Защо загубихме София
(Писмо на група софийски социалисти за това как столетницата е участвала в разграбването на столицата със знанието, съгласието и помощта на софийската организация на БСП.)
В тези страници няма да стане дума за петте ни последователни загуби, които, ние социалистите, търпим на местни избори в столицата от 1991 г. насам. И след всяка от тях неизменно отчитаме, че отново нещо – все „съвсем малко”, не ни е достигнало, за да се поздравим с успеха.
Тук става дума за онази София, която ние обикновените хора, загубихме. Спокойната, уравновесена и зелена София, със сравнително уредения транспорт, с многото зеленина и детски градини, с приличната чистота и добре подържаните паркове, с булевардите „с лиричния ритъм”...
Управлението на града се превърна в нарицателно за корупция, неизгодни сделки, неефективни решения и задкулисни машинации... Без съмнение, основната вина за това състояние носи десницата, която чрез различни свои превъплъщения управлява София от 1991 г. насам. Но този факт не снема от нашия дневен ред редица въпроси, свързани с политиката на БСП за София и в частност – политиката на Градската партийна организация. Защото нашата партия винаги е разполагала с достатъчно голяма група съветници в Столичния общински съвет, които макар и в опозиция са могли да излагат възгледи за едно по-различно развитие на София...
Един от важните въпроси, на който търсим отговор е – дали и дейци на БСП са участвали в управлението на тези процеси, дори и без да играят главна роля в тях? ... Трябва да признаем, че напоследък срещаме все по-големи трудности в агитацията, тъй като не са единични случаите, когато хората ни посрещат с думите: “Няма какво да ни обяснявате. И вашите са същите!”...
В следващите страници ние изнасяме само факти и задаваме въпроси. Информацията, която сме събрали, се базира единствено на официални документи, а в редки случаи и на публикации в средствата за масово осведомяване.
....
Следващите страници са посветени на това да покажем, че имаме основание да зададем следните въпроси:
Имало ли е партийно ръководство на нашите представители в Столичния общински съвет (СОС) и в какво се е изразявало то?
Ръководството на градската организация не се ли тревожи от подозрителната идилия в СОС?
Можем ли да кажем, че нашите представители в Управителните съвети и Контролните съвети на общинските дружества са защитавали преди всичко интересите на софиянци в тези органи? ...
Правилна ли е практиката на поголовната разпродажба и приватизация на общинска собственост и интензивното участие на нашите представители в този процес?
Безкористни ли са всички предложения за продажба и замяна, внасяни от наши представители...?
Имало ли е случаи, при гласувания в СОС, наши представители да са гласували в нарушение на колективните партийни решения? Как са реагирали на такива случаи Градския съвет и ръководството на групата съветници?
ІІ. За управлението на общинските дружества
Когато се опитваме да си обясним как функционира управлението на столицата, би трябвало да се върнем и към прословутия доклад на фондация „Аксес”, който направи първия опит за цялостен одит на управлението на ОДС в София и в частност на кмета Стефан Софиянски. Именно от този доклад се роди и популярното определение за модела „Софиянски” като модел за управление в ущърб на общинските интереси и интересите на гражданите.
Изследването на „Аксес” и данните в доклада бяха използвани с успех и от нашия кандидат за кмет Стоян Александров в кампанията му през 2003 г. Но нека припомним и какво гласеше дефиницията за модела „Софиянски” според авторите на доклада: „Моделът е интерпретиран като умение да се правят коалиции, да се споделят ресурси в името на собствени планове и да се управлява чрез решения, от които печелят всички представени във властта играчи (губещи остават естествено гражданите). Той е интерпретиран също и като инкорпориране на политическите партии в управлението на столицата чрез разпределяне на територии на влияние, като постигане на баланс при разпределянето на властовия и икономическия ресурс между ключовите играчи в София”.
Още на 29.05.2000г. – три години преди появата на доклада на фондация „Аксес” общинският съветник от групата на Демократичната левица в СОС Бойко Маринков отправя официално питане към кмета на София Стефан Софиянски. Др. Маринков пита дали в управителните и контролните органи на общинските търговски дружества са включени като членове на Надзорни и Управителни съвети на АД и като управители и контрольори на ООД общински съветници от групата на Демократичната левица и дали – ако има такива, преди назначенията им са провеждани предварителни консултации с ръководството на групата съветници от Демократичната левица. По време на мандат 1995-1999 г. общинските съветници, избрани с листата на „Демократична левица” в лицето на Александър Стамболийски, Емил Удрев, Румяна Сидерова, Мичо Райковски, Найден Манов, Симеон Симеонов и Стефан Василев са били членове на Съвети на директорите съответно в „Лозана” ЕАД, „СКГТ-Трансремонтстрой” АД, „Софийски имоти” ЕАД, БКС „Витоша” ЕАД, „Егида” ЕАД, „Софийски имоти” ЕАД и „Наш дом” ЕАД – гласи отговорът на кмета. В писмото си до др. Маринков Софиянски подчертава, че по това време кадри на БСП заемат 30.4% от общия брой на местата в директорските бордове на общинските дружества. Според отговора на Софиянски, левицата запазва свои кадри в управлението на общинската собственост и в следващия мандат на СОС. Бившите съветници от „Демократичната левица” Стамболийски, Удрев и С. Симеонов остават на местата си в „Лозана” ЕАД, „СКГТ-Трансремонтстрой” АД и „Софийски имоти” ЕАД. В „Егида” ЕАД и „Спортна София” ЕАД са и настоящите към онзи момент общински съветници от БСП Мичо Райковски и Валентин Котов.
В отговор на втория поставен му въпрос Софиянски заявява: „С ръководството на групата на общинските съветници от Демократичната левица съм осъществил множество срещи, както в предишния, така и в сегашния мандат и която практика смятам да продължа за в бъдеще, въпреки че няма нормативна база, която да ме задължава. Няма и нормативна уредба, която да ме задължава да провеждам консултации при определяне състава на управителните органи на търговски дружества с отделните политически групи съветници влизащи в състава на общинския съвет”. Фактът, че такъв въпрос е зададен към кмета още през 2000 г. говори, че вече са налице съмнения, че кадруването в управителните органи на общинските дружества става не на базата на явни и принципни споразумения и предявяване на професионални изисквания към кандидатите, а чрез задкулисни пазарлъци и в услуга на лични и тясно групови интереси.
Типичен е случаят с дългогодишното присъствие на другаря Симеон Симеонов в управлението на може би най-скандалното общинско дружество „Софийски имоти” ЕАД. За тази фирма е изписано и изговорено много – и за драстично занижените оценки на общински имоти и продажбата им по непазарни цени, и за неизгодните апорти на общински терени в смесени дружества, които постепенно стават частни чрез увеличение на капитала им.
Симптоматично е, че настаняването на др. Симеонов в управата на дружеството датира от едни вече позабравени, но остро конфронтационни в политическо отношение години. В мандата от 1995 до 1999 г. т.нар. Обединени демократични сили разполагаха с абсолютно мнозинство в общинския съвет и нищо не ги спираше да управляват сами общината с всички нейни структури. Въпреки това на представителя на БСП Симеон Симеонов е поверен ключовия пост – председател на Управителния съвет, в най-богатото общинско дружество още от основаването му през 1998г. В онези години политическият живот на България ври и кипи... само в Софийската община цари подозрителен мир и сговор между политическите сили.
По това време в управлението на общински фирми участват и други дейци на БСП като др. Росен Малинов – в „Пазари „Красна поляна” ЕАД, др. Катя Николова – в „Пазари „Юг” ЕАД, др. Мичо Райковски – в „Егида” ЕАД, др. Тодор Модев – в „Метрополитен” ЕАД, др. Христофор Христов – в „Паркинги и гаражи” ЕАД.
Остава загадка от какво е било продиктувано подобно „великодушно” поведение на десницата в СОС - дали от някакъв демократичен алтруизъм и от желание за водене на политика на максимална прозрачност? Или пък зад назначението на др. Симеонов и други подобни кадрови компромиси на десницата се крие предвидлив замисъл да се парира за в бъдеще всякаква евентуална критика от страна на левицата с аргумента „Мълчете, защото вие също сте в кюпа”?
След участието си в управлението на „Софийски имоти”, продължило до 2003 г. представителят на БСП Симеон Симеонов нашумява публично в новото си амплоа – вече като съсобственик на новопостроения луксозен частен хотел „Триада” до зала „Фестивална”. Въпреки множеството въпросителни, които повдигаше присъствието му в „Софийски имоти” и въпреки непреставащия медиен шум около това дружество, през 2003 г. ръководството на градската партийна организация реши др. Симеонов да представлява БСП в управлението на друга общинска компания – този път БКС „Център” ЕАД (с протекция от Изпълнителното бюро на ГС на БСП).
Участието на кадри от БСП в управлението и надзора на общинските дружества продължава и през мандата 2003-2007 г., когато като наши представители влизат другарите: Валентин Иванов – председател на РС на БСП „Оборище” в „Пътища и съоръжения” ЕАД (по-късно дружеството е приватизирано), Валентин Котов – председател на РС на БСП „Нови Искър” в „Спортна София 2000” ЕАД (напуска след избора му за кмет на Нови Искър), Симеон Симеонов – в „БКС Център” ЕАД, Сталин Генадиев в „Метрополитен” ЕАД (през 2005 г. назначен и за заместник-областен управител), Стоян Ангелов в „Егида” ЕАД, Тодор Костадинов – председател на РС на БСП „Овча Купел” в „Галатея 2002” ЕАД, Райна Александрова Райчева– във „ВиК” ЕАД, Иван Пенков – в „Столичен Автотранспорт” ЕАД, Зоя Червендинева – председател на РС на БСП „Витоша” - във „Въжени линии” ЕАД (по-късно дружеството е приватизирано), Георги Свиленски - в „Софийски имоти ЕАД, Лозан Такев – в „Пазари Юг” ЕАД, Лилия Долджева – в „Пазари Запад” ЕАД, Елка Георгиева – в „Озеленяване” ЕАД, Параскева Гергова – председател на РС на БСП „Илинден” в „Пазари Север” ЕАД, Димитър Кунов – в „Слатина-Булгарплод” ЕАД (по-късно приватизирано), Генчо Пастърмов – председател на РС на БСП „Панчарево” в „Пазари Изток” ЕАД. Участието им там предизвика и редица въпроси, които чакат своя отговор.
През всичките изтекли години определянето на нашите представители в бордовете на общинските фирми се извършваше в тесни кръгове около част от ръководството на градската партийна организация и в условия близки до конспиративните. Ако информация за наличните длъжности е бивала спускана до районите, то по неписано правило това е ставало с „половин уста” и в последния момент, така че да няма технологично време за реакция и издигане на предложения „от долу”. Практически до нула беше сведена вероятността да постъпят кандидатури извън кръга на „посветените” и да бъдат обсъдени имената на специалисти в съответните области, издигнати реално от основните партийни организации. Така в ръководните органи на общинските дружества от квотата на БСП в болшинството случаи попадаха районни партийни председатели и немалко дейци, известни главно с личната си преданост към някои от градските ни партийни ръководители. След влизането на БСП в управлението на страната през 2005 г. някои другари дори успяваха умело да съчетаят партийната работа с присъствието си в два борда – в по едно общинско дружество с принципал СОС и в по едно държавно дружество с принципал Министерство на икономиката и енергетиката или някое друго министрество.
Започваме да се замисляме дали в градската организация негласно не се ръководи по формулата “Бордове срещу власт”? Защото редица дейци, които от години заемат ключови позиции в районните организации и от чията воля до голяма степен зависи избора на градско ръководство, са поставени или в бордове, или на някакви други синекурни общински и държавни длъжности. Дали това обаче са хората, с които можем да спечелим следващите избори?
...
През изтеклите години градската организация така и не изработи политика за общинските дружества – както като цяло, така и по отделно, с изключение на някои общи формулировки в предизборните ни документи като „съхраняване и развитие на общинската собственост”. На заседанията на Градския съвет на БСП нямаше практика да бъдат обсъждани въпроси по състоянието на общинската икономика, както и да се търсят пътища за нейното стабилизиране посредством предложения на наши представители в СОС и в дружествата. Ето защо Управителните и Надзорни съвети на общинските дружества все повече започнаха да се възприемат, и от наши членове, и от софийската общественост, като „хранилки” за верни и лоялни на партийните ръководства хора. А не като органи, където се върши реална политическа и стопанска дейност по съхраняване и развитие на общинската собственост. Ние не споделяме популистките мнения, че в общинските и в държавните дружества няма нужда от политика и че всичко там трябва да се остави в ръцете на надпартийни „експерти” и „професионалисти”. Управлението на държавната и общинската собственост има нужда от политика. Стига наистина да става дума за политика, а не за партизанщина.
Въпреки присъствието в бордовете на дейци на БСП, голяма част от които вероятно са изпълнявали своите задълженията съвестно, като цяло участието на кадрите ни не подобри състоянието на общинските дружества. Или поне не са станали обществено достояние някакви значими техни инициативи в тази посока като: предложения за по-добро управление и обслужване на гражданите, повишаване на откритостта и отчетността, спиране на неизгодни сделки, алармиране за нередности и т.н.
Някои от дружествата като „Пътища и съоръжения” и „Въжени линии” дори бяха приватизирани с мотив, че не постигат задоволителни резултати.
Ако наистина е било целесъобразно да участваме в управлението на общинските фирми, то с постигнатото в кое от тези дружества се гордеем? ... За съжаление, на столичните социалисти не е известен дори и един придобил публичност случай, в който от представители на БСП да са тръгнали разкрития за злоупотреби и лошо управление на десницата, която винаги е разполагала с мнозинство в Управителните и Надзорни съвети на дружествата. В това отношение инициативата изцяло беше предоставена на Бойко Борисов, който посредством разкритията в „Софийски имоти”, „Топлофикация”, „Озеленяване”, „Пазари-Север”, „Трамкар” и др., си изгради имидж на борец срещу корупцията и тежкото наследство на модела „Софиянски”.
Колко несъстоятелна е тази претенция на Бойко Борисов пролича и от намерението му да подобри управлението на общинските дружества посредством обновяване на ръководните им органи чрез т.нар. конкурси за мениджъри. Реалният резултат от проведените няколко такива конкурса е включването и на хора от ГЕРБ в бордовете. В същото време част от старите членове на Управителните съвети, включително и кадри на СДС и БСП, запазиха местата си в управителните органи и след проведените в повечето фирми конкурси. В момента в управителните съвети участват другарите Параскева Гергова - председател на РС на БСП „Илинден” в „Галатея 2002” ЕАД (предишен представител в „Пазари Север” ЕАД), Валентин Вутов – председател на РС на БСП „Красна поляна” – в „Столичен Автотранспорт” ЕАД, Лозан Такев в „Пазари Юг” ЕАД, Елка Георгиева – в „Озеленяване” ЕАД, Сталин Генадиев – заместник-областен управител на София в „Метрополитен” ЕАД, Стоян Ангелов в „Егида” ЕАД, Райна Александрова Райчева в „Пазари Север” ЕАД (след смяната и от борда на „ВиК” ЕАД . Други партийни дейци са назначени за контрольори в общинските дружества.
...
ІІІ. Разпоредителни сделки с общински имоти
Десетки, а може би и стотици са гласуванията по важни въпроси на общински съветници от БСП в съгласие с управляващото дясно мнозинство. Още по-голямо недоумение у нас предизвикват и множеството разпоредителни сделки с общински имоти, за които общински съветници от БСП не само са гласували, но и самите те са внасяли, бидейки през цялото това време в опозиция. По-долу ще посочим някои такива сделки с общински имоти (гласувани от СОС или извършени чрез „Софийски имоти” ЕАД), така че редовите социалисти да си преценят доколко самите те и обикновените граждани са могли да се сдобият с имоти в София при подобни цени и условия.
Немалка част от тези сделки представляват прословутите заменки на общинска собственост с частна. Трябва да се отбележи, че самата роля на замените като механизъм за разпореждане с общинска собственост е законна, но изключително противоречива и спорна. Според някои наши представители в СОС като др. Христофор Христов, понятието „заменка” е измислица на медиите (в. „Монитор”, 14.07.2007 г.). „Този вид разпореждане с общински имоти е един от механизмите да се решат проблеми при управлението и собствеността им”, казва др. Христов.
На противното мнение са представители на граждански сдружения и неправителствени организации, автори на антикорупционни доклади, журналисти, отделни общински съветници и граждани, които твърдят, че заменките не са пазарен механизъм. И че в много от случаите те са форма на легално облагодетелстване за сметка на данъкоплатците, тъй като по правило цените на общинските имоти при подобни сделки са силно подценени. Трябва да се има предвид, че в най-честия случай оценки на заменяните общинските имоти са правени от служители на общинските дружества „Софийски имоти” ЕАД и „Софинвест”, които са подчинени на СОС (ръководствата им се избират или назначават от СОС и кмета) и по този начин са зависими от политическите и икономическите фактори в общинския съвет. Според противниците на заменките, единствената пазарна форма за приватизация на общински терени е тайният търг, който позволява достигане на максимална цена за предлагания имот.
В голяма част от случаите гласуваните от СОС замени на общински терени са срещу апартаменти, предоставяни на общината от частниците. Масови са случаите, когато в съответното решение за замяна, внесено в пленарна зала, дори не се указва точният брой и площта на апартаментите, които общината ще получи в резултат от сделката. Най-често изтъкваният аргумент за гласуване на замените гласи, че това е начин общината да се сдобие с готови жилища, в които да настани нуждаещите се граждани. Пропуска се обстоятелството, че в редица случаи общината получава амортизирани панелни жилища в крайни квартали. В повечето случая избраният кандидат не е единственият, от сделките съзнателно са изолирани други фирми, предварително писмено заявили интерес за закупуване или придобиване на имота. Остава открит въпросът - дали ако терените се продаваха чрез търг общината нямаше да получи много повече средства, необходими за построяването или за закупуването на повече и по-добри жилища и за решаването на други социални въпроси?
...
Според др. Христофор Христов в мандата от 2003 до 2007 г. когато групата на БСП беше с най-голяма численост в СОС, общински съветници от левицата са внесли „само” 38 предложения за замяна на имоти в София. Практиката обаче датира и от предишни мандати, когато социалистите официално се водеха глуха опозиция, а СДС и Стефан Софиянски разполагаха с абсолютно мнозинство в общинския съвет. Без да претендираме за изчерпателност, ето и някои примери за такива продажби и замени от различни години:
* На 29.05.2000 г. с решение № 47 по протокол № 12 СОС продава общински недвижим имот с площ 350 кв.м. на „Владислава – 96” ЕООД. Вносител на предложението е общинския съветник Мичо Райковски.
* На 20.04.2001 г. с решение № 65 по протокол № 25 СОС заменя общински недвижим имот с площ от 900 кв.м. на ъгъла на ул „Шипченски проход” и ул. „Елисавета Багряна” срещу жилища, собственост на фирма „ЕМБУЛ” ООД. Вносител на предложението е общинския съветник от БСП Мичо Райковски. Същия ден с друго решение - № 66 по протокол №25 СОС заменя общински терен от 2730 кв.м. в местност „Япаджа” на квартал „Нова Враждебна” срещу жилища, собственост на фирма „Доза-1” ООД. Вносител отново е Мичо Райковски.
* На 15.04.2002 г. Столична община се разделя без търг с един от най-атрактивните имоти в центъра на града. С решение № 90 по протокол № 36 общински недвижим имот с площ от 912 кв.м., находящ се на ъгъла на бул. „Тодор Александров” с ул. „Българска морава” в непосредствена близост до метростанция „Опълченска” е разменен срещу жилища, собственост на „АНЕЛ 98” ЕООД. Вносител на замяната е общинския съветник Мичо Райковски. В момента върху парцела се намира новопостроения хотел „Анел”.
* На 17.06.2002 г. по предложение на общинския съветник Мичо Райковски СОС на практика разпродава площада в квартал „Кумарица” на град Нови Искър. С решение № 83 по протокол № 39 общинските имоти първо са преобразувани от публична общинска собственост в частна общинска собственост, след което са заменени срещу апартаменти следните терени:
Парцел 12 с площ от 282 кв.м., отреден за магазини срещу жилища, собственост на ЕТ „БО – Божидар Божилов”
Парцел 11 с площ от 324 кв.м. отреден за магазини и парцел 6 – с площ от 550 кв.м. отреден за ресторант и магазини срещу жилища, собственост на ЕТ „САНДРА-Владимир Венков”
Парцел 7 с площ от 200 кв.м. отреден за книжарница срещу жилища, собственост на „Владислава 96” ЕООД .
Парцел 14 с площ от 294 кв.м. отреден за магазини срещу жилища, собственост на ЕТ „ВЕЛ – Валери Горанов”
Парцел 13 с площ от 276 кв.м. отреден за магазини срещу жилища, собственост на „Младост-97” ЕООД
* На 17.02.2003 г. Столичният общински съвет с решение № 31 по протокол № 48 гласува замяна на поземлен имот с площ 483 кв.м. на улица „Шар планина” № 34 срещу апартаменти в полза на фирмата „Столична строителна компания” ЕООД. Вносител на замяната е съветникът от БСП Мичо Райковски. Три месеца по-късно – на 12.05.2003 г., СОС разширява предишното си решение като гласува в полза на същата строителна компания да бъде заменен още един общински поземлен имот от 367 кв.м. на ул. „Шар планина” 36. Така фирмата „Столична строителна компания” ЕООД успява да се сдобие с парцел от общо 870 кв.м. в централния район „Възраждане” срещу панелни апартаменти, предоставени на общината. Вносител и на второто решение № 109 по протокол № 52 е Мичо Райковски.
* На 30.06.2005 г. с решение №438 СОС гласува замяна на общински урегулиран поземлен имот с площ от 955 кв.м. в местността „Манастирски ливади – Запад” в полза на частна фирма. Вносител на предложението е общинския съветник от БСП Анна Янева.
* На 12.01.2006 г. с решение №20 СОС предмет на сделка става недвижимо имущество на общинска детска градина „Лилия” в Зона Б-5 на район „Възраждане”. Общинските съветници гласуват 3412 кв.м. от двора заедно със 145 кв.м. застроена площ (южното крило на Обединено детско заведение №81) да се заменят срещу апартаменти на стойност 178 000 лв., собственост на Едноличен търговец „СиВеМа – Веселина Радкова. Вносители на предложението са общинските съветници Милан Миланов (ССД), Цветанка Георгиева (БСП) и Юлия Цинзова (СДС). Така на практика СОС разменя 3.5 дка. в идеалния център на София срещу три панелни апартамента в кв. „Обеля” или „Надежда”.
Решението на общинския съвет предизвиква протести на родители на деца и жители на район „Възраждане”, както и остри възражения от Районните съвети на БСП във „Възраждане”, „Слатина” и „Искър”. Въпреки тяхната категорична позиция другарката Цветанка Георгиева отказва да изтегли подписа си като съвносител на предложението. В крайна сметка решението е спряно от кмета на София г-н Бойко Борисов и от Областния управител др. Тодор Модев като незаконосъобразно.
Въпреки предупрежденията на родители, квартална общественост, медии и социалисти, че столицата се намира пред криза с местата в детските градини, а район „Възраждане” е сред най-засегнатите от недостига, тримата вносители на неуспешната заменка прокарват ново решение в СОС. С него е удължен договора за наем на частен образователен комплекс, собственост на ЕТ „Си Ве Ма – Веселина Радкова”, за още 7 години в сграда и двора на общинското детско заведения №81. Съгласно договора, частната школа плаща символичен наем на общината от 264 лева месечно.
Решението (№115 от 23.02.2006 г.) е прието в СОС само с един глас над необходимото мнозинство. Поведението на групата на БСП е решаващо за одобряването му. Освен вносителката др. Цветанка Георгиева, за удължаването срока на наемателя гласуват и други общински съветници от групата на БСП - Христофор Христов, Жельо Бойчев, Таня Найденова, Стефан Василев, Любомир Стоичков, Росен Малинов, Петър Колев. В Градския съвет на БСП не бе допуснато открито обсъждане на случая, а позициите на социалистите от районите „Възраждане”, „Слатина” и „Изгрев”, останаха без каквито и да било последствия от висшестоящите органи в партията.
Това съвсем не е единственият случай, в който наши общински съветници са гласували разпоредителни сделки с недвижимо имущество на детски градини. През цялата 2007 година съветници от БСП гласуваха за удължаване на сроковете на договорите с още 2 и 3 години на ползвателите на помещения в десетина общински детски ясли и градини. Дори и в последните дни на предишния общински съвет през лятото на 2007 г., съветници от БСП подкрепят решение за удължаване на наема с още 2 години на частна детска градина в сградата на общинската 128-Целодневна детска градина в район „Красна поляна”. Тогава за всички столичани вече беше ясно, че градът е в състояние на криза с детските градини и че най-засегнати от нея са децата на обикновените семейства, които не могат да си позволят цените на частните образователни заведения. Изглежда, че това не е било ясно единствено на някои общински съветници, включително и представители на БСП. Интересно е с какво лице тези наши съветници, които в предишния СОС са гласували подобни сделки, сега смело критикуват кметската администрация, че не е в състояние да реши кризата с детските градини и че не достигат места за 9000 деца?
* На 24.11.2005 г. с решение №752 СОС гласува да се извърши замяна с общински поземлен имот, предназначен за комплексно обществено обслужване, с площ от 512 кв.м. в ж.к.”Люлин-10”, в полза на частна фирма. Вносители на предложението са общинските съветници от БСП др. Анна Янева и др. Росен Малинов
* На 22.06.2006 г. с решение № 489 СОС гласува да се извърши замяна на общински урегулиран поземлен имот с площ 750 кв.м. в квартал „Хиподрума” срещу апартаменти, собственост на частна фирма. Вносител на предложението е общинската съветничка от БСП Таня Найденова
* Пак на 22.06.2006 г. общинският съветник от БСП Росен Малинов (по решение на Районния съвет на БСП „Средец”?!) внася предложение за замяна на общински апартамент с площ 77.92 кв.м. в район „Средец”, бул. „Г.С.Раковски” №145 в полза на частно лице, което трябва да предостави на общината друг апартамент в Зона Б-5. СОС отхвърля така направеното предложение. На 18.12.2006 г. същото предложение е внесено от друг общински съветник от БСП – др. Христофор Христов, и този път то се приема от СОС с решение № 1059. В заменения апартамент живеят на общински наем две социално слаби и самотни жени на 80-годишна възраст, които са изправени пред опасността да бъдат изхвърлени на улицата. Областният управител Тодор Модев спира решението на общинските съветници.
* На 14.09.2006 г. с решение № 695 СОС гласува да се извърши замяна на общински урегулиран поземлен имот с площ от 280 кв.м. в район „Оборище”, ул. „Панайот Волов” №35. Вносител на замяната е председателят на групата на БСП в СОС Христофор Христов.
* На 18.12.2006 г. с решение № 1055 СОС гласува да се извърши замяна на общински урегулиран поземлен имот с площ 324 кв.м. заедно с построена двуетажна сграда с площ 187.85 кв.м. в район „Възраждане”, Зона Б-2, ул. „Чипровци” № 12 срещу апартаменти на частна фирма. Вносители на предложението са общинските съветници Пламен Илиев („Демократи за София”), Мичо Райковски (БСП) и Радослав Тошев („Гергьовден”).
* Пак на 18.12.2006 г. с решение № 1058 СОС гласува да се извърши замяна на общински урегулиран поземлен имот с площ 420 кв.м. в ж.к. „Младост 3” в полза на частна фирма. Вносител на предложението е общинският съветник от БСП Христофор Христов. Замененият общински имот представлява бивш авариен пункт за раздаване на минерална вода за населението в условията на бедствия и аварии.
* На 25.01.2007 г. с решение № 47 СОС заменя общински поземлен имот – нива с площ 40.099 дка. в землището на с. Лозен, местност „Често Раске”, срещу апартаменти, собственост на компанията „Ню Ленд Дивелъпмънд” АД. Вносител на предложението е общинският съветник от БСП Данаил Кирилов (впоследствие напуснал БСП и преминал към ГЕРБ).
* На 22.02.2007 г. с решение № 114 СОС гласува замяна на два общински поземлени имота срещу апартаменти в полза на частна фирма. Единият имот е на ул. „Перник” №108 в местността „Метростанция-Западно направление” с площ от 286 кв.м. Другият имот е пак по трасето на метрото - бул. „Тодор Александров” №130, с площ 201 кв.м. Вносител на замените е общинският съветник от БСП Христофор Христов.
* На същата дата с решение № 118 СОС гласува замяна на общински поземлен имот от 5 декара в местността „Кьошето”, квартал „Връбница” (отбивката на пътя за с. Мрамор до Околовръстно шосе) срещу апартаменти, собственост на частна фирма. Вносител на замяната е общинската съветничка от БСП Таня Найденова.
* На 08.03.2007 г. с решение № 169 СОС гласува да прекрати съсобствеността на общината върху 4 урегулирани поземлени имоти в кв. „Хиподрума” (с площ 380 кв.м., 417 кв.м., 342 кв.м. и 395 кв.м.). След това имотите са заменени срещу апартаменти на другия съсобственик - частна фирма. Вносител на предложенията е общинската съветничка от БСП Таня Найденова.
*На 26.10.2006 г. СОС гласува решение № 799 за замяна на общински недвижим имот с площ от 3060 кв.м. от кв. 7е по плана на местността „Булевард България” срещу друг поземлен имот с площ от 374 кв.м. от кв. 7 в местност „Булевард България – ІІ част, собственост на фирма „НИКМИ” АД. В първоначалната оценка на общинския имот, извършена от общинска фирма „Софинвест”, той е оценен на 1 682 916 лева. След възражения на общински съветници, че цената му е силно подценена, тя е вдигната на 4 милиона лева. Примерът илюстрира красноречиво как са били оценявани общинските терени. Частният имот първоначално е оценен на 149 600 лева, а впоследствие– на 221 140 лв. Разликата в цената трябва да се доплати чрез апартаменти. Подложеният на замяна общински имот с площ над 3 декара се намира на ъгъла на булевард „България” с булевард „Ив.Ев. Гешов” - зелената площ на светофара срещу стадион „Раковски”. Още през 90-те години общината предвижда терена за жилищно застрояване. Фирма „НИКМИ” (позната и с други сделки с общински земи при управлението на кмета Софиянски) възнамерява да издигне на мястото 18-етажна сграда. Граждански сдружения и отделни общински съветници възразяват, че земята трябва да остане общинска, тъй като може да потрябва при евентуално разширение на бул. „Ив. Гешов” и изграждане на пътна връзка с бул. „България” от типа „детелина” с цел по-голяма пропускливост на движението. Опит за заменката е направен още на сесията на СОС на 27.07.2006 г., но тогава въпросът е отложен поради множеството възражения. На 26.10.2006 г. решението се приема с 38 гласа „за”, сред които са и общинските съветнички от БСП Таня Найденова и Цветанка Георгиева. Решението на СОС е оспорено от областния управител и в момента се водят съдебни дела.
*На 01.11.2006 г. в СОС постъпва докладна записка за замяна на недвижим имот – частна общинска собственост с площ от 300 кв.м. на ул. „Одрин” №91, представляващ урегулиран поземлен имот в местността „Пробив бул. „Пенчо Славейков” заедно с построената в него двуетажна сграда с площ от 131 кв.м. Вносители на доклада са общинските съветници Пламен Илиев („Демократи за София”), Мичо Райковски (БСП) и Радослав Тошев („Гергьовден”). Те предлагат парцелът да се замени срещу апартаменти на стойност 88.927 лева, собственост на Христо Стоичков. Ето още един пример как квадратен метър общинска земя в централен столичен район е оценен на скромните 296.40 лв. от експерти на общинска фирма „Софинвест” ЕООД, при положение, че на пазара на недвижими имоти по това време квадратен метър в същия район се търгува по 1300 евро.
Общинските съветници отхвърлят замяната в първоначалния й вид с мотива, че стойността на общинската земя е подценена девет пъти. Председателят на групата на БСП Христофор Христов защитава замяната с аргумента, че става дума за „малък терен на който общината не може да направи нищо, освен кокошкарник или детска площадка” (в. „Сега”, 09.11.2006 г.). Привърженици на сделката припомнят заслугите на Христо Стоичков за развитието на българския футбол. Още тогава обаче в пресата се прокрадват информации, че името на Христо Стоичков само се използва в тази сделка, за да мине тя безпроблемно в СОС, а имотът реално е предвиден за едър бизнесмен с големи интереси в столицата.
След като докладната записка е върната за преразглеждане в комисиите на СОС, се правят предложения цената на общинския имот да се вдигне на 110 000 лева, после на 200 000 лева, а накрая и на 200 000 евро, но те отново не се приемат от мнозинството съветници. Чак когато по предложение на общинския съветник от БСП Антон Кутев цената е вдигната на 600 000 лв. – тоест, близо седем пъти повече от първоначално предложената цена от Мичо Райковски, Пламен Илиев и Радослав Тошев, замяната е гласувана от СОС на 23.11.2006 г. Впоследствие Христо Стоичков продава имота на Румен Гайтански-Вълка – концесионер на софийския боклук, който се оказва собственик на съседния терен и така уедрява парцела си на 4 декара.
На 22.03.2007 г. в дневния ред СОС под номер 202 е внесено предложение на общинските съветници от БСП Антон Кутев и Борис Цветков за освобождаване на председателя на Стопанската комисия Пламен Илиев. През тази комисия минават всички предложения за замени и разпореждане с общинска собственост. На изборите през 2003 г. Пламен Илиев е избран за общински съветник с бюлетината на ССД, но след конфликт със Стефан Софиянски заедно със свои приближени се отделя в самостоятелна група „Демократи за София”. Тази групичка често е наричана в медиите като „групата на брокерите”. Въпреки че представлява малка група без солидно политическо представителство, Пламен Илиев оцелява начело на възловата комисия в СОС до края на мандата. По необясними причини е оставен необезпокояван от големите политически сили, което оставя съмнения, че всички групи са били по някакъв начин заинтересовани от неговото управление. Предложението внесено от другарите Кутев и Цветков е единственият опит за свалянето на Пламен Илиев. За него обаче гласуват само 8 общински съветници, 15 са „въздържали се” и 15 са „против”. По наша информация, ръководството на групата съветници от БСП е отказало подкрепа за предложението с обяснението, че готви да нанесе по-голям „удар” – свалянето на председателя на СОС Владимир Кисьов. Впоследствие такова предложение въобще не е било внасяно, или поне ние не сме чули за него. В мандата 2003-07 г. представители на БСП в Стопанската комисия в СОС бяха другарите Мичо Райковски, Христофор Христов, Таня Найденова и Данаил Кирилов (после преминал към ГЕРБ).
Във връзка с горните факти, без да оправдаваме заиграването на бившия председател на групата на БСП в СОС Божидар Димитров с Бойко Борисов, считаме за нужно да припомним едно изказване, направено от него публично след като подаде оставката си:
„Вземаме например на заседание на групата решение, и то с единодушие, че ще гласуваме срещу дадена замяна, а на другия ден точно толкова човека от групата, колкото недостигат на Софиянски, гласуват „за”. Официално такива договорки няма. Но шефовете на групите, реалните или скритите, се договарят. Със сигурност договорката е „аз ще ти осигуря необходимия брой съветници”. Докато кмет беше Софиянски, му трябваха трима съветници, за да си допълни мнозинството, което си беше съставил от различни партии, без БСП. От нас му трябваха трима и винаги ги имаше. И мен това ме отчая, защото бях ръководител на групата, а и се предполагаше, че аз правя договорките. Затова се отказах, да не им нося срама”.
Известно ни е, че освен замени, общински съветници от БСП са предлагали и гласували и други разпоредителни сделки с общинско имущество:
* На 18.07.2002 г. СОС дава съгласие за продажба на магазин, включен в капитала на „Топлофикация София” ЕАД. Магазинът се намира в ж.к. Борово” бл. 223А и е с площ от 81.45 кв.м. Вносител на решението № 155 по протокол №40 е общинският съветник Мичо Райковски. На 28.11.2002 г. пак по предложение на др. Райковски СОС изважда от капитала на „Топлофикация София” ЕАД недвижим имот с площ 100 520 кв.м., находящ се в гр. Нови Искър, Индустриална зона на кв. „Курило”. За нас е любопитен този интерес към имотите на „Топлофикация”, докато състоянието на самата „Топлофикация” дълги години не будеше никаква тревога сред общинските съветници от БСП.
Като член на Управителния съвет на „Егида” ЕАД др. Мичо Райковски внася и други предложения, с които СОС прехвърлят имоти от и към дружеството – главно в софийските подлези (решение № 51 по протокол № 53 от 26.05.2003 г.; решение №53 по протокол №36 на СОС от 15.04.2002 г.; решение №53 по протокол №27 от 27.07.2001 г. и др.)
Толкова много разпоредителни сделки, извършени по инициатива на опозиционни общински съветници, вероятно най-добре илюстрират положението на групата на БСП в СОС дълги години. „Защо точно общинарите от БСП са най-мълчаливите?”, се питаше в доклада на фондация „Аксес”. Там се цитираше и следният случай:
„Отказвайки да се оттегли доброволно от поста си, пред съветниците Софиянски заяви, че е горд от сделката с Халите. Той добави, че е изненадан, че съветниците от БСП не са горди, защото стенограмата за гласуването на сделката за Халите показва, че нито един от левите общинари не е бил „против” или „въздържал се”. Мичо Райковски от БСП, който и тогава е бил общински съветник, го контрира с твърдението, че си спомнял за един против и трима въздържали се”.
Един „против” и трима „въздъражали се” не е ли твърде скромен атестат за една опозиционна политическа група?
*И един малък частен въпрос, който може да мине за дребнотемие, на фона на всичко казано до тук. На 13.07.2006 г. с решение № 531 СОС открива процедура за приватизация на помещение за социални контакти (бивш общински клуб), находящо се в ж.к. „Овча Купел 1”, бл. 608, вх.Д. Търгът се провежда на 10.10.2006 г. от Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП). Победител е Боряна Сашова Алексова, чиято сестра Гергана Алексова е член на РС на БСП „Триадица”. Това вероятно няма нищо общо с факта, че член на Надзорния съвет на СОАП по същото време е др. Анна Янева – председател на РС на БСП „Триадица”. Но буди любопитство това, че до търга е допуснат един единствен кандидат, който печели помещението срещу началната тръжна цена от 20 000 лв.
ІV. Някои интересни гласувания в общинския съвет
Това, че групата на БСП в предишния мандат на СОС не беше единна по ключови гласувания, вече не е тайна за никого. Ето част от тези случаи:
*На 08.06.2006 г. с решение № 444 СОС гласува решение за увеличаване на капитала на „Общинска банка” АД по искане на миноритарни акционери – компании свързани с бизнесмена Христо Ковачки. По това време общината притежава контролния пакет от 67% от акциите на банката, а Ковачки – 26%. При исканото увеличение на капитала в размер на 15 милиона лева, 10.5 милиона трябва да внесе общината, а останалото – Ковачки. Тъй като общината не разполага с тези пари, средства ще се внесат само от бизнесмена и така общинският дял в банката ще падне до 44%.
Предложението минава с 33 гласа в СОС при необходими 31, а сред гласувалите „за” са общинските съветници от групата на „БСП и коалиция” Таня Найденова (общински съветник и в момента), Любомир Стоичков, Цветанка Георгиева и Асен Златев. Четиримата нарушават вътрешно решение на групата да се гласува „против”. Гласуването на СОС предизвиква бурен обществен скандал, а медиите го определят като опит за скрита приватизация на Общинска банка.
Парадоксално е, че общинските съветници гласуват в полза на Христо Ковачки, въпреки че по това време общината го съди заради начина, по който той е придобил 26% от акциите на „Общинска банка” (блокираща квота). Ковачки ги купува от общински дружества, които са извършили сделката тайно зад гърба на СОС. По това време председател на Надзорния съвет на банката е небезизвестният Любомир Павлов-Любо Пъпката.
Решението за увеличаване на капитала на Общинска банка е отменено на следващата сесия след остра реакция на обществото и медиите, която води до намесата на централните ръководства на партиите, представени в общинския съвет. До ден днешен Ковачки продължава да държи блокиращата квота в банката.
*На 26.10.2006 г. с решение № 831 СОС гласува за продажба чрез публичен търг на имоти, собственост на общинското дружество „Галатея 2002” ЕАД – фирмата, стопанисваща ученическите почивни бази. В решението са включени следните имоти: 1) Спален блок № 1 от бившия пионерски лагер в гр. Обзор със застроена площ от 782.60 кв.м., включваща двуетажно и триетажно тяло при начална цена от 367 400 лв. без ДДС; 2) Вила в София, кв. „Княжево” със застроена площ от 60 кв.м. на етаж и половина с гараж и дворно място от 700 кв.м. при начална тръжна цена от 139 100 лв. без ДДС; 3) Ученическа почивна база над Лопушанския манастир (бившият пионерски лагер в с. Георги Дамяново), включваща масивна двуетажна сграда от 200 кв.м., кухненски блок – 386 кв.м., шест бунгала всяко по 80 кв.м., десет бунгала всяко с площ по 63 кв.м. и склад от 434 кв.м. при начална тръжна цена от 111 800 лв. без ДДС.
Заради драстично ниските оценки на общинските имоти, предложението за разпродажба на лагерите първоначално не събира мнозинство – за него гласуват само 29 общински съветници, сред които и представителката на БСП Таня Найденова. За да бъде прието решението са необходими 31 гласа. Направено е предложение за прегласуване. При повторния вот необходимите още два гласа идват от общинските съветници от БСП Мичо Райковски и Цветанка Георгиева.
*На 28.09.2006 г. с решение № 732 СОС оставя в Надзорния съвет на „Топлофикация”-София Георги Ненков – представител на СДС, и Георги Рогачев - заместник на вече арестувания Валентин Димитров (Вальо Топлото). Преди да се гласува това решение председателят на ГС на БСП др. Румен Овчаров заявява пред медиите, че общинските съветници от левицата трябва да гласуват против присъствието на Ненков и Рогачев в ръководството на дружеството. Въпреки това вносител на доклада за оставането им в „Топлофикация” е общинският съветник от БСП др. Мичо Райковски. Георги Рогачев и Георги Ненков запазват постовете си с гласовете на мнозинството и на Христофор Христов и Мичо Райковски. Впоследствие и Георги Рогачев е арестуван и привлечен като обвиняем по делото за злоупотреби в „Топлофикация”-София.
*През май 2007 г. председателят на транспортната комисия в СОС Радослав Тошев („Гергьовден”) внася предложение за провеждане на конкурс за отдаване на частни превозвачи на 53 автобусни линии от градския транспорт в София. Мотивът му е, че Столичната компания за градски транспорт (СКГТ) е изправена пред фалит. На това предложение твърдо се противопоставят синдикатите, които твърдят, че се прави опит за скрита приватизация на близо една трета от автобусния транспорт в столицата посредством свиване на дейността на СКГТ. В транспортната комисия и в пленарната зала на СОС се обсъжда и приема конкурсната документация за отдаването на автобусни линии с участието на общинската съветничка от БСП Таня Найденова.
По това време вече тече и конкурс за автобусна линия 72. С решение на транспортната комисия на СОС се препоръчва на кмета Бойко Борисов да сключи договор с класираната на второ място за фирма „Тран сървис” ООД. На 16 май 2007 г., при посещение в парламентарната комисия за борба с корупцията, председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заявява, че общинска съветничка от БСП опитва да лобира за фирма на съпруга си. Специална комисия, назначена от кмета установява, че автобусите на „Трансървис” ООД не отговарят на изискванията и фирмата е допусната до участие в конкурса неправомерно. Проверка на в. „Сега” показва, че при кандидатстването за автобусна линия № 72 на второ място е класирана фирмата „Транс сървис” ООД. Неин собственик е Коста Илиев, който е собственик и на друга фирма – „Икон-Коста Илиев”, регистрирана на ул. „Цар Асен” № 4, етаж втори. На същия адрес е адвокатската кантора на др. Таня Найденова и фондацията й „Слънце за децата ни”.
Конкурсът за 53-те линии през пролетта на 2007 г. е спрян. В разгара на кампанията за избори за депутати в Европейския парламент др. Таня Найденова съвместно с няколко общински съветници от други партии отново внася предложение за отдаването на автобусните линии. В последствие докладът отново е спрян. След преизбирането на Бойко Борисов за кмет конкурсът се състоя и две частни фирми спечелиха още 49 автобусни линии до 2015 година. Така вече над една трета от столичния автотранспорт се управлява от частни фирми, за които плащаме всички с по-скъпите тарифи на километър пробег, с още 80 милиона от бюджета на София и с новите билети от левче.
*На 04.11.2004 г. по предложение на кмета на София Стефан Софиянски СОС гласува решение № 417 за актуализация на бюджета на Столична община с 18.3 млн. лв. При необходими 31 гласа, решението е прието с 32 гласа „за”. Сред тях са и гласовете на общинските съветници от групата на БСП Христофор Христов, Таня Найденова и Любомир Стоичков (коалиционен партньор, предложен от ПД „Социалдемократи”).
На 28.09.2006 г. СОС гласува решение № 713 за актуализация на бюджета на Столична община с 1.6 млн. лв. То е прието с 33 гласа „за”. 8 от гласовете са на общински съветници от БСП и коалиция, сред които Христофор Христов (настоящ съветник), Таня Найденова (настоящ съветник), Любомир Стоичков, Мичо Райковски, Цветанка Георгиева, Данаил Кирилов.
В съвременната политическа система гласуването на бюджет е основна разделителна линия между управляващи и опозиция. Оставяме с впечатлението, че когато разделителната линия липсва, са възможни всякакви странни гласувания, при които БСП спасява бюджета на Софиянски и на управляващото дясно мнозинство.
V. Как изчезваха софийските имоти?
Това е генерален въпрос на София, който тепърва ще се разнищва от прокуратурата и съда. Тук ще дадем само няколко примера:
1. Както е добре известно, след идването на власт на СДС през 1997 г. голяма част от държавната собственост бе приватизирана не чрез свежи капитали, а чрез създаване на преференции за т.нар. Работническо-мениджърски дружества. В много от случаите това се оказа законен начин собствеността да премине в ръцете на сини партийни активисти и клиентелисти, гравитиращи около управляващата десница. Размерът на щетите, нанесени на българската икономика от РМД-тата все още не е обобщен в своята цялост и вероятно тепърва ще представлява изследователски интерес за икономическата наука. По-слабо е известно е, че наред с огромен дял от държавната собственост, и голяма част от общинската собственост в София, премина в частни ръце, по схемата на РМД-та. Едно от тях е в общинската фирма „Наш дом” ЕООД – съсредоточила в активите си голяма част от бившите мебелни магазини в столицата (около сто търговски обекта).
След приватизацията на дружеството уж от „работниците”, с най-голям брой акции се оказва кипърската офшорна фирма „Декагон Интелект лимитед” – собственик на 37.450% от капитала. Втори по значение акционер в дружеството „Наш дом Европа холдинг” (това е бившето РМД „Наш дом” АД) е другарят Стефан Василев – дългогодишен общински съветник и председател на РС на БСП „Банкя”, който е управляващ холдинга и собственик на 17.654% от капитала му. Сред големите акционери следват още две физически лица – Мариан Бояджиев със 17.234% и Рачо Иванов със 17.123%. Само около 10% от акциите остават в ръцете на работници. Кой как и с какви капитали е участвал в приватизацията е предмет на друг разговор. Тук обаче интерес представлява как РМД-то начело с др. Василев става собственик на още няколко атрактивни общински терена, без те да се обявяват на публичен търг и съответно да донесат максимум ползи на общината.
На 17.06.2002 СОС дава съгласие общинската фирма „Софийски имоти” ЕАД да участва в смесено дружество с частното „Наш дом” АД. Предложението е подписано от общинския съветник от СДС Красимир Арсов (същият Кр. Арсов, който след това приватизира „Чистота”-София чрез РМД). С въпросното решение № 44 по протокол № 39 общинският съвет задължава „Софийски имоти” да участва в смесеното дружество с „Наш дом” с капитал не по-малко от 50% от общия брой акции. В случай на увеличаване на капитала на смесеното дружество СОС постановява „Софийски имоти” да участва с апорт на складова база „Божурище” и три магазина находящи се на площад „Възраждане” №3.
В изпълнение на решението на СОС на 11.07.2002 г. Съветът на директорите на „Софийски имоти” ЕАД в състав Симеон Симеонов, Тошко Добрев, Петър Савов, Милен Минчев и Емилия Бакърджиева дава съгласието си да се учреди смесеното дружество с наименование „Търговска верига –София” АД при дялово участие 50% от капитала, съвместно с „Наш дом” АД, участващо също с 50% от капитала. „Търговска верига–София” АД е регистрирана в Софийски градски съд на 23.07.2002 г. с капитал 50 000 лв. (по 25 000 лв. внесени от всяка от страните). Като изпълнителен директор на смесеното дружество е вписан др. Стефан Василев, заедно с това той е и член на Съвета на директорите.
Исканото увеличение на капитала от страна на частния акционер скоро става факт и „Наш дом” АД внася за целта парична вноска от 615 700 лв. „Софийски имоти” ЕАД решава да отговори на искането като апортира в „Търговска верига–София”АД общинска недвижима собственост. Тази собственост представлява складовата база „Божурище” и магазините на площад „Възраждане”. По молба на г-н Тошко Добрев фирмено отделение на СГС назначава съдебно-техническа оценителна експертиза на имотите. В резултат от дейността на „независимите оценители” 64 декара с 20 склада с обща застроена площ от 10 605 кв.м. на булевард „Европа” № 180 заедно с три магазина на площад „Възраждане” с обща площ от 155 кв.м. са оценени общо на 609 300 лева. Според информация на в. „Дневник” от 11.12.2003 г. стойността на апорта е занижена поне три пъти под реалната. Незастроената площ между София и Божурище е била оценена по 1.34 лв. за квадратен метър, а складовата част – за 44 лв. на кв.м. По същото време данните на агенции за недвижими имоти показват, че земята в района се търгува по 15 лева на кв.м., а застроената площ – по около 100 лева.
Независимо от ниската оценка на собствеността си, „Софийски имоти” ЕАД приема резултатите от експертизата и се съгласява да апортира имотите. Стойността им е с 6 400 лв. по-ниска от паричната вноска на „Наш дом” АД. Така на 26.06.2003 г. увеличението в капитала на „Търговска верига - София” АД е вписано в Софийски градски съд по фирмено дело № 6741/2002 г. В новото съотношение на дяловия капитал общината – респективно общинската компания „Софийски имоти”, губи контрола си върху управлението на смесеното дружество „Търговска верига-София” като получава 6093 акции (48.74%) срещу 6407 акции (51.26%) за частното дружество, ръководено от др. Стефан Василев.
В мотивите за създаване на смесеното дружество четем следното: „Необходимостта от по-големи инвестиции, насочени към създаване на градоустройствен статут на базата, към основен ремонт, реконструкция и модернизация на обектите”. Логично е да се постави въпросът защо общината трябва да се грижи за модернизацията на едно частно дружество като го подпомага с атрактивни недвижими имоти, вместо да ги стопанисва сама в своя изгода или да ги продаде чрез търг на реални пазарни цени? Прави впечатление, че при реализацията на апортите в „Търговска верига-София” ключови фигури на десницата в София като Тошко Добрев и Красимир Арсов са действали в очевидна изгода за частната компания на др. Стефан Василев. А как ли др. Стефан Василев и други другари са гласували за решения в СОС, от приемането на които са били заинтересовани господата Добрев, Арсов и сие?
2. По подобна схема с участието на „Софийски имоти” общината загуби и земята под басейна „Спартак”. Някогашната гордост на столицата и обект, на който се провеждаха престижни международни състезания днес е в ръцете на „добре облечени бизнесмени”. Как се стигна до тук?
На 27.07.1998 г., малко след създаването на „Софийски имоти” ЕАД, по предложение на председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов СОС вкара в капитала на дружеството първите шест имота. Един от тях е закодиран под следното описание: „Терен с площ около 16 800 кв.м., находящ се в п.ІІ, кв. 187а, съставляващ имот пл. №8 по неодобрен кадастрален план, кад. лист № 174” (цитатът е от приложение № 1 към решение на СОС №27 по протокол № 46 от 27.07.1998 г.) Едва ли повечето общински съветници са се ориентирали по подобно описание на имота, че става дума за земята под басейна „Спартак”. А малцината посветени са си премълчали. Сигурно е редно да се запитаме къде е била опозицията в СОС по това време? Възможно е просто да е проявила недосетливост. Така без възражения земята под басейна е вкарана в капитала на „Софийски имоти” ЕАД, където по това време председател на Съвета на директорите е представителят на БСП Симеон Симеонов.
На 07.10.1999 г. изпълнителният директор на „Софийски имоти” ЕАД Тошко Добрев изпраща писмо до Управление „Общинска собственост” в Столична община, с което настоява за терена да бъде издаден акт за „частна общинска собственост”. В документа имотът е описан по следния начин: „находящ се в местността „Южен парк”, ул. „Вл. Георгиев” №4, състоящ се от 18 832 кв.м., застроено с административни и сгради за спортна дейност, част от който в размер на 16 800 кв.м., находящ се в парцел ІІ, кв. 187а”. Отново прави впечатление, че при описанието на имота никъде не се уточнява, че това е земята под плувния комплекс „Спартак”.
Искането да бъде съставен акт за „частна общинска собственост” също не е случайно. Ако имотът се актува като „публична общинска собственост”, ще бъде пресечена всякаква възможност за разпоредителни сделки с него. Статутът му на „частна общинска собственост” обаче не го предпазва от продажби, замени и апортиране. В мотивите си към предложението за издаване на акта Тошко Добрев изтъква, че „понастоящем осъществяването в имота на дейност за специфични спортни нужди не предполага трайно задоволяване на обществени потребности”?! И ако за един представител на десницата може би е нормално плувните спортове да са „специфични спортни нужди”, а басейнът с олимпийски размери и плажът около него да „не задоволяват обществени потребности”, то дали за социалистите важат същите критерии и убеждения? И ако левицата има по-различни виждания за обществен интерес, то защо социалистът Симеон Симеонов не е спрял действията на своя подчинен Тошко Добрев или най-малкото не им е дал публичност?
В резултат от писмото на Тошко Добрев на 15.11.1999 г. кметът на район „Триадица” Емил Милев издава акт за частна общинска собственост на имота. На 09.10.2002 г. с решение № 54 по протокол № 42 СОС апортира имота в смесеното дружество „София Сити Къмпани” АД. В случая прави впечатление и още нещо: претенции за собственост върху терена има и МВР, за което са заведени иск към „Софийски имоти” ЕАД и съдебни дела. Дори и спорният статут на имота не е попречил той да бъде апортиран в смесеното дружество, което впоследствие ще стане частно.
Земята под комплекса „Спартак” е само един от общо 11-те терена на „Софийски имоти” ЕАД с обща площ около 54 декара в местността „Южен парк” ІІ, които са апортирани в „София Сити Къмпани” АД. Повечето от тях са влезли в капитала на смесеното дружество между двата тура на кметските избори през ноември 2003 г., без това да е официално гласувано в СОС. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
От там нататък действията се развиват по позната схема: по искане на частния съакционер се увеличава капитала на смесеното дружество – от 50 000 лв. на 18 400 000 лева. Тъй като „Софийски имоти” ЕАД не разполага със средства, за да отговори на искането, делът на общинското дружество в „София Сити Къмпани” АД пада на 34%. Останалите 66% от акциите са собственост на „Стара планина холдинг” и „Слънчев бряг холдинг” – структури, свързвани с лица и капитали около бившата застрахователна компания СИК. Освен Тошко Добрев, в Управителния съвет на „София Сити Къмпани” влизат Валери Йосифов и Евгений Узунов, който участва и в Съвета на директорите на „Стара планина холдинг”. В момента др. Узунов е секретар на ИБ на ВС на БСП.
3. Както е известно, след няколкомесечно издирване по света и у нас, г-н Тошко Добрев беше арестуван, за да получи официално обвинение от прокуратурата за изготвянето на 13 неизгодни предварителни договори за продажби на общински имоти, с които общината е ощетена с 1.9 млн. лева. Предстои започването на съдебен процес. Според изявленията на работещи по случая прокурори, тези 13 случая са констатирани само в тесен отрязък от време. Продължава цялостното разследване на 12-годишната дейност на „Софийски имоти” ЕАД, като очакванията на прокуратурата са да се стигне до констатирането на щети за над 1 милиард лева. Само продажбите на общински недвижими имоти за периода на съществуване на дружеството са над 1 000, твърди прокурор Пламен Панайотов („Дарик радио”, 28.05.2008 г.)
Според съобщения в пресата и в частност във в. „Сега”, още 10 лица от „Софийски имоти” ЕАД, сред които и бившият член и председател на Управителния съвет др. Симеон Симеонов, са обвинени по друго дело, свързано с апорта на спортната база в кв. „Овча Купел”. Стадион, плувен басейн, хотел и зали – общо 242 декара бивша собственост на общината, са оценени по 8.57 долара на квадратен метър и така са вкарани в акционерното дружество ПФК „Славия” АД, което също се свързва с лица от групировката СИК. В момента преобладаваща част от собствеността се притежава от офшорна компания, регистрирана на Вирджинските острови.
От думите на разследващи прокурори става ясно, че се работи по три направления – директни продажби на недвижими имоти, апорти в смесени дружества и договори за спонсорство и реклама на „Софийски имоти”, включително с фондации като „Бъдеще за България” на г-жа Елена Костова и „Ценности” на г-жа Антонина Стоянова. „Нещата при „Софийски имоти са сериозни и няма да потънат. Става въпрос за престъпна дейност, която се е въртяла повече от 10 години и в огромен мащаб”, съобщи главният прокурор Борис Велчев („Дарик радио” 15.12.2007г.)
Надяваме се, че др. Симеонов ще успее да докаже пред съда законосъобразността на своите действия в компанията. Но да се надяваме, че все някога той ще обясни и тяхната целесъобразност публично пред столичните социалисти, на които дължи попадането си в „Софийски имоти”. Трябва да се има предвид, че малцина редови членове на БСП в София са предполагали, че почти през целия етап на управлението „Софиянски-Антоан Николов” партията е имала свой функционер на толкова ключов пост от гледна точка на разпореждането с общинска собственост. Ръководствата на софийската организация в последните четири мандата дължат ясен отговор на редовите социалисти - имало ли е партиен чадър над действията на др. Симеонов в „Софийски имоти” и участвали ли са лица от БСП в прословутия модел „Софиянски”?
„Дейности като тази на фирма „Софийски имоти” са само най-крещящата илюстрация за практиките на подобен модел – се казва в анализа на фондация „Аксес” – „Решенията в ущърб на общинските интереси и интересите на гражданите са вземани без никакъв опит на група или отделен общински съветник да се дистанцира от порочните практики, да протестира, да апелира към гражданите, към медиите, към прокуратурата, да свика пресконференция, да предизвика публичен дебат, скандал или нещо подобно – все неща, които се случват по много по-маловажни поводи и са напълно в кръга на възможностите на опозиционна група в общинския съвет или дори на отделен общински съветник. В рамките на самото колективно тяло би могло да се предизвика дебат, питане, търсене на отговорност, събиране на експертна информация и пр. и пр. Нищо от това не се е случило. Точно обратното: Столична община е често сочена за пример на добра съвместна работа на общинарите въпреки политическите различия между тях. Налице е очевидно противоречие, което не може да бъде обяснено нито с некомпетентност, нито с празноти в нормативната база, нито с дефицит на експертно познание. Налице е парадоксална ситуация на колективно вземани решения от общинарите в ущърб на общинските интереси. Налице са и редица косвени данни за наличието на договорки, споразумения и съгласия извън параметрите на официално документираното в договори, протоколи и отчети. Тези данни сочат наличие на корупционни практики до степен, в която не са известни само конкретните действащи лица и конкретните размери на корупционната облага”.
В момента др. Симеонов е съсобственик на тризвездния хотел „Триада”, разположен върху 5000 кв.м. до зала „Фестивална”. По думите на неговия съдружник с равен дял Стоян Иванов пред в. „Дневник”, в хотела са вложени 5 милиона лева, 80% от които са били получени чрез кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие. Останалите 20%, или 1 милион лева, са собствени средства на съдружниците. Впечатлени сме от публикации (в. „Дневник” от 19.11.2004 г.) , които сочат, че въпросният съдружник на др. Симеонов е приближен на Стефан Софиянски и навремето дори му е била поверена задачата да управлява и отдава под наем семейният имот и къщата на бившия кмет на ул. „Оборище”. Искрено се надяваме, че информацията на в. „Дневник” е неточна, защото ако е истина, това задминава и най-смелите ни предположения за обвързаностите на дейци от различни цветове в общината.
Докато чакаме отговори на този и други въпроси, нека отново се върнем към прословутия доклад на „Аксес”: „В някаква степен изграждането на коалиции и постигане на баланс на интереси са задължителни елементи от управлението на град като София (това са елементи не само от управлението на дон Корлеоне, описано от Марио Пузо, но вероятно на всяко управление, включително и на държавата). Онова, което прави софийския модел отблъскващ, е накърненият обществен интерес. Натрупващите се критични резултати комбинират изграждането на коалиции и баланса на интереси с източване на обществен ресурс, незаконно облагодетелстване, икономически вреди за общината, липса на публичност, изграждане на клиентелистки мрежи, подозрения за връзки с криминалния свят, некачествени и скъпи услуги и пр. Освен това, този модел позволява „опаковане” на икономически, политически и криминални интереси по начин, който може да бъде само осъждан, независимо дали е свързан с пряко нарушаване на закона”.
VІ. Как изчезнаха последните общински земи в кв. „Драгалевци”
През 2004 г. частната фирма „ГЕО ПЕТ М” АД става собственик на бивш общински имот от 11 дка. в местността „Драгалевци –разширяване – юг”. Изпълнителен директор на компанията е бизнесменът Георги Георгиев. Но начинът, по който „ГЕО ПЕТ М” АД се сдобива с изключително атрактивните имоти, предполага наличието на отдавна подготвяна схема, която няма как да се осъществи без съдействие на общинари. Предисторията е следната:
С решение на СОС имотът от 10 940 кв.м. е включен в капитала на „Софийски имоти” ЕАД. През 2003 г. общинската компания го продава на фирмата „Тигър” ООД, регистрирана в Костинброд и собственост на американските граждани Фрейдж Фарадж и Фарадж Фрейдж (по-късно проверка на Инициативен комитет от протестиращи драгалевчани ще установи, че на посочения адрес – ул. „Охрид” №50 в Костинброд не се намира никаква фирма, а паянтова къща на ромско семейство). „Тигър” ООД купува имота в „Драгалевци” от „Софийски имоти” ЕАД срещу сумата от 486 530 лв. Фирмата внася в брой 361 530 лв., а остатъкът от 125 000 лв. издължава като прехвърля на „Софийски имоти” ЕАД терен от 1320 кв.м. в местността „Киноцентъра”. Тоест, близо 11 декара общински терен е оценен само 4 пъти по-скъпо от 1 декар и 320 кв.м. собственост на частник. Така излиза, че „Софийски имоти” купува земя под Витоша на цена от близо 95 лв. за кв.м., а продава за 44 лв. на кв.м.
Годината по-късно „Тигър” ООД продава имота от 10 940 кв.м. на „ГЕО ПЕТ М” АД за цена от 490 000 лв., тоест по 44 лв. за кв.м. „По същото време реалната цена на имотите в „Драгалевци” не пада под 100 евро за квадратен метър. Няма как да се намери икономическа логика в тази сделка, освен ако просто парцелът не е бил отдавна отреден за този собственик – „ГЕО ПЕТ М”, а междинната продажба на „Тигър” ООД цели да прикрие директната връзка с него”, се казва в разследване на в. „Банкеръ” по случая (бр. 24 от 16.06.2007 г. стр. 22 - „Общинари играят за „последно десет”).
След като става собственик на 11-те декара в „Драгалевци” фирмата „ГЕО ПЕТ М” на Георги Георгиев прави опит да сложи ръка и върху други четири общински терена в съседство – първият с площ 7 540 кв.м., вторият – 960 кв.м., третият – 9 110 кв.м. и четвъртият – 1 355 кв.м. Така възнамерява да уедри терена си до близо 30 декара, върху които може да се построи цял нов престижен квартал. За целта е подготвено предложение за замяна до Столичния общински съвет. Основание за искането на „ГЕО ПЕТ М” е, че фирмата е вече собственик на съседните 11 декара. В замяна на новите четири терена с обща площ 18 965 кв.м. Георги Георгиев предлага да предостави на общината апартаменти и да изгради канализационната мрежа на кв. „Драгалевци”. Подготвена е и оценка на четирите терена от експерти на „Софийски имоти”. Оценителите са преценили, че квадратен метър общинска земя в „Драгалевци” струва 67.40 евро, въпреки че на свободния пазар по това време кв.м. вече се търгува при нива от 250-270 евро.
Предложението за замяна е внесено през месец май 2007 г. от общинските съветници Радослав Кацаров (ССД) и Борислав Богданов („Гергьовден”). Докладната им получава одобрението на Стопанската комисия в СОС, където представители на БСП са Христофор Христов, Мичо Райковски и Таня Найденова. В групата на левицата единствен др. Стоян Стоянов – общински съветник от район „Витоша”, публично оспорва целесъобразността на сделката. Срещу замяната се обявява и Инициативен комитет от кв. „Драгалевци”. „Исканата замяна не е равностойна, тъй като цената на общинските имоти е силно занижена. Освен всичко останало, обещанието за канализация на квартала се свежда до полагане на тръби до собствените имоти на г-н Георги Георгиев. Да се говори, че това е в полза на обществото, е смешно”, заявява председателят на комитета Здравко Младенов. След като медиите започват да следят случая с повишен интерес и вероятно с оглед на наближаващите местни избори, в крайна сметка предложението за замяна е свалено от дневния ред на СОС.
В края на 2007 г. обаче замяната все пак се осъществява, този път чрез областната управа на София-град. Един от четирите имота – този с площ от 9110 кв.м. междувременно е деактуван от частна общинска собственост в частна държавна собственост и вече е оценен на 1 441 110 лв. На 07.11.2007 г. е заменен срещу 8 апартамента, собственост на „Евробилд проект” ООД. Компанията доплаща и 19 545 лв. разлика в стойността на имотите.
Така вместо „ГЕО ПЕТ М” АД печеливша е компанията „Евробилд проект” ООД. Но какво значение има това, след като София загуби един от последните държавни или общински имоти в кв. „Драгалевци”. Не беше ли по-изгодно подобни имоти да се продават не чрез заменки, а чрез търг, на който да се получи реална цена и приходите да отидат за решаване на някои наболели проблеми на драгалевчани като липсата на канализация?
VІІ. За какво гласуваха членовете на БСП
Добре известна е старата политическа максима, че когато всички партии са на власт, народът е в опозиция. За нас е вън от всякакво съмнение, че основната отговорност за некадърното и провалено управление на София в последните 17 години носят десните партии и техните представители в общината. Но когато дори и в малка степен лявата опозиция (посредством свои ключови представители) е оставяла впечатление за обвързаност с някои проявления на т.нар. „софийски модел”, това е изключително вредно, защото засилва апатията в обществото и лишава гражданите от чувството, че съществува алтернатива.
Ясно е, че в продължение на 17 години десетки хиляди редови социалисти бяха реално потърпевши от управленията на Стефан Софиянски и Бойко Борисов и винаги са били в опозиция на техния крайно десен модел. Същото, за съжаление, не може да се каже за отделни функционери на градската партийна организация. Социалистическата партия ще докаже на дело, че има алтернатива, и ако започнем да се освобождаваме от подобен тип безполезни дейци.
В продължение на години социалистите от София гласувахме и изпращахме в Столичния общински съвет нашите представители да работят за превръщането на София в удобен за живеене град с устойчиво развитие и хармонична околна среда, да съдействат за увеличаването на зелените площи, да настояват за изграждане на нови детски градини, да се борят за развитието на общинските дружества, да бъдат добри стопани на общинската собственост, да притискат управляващите с неудобни въпроси, да изтъкват във всеки момент разумната лява алтернатива за управление на столицата. А не да правят заменки, да се разпореждат с търговски обекти във и над подлезите, да разпродават общинска собственост на занижени цени, да вдигат хотели, да уреждат частни фирми с имоти и сгради на общински детски ясли и градини, когато в общинските детски градини няма места, да търсят тих и удобен пристан в бордове, да гласуват с десницата и да стават мълчаливи свидетели на нейните действия в ущърб на софиянци. Ние гласувахме за хора, които ще внасят предложения за подобряване на работата на „Топлофикация”, а не за разпореждане с имоти, собственост на „Топлофикация”. Ние се надявахме, че пращаме в общината социалисти, които ще разглеждат всеки проблем през призмата на обществения интерес и социалната справедливост, а не през схемите на лични и бизнес интереси.
Използваме случая да благодарим на онези социалисти, които въпреки създадения хаос, си вършеха съвестно и компетентно работата в общината. И които никога не са допускали да падне сянка на съмнение върху почтеността им. Техните имена са известни.
В момент, в който държавата е започнала да се опитва да заживее по европейски правила, подобен разговор не може да не се състои и в градската организация на БСП. Надяваме се, че той ще даде отговор на поне част от въпросите, поставени в това изложение.
Като дългогодишни членове и дейци на БСП ние винаги сме се старали да спазваме едно от основните си задължения на социалисти. А именно – с личния си авторитет да допринасяме за укрепване на авторитета и влиянието на партията. Считаме, че същото задължение с още по-голяма сила важи за дейците, ангажирани в ръководството на градската партийна организация. Чувстваме се длъжни да предупредим, че ако поставените въпроси отново останат без отговор, доверието към социалистическата партия в София не само ще продължи да ерозира, но и ще започне да се срива.
В следващите месеци социалистическата партия е изправена пред тежкото предизвикателство да спре крайно дясната стихия на ГЕРБ, съчетана с популизъм и необуздан стремеж за власт на всяка цена. Поредният десен „месия”-популист поставя на изпитание демократичната политическа система в страната. Затова първата битка с това явление води трябва да се води тук в София, където провалите от управлението на ГЕРБ са особено видими.
Надяваме се, че предстоящата конференция на градската партийна организация ще направи верните изводи и ще набележи ефективните мерки, които ще доведат до повишаване на доверието към БСП и до преобръщане на 17-годишната негативна тенденция за левицата в София!
Уточнение:
Посочените данни в материала могат да бъдат намерени в архива на Столична община.
Край на първа част
