10/14/2009

Сервитути

„Новинар”: „Берлускони на крака при Борисов”.
Колеги, откажете се вече от тоя глупав израз „на крака”, бе! На крака се отива, как другояче? На ръце, или по смесената метода на нашите предци? По-редно е да се уточнява когато някой не отива на крака. Този израз имаше резон по времето, когато министър на вътрешните работи беше Петканов. Помня например когато се запали МС г-н министърът дойде с походка на еволюционно недовършен неандерталец. Не че лазеше, ама и не ходеше. Актуален беше и при министър Петков, макар че при него познатите исторически типове придвижване не винаги вършеха работа. Щото имаше случаи да го изнасят на тарга. Но за Берлускони не се е чуло да се напива и да върши глупости. Той си ги върши трезвен.
Доколкото разбрах, Бойко и Силвио ще си разменят ордени и идеи. Главно идеи. Берлускони има големи ядове с италианските медии. Даже щял да прави „щаб срещу лошите медии”. Та живо се интересувал как работи Бойко в такъв удивителен синхрон с нашите медии. Много бил впечатлен, че от трите елемента на собствеността, известни още от римско време (владение, ползване и разпореждане) Бойко упражнява само ползване и пак се справя брилянтно. Докато той владее, ползва и се разпорежда с една голяма част от медиите на Ботуша и пак има ядове.
Обяснението, ако ми позволите, е много просто. В Италия, за да ползваш една медия, трябва да я притежаваш пълноценно. А у нас е достатъчно да ти се учреди сервитут (право да се използва чужда вещ за определени цели), което не изисква непременно договаряне със собственика. Даже по-лесно е през главата му, направо с главния редактор. Което изобщо не е по римското право, дори може изобщо да не е право, но така се прави. Така че вместо да призовава към бойкот на „Република”, Берлускони да поговори с главния редактор. Главните редактори са разбрани хора.
В „Труд” интервюират Боби Михайлов и, естествено, го питат за оставка. Вика: „Ще ми повярвате ли, че ако напусна, животът ми ще стане много по-спокоен и хубав? Само че не ми е в стила да се предавам и да бягам от проблемите…”
Гаче слушам Станишев!
„Някои нямат очи за онези градивни неща, които прави БФС и които в бъдеще ще се окажат безценни за желаната промяна…”
Заменете БФС с БСП и пак ще останете учудени от съвпадението.
Може би вече е време да се напише едно общовалидно ръководство за отказ от оставка:
- Никога не се предавам и не бягам от проблемите.
- Мандатът беше особено успешен.
- Обществото не оценява направеното от нас.
- В момента няма алтернатива.
- Атакуват ни хора, които са компрометирани…
Това са само наброски, разбира се… Трябва да се помисли по-сериозно.
Физико-социологът Юлий Павлов коментира в „Труд” предстоящите избори в София. Вика: „Нека да не забравяме, че столицата отдавна не е синя. На почти всички избори от 2003 г. насам БСП получава в нея по-голяма подкрепа, отколкото СДС и ДСБ заедно.”
Как ще забравим бе, другарю Павлов. Помним. Даже некои от нас помнят и кога стана това – по времето, когато ССД и Софиянски в мирно съвместно съжителство с Антоан Николов мишкуваха из София. Да напомням ли за Любомир Павлов и Общинска банка? Намеквам за причинно-следствена връзка, ако ме разбирате.
Павлов вика още: „За отбелязване е още една липса на кандидат за кмет на София - откъм “Атака”. От тази партия още преди време казаха, че ще подкрепят кандидатурата на ГЕРБ. Това би могло да изглежда малко странно, като си припомним, че само преди две години кандидатът на “Атака” беше един от най-яростните хулители на Борисов.”
Тука съм съгласен. Какво ли не каза архонт Бинев тогава и „Атака” съвестно го отразяваше – мутра, пожарникар… Даже Слави го нарече „фарфарон”, което не беше правилно. Щото думата е фанфарон. Даже си спомням, че тогава посъветвах Славчо да иска новите думи от учителя си Дилов писмено, щото при дикцията да Дилов никога не можеш да си сигурен. Особено подло беше дето „Атака” изнамери отнякъде треньора на Бойко и Слави Бинев - Валерий Найденов, който ги разказа едни, дето не са за разказване: „Черният му пояс и седмият дан, с който той се хвали, че е най-висок в България, му го е дал неговият дългогодишен авер Румен Николов-Пашата… Много често чета по медиите - той е митичен герой, много добър каратист... При нас той имаше два прякора, които го характеризират отлично. Единият… Праните гащи (който го хванел, той го биел – бел. Т. Ф.) Вторият прякор е Борсука, понеже все странеше от хората. Той е един такъв, все се цупеше. Това определя донякъде субекта Бойко… Аз го познавам отлично. Невероятен нарцис и комплексар. Човек, който обича гласа си и се радва на тялото си, на звуците си, обича да се обгражда с хора-огледала. Ако, не дай, боже, един ден той стане министър-председател, съм сигурен, че първото нещо, което ще направи, е да си назначи министър по ласкателствата и да го вика първи сутрин на оперативка. Във времето, когато го опознах, си беше простичко момче. Той не знае езици, не е контактувал с много хора. .. Бойко грам не се е променил и развил. Усуква се както преди, имам чувството, че е гледал поне 200 пъти "Кръстникът" и 200 пъти Робърт де Ниро - криви си главата наляво надясно и примигва с очички. Това е сто процента така. Трябва да сме дебили, за да не го осъзнаваме.”
Не съм съгласен за министъра на ласкателствата. Що да е само един министър, когато може да е цял кабинет?!
„Труд”: „Венцислав Върбанов, който бе обявен от КС за незаконосъобразно избран за депутат, може да се спаси, като излезе в бащинство.”
Един български депутат е готов и в майчинство да излезе, само и само да спаси мандата… При това с всичките атрибути на едно майчинство.

No comments: