артефакти, събития и хора…
Всъщност, я зарежете тая работа! Само ще се разстроите. „Къде отивам?” Ами то е ясно къде! Единственият въпрос е „Кога”, но за съжаление вече и Баба Ванга я няма… Ей, сега се сещам. Оня ден, във връзка със 100 г. от рождението й, руският в. „Правда” я нарече „народен политолог”. Около 68% от пророчествата й се сбъднали. Та поради това „Правда” се надява, че има голям шанс да се сбъдне и предсказанието й, че „Русия ще стане най-влиятелната свръхдържава, а България ще се върне в сферата на руските интереси”.
Не бях чувал за такова пророчество. Но на Гоце явно са му докладвали.
Не, не! Аз викам да свалим познаваемостта на Баба Ванга на 67%. Така ще е по-добре, не ли? Отплеснах се. Говорехме си къде отивате. Не, всъщност, това го изяснихме… Хубаво ще се опознаете, ще изучите себе си, ама дали ще можете да се примирите с наученото, а? Много хора се уважават само щото не се познават добре… И освен това, каквато и карта да си направите, вие вече сте капо със самия факт, че сте се родили между 44-ия и 41-ия паралел, 22 - 28 градуса източна дължина. Тук картите не се правят, а се раздават. И на вас се е паднал Черния Петър! Съжалявам!
Пък Би Би Си съобщава, че над една трета от кражбите в супермаркетите в Япония се извършвали от пенсионери. Барали главно храни и дрехи, рядко луксозни стоки. Изследователите викат, че го правели не само по финансови причини, а донякъде за разнообразие и преодоляване на чувството на самота. Има си хас да е по финансови причини! В Япония пенсиите държат 40% от спестяванията на нацията. Но понеже живеят много дълго и им доскучава. Средната продължителност на живота при тях е нараснала на 82.6 г. Имат къмто 40 000 столетници. В Япония, като стане човек на 60 г., го обличат в една червена мантия, правят му едно голямо тържество и го освобождават от задълженията на възрастен. И той почва да обикаля света и да го фотографира. А не като българската пенсия, на която съдбата отпуска по 4 лв. дневно и поради това е принудена постоянно да "изгребва дъното на своята находчивост", за да устиска още некоя годинка...
И ние да сме на тяхно място и на нас ще ни доскучее. Наскоро четох, че направили самозареждащ се хладилник. Сам си праща информация в супера какво няма. И от там го носят. Ако българските хладилници почнат да дават информация какво няма, ще се запуши Интернет. Те нашите да съобщават поне какво има. Кренвирш, яйце, връзка лапад… И, това е по-важно дори, да дава някаква рецепта. Щото като си къс откъм продуктовата гама трудно се измисля манджа… Бг пенсията води с нищо необосновано съществуване и пак се натиска да живее. Просто да й се чудиш на ентусиазма…
Ексик е само картата на личността…

Петък, 4 февруари
Пет човека ми се обадиха само за да проверят верно ли това ми е ЕГН-то. И се смутиха, като чуха д-р Филипов лично да им дига. Вижте до каква степен вече си немаме доверие!
Ей, д-р Филипов никога не се ебава с читателите си! Щото от тях яде хляб. Не само че това ми е ЕГН-то, ами както се полага на самоосигуряващо се лице, това ми е и Булстата: 0885 233 691. Можете да се обадите само да си полафим, пък може и във връзка с долното съобщение.
Съобщение: Продавам 120 бр. ценни книжа. 100 внимателно отлепени бандерола от кутии Булгартабак (номинал 4.70 лв.) и 20 бандерола от Пещерска гроздова (номинал 6.90). Цена по договаряне. Склонен съм на разумна отстъпка при договор за изкупуване на 35 броя месечно.

To be continued next Saturday