19 ноември 2008 г.

Ало, пенсиите! Най-голямата верига за сексшопове у нас започва екологична инициатива. Ако върнете изтощените батерии на вибратора, ще получите неупотребяван презерватив. Знам, че у вас трудно ще се намерят батерии от вибратор, пък и презерватив едва ли ви трябва, но съм длъжен да ви го съобщя. Щото четох, че са пуснали кондоми с желязна арматура, много стабилни на огъване. Продавали ги в комплект с медальон с голям магнит. Магнитът привличал желязото, преодолявал гравитацията и се постигал ефектът "Еригена". Йоханес Скот Еригена, да ви кажа, е голям теолог от IX в. Според Милан Кундера той, противно на тогавашните възгледи, смятал, че Адам и Ева са правили секс в рая. Но си представял, че членът на Адам се вдигал горе-долу така, както се вдига ръка или крак. Щото според Еригена грехът не бил в сношението и свързаната с него наслада. Възбудата е тази, която нямала място в Рая. А с армиран капут и магнит възбудата изцяло се избягва.
Понеже стана дума за Кундера. От НАПИ съобщили, че по пътищата на страната се поставят 556 нови табели. Дано, щото сега тръгваш за някъде и стигаш другаде. Въпросът е, че е и много опасно. Кундера обяснява как по време на чешките събития от 1968 г. хората свалили табелите по шосетата, които указвали имената на градовете. За една нощ страната станала безименна. Руските войски се лутали и не знаели къде се намират. А като питали местните, те им казвали фалшиви имена и сочели в грешна посока. И като не им казвали истинските имена, те почнали да слагат свои: Байкал, Москва, Сталинград, Одеса... И градовете на Чехословакия заприличали досущ на тези в СССР. "Миналото, което Тереза бе дошла да търси тук, се оказа конфискувано..."
Те табелите у нас не изчезнаха от някаква съпротива, а просто селяните ги обраха за чушкопеци. Пък и сега е друго, руснаците и да дойдат, ще дойдат вече като туристи. Макар че те не правят голяма разлика между туризъм и окупация. Навсякъде се държат като окупатори и пият като туристи. А може да дойдат и по енергийните проекти, за които настоява Параванов. Та нека за всеки случай да има табели, да не се ядосат. И Царево пак да стане Мичурин, Варна - Сталин, а "булевардът с лиричния ритъм" - Ленин. Щото то е много лесно, стига само да се извадят картите отпреди 1989 г.
Председателят на НС Корнезов рекъл на конференцията на червените в Благоевград: "Лошото е, че всички негативи сега се стоварват върху БСП, а лаврите са за НДСВ и ДПС."
Да, да... На НДСВ им останаха лаври на стойност без малко един електорален процент. А ДПС... От самоубийството на Ахмед Емин им е тръгнало направо като по мокро кадифе - "Лиана", Караали, да не изреждам сега всички лаври...
Между другото психологът на Доган проф. Людмил Георгиев обясни самоубийството на Емин по следния начин: "Може да бъде квалифицирано и като ритуално, и като нарцистично, защо не и като разширено меланхолно самоубийство. Според мен ключът е своеобразният договор, който Емин е сключил с Всевишния. Разбира се, това, което говоря, може да изглежда като идиотизъм от гледна точка на непрофесионалистите психолози, но онези, които разбират за какво говоря, биха се съгласили с мен."
Аз съм от непрофесионалистите и верно така ми изглежда. Даже и повече. Изглежда ми като издялкано с тесла...
Обаче като прочетох по-нататък, където професорът обяснява как живее турският етнос у нас, се почувствах още по-непрофесионалист: "Общините, в които кметовете са от ДПС, са една малка приказка! Асфалтирани улици, нови тротоари, бордюри, чисто, светло, хората са усмихнати..."
Същински Кувейт, ако и да няма петрол. Така се изказа Царя, когато веднъж се връщал от некъде и видял по пътя да се строят две нови къщи. А също и Мира Радева (Янова), когато видя прясно поставена осова линия по пътя Самоков-София...
Пък по телевизора въпросният професор каза нещо, което със сигурност ще затрудни и професионалистите психолози. Бил чувал дечица с турски етнически произход у нас да се страхуват да ходят по улиците след трагедията с Емин. "Нас започват да ни нападат и убиват", казвали уплашените деца.
Люсо, намали малко пиенето. Че ще почнеш да виждаш и бели мишки.
Иска ми се да попитам моя приятел проф. д-р Дончо Градев: "Професоре, не се ли чувстваш малко като Мери Шели?
Айде друг път ще го питам...