„Между пениса и математиката не съществува нищо! Нищо! Там е пусто!”*

След силния натиск на обществеността, Министерството на околната среда отстъпи и прие повечето от предложенията на природозащитните организации за промените в закона за ГМО.
Не съм приятел на това правителство, от ембрионалната му възраст още не го харесвам. Мнението ми за него се доближава до това на Иван Костов – че е некомпетентно и няма програма какво и защо прави. И колкото и парадоксално да ви прозвучи, именно в това виждам най-голямото му достойнство. Поради липсата на увереност в действията си, то отстъпва пред всеки трима души накуп. И народът бавно и полека се учи, че като протестира, нещо постига. Щото досега бяхме свикнали, че колкото и да протестираме ние, Те си правят каквото си искат. То ние протестирахме главно наум, де… Ако Бойко се задържи на власт 4 г., гражданското общество така ще укрепне, че след това и Костов да дойде, ще трябва да се съобразява с него.
И така най-после ще израстем философията на преклонената главичка, насадена ни трайно от турското робство. Макар че някои хора смятат, че сме такива не защото сме били под турско, а сме били под турско, защото сме такива… Все едно, с уважението към нашето мнение, което правителството ни демонстрира, можем да престанем да сме такива. Много демократи се изредиха да ни управляват, но накрая един милиционер, един човек с тоталитарен рефлекс (ако някой рече да спори, ще го затрупам с цитати!) ще даде небивал тласък на гражданското общество. Историята обича да си прави такива иронии. Промяната в Наказателния кодекс и специално това, дето ще ни съдят по един донос, ще е следващия ни междинен тест по пътя към еврогражданина. Един приятел ми каза, че негов приятел му казал, че даже Гестапо изисквало по три независими един от друг доноса, за да заведе дело. Не, че у нас е голям проблем да се съберат три доноса…
Само едно не разбрах, защо за Желева Бойко не отстъпи до последно. Цялата общественост се пита, а отговор няма. Ами като няма – няма…
А сега да минем на някои общочовешки теми. Д-р Евгени Узунов съветва в „Стандарт”: "Алкохолът е враг номер 1, ако ви предстои излизане в студа. Чаша червено вино или напръстник ракийка действат благотворно на организма, но едва като се приберем у дома.”
Може и след това, но то в никакъв случай не пречи на преди това. И освен това, ако решите да послушате този съвет, специално за напръстника, на всяка цена го вържете със здрав конец. Та ако го глътнете, да можете да го извадите. Не че и иначе няма да го извадите, но ще берете ядове.
Вижте, не ги слушайте докторите! Пиенето само по себе си не е вредно. Знам, че цитирам за трети път Рабле, но много ме кефи: „По-често можеш да срещнеш стар пияница, нежели стар доктор”. Вредно е нередовното, несистемното пиене. То е същото, като несистемното четене. Така се раждат полуинтелигентите. Така се раждат и ония “празнични” пиячи, които са в състояние да развалят всеки празник. Затова добре си подбирайте компанията. Защото с какъвто се събереш – с такъв ще се напиеш!
Като стана дума за полуинтелигенти… Депутатите от образователната комисия решили научната степен голям доктор да отпадне и да остане само малкият доктор. По този начин се взема от по-богатите духом и се дава на по-бедните. (Това е само хипотеза на автора). Кандидатите на науките се изравняват с докторите.
И вашият покорен слуга също е кандидат. (Боже, за колко работи сме кандидатствали, като се почне от софийското жителство…) Ако трябва да сме честен, лани бяхме намислил да си активизираме малко научното развитие. Така де, 18 г. малък доктор... И отидох в сайта на МОН да видя какво изисква Законът за научните звания и степени. А той си същият като при Тато:
Чл. 16. (1): "Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната..."
Осъзнавате ли за какво става на въпрос, както казват нехабилитираните българи? Така погледнато, от всички, защитили дисертация през последните 20 г., единствено лидера на НДСВ Христина Христова е получила научна степен законосъобразно. За защитения през 2003 г. труд на тема: "Социологически аспекти на работническата младеж".
Отказах се, естествено. Достатъчно дълго съм решавал научните проблеми на социализма. Ще ми се вече нещо различно. И добре, че така направих. Сега големият доктор ще доде при мен, вместо аз да ходя при него. Пък той като е бързал да става голям, аз к’во съм му виновен!
Не беше нужно да си Лещански, за да отгатнеш, че рано или късно големият доктор ще даде фира. Бойко какъв доктор е? Малък. Доган? Малък! Иван? Малък. Станишев… Да се сещате за голям доктор в политиката?
При царя тази промяна не беше възможна. Щото царя беше учил само до сержант и нямаше отношение към тия работи. Между другото и „Атака” не ги засяга. Волен учи за поп, втори курс, а син му Митко докара правото до под кривата круша… И к’во от това? Посрещна ли ги папата?
Гледам го Волен на снимката как се усмихва, гаче ли папата му бели банан. Понеже сме му следили отблизо цялата ненаучна кариера на този човек, та съвсем отговорно можем да кажем, че този яростен противник на икуменизма, много се е променил. Били са времена, когато под методическото ръководство на Петьо Блъсков, Волен е писал по цели страници срещу папата. Когато Йоан Павел заидва, Сидеров написа опус за „новия кръстоносен поход на Ватикана на Изток”. И призоваваше да го приемаме не като духовен водач, а като частно лице, гражданинът папа един вид. Наричаше светия отец „немощния (не толкова физически, колкото духовно) старец”. Определяше папството като, „мрачна империя, „конкурент на "Коза ностра”…
И сега му носи икони на Св. Иван Рилски и Троеручицата… Нищо, той Бог види. Ама какво се чудя, той какво ли не нарече Бойко пред изборите, пък сега му е яростен крепител на… мандата. И като си помисля, че всичко това го прави от патриотизъм… Както съм казвал, след Волен нищо в областта на патриотизма не звучи невероятно. Прогнозирам, че ще видим още много житейски метаморфози при този патриот. Може би преувеличавам, но мисля, че ако се наложи, той може да се претвори и в Мис България… Мисис.
Да ви кажа сега две думи сериозно за докторите. Премиерът се похвали преди време, че е защитил дисертация само за две години. Два грама академичност да имаше, нямаше да се хвали. При нас в СУ-то даже с преписване не можеше за 2 г. Да намериш само източници, откъдето да препишеш, си иска много време… Щото в науката има ясни критерии. Ако преписваш от един автор е плагиатство. А, ако преписваш от много автори, е научно изследване. Та искам да кажа, че трябва да си много повърхностен, за да си въобразиш, че ще изучиш една наука в детайли, та и научни приноси ще дадеш, за две години. А, според скромното ни мнение, няма как да е получил толкова солидна подготовка по психология в пожарникарския факултет.
Това е нашето мнение. Но вие сигурно сте забелязали, че то системно се разминава с мнението на премиера. И за дисертацията също: „Много хубава дисертация стана - изследва връзките между ум, сила, гъвкавост, сега се изучава в полицейската академия, нея ползват и в института по психология към МВР.” („Градски вестник”, 23 юли 2009 г.)
И накрая да обобщя. Правилно се маха малкият доктор. Според нас (ако щете и от саморефлексии) малкият доктор е учен, спрямо когото науката все още успешно се защитава. Но стане ли голям доктор, науката е безпомощна. Боже, какви големи доктори познавам! Никога няма да се сетиш, че са големи доктори.
Освен това тази промяна съответства и на новите тенденции във висшето образование. Научавам се, че в Юридическия факултет в специалност "Право на Европейския съюз за неспециалисти" преподавателите вече четели лекции на плейбек, или на синбек, не разбрах точно…
Ало, пенсиите, хептен ви забравих, бе, злото да ви забрави. Абе, верно ли сте на 169 мегахерца? Да знам, къде да излъчвам, щото в интернет явно не щете да идвате…
----------
*Заглавието не е опит да дразня наново привържениците на г-н Костов. Нищо, че той ни управляваше успешно четири години, а е и доктор (малък) по математика. Просто исках да съм сигурен, че ще искате да разберете що точно там няма нищо и ще прочетете текста до края. Щото стана хубав текст.