9/30/2009

ГЕРБ се лекува

От РЗС викат, че царят излъгал, че наследниците на Фердинанд са упълномощили него и кака му да ги представляват при вземането на имотите. Аман вече от тия царски имоти. Да взима Бойко каквото ще му взима и да приключваме, че баят стана.
Всъщност, как мислите, дали Бойко ще вземе надвзетите ниви? Казаха ми, че премиерът още си държал в гостната портрет на Величеството. Велева го споделила тук-там, а тя го видяла като носила баницата на Бойко. Тая па Велева! Ако беше носила баница на Параванката, сега можеше и тя да получи орден „Св. св. Кирил и Методий” първа степен с лигавник, или там както се казваше, като Дърева. През 2007 г. госпожица Дърева направи баница, пардон портрет, на Параванката и той явно е останал много доволен. И как не: „Той е целенасочен, последователен и благоразумен, дипломатичен и коректен... Неформален лидер и говорител на гражданското общество... Днес Първанов се взира напред. И поглежда назад, за да види своите стъпки по пътя на времето...”
Как да не попиташ като се обръща назад вижда ли си крилцата, или само Дърева му ги вижда?
Ама то, дето казва моят приятел Витята Самуилов, човек може да си види стъпките назад и ако е настъпил лайно. Само тройната коалиция да ни беше оставил Параванката, пак още дълго ще му виждаме стъпките назад по пътя на безвремието…
Както и да е. Само се притеснявам, че орден не може да се носи на пуловер. Ба, що да не може…
Отплеснах се, за царските имоти щяхме да мислим. Кеворкян пише в „Труд”: „Б.Б. състави едно недовършено изречение – за надвзетите от царя гори… Б.Б. ще сбърка, ако не довърши изречението… Царят в своята непомерна алчност му поднесе великолепната възможност да разсее някои мистификации за не толкова ясните им обвързаности. Време е вече нашият герой да навлезе в гората на користта и измамата, а не само да се навърта около нея. Пиар акциите му вече изглеждат радиоактивни.” (Бих добавил и телевизионноактивни, ама айде за това по-после.)
Според мен обаче няма обвързаности, освен емоционални: възхищение, преклонение, благодарност… Когато след изборите през 2001 г. издаваше царя на НСО (А ген. Владимиров даже не го пусна в НС!) Бойко сподели: „Аз съм щастлив, защото имаме изключителен човек за премиер. Не мога да давам оценка, защото той е много класи над мен. Но познавам много хора и такъв няма... За мене той е велик. Той е уникален и за света... Голям капитал за нас... А че ми е тъжно, че не съм до него, да. Свикнах с него…” ("Новинар", 27.07.2001) И макар че после, когато „със сълзи на очи” го молил да го направи министър на вътрешните работи, а дъртият лисугер избрал Петков, Бойко вероятно е започнал да отвиква от него, все пак не вярвам, че ще посегне на имотите на капитала. Той многократно е подчертавал, че Тодор Живков и царя са неговите „университети”. Може да се възрази, че от тези университети да изучиш най-много селската хитрост на Тато и аристократичното притворство на царя. Но човек се учи от който се случи. Самият Бойко много правилно го е казал: „Ако бях поет, щях да пиша стихове и да познавам поети, ако бях художник - художници. Но аз бях каратист и познавам каратисти и спортисти.” ("Труд", 05.09.2001)
Пък много интересно станало оня ден, когато ректорът на УНСС Борисов приветствал премиера на България Бойко Борисов. Борисов бил отишъл при Борисов във връзка с първия учебен ден във вуза. Та Борисов казал за Борисов: „Премиерът Борисов всъщност не е само Генерал, а и доктор по психология. В смисъл, той е член на академичната ни общност, ако не знаете.”
„Залата избухва в аплодисменти, а премиерът се изправя: „Здравейте, колеги, доктори.” и т.н. и т.н.
Затова не вярвам на Антон Кютев, дето рекъл в Силистра: „Има индикации, че правителството и лично премиерът Бойко Борисов оказват натиск върху няколко частни телевизии, за да ги накарат да покажат лоялност към сегашния кабинет.”
Аз имам индикации, че го правят абсолютно доброволно – и телевизиите, и вестниците. Бареков например. По изборите Бойко го нарече „подлога” и той пак се не отказва да бъде лоялен.
Натиск!? Глупости на търкалета! Най-много да ги е призовал. Чета, че наркобосът Росен Ефремов, който пребил ченге в Перник, като чул призива на премиера да се предаде и се предал. Та може и с телевизиите така да е станало: Бойко ги е призовал и те са се предали.
Между другото, Бойко, ако не знаете, е първият ни премиер-доктор, ако не броим драгалевския „генератор на политика”. И с основание очакваме повече, отколкото от бакалавъра Станишев. Само фондовете да пусне, стига. Щото в „Труд” чета, че идвали европейски фондове за блогъри. Е, трябвало през свободното си време да отглеждат домати и краставици, но това пък никога не може да ме уплаши. Аз на село колко домати и краставици… съм изял. (Вуте, ти обичаш ли домати? Да ги ям – да, иначе не!) Тия фондове ще ми дойдат точно навреме.
Като стана дума за доктори. Д-р Димитър Таков обяснява в „Труд”: „ГЕРБ може да бъде ликвидиран примерно за 2-6 месеца.” Много смело, даже и за „Труд”, нали? Докторът обяснява още, че страната ни е ендемична по отношение на ГЕРБ и 90% от българите били имали среща с микроорганизма-причинител, който се предавал чрез мръсни ръце и целувки. Най-модерното лечение било с инхибитори на протонната помпа. И все пак, основното е профилактиката: „Дъвчете бавно, бройте до 33 и преглътнете!”
Не че е животозастрашаваща, но гастро езофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ), киселини по народному, е много неприятна. Имам я, та знам. Ако трябва да съм честен, на моята протонна помпа най-добре й действат двойно препечени инхибитори от гроздов сок. По принцип то си е индивидуално, макар, че народът ни е извел и някои закономерности. Даскал Слави Стоянов от с. Беглеж ги изложил тия дни в мерена реч: „Всеки язваджия – гроздова ракия; за настинка яка – довери се на коняка; ако в тебе мъка блика – удари го на мастика; ако те боли корема – цяр е ментата зелена.”
Да притуря и аз: ако пък не ти се пие – Бог да те убие.
Така де, аман от трезвеници.

9/29/2009

29 септември 2009 г.

Момченца и момиченца

Оня ден Танчето Устата нали рече, че Станишко бил „момченце”, та той отговорил: „Права е Татяна Дончева, че съм момче – ами определено не съм момиче.”
Не знам. Едни разправят… Други са на противното мнение. Струва ми се, че вече трябва да се вземе едно компромисно решение – и на двата бряга. Така всички ще са доволни. Станишко сега е в онази възраст, която древните гърци наричали „акме”, демек разцвет. Нека се порадва на живота от всички посоки, кому пречи?!
Момченцето рекло, че ГЕРБ и Бойко водели кампания с цел „да лишат БСП от образа й на компетентна и морална партия”. Прав е. Обаче има един голям проблем. Че Бойко не може да й го намери тоя образ. Иначе съм сигурен, че без да се замисля, ще я лиши от него. Точно в подобна ситуация се е родила екзистенциалната дилема на тъпана ли да вярва човек, или на оная си работа.
На Боровец червените се надумали да предложат минималната заплата да се вдигне с 40 лв. и да стане 280. Ако това не можело, то да се върнел необлагаемият минимум за доходи до 280 лв. В стилистиката на Дончева, късно е либе за китка! Кака вече не е к… комунистка. Кой ги караше толкова да бързат с плоския данък, че да изпреварят, дето каза Михаил Вешим, чак и плоския хумор. Ама верно. Правителството на Станишев направи нещо, което и Рейгън не би си позволил. Рони, привърженик на идеите на класическия либерализъм на Фридрих фон Хайек, Лудвиг фон Мизес и други фонове от Виенската школа, свали данъчната тежест на най-бедните. Налозите на 20-те процента от данъкоплатците с най-ниски доходи спаднаха с 263%! А на следващата ги група – с 64% (Виж Л. Богданов). И същевременно увеличи данъците на най-богатите. Та в тоя смисъл Станишев се показа като либерален фундаменталист, ако мога така да се изразя. Ама то с какъвто се събереш, с такъв си се събрал. Царя – либерал, за Доган да не говорим. Всъщност, ако приложим класическите либерални ценности към устава на ДПС, можем, без да искаме, да установим, че при турците става въпрос не за права на индивида, а за права на малцинствата, но това да го оставим за друг път.
Между другото, тоя пич, Рейгън, нищо че беше артист, се оказва много интелигентен. Оставил 800 есета по различни обществени въпроси. Даже издадоха книга с 250-те най-добри. Направо мислител. Дали Бойко нема да ни остави някое изненадващо литературно наследство? Според мен то не му остава време за мислене, та камо ли за писане. Забелязал съм, че мисли на място.
Рейгън беше и човек с чувство за хумор и самоирония. Правителството, викаше, не е решение, а проблем. А колко би подхождало това да го беше казал Пешо или Гошо. Кой по-добре от нас българите може да схване тая шега? Виденов – голям проблем. Преди него Беров – проблем. Станишев – голям проблем. Сега за Бойко е още рано да се каже. Част от българите го намират за проблем, друга част – за решение. Единици са тези, които смятат, че не е част нито от проблема, нито от решението, а от пейзажа. Че демек зад него има тайни сили. Дрън-дрън. Така щеше да го кани Сакози, па и да му идва Берлускони, ако е от пейзажа.
Между другото Бойко уточни, че срещата със Саркози ще е на 12 октомври, точно в 16.30 часа. Е, точно… Ако не срещне некой познат във фоайето на Версай и да се заприказва и да закъснее, както стана при визитата с Путин. Надявам се, че няма познати във Версай, ама знаеш ли.
А Силвио пък ще пристигне в София на 15 октомври. Двамата премиери и медийни магнати ще разговарят по проблеми от взаимен интерес.
Ей, сега се сещам, че врачката на Берлускони, българката Теодора, миналото лято предрече, че Бойко ще стане премиер и до две години ще се ожени. А дано се сбъдне таз прогноза в пълнотата си, щото ми омръзна от премиери-бекяри. Неудобно е някак. Като Станишев. Като тръгнат слуховете, ходи обяснявай, че си момченце и че немаш нищо общо с червените прашки на Азер…
Ох, ама и тоя Берлускони е една пудра… Ходи, моля ви се, с подплънки в обувките, за да изглежда по-висок. С чипиците си увеличавал h-а с 5 см. А Саркози, той нали е 6 на 35, даже със 7 см. се издигал. Нашето момче и босо да се събуе пак ще е левент на тоя фон. Сега е моментът да изпъкне. Само дано се сетят пиарите да ги снимат прави, а не като с Путин седнали, да не може да се види разликата.
Ама стига с тая политика вече! В държавата стават и некои добри работи. Дедо Петър Дичев от с. Недялско намерил чанта с 3000 лв. и ги върнал. Напоследък Дедо Петър ходел всеки ден по ранина да си нагледа лозето. Щото нали знаете, ако ти не си наглеждаш лозето, агроспециалистите от индобългарски произход го наглеждат. И какво да види – една изтолумбена чанта. Хич и не я отварял, направо при милиционера. Сега с баба Стоянка споделят пред „24 часа”, че „вече чували в селото да говорят за тях, че са глупаци да върнат толкова пари”.
От една страна… Обаче пък от друга… Мислил съм по тоя въпрос още през 2002 г., когато една пенсия в Пловдив намери и върна $11 000, доживотна пенсия. Не стигнах до единодушно решение. В смисъл че оставих да решавам на място. Да ги намеря, па то лесно. Щото досега съм намирал само до 7 лв. – веднъж на стотинки и веднъж на цяло. А, дето викаше едно приятелче (банкерче), „пробван съм до $100 000 и удържах, но за $1 млн. не гарантирам”. Та и аз. До 7 лв. може да ми се има доверие.
И другата добра новина идва от софийската фирма „Гробищни паркове и алеи”. Въвеждат се оборотни гробове. В ковчега се турят специални бактерии и за има-няма и 13 месеца и няма никой. Следващият! Голям проблем станало копането в София. Никъде нямало места. Абе, не е баш така. Ако може синята зона да стигне до Пазарджик, що и гробищата да не растат в тая посока?

P.S. Пише ми под вчерашния текст гражданин: „Вие изглежда имате много общи неща с блога за Бойко Борисов - http://boikopremier.blogspot.com. Може би си струва да си размените връзки и статии?”
Не сте прав, господине! Може и да си приличаме по отношение на Бойко, но мисля, че коренно се различаваме по отношение на „момченцето”. Нали схващате – те го правят от партийни позиции, щото Бойко им разбута кочинката, а наша милост си лае тъй, без некоя корист. Ако това ви дразни, мога да ви препоръчам блога на Бареков, който е нещо като официална страница на правителството. Момчето вече е наело журналисти да му го списват, щото то лично нема време да обслужи навсякъде. Гледахте ли онзи ден предаването от Търново? Да ви кажа защо беше. Щото Дилян Пеевски е собственик на търновския в-к „Борба” и там се появили някакви проблеми на местна почва, та се наложи некои хора да се вразумят. Да, да!
Ама голям карък сте, господине, да ме прощавате. От толкова правилни медии, да налетите точно на моя блог. Ами четете „Монитор”, „Телеграф”, „24 часа”, „Стандарт”. „Труд” четете дори, Валерия Велева. И анализ да ви извърти, и баница да ви извърти, и каквото си искате да ви извърти… Така де, не е ли така?!

9/28/2009

28 септември 2009 г.

За крушата и пръта

В далечната 2002 г., още с раждането си, с първите си думи, д-р Филипов предупреди, че една ръка, една здрава ръка, броди из родината. „Май ли беше, или юни, или некой друг от тях”, забравил съм точно, но тогава Тошо Тошев, Венелина Гочева, Радосвет Радев, един поп, един историк и др. лица предложиха на Софиянски и Антоан да удостоят Бат’ Борисов със звание “Почетен гражданин на София”. Щото Бат' Борисов бил всеотдаен в работата си. (Какъв усет са имали тия хора за това къде лежи бъдещето!)
А Божидар Димитров написа една прочувствена статия за преврата на 19 май 1934 г., в която основният патос беше, че това е пътят за лекуване на болни демокрации като нашата.
Тогава още се притесних: „Дали в някои нездрави мозъци не се мъти идеята за “здравата ръка”? Всички условия са налице. Здрава ръка имаме под ръка. Медийните партньори са от най-сериозните… А народът е втасал и превтасал, ще вика “Ура” и “Да живей!” на всеки пехливанин, който хване сопата откъде дебелия край и подкара политическата пасмина. И американците щели да помогнат… Абе, изобщо замисълът е бетон арме.
Чудя се само, ако демокрацията ни е балканска, защо си въобразяват, че диктатурата ни ще е по-читава.”
Нямам какво да добавя към тази прогноза, която е на ръба на ясновидството, че и оттатък. Искам само да питам дали знаете, че здравата ръка от едната страна, означава яко дупе от другата. Щото тя, здравата ръка, почва избирателно, „по заслуги”, но накрая вече кара наред…
Прави ли ви впечатление, че ние нямаме кабинет, а само премиер. «Разпоредих на министрите», «наредих», «забраних», «поръчах»... Винаги и само в единствено число. «Аз»! Знам, че „ние” е най-подлото местоимение, че зад „ние” винаги се крие „никой”, но все пак може да споменава множественото число поне чат-пат, колкото да си мислим, че е събрал екип от съмишленици, а не аргати. «Разпоредил съм на зам.-министрите на МВР много бързо да се промени законът...» И тук липсата на йерархична култура е най-малкото. (Йерархичната култура изисква Бойко да нареди на Цецко, а Цецко вече надолу към подчинените си.) По-притеснителното е, че зам.-министри на МВР ще променят закона! Може да ви изглежда, че това е дребнава забележка, но на мен не ми изглежда така. Не му е работата на Цецко, та камо ли на заместниците му, да променят законите. Като почне МВР да променя законите, тя работата е...
Няма партия. Има само Бойко Борисов. Товя явление в политологията се смята за опасна болест. „Силно персонализираните партии” са „дълбока патология”. (Кародърс) Помислете и върху това.
Иначе на всички много ни се иска да видим Станишев как се усмихва като Мона Лиза зад решетките. Само че нещо ме смущава. Какво стана с Доган, обръчите, ДПС? „Сделка или не”? Знаете ли колко са общинските фирми? И има ли някой, който да се съмнява, че всички те са проядени от корупция? Браво, евалла за Вальо Топлото и Вълка, но що не се чу нищо за «Паркинги и гаражи» например? И за колко още други… Малко избирателна излиза тази борба с общинската корупция.
На всички много ни се иска вече цялостно да се оправи тази шибана държава. Но за това са нужни две неща: воля и можене. Но, както казваше героят на Хайтов, едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.
Още много неща могат да се кажат. Но май е рано, май засега няма обществена чуваемост.
Затова ще завърша с една историческа препратка. Някога един голям български политик и държавник, Петко Каравелов, като го вкарали в Черната джамия (май по Стамболово време) и малко го побили, беше рекъл: „Никога да не ви иде наум, че сопата може да бъде благородна.”
Е, днешната сопа не е така буквална, като сопата преди 100 г. Но по същество е същата. И наносопа да измислят, и от нея ще боли, да знаете!
И пак ще кажа: нямам фиксации на тема Бойко Борисов. Но докато бях в отпуск събрах и изчетох всички негови интервюта, от първото до последното. Изводите, които си направих са много, но най-важният е: човекът бързо се учи, но много късно е започнал.
(- ...Упрекват (ви), че не познавате добре конституцията.
- Да, не я познавам конституцията добре и... Ще намеря време да се запозная по-добре, за тяхно успокоение.”- 11.10.2003, НТВ, "На четири очи"))
Може някой ден да кача в блога „подпури” от тези интервюта, за да разберете "за какво става на въпрос”.
Но понякога си мисля, че народ като нашия, премиер като Борисов може да го оправи. Знам, че не е ласкаво, но какво да направя, като и това си го мисля.
Засега не искам да ми вярвате. Искам само да ме чуете. Всъщност, ето още едно цитатче от г-н премиера от далечната 2003 г.: „Година и половина говоря, че държавата е конструирана неправилно -че за една славянска страна е необходим централизъм при управлението. В Русия, в САЩ, във Франция президентът е на върха. А в България върхове много: президент - връх, премиер -връх, Герджиков - връх, Филчев - връх, Григоров - връх. Слави Трифонов -връх. Всички са независими и всеки си прави каквото си иска. Няма обединяваща фигура. Дори патриарсите ни са двама. Кой е конструирал така държавата, за да представлява такъв хаос? Не съм аз.” (10.01.2003, "Труд")
Във всеки случай този славянски централизъм не означава дедо Максим да управлява държавата.
Ало, пенсиите, знаете ли какво означава заплахата на Бойко да управлява 30 години? Че ще ви събере кърпичките на всичките. Нали се сещате, при онова, последното тържество в живота, се дават кърпи. Та това макетата го ползват като метофора, че некой е надживял друг. Едно време, по социалистическо, съм чувал интелектуалци на средна възраст да се безпокоят, че Тато „ще ни събере кърпичките на всички”. И да ви кажа, онези яйца в „Красно село” не са забравени. Тъй че в близко бъдеще ще викате: „Бедни ми, бедни Иване (Стояне, Петкане... да не ви изреждам всички поименно, че сте 2.3 млн.) що не умря при Станишев.” При Костов даже беше по-наръчно.
Р.S. Така като чета нагоре какво съм ви написал, май хич не е смешно. Излиза, мамка му стара, че като пишеш за пари по ти е смешно, отколкото като пишеш без пари. Що така, не мога да си обясня.

9/25/2009

Ехо, тука ли сте?

Щото аз малко се изгубих напоследък. Напълно сте прави. Изнервих ви с дългото си мълчание. Ако ще ви стане по-добре, ще ви споделя, че и аз се изнервих. Първо ме пратиха месец и половина в отпуск, за да не преча на предизборната кампания на „нашето момче” Станишев. После пък направо ме забраниха, за да не преча на афилиацията на нашето ново момче – Бойко Борисов. И ние се поогледахме, поослушахме като прасе га такова зад листник и „не ни остана друго, освен да попитаме накъде е вратата”. Пак много се задържахме, личната ни прогноза беше максимум шест месеца.
И дето каза Софиянски когато напусна СДС, „Ох, олекна ми”. Само с два ката кавички бих могъл да кажа, че „Нова медийна група”, ръководена от Дилян Пеевски, е приветливо място за работа. Като един същи Победоносцев, той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре (Да, да, този същия, дето му викаха Боко Тиквата преди изборите!) Че и на Цветанов. А то как да намериш снимка, на която Цветанов да изглежда добре… Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери… Нема Станишев, нема Орешарски, даже Доган не се появява по страниците. Нали съм ви казвал, падналият няма приятели… журналисти. Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство. Чак почваш да се питаш дали пък не бъркаш, че Пеевски е бил част от този кабинет… А репортери и редактори тичат с изменени лица и само се питат: „Това дали ще мине, Дилян да не го свали?” Професионализъм? Страх и автоцензура. А страхът е заразен. И има хора, които, подобно на кучета, успяват да го подушат и да се възползват от него. Да ме прощава Ирена Кръстева, от която лично аз лошо не съм видял, но имаше чудна дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия. Казвам го без злоба. Но няма и да лицемеря, че го казвам за тяхно добро. Защото не вярвам, че счупеното може пак да се залепи. Все пак хората не са грънци. Макар че няма много да настоявам… Вероятно така е много лесно да се управлява, но не и да се прави журналистика. То кой ли прави вече журналистика… Разликата между хората не е в това, че едни се страхуват, а други не. Просто някои се опитват да се борят със страха си, а другите вече са се предали.
И все пак, ако Ирена Кръстева поне създаваше видимост, че щади журналистическото достойнство, то Пеевски дори и не подозира, че такава категория може да съществува. Пък и има друг дерт, трябва да се спасява кожата. И затова във вестниците му за Бойко или добро, или още по-добро. И май му се получава. Нещо напоследък не чувам любимия лайтмотив на г-н премиера от предизборната кампания – ДПС, обръчите, вестниците на ДПС и Кръстева-Пеевски. Намеквам за взаимност, ако ме разбирате.
Но в крайна сметка вестниците са си техни, имат право дори и да ги съсипят. И не е правилно това да се определя като цензура. Понятието цензура е съотносимо само с държавата. Когато медията е частна, единствено издателят определя нейната политика. Правото на журналиста е да напусне, ако не може или не иска да се съобразява с тази политика. Това е либералното решение за свободата на словото, така е отразено и в нашата конституция (чл. 39 – 41). Винаги съм твърдял, че няма свободна и независима медия. Че свободата на словото е колективна категория. Свободни и независими са всички медии заедно. Всяка с интересите си, а всички заедно в интерес на информираността на обществото. Но май ще трябва да преосмисля този си възглед. Пакетната сделка, сключена от българските медии с Бойко Борисов, като че ли е на път да ме опровергае.
Разбира се, въпросът с цензурата е малко по-сложен. Защото ако конституцията затваря предната врата на държавата да се меси в медиите, тя влиза през задната, опосредствано, чрез благата, които властта може да изсипе или не в един вестник, а понякога (но не рядко) и лично на главния редактор.
Но има нещо друго, по-страшно от цензурата - онова вътрешно подло чувство, наречено автоцензура. Оня стремеж да предвидиш какво ще се хареса на ръководстсвото и да го напишеш. И започваш да пишеш с презерватив на перото.
Разликата между цензурата и автоцензурата е… Нека го кажа с един разбираем пример. Една жена може да бъде изнасилена. Може да бъде принудена да направи дори свирка, фелацио по народному. Но дали ще гълта си е неин личен избор. Много е грозно да гледаш как гълта насилена журналистика… Е, това не е проблем само на „Монитор”, „Експрес”, „Телеграф”. Това е проблем на цялата българска преса, в която тече усилен процес на „барековизация”. Можете да прочетете в сайта на Жабата как великата журналистка от „Труд” Валерия Велева носила баница на Бойко чак в Банкя. Баничарка – страхотна метафора за днешната българска журналистика – а в случая с „Труд” и за вчерашната… Не бих го повярвал, ако не ми разказа очевидец, как Тошо Тошев причаквал Бойко в изборната нощ да го прегръща и целува „по мъжки”…
Между другото, Дилян Пеевски рекъл да ми предадат, че щял да ме гони до дупка и ако ме вземат в друг вестник, да купи и него и да ме изгони и от там. Може, може. Па може и да не може. Щото зависи. Не сме от вчера в занаята, помним много „велики”, които дойдоха като аслани и си тръгнаха… Вие помните ли титаните от Г 13? И къде са те сега?
Всъщност, ако трябва да съм честен, нямам основание да се сърдя на Пеевски. И аз не бих простил на някой, който ми е отправял разни комплиментарности като „пикльо” (когато по царско искаха да го правят зам.-министър, а той нямаше още 21 г.), „правен в час по трудово”, „Дилянозавър”… Не, Дилянозавър май не съм го наричал… Както и да е. Искам само да кажа на младите си колеги и приятели, които оставих в „Експрес” и „Монитор” - Дилян Пеевски ще мине и ще замине, ще се забрави както много други преди него, но вие ще трябва да продължите да гледате в огледалото лицето си, да го миете и бръснете. А това е трудно, ако презираш онзи зад стъклото. Айн Ранд пише, че „да работиш за работодател, който не споделя твоите идеи, не е компромис; да се правиш, че споделяш неговите идеи, това е компромис”. Тоест, гълтането си е по желание!
Иначе „Детето-чудо” (по израза на Ива Николова) продължава да пазарува медии. Със сигурност е купил дяловете на Недялко Недялков в „Уикенд” (50%). И странно, не чух Бойко да се изкаже по темата. Но може и да не е разбрал. Говори се също за напреднали преговори с ВАЦ. Да ме прощават горецитираните членове от конституцията и всички фенове на идеята за медиите като четвърта, независима, власт, но ако тази продажба се осъществи, то тя със сигурност е санкционирана от правителството, т.е. от Бойко. Да се чуди човек защо му са на Пеевски нови вестници, като в момента съсипва настоящите си издания. „Експрес” е жив само номинално. За „Монитор” се говори, че, ако не си вдигне тиража до края на годината, и него не го чака нищо добро. А то, след крутия обрат в политиката му, по-скоро умрял ще се вдигне, нежели „Монитор”.
Та такива работи. Иначе какво да ви кажа. В момента докторът си седи вкъщи и чете книжки. И мисли. Можем да си финансираме такъв живот още месец-два, пък после ще видим. Колкото до това защо не съм ви споделил, че ще започвам работа в някакъв седмичник, който щял да излиза, а съм ви оставил да научавате от сайта на Блъсков („Делта нюз”), отговорът е много прост. И аз от там научих. Обадиха се да ми честитят, че съм щял бил… Достоверността на Блъсковите медии е извън всякакво съмнение. Така де, не можеш да се съмняваш в нещо, дето знаеш, че го няма.
Между другото, Пеевски, макар и да не е така всесилен, както си въобразява, има възможности да повлияе в някои редакции с цел докторът да бере зазъбица колкото е възможно повече. И вече е повлиял на няколко места, доколкото усещам. Иначе нямам обяснение защо ми забуксуваха преговорите с „Financial Times”. Това не е нормално, не мислите ли? Има нещо сбъркано, някаква „смутена социалност” (нали така казваше Дилов?) Но какво да се прави, това, дето природата го е сбъркала, човек не може да го оправи.
Той, сиромашкият, не разбира, че може да ме запуши по всички медии, но две неща не може да ми вземе: перото и вас, читателите. Така че може би наистина трябва да започна да пиша само за вас. Дали може да се живее от това – ще видим. Но със сигурност ще е забавно.

P.S. Г-н Пеевски, доколкото знам, вие не сте сред читателите на блога ми, но се надявам, че все ще се намери някой да ви услужи и да доведе до вниманието ви написаното. Затова искам да уточня нещо. Това, дето „Експрес” писа навремето, че баща ви направил фондация за борба срещу корупцията, за да се бори с вас, не е моя вина. Данка Василева го написа. Аз дори не го повярвах, защото той разправяше също, че вие още на 14 години сте били решили, че на 21 ще бъдете милионер и какви ли не чудесии. А това, че уж сте правен в час по трудово беше грешка и аз си платих за нея. Пъпките ме свалиха от поста първи зам.-главен и ме направиха прост наблюдател. Е, може и вие да сте помогнали, щото както се разбра, тогава сте преговаряли за закупуването на медиите на Пъпките. Тъй че отмъстили сте си, нема защо вече да ми гоните карез. Така де, като юрист трябва да разбирате, че за да е възпитателно, наказанието трябва да отговаря на престъплението.
И само още две думи. „Могъщият лъв може да си позволи да си поиграе с мишката, която е пресякла пътя му – всяка друга реакция от страна на лъва би му създала зловеща репутация.” Та бъдете лъв, не мишка. Ако можете, де.

9/21/2009

Интервю пред "Шоу"

(Извинявам се ако има правописни грешки, но сега нямам време да го редактирам.)
-Напоследък се бяхте поизгубили. Затова първо искам да ви поздравя за това, че имаме възможност да четем “Из делниците на един луд” във Фрогнюз. Как преминахте в екипа на Фрог?
-С Огнян Стефанов се познаваме отдавна, работили сме заедно в „Новинар”. Той не веднъж ми е казвал, че е фен на „Лудия” и беше естествено да пиша вън Фрогнюз. Но съм само автор.
-За последно работехте в „Експрес” и „Монитор”. На едно място споделяте:” Първо ме пратиха месец и половина в отпуск, за да не преча на предизборната кампания на „нашето момче” Станишев.” Бихте ли споделили как точно вие сте пречил?
- Няма нищо особено за споделяне. В навечерието на изборите ме извика Ирен Кръстева и ми каза: „До сега те оставях да пишеш както го разбираш, но нещата стават сериозни, залогът е много голям. Ако не можеш да пишеш правилно, излез в творчески отпуск”. И аз излязох. Макар и с някои уговорки, мисля, че тя постъпи мъжки. Но искам да ме разберете правилно. Не става дума за някакъв героизъм, а по-скоро за прагматизъм. Аз си вадя хляба с писане. И ако „Делниците …” имаха някаква популярност, то тя се дължи на това, че д-р Филипов си позволяваше да се шегува с всички и всичко. Да почна да се кълча и да угаждам на властта, това е творчески суицид.
-"После пък направо ме забраниха, за да не преча на афилиацията на нашето ново момче – Бойко Борисов"?!
-След изборите, по някаква уговорка на високо място, Кръстева беше отстранена и Пеевски пое вестниците. И спря още първия ми текст за „Монитор” без обяснения. В него не пишех нещо Бог знае какво за Бойко: „Популист ли е Бойко Борисов. Популизмът е приказка, разказвана с користна цел. Приказката е налице. Остава да разберем каква е целта.” Въпросчета задавах само. И напомнях стари истории. Как подкрепящият ГЕРБ Сидеров наричаше Бойко „слугинаж”, „ибрикчия”… Текстовете са качени в блога ми, можете да ги видите. И аз наистина нямах друг вариант, освен да попитам накъде е вратата…
- Нека разкажем на читателите за новите медийни босове и за статуквото, което те налагат на медийния пазар. Защо определяте “Нова медийна група”, ръководена от Ирена Кръсева и Дилян Пеевски, като „приветливо” място за работа.
- Ходили ли сте някого в ИПК „Родина”? Представям си, че точно така изглеждат фермите за бройлери в Америка. Виждаш слънцето само, когато отидеш до тоалетната, щото тя има прозорец към света. В редакциите цари изповедален полумрак… Но това, което го прави да изглежда почти до сущ като долната земя, е духът, който витае там. Блъсков като че ли им продаде не само вестниците, но и атмосферата. Особено гадно стана като Пеевски пое пресгрупата. Страшно потискащо е да гледаш как някакви хора тичат нагоре-надолу пребледнели от страх. Особено така нареченото ръководство.
- Защо сравнявате Пеевски с “Победоносцев”?
- О, това е една многопластова метафора. В личен план е ирония за нашата несъстояла се творческа дружба с Пеевски. Нали знаете, че Победоносцев е чел и преправял цели глави от „Братя Карамазови” на Достоевски, други направо е изхвърлял. В по-широк план - Константин Петрович дълги години е бил оберпрокурор на всерусийския синод – човекът, чрез който императорът осъществява ръководството си над църквата и нейните пасоми. Кой е императорът в нашия случай? Ще ви дам жокер. Докато бях в „Монитор”, инструкцията гласеше: „За Бойко или добро, или още по-добро.”
След това, както Победоносцев не е разбирал куриозността на името си, така и Пеевски… Да не правим по-дълбоки паралели между буквалния парицид в „Братя Карамазови” и преносния между син и баща Пеевски. Всъщност, бащата се е прекръстил, както знаете, за да не го свързват със сина му…
-Интересно е да сe разкаже за това как Победоносцев прави (съсипва) вестници, как той всяка вечер чете страници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре” И това е същият този човек, който казваше на Бойко - Боко Тиквата преди изборите!?
-Е, никога не съм присъствал на този ритуал. Всъщност, никога не съм се виждал и запознавал с Пеевски. Съдя по това, което връщаше, сваляше. Наблюдавах следствията на неговите разпореждания.
А за съсипването… „Експрес” вече е съсипан, „Монитор” е на шейната, „Политика” е на командно дишане. За да не отегчаваме читателите, ще го кажа образно. Представете си ситуацията, в която Пеевски са го турили оператор на Големия адронен колайдер. Как мислите, дали ще възпроизведе сътворението, или разрушението? Ще поръчака тук и там и най-вероятно накрая „Големият взрив” да му отнесе човката… И на всички край него.
- Може ли да разкажете за атмосферата в редакциите на Делян Пеевски, за онзи страх и автоцензура които смразяват лицата на колегите? Носят се митове за това как журналистите са унижавани, но и как самите журналисти приемат унижението. - Знаете ли как уволняват там? Просто ти спират електронната карта и ти като не можеш да влезеш в ИПК се сещаш, че си уволнен. Няма предизвестия, няма договори, няма компенсации, на много от уволнените не изплатиха дори изработеното. Главната редакторка на „Експрес” Данка Василева и директорът Евгени Петров един ден просто не ги пуснаха в комбината и те така разбраха, че са уволнени.
-Защо българският журналист приема да бъде унижаван?
-Вероятно няма самочувствие. Как беше онзи филм – „Няма място за старите кучета”… Напълниха редакциите с младежи, защото те се управляват много лесно. И не познават друг начин на правене на вестник. Погледнете какво стана с колегията. Колко емблематични имена я напуснаха, или просто престанаха да пишат.
Пък и няма изход. Къде да отидеш, къде е много по-различно? От трън та на глог, че е по-висок… Като напуснеш Пеевски, ти си затваряш вратата за работа в три национални всекидневника и един седмичник. Поне. А ако е вярно, че ще купува и вестниците на ВАЦ, да работиш за Пеевски става почти безалтернативно.
А и кризата допълнително генерира страх.
-Защо става така, че “Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство”, както казвате? -От една страна, новопокръстеният, прозелитът, винаги е по-ревностен, защото трябва да се доказва пред новия бог. С коленопреклонни молитви да изкупи предишните си хули срещу него. Да покаже, че е бил заблуден и затова е вярвал в грешния, в падналия бог.
Освен това време е вече да забравим либералните илюзии, че държавата е разделена от частния бизнес. Не, не е! И става все по-важен фактор в него.
-То е ясно, че падналият се налага най-лесно. Това сякаш потвърждава правилото, че падналия няма приятели журналисти… Това не е ли жалко, а и гнусно? Може ли да се даде примери за това?
-Да, падналият няма приятели журналисти. А като гледам какво става в БСП, той няма и другари и съратници. Погледнете ги червените канибали! Глутницата изяжда Алфа-та, водача, на всеки десетина години. Всъщност, това са библейски сюжети. Не сме измислили ние нито „Осанна”, нито „Разпни го”.
Проблемът не е в това, че падналите политици нямат приятели журналисти. Проблемът е, че журналистите изобщо си позволяват такива приятелства. Журналистът трябва да стои на благоприлична дистанция от политика. За да може да пише за него и дейността му без лична симпатия, родена на чашка.
-Аз не мога да си представя, че Пеевски е толкова луд, че да се е зарекъл да ви гони до дупка. Нима наистина е казал, че ще купи всички вестници (медии) в които работите? С какво толкова застрашавате детето-чудо?
-Не твърдя, че е страх. Това е ваша интерпретация. Става дума по-скоро за отмъщение. Един ден след като напуснах „Монитор”, в „Шоу” излезе текст, в който подробно се разказваше какво се случва и ще се случва в пресгрупата. И той решил, че аз съм информатора. Та по този повод казал да ми предадат, че съм трайно безработен. И трябва да ви кажа, че човекът си държи на думата. В два централни вестника, с които бях започнал разговори, внезапно и едностранно прекъснаха комуникацията.
И освен това нашите отношения с него имат предистория. В рубриката си съм си позволявал да пиша разни неща за него (както и за всички, които са се оказали в обществения фокус), които няма как да му харесват. Че изглежда като „правен в час по трудово”. Ми той наистина така изглежда, какво съм виновен.
Ако зависеше само от него, вероятно щеше да ме изгони още когато купиха „Експрес”. Но Ирена Кръстева много харесваше писанията ми. Даже през август 2008 г. ме канеше да отида в „Монитор”.
Ще отворя една скоба. С Кръстева се разбирах. Тя не пипаше текстовете ми, оставяше ме да пиша както мисля. Само два пъти ми е давала „напътствия”. Веднъж ме помоли да не закачам Бареков. Когато бях написал, че той при оргазъм вика собственото си име. Бареков е в някакви специални отношения с Пеевски, даже чувам, че Дилян щял да спонсорира новия му сайт. И вторият път беше за Орешарски – когато се правеше сделката НАП-ИПК. Орешарски си беше турил главата в торбата за тая сделка. Но това не попречи на „Монитор” оня ден да напише: „Орешарски скрил 6 доклада за кризата”, цитирам по памет.
-Как и с какво платихте за това, че сте писал че Пеевски е правен в “час по трудово”?
-Това „платихте” е много драматично. Просто това беше повод за поредния ми скандал с Юлий Павлов, след който той ме свали от поста първи заместник. Ние с него често си крещяхме. Някак си не успях да го приема този смешник за издател. Бях го кръстил Бутафорко и така си остана. Тези, които му симпатизираха малко повече, му викаха Буфи на галено. Побесня, когато още в началото написах един текст – „За манталитета на мангалитета”. Той искаше да спазваме етичния кодекс на BBC. Откъде ли беше научил за него. Сигурно Данка му е казала. За социолозите сме си крещели, за какво ли не. Когато ни съобщаваше, че с браточката му са ни продали, една колежка го попита дали ще си получим заплатите. А той знаете ли как й отговори: „Аз не знам дали ще си взема ДДС-то, вие ме питате за заплатите”. Много измислен човек.
- Защо според вас му беше необходимо на Любо Пъпката да си купува медии?
- Не, той не си е купувал, той си направи. В купуването няма такава далавера, както в правенето.
Достоевски казва, че истината е достъпна само ретроспективно. Та чух от няколко източника, че Любо Пъпката си е купил скъп имот в Кан. И съвсем не го пази в тайна, напротив, показва наляво и надясно снимки. Значи това е имот, към който проф. Кушлев не би могъл да прояви нездрав интерес. Юлий Павлов пък вече разхожда новата си жена (старата на Евгени Дайнов) с лъскав мерджан из София. А беше скъсан като карпатски вълк, когато се запознах с него през далечната 1994 г.
Вероятно не само Пъпките са останали доволни от сделката.
Нали знаете, че когато се перат едни пари и двете страни имат далавера?
- Пишете, че Ирена Кръстева има чудната дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия…
- Ехолалията е болестно състояние, при което човек се държи като ехото – повтаря всичко, което му се каже. Като европреговарящите, на които в ЕС казваха „йесмени”. „Шефке това…”, „Шефке онова…” Тя не можеше да вземе думата от тях, за да каже колко е тъп Бойко… А сега с удоволствие дирижират одата на възхвалата… Никого не обвинявам. Средата е токсична. Много е трудно да минеш през месомелачката на Блъсков и да си останеш ти. А там цялото ръководство е минало през тази месомелачка.
-Мислите ли, че медиите от само себе си полегнаха на Бойко?
-Като изключим Пеевски, на когото му се наложи по жизненоважни причини, за другите не просто мисля, а имам и доказателства. В редакцията на един ежедневник директно ми казаха, че ако се споразумеем да работя за тях, ще трябва да внимавам какво пиша за Бойко. Защото те по-рано подкрепяли БСП, но червените ги излъгали, не насочили никакви търгове и реклами към тях. И сега много се надяват, че Бойко ще го направи. Може и да го направи. Но си спомням, че докато е тренирал таекуондо, колегите му са му викали „Бойко ларжа”, щото бил много стиснат. Макар че човек е различно стиснат за своето и за държавното. Знам, че ви правя страшна скомина, но не настоявайте да ви кажа името на вестника.
-Може ли да се смята, че сега има договорка между Пеевски- Доган- Бойко (за каквато и вие намеквате)?
-Не го намеквам, казвам го. И смятам, че е вярно. Но вероятно с Доган. Пеевски е малякът в тези отношения, няма кой да се договаря с него. Години наред живеем с усещането, че ДПС е политически организирана мафия, върху това наше усещане беше изградена и кампанията на Бойко. И какво? Къде са обръчите, къде са далаверите на Емел Етем, заменките на гори, къде останаха безобразията на турските феодали в смесените райони? Дори мисля, че няма да доживеем да бутнат и прословутото барбекю на Доган… Да, барбекюто е чудесна метафора.
-И тази договорка дали е само за пакета от медии или може да бъде и по отношение на други “пакети”?
-Естествено. Бойко трябва да е по-луд от Янето и Волен, за да се остави на тяхната подкрепа единствено. Ако те го цакат сега (въпросът е само кога, а не дали), той има голям шанс да се върне със собствено мнозинство, но след година-две упражняването на властта, неизпълнението на някои неизпълними обещания, ще изруча рейтинга му. И тогава ще има нужда от гласове, от подкрепа.
-Кой има интерес българската преса да бъде съсипана и "барековизирана"?
-Не мисля, че това е някаква съзнателна конспирация. Много фактори действат - политици, ченгета, главни редактори, дори и редови журналисти, които срещу пари са готови да напишат всичко за всички… Мисля, че няма да издам тайна, че в медиите се разтикват доста мръсни пари.
-Споделяте, че навремето Блъсков ви е давал свобода да тълкувате обществения и политическия живот?
-Да, така е. За тези 5 години, в които съм публикувал „Из делниците…” в „Монитор”, само веднъж ме попита:”Абе, какво си писал за Лучано, та реве?” И толкова. Блъсков винаги е бил в приятелски отношения с Бойко. Но в „Монитор” съм писал например, че „Бойко притежава простотата на понятие” (по Камю). Просто Блъсков е професионалист – вестникар. Ако нещо е полезно за вестника му, не го бъзика. Казвам вестникар, не журналист. Защото като журналист той пише толкова нескопосно, колкото и Тошо Тошев. Книгите на Тошев, там за Жан, Иван, лъжата, са най-голямото удоволствие, което човек може да си достави облечен. Блъсков поне нямаше писателска мания. Но Блъсков го хвана жълтата болест, обсеби го парата, той не виждаше вече хора, а ходещи банкноти. Когато реши да продава вестниците си, вече не се интересуваше какъв вестник ще остави на купувачите. И реши да си икономиса няколко заплати, включително и на заместниците си. В крайна сметка той разгони всичките си съдружници, та някакви наемници…
-Блъсков няма ли пръст в съспипването на българските медии?
-О, тази тема е дълга и широка… То е въпрос на сравнение, но Блъсков и Тошев са направили най-много за днешното дередже на вестниците и на журналистиката като цяло. Ще ви дам един пример само. Нали помните те дълго си развяваха взаимно бельото из вестниците си? Изумяхме, когато веднъж Блъсков се обади от някъде и пусна заповед по гарнизона: „От днес за Тошо Тошев като за умрял – или добро, или нищо.” После от колеги от „Труд” разбрах, че Тошо го е развеждал като мечка из редакцията, та всички да видят, че му е отишъл на крака. Предполагам, че причината беше, че Блъсков тръгна да превзема СБЖ и имаше нужда да затвори фронта с „Труд”. Не съм проверявал изрично, но мисля, че Тошо никога не написа: ”Блъсков слага ръка СБЖ” или нещо подобно.
Блъсков вкара и ВАЦ, и Нова медийна група в българските медии. Но не това е най-големият му грях. Блъсков, Тошев и Паметника на българската журналистика пречупи духа на българския журналист, доколкото го имаше. На крачка зад тях е дългогодишният главен на „Стандарт” Юлий Москов. На него се приписва сентенцията „По-добре дъщеря курва, отколкото син журналист”. Което издава дълбокия му „респект” към професията.
-Казвате нещо много интересно за Блъсков : ”Не му стигаше да си изработиш парите, а искаше и да си ги изстрадаш”? По такъв начин изстрадвахте парите си при Блъсков?
-Не, не ни е биел, да не си помислите… За 6-те години, през които съм работил при него, само веднъж перна един зад врата на един страньор, но то беше по-скоро приятелска „мастика”. Имам предвид психическия тормоз. В тази област Блъсков е много изобретателен. Доставяше му някакво странно удоволствие да наблюдава падението, той го предполага във всеки и после държи да си докаже, че е бил прав. Блъсков е от този тип хора, които самонаблюдението е превърнало в завършени мизантропи. Правеше ранни планьорки (примерно сутрин в 9), екипът нареден прав до стената, той стои на стола махмурлия, зъл като смъртта и така колкото му е кеф. Викове, истерични крясъци, обиди… Такива работи.
-Какво мислите за новия медиен проект “Галерия”? Вестникът е супер скъпо занимание. Възможно ли е журналисти да теглят кредити и да правят седмичник както твърди Патрашкова?
-Ако трябва да сме точни, Патрашкова по „Хоризонт” каза, че ще го правят с лични спестявания, а Зоя разказа версията за кредитите. Да, вестниците са скъпо начинание и изискват много пари, „дълги” пари. Особено вестник, който няма да разчита на реклама. Първите им приходи от продажби са отложени с месеци назад във времето. В началото пазарът трябва да се затрупва , без оглед на продажбите. Като гледах по масите, те са тръгнали с много амбициозен тираж. Освен това нищо не гарантира бърз успех. Инерцията още дълго ще крепи „Уикенд”, който те клонират. С две думи – не вярвам. Но кой ли вестник у нас е с прозрачно финансиране. Колкото до „Галерия” подозирам, че причините да се крие финансирането са малко „по-невинни” от обществена гледна точка.
- “Галерия” се обяви за единствения опозиционен вестник на родния пазар. Не ви ли се струва обаче, че “Галерия” е една добре отгледана от Бойко “опозиционна преса”?
- Както казваше Георги Мишев, ако не се лъжа, живеем във време, в което всеки е такъв, за какъвто се обяви. А дали е отгледана опозиция, ще си проличи много скоро.
-Ето виждаме как Бойко е отново герой в “Галерия”- от интервю разбираме, че Бойко е казал на Весела Лечева, кой е стрелял по мъжа й… Изобщо пак Бойко за пореден път е супергерой – но този път в една самобоявила се опозиция преса. Е това вече не е ли первезрия?
-Е, може да е наистина така, те какво, да излъжат ли? Мен на този етап ме смущава само заглавието – „Галерия”. Всички знаят какво е „Галерия”, а също и, че Зоя тогава не беше от нашата страна на чертата. И тук, мисля, че няма място за никаква ирония или самоирония. Ако се сетим какво се случи на Оги Стефанов, хуморът е направо морбиден…

9/01/2009

1.10.2009 г.

Бащата на Делян Пеевски : Делян и Кръстева не са самостоятелни играчи. Те са подставени лица.

Ако Делян има някакви притеснения от Алексей Петров това би значело, че самият Доган има притеснения от Петров. Защото в последните години Делян е действал заедно с Доган. Ако Алексей им някакви уличаващи материали за Доган, които да се свръзани с Пеевски – това да.



Славчо Кънчев коментира новите медийни сделки и придобивки на сина си – скандалният депутат от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Слачво Кънчев е председател на управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България. Работил е като журналист, има 1 000 журналистически публикации в различни средства за масова информация, владее няколко езика. Казва, че хобитата му са – физика и бридж. За широката публика г-н Кънчев, който не ползва фамилията си Пеевски, е известен като бащата на депутата от ДПС Делян Пеевски и ексъпруг на медийното цунами Ирена Кръстева. В медииното пространство стана известна войната на фамилията. От години Кънчев, Кръстева и Пеевски кръстосват шпаги в съда. Според г-н Кънчев синът му Делян само за година и половина купил парцел и жилищна сграда в местността Киноцентъра, апартамент в центъра на София, мезонет от 200 кв.м. и два гаража в кв. “Павлово”. Кръстева за три месеца се сдобила с мезонет от 173 кв.м в “Павлово” и апартамент от 108 кв.м. на ул. “Хайдушка поляна”. Славчо Кънчев е посветил живота си на борбата с корупцията в България. През 2003 г. дори призовава бившата си cъпруга и сина си да се откажат от държавните си постове. Те обаче пускат жалба срещу него в съда за рекет. Обвинили го, че ги рекетира с 10 хил.лв. седмично. “Това показва единствено с какви суми са свикнали да боравят”, отсича бащата на депутата, който като дете му казал : Татко на 25 години ще бъда милионер.

- Здравейте г-н Кънчев. Как сте, какво правите?

- Абе, Мария… сега чета твоите интервюта във вестник “Шоу”. Защо сте ги сложили тези Ирена Кръстева и Делян Пеевски на стрелбището и ги стреляте право в десетката…\смее се\. Има по-важни теми за раследване от Делян Пеевски.

- Защо? Не смятате ли, че ако се разплетат сделките на Ирена Кръстева и Делян Пеевски ще изкочат доста нелицеприятни за държавата ни неща?!

- В момента за България е важно да се знае дали при Бойко Борисов има назначения, които са станали вследствие на финансиране на партията му. Това е много по-важно. Защото онези \Делян и Кръстева\ са в медии и не разполагат с милиардите на България. Те не ръководят това дали ще има АЕЦ Белене или не. Да те са в така наречената четвърта власт, но в България тя не е толкова силна.

- Ами щом не е толкова силна, значи написанато за сина ви няма да му навреди. Щом четете “Шоу” сигурно сте видял, че Ива Николова нарече Делян Пеевски - дете чудо!

- Какво дете чудо е той ? Остави тези неща. Той е плод на една действителност. Дете чудо е някой, който създава друга действителност, друга реалност. Моцард е бил дете чудо защото е композирал гениални неща още малък. Делян не композира в смисъл не композира никаква нова реалност. Той е манипулатор отвъд закона. Онзи който е отвъд закона не създава нищо. Делян участва в процес на преразпределение на определени неща. Никой няма да каже за Ал Капоне, че е бил гений. Той е бил добър в престъпния свят, един умел човек в ънърграунда. Геният е нещо друго . Делян е добър манипулатор, има някакъв усет, има лични данни – това е безспорно. Когато човек е на определено ниво чувства сили в себе си да се надсочи и се ориентира към това да създава. Ето, ти например пишеш, правиш интервюта, срещаш се с хора, разговаряте. Това което правиш е нещо реално. Човек който чувства, че има сили в себе си иска да прави нещо той създава. Делян не чувства, че има в себе си достатъчно сили. Сега всъщност той разрешава един проблем – да осигури себе си. Това е на ниво животно. Казват – най-силното животно е лъва. Но лъвът няма да направи мост над една река, нали?! На това ниво -животно са много хора, Делян не е единственият. Повечето от хората са такива. Те си решават проблема за оцеляванаето. Голяма част от тях са готови да престъпят закона и между тях има по-надарени в тези си умения.

- Ама вижте сега как вашия Делян започва да играе високо – казват, че се готви да купи ВАЦ?!

- Каква височина е това, калко високо играят те Пеевски-Кръстева? Кой играе високо в България днес. Дори на Бойко Борисов не му стиска да играе високо. В момента трябва да се изтегли около 5 до 7 милиарда дългострочен заем и да се започне цялостна рекострукция на нашата промишленост. Затова и Дянков признава, че не сме конкурентно способни защото харчим повече енергия за нашата продукия и тя е по-скъпа. И докато България стой така тя ще бъде изоставаща. България не се нуждае от Ботев и Левски, за да ни освобождават от турско управление, а тя се нужда от един човек който може да каже да няма корупция, за да няма изтичане на пари. За да можем да играем при равен страт, защото в момента сме назад, произвеждаме нещо, което е скъпо. Е как да го продаваш навън лесно?! Как оценявам Дянков?Той е изпратен тук от Световната банка. Те действат по една схема, която не е най-добрата. Не случайно оценката на бизнесредите е, че не виждат много стимули за икономиката.

- Като говорим за бизнес не забелязвате ли, че вече се налага името на Делян Пеевски, името на Ирена Кръстева остава на заден план?

- На мен ми казаха, че Делян сега преглеждал, цензурирал журналистическите материалите в “Родина”. Да, той замества Кръстева. Тя вече не ходила в “Родина”. Така ми казаха. Аз не знам какво се е случило с нея – дали е в България, дали съвсем се е пропила, дали е нещо болна? Не знам. Аз не ги следя отблизо. Те не са част от моя живот. Аз ти казах и миналия път, че ако бяха само те двамата да си ги сложим в един музей, да ходим са ги гледаме и да си ги отглеждаме. Проблемът е, че има доста хора като тях. Вие малко повече концентрирате вниманието си върху тях, понеже те влязоха в журналистическите среди. Но те не се точно най-, най-, най-…

-Е, кои според вас са най-, най-, най-…?

- \Смее се\… Като се видим, ще ти кажа. Имам подозрения, че телефона ми се подслушва.

- Като най- най… сега се спряга да е Бойко Борисов. И той като умен човек, какъвто би трябвало да е, вероятно му прави впечатление прекаленото клякане на вестниците на Пеевски-Кръстева пред него. Това е грозно…

- Той Бойко си има подобна психика. Той самият си е полягал някога пред хората на които е бил охрана на Тодор Живков и царя. Той е в йерархична структура, на него неща не му правят толкова силно впечатление. Да – той си е бил охрана на Тодор Живков. И като такъв да не мислиш, че си е говорил като равен с Тодор Живков?! Бойко е бил винаги в йерхична структура, бил е назначен, назначаван. Аз съм бил винаги свободен. Нямал съм началник, за мен портиера и руския президет са равни, аз съм равен на тях и ги третирам като равни. За хора които дълги години са били в йерархията народа е казал - като върят нагоре лижат, а надолу плюят. Така че на него не му прави такова впечателние . Той е четял някога вестници за Тодор Живков как се е пишело за него. Аз и не съм сигурен, че толкова много му се слагат. Ето в твоите интервюта, в “Шоу” също има критика срещу Борисов. Така, че не всички му лягат. Иначе “Труд” и “24 часа” традиционно са се разбирали с властта. Никой не помни Тошо Тошев да е бил в опозиция, той винаги е търсил добри контакти.

- Днес търсих Делян по телефона, той си го беше изключил…И защо ли?

- Не знам, не зная… Ние с него ще се срещнем в един друг свят.

- Е, защо така? Все пак той ви е син?!

- Какво значи син?! Ти чела ли си от разказът “Корсеканецът” от Проспер Мерие? Прочети го. Сюжетът се развива по времето, когато Корсика възстава при управлението на Наполеон. Едни от възстаниците се скриват в къща. Френски войници начело с един офицер ги преследват. Отиват в къщата. Там виждат едно хлапе. Питат го къде е “онзи беглец”? Хлапето каза че не знае. Тогава офицерът изважда един часовник с ланец и казва, че ще му го даде, ако издаде човека. Детето казва че не знае къде е, но с очи посочва купата сено. Така изваждат от там корсеканецът и го разстрелват. Бащата разбра за предателството на сина си. Извежда го от дома си и го гръмна с една пушка.

- Бащата убива сина си? Това не е ли жестоко?!

- Има си правила. Ще ти кажа нещо важно - помисли – цивилизацията отслабва. По-малко правила има и по-лесно живеят хората, но това ги прави по-слаби. Колцина сега биха се качили в онези черупки на Магелан и на Колумб и да тръгнат да откриват нови светове? Колко ще тръгнат ако знаят, че може да потънат, че няма да имат лекарска помощ, че няма да имат храна. Колко хора ще тръгнат да търсят тези нови светове?

- Много философски сте настроен тази вечер….

- Ами ти непрекъснато питаш! И затова ти казвам цивилизацията става по-силна, но отделният индивид става по-слаб, защото минава през по-малко трудности. Спестяват ни се много изпитания и човекът става по-слаб…

- Силен е човекът, който има приятели. Хора като Делян Пеевски и Ирена Кръстева имат ли приятели?

- Аз познавам приятел на Делян. Какаво момче е той?! Ами същия като него. \Смее се\. Не е по-различен. Момчето беше известно. А защо сега не е? Защото там където работеше…., абе, доста нашумя фирмата му, нещата пропаднаха…Но с Делян си бяха приятелчета. Не, не е в затвора момчето. Сега си харчи парите, които направи навремето. Това момче беше митничар. Но Делян не го е ползвал като митничар. Той беше митничар преди 1989г, когато Делян е бил много малък. Този приятел на Делян е много по-голям, 14 години им е разликата, но това не им пречи да се приятели.

- Ива Николова каза пред “Шоу”, че не гъркът Сократис, както казате вие, е направил шеф на тотото Ирена Кръстева. Тя казва, че ексминистъра Лучано е направил Ирена шеф на тото.

- Аааааааа, Лучано?! Нещата не стават така. Ирена е позната с Лучано до токлкова доколкото и двамата бяха билзки до Симен Саксгобурготски. Съобрази следното, значи Лучано никога не бил могъл да има такава власт сам по себе си да определи кой да е шеф на тотото в България. Просто шеф на тотото може да се определи от някой на много високо управленско ниво от накой кръгове, които имат стигат до някакъв консенсус. Не може един министър като Лучано да каже кой да стане шеф на тотото. Това са реалните неща. Лучано е казал Ирена да стане шеф на тото, толкова колкото Бойко Борисов е решил самостоятелно кой да стане министър на нещо…. Ти мислиш, че Бойко решава самостоятелно?!

- Какво мисля аз няма значение. Запознати казват, че Делян Пеевски се страхува от Алексей Петров. Защо е този страх у Делян?

- Не смятам, че това е точно така. Ако Делян има някакви притеснения от Алексей Петров това би значело, че самият Доган има притеснения от Петров. Защото в последните години Делян е действал заедно с Доган. Ако Алексей им някакви уличаващи материали за Доган, които да се свързани с Пеевски – това да. В миналия ни разговор ти казах, че Делян и Кръстева не са самостоятелни играчи. Те са подставени лица. Петров не може да има само информация за Делян, защото той не е самостоятелен играч. А след като Делян е при Доган и той го лансира за депутат, значи той е под крилото на Доган. За да може да създаде някой проблеми на Певески, значи първо този човек трябва да създаде проблеми на Доган. Или пък Делян да е правил нещо тайно от Доган, да е действал самостоятелно - това същестува теоретично като възможност. Но Делян не би се решил на такова нещо, аз го познавам. Защо не би се решил?! Защото няма самочувствието на самостоятелен играч. Ковачки се опита донякъде да бъде самостоятелен играч и виждаш какво стана – машината веднага се задвижи. Той може да е правил всики тези неща, може! Но съм сигурен, че още 20 души са ги правили, но толкова бързо не се пусна механизма. И Гамизов се отива да е самостоятелен и сега също започват да го удрят… Хората, които се опитват самостоятелно да навлизат в някаква схема – веднага ги “обезглавяват”. Навремето англичаните се казали, че са всеки срещу всеки, но всички заедно срещу чужденците. Така че тук партиите в един момент елиминарат самостоятлените играчи и после си разпределят параметрите. Защото ако се позволи появата на прецедента “самостоятелен играч” след 5 години могат да бъдат изтласкани партиите. Ще почнат отделни хора да играят самостоятелно. И ще някои като като Левски да си събира съмишленици.

Така че, възможно е Ковачки да ги е правил тези неща. Но цялата бързина с която реагира прокуратурата спярмо него е несвойствена за българската прокуратура. Съдът тук толкова бързо не действа. Това е нетипичен подход и за него трябва да има причина. Ковачки не е най-богатия българин, има и по-богати от него. Той се опита да участва на изборите не като финансира другите партии, а самостоятелно. Той искаше директно да си защити интересите. Това го отричава от другите. И веднага посене удари. Много демонстрация има по случая Ковачки.

- Дилян не е самосотятелен играч, както казвате, но още от малък сте го научили на доста неща?

- Той сам са научи, никой не го е учил. Щъкаше насам-натам и се учеше в подходяща среда. Както е казал поета – отиде в затвора, попадна на хора и стана човек. Делян е завършил университета на живота. Ти знаеш ли темата на доктората на Делян Певски?! Не, нали? Само един човек в България има така тема и това е Делян Пеевски. Темата е :” Държавно управление на новоприети страни в Европейския съюз”. Ето, България е новоприета в ЕС и той Дилян вече знае най-добре как се управлява такава стана.

- Евала, много амбициозно момче…

- Да, единственият. Най-подготвеният за управлението на страната ще е той. Разбира ли?! Няма друг работил по тази тема.

- Ясно – Делян гледа в перспектива. Жалко, че аз още не съм се запознала с него.

- Няма да се възтрогнеш от общуването с него. Той няма да те очарова. Защо?! Защото се държи брутално. Аз знам, затова ти казвам. Той се държи изключително брутално – но не разбирай брутално в елементарния смисъл на думата – груб глас или нещо от този род. Не! При него има едно фина надменност, едно незачитане на другите хора.

- Това вероятно е признак на самочувствие…

-Когато едно самочувствие не е подплатено с реални качества – това е вече бруталност, а не самочувствие. Според източната философия силата се изразява винаги в спокойно поведение, тя не се демонстира. Щом той демонстира сила, значи е неуверен човек. Щом показва, че е някъде горе, значи е неуверен. Аз видах как Делян се държа по време не делото срещу мен. Той се държа така, че предизвика съдията и той каза : извинете г-н Пеевски, но в тази зала аз съм съдията. Защото Делян започва да му казва кои въпроси имали нещо общо с делото и кой нямали. Делян казва – този въпрос няма нищо общо с делото. Съдията каза – аз съм съдията в тази зала и аз определям какво е важно и какво не.

- Делян Пеевски още ли демонстира разкош, лукс?

- Как да ти кажа… Има доста неща като недвижима собственост…Но аз ти казах и преди, един човек не може да се движи едновремено с четири коли. След това толкова много апартаменти за какво са му? Разбирам да имаш някаква извънградска къща да ходиш да си почиваш и един апартамент в града. Другото за какво ти е? Аз не бих желал да им нищодруго, защото то ще ми отнеме време – дори само да ходя да плащам данъците на тази имоти, или да следя дали някой не ги е разбил и ограбил. Значи това го не искам. Бих отишъл на пътешествие, бих си купил каритна.. Но да имаше само недвижими имоти и коли…това е първично ниво на демонстрация на богатство. Сега той си е на първо ниво, аз съм на друго, защо да общува мен.

Едно интервю на Мария Друмева

В.“Шоу”