След ДДС-то на Нетаняху подлезите на Топбаш

Бойко е в Турция, където освен с ръководителите на държавата, се срещнал и с кмета на Истанбул, който го запознал с експресното строителство на подлези (за 45 до 60 дни), благодарение на което градът се разтоварил транспортно. Бойко рекъл на Фандъкова: „Скиваш ли хората к’во правят. Още следващата седмица ги искам турските проектанти в София!”
Много е хубаво, че премиерът има очи за прогресивните неща, които среща по света. Поетапното намаляване на ДДС по предложение на Натаняху всеки момент ще даде първите си резултати. Според мен този подход Бойко го усвои от бившия зам.-кмет по транспорта, Велизар Стоилов. Той така, където и да идеше, донасяше по нещо, което не става за нищо…
Колкото до турските строители, ако съдим по магистрала „Люлин”, те наистина строят страшно бързо, незабележимо дори…
Като говорим за визитите на Бойко. Един приятел, който има приятел в Германия, който пък бил на лекцията на Бойко в централата на „Кондрад Аденауер” разправя , че след лекцията домакините дали вечеря на високия гост. Накрая на вечерята нашият бръкнал в джоба на панталона, извадил една тлъста пачка евра и отброил няколко едри банкноти с думите: „Никой не може да ми плаща вечерята!” Председателят на фондацията Ханс-Герт Пьотеринг и шефът на протокола поискали още на момента да се самоубият, пред лицето на тая обида, но били възпрени от шефа на българския протокол, който им обяснил, че в действието на премиера няма нищо лично към тях.
Представяте ли си Бойко да го поканят на молитвената закуска в Белия дом. Бих дал всичко, за да видя от някое кюше физиономията на Обамата… Сигурен съм, че ще пребледнее като карфиол и ще загуби прословутия си тен… В такава ситуация японският император не би могъл да бъде възпрян от едно ритуално сепуко…
Не знам дали това е било точно така, но на мен ми звучи логично. Като се сетя, че Бойко отказа ведомственото кафе и лично си точи от машината като му се допие…
„Гласуването с пръст сработи”, ликува „24 часа”. „Стандарт” пък, съвсем несвойствено за него, добавя капка катран в кацата самодоволство на Тетка Цачева: „Гласуват закони със среден пръст”. Оказва се, че новата система приемала само среден пръст. И точно с него депутатите приели предложения от правителството Кодекс за социално осигуряване.
Каква метафора, а?! Среден пръст за Кодекса за социално осигуряване! Но колегите са пропуснали да съобщят дали става дума за среден пръст на лявата, или на дясната ръка. А това е от важно значение. Когато Куйович показа среден пръст на журналистите, се поинтересувахме дали можем да го съдим за обида и етнологът Джени Маджаров, единственият специалист по среден пръст у нас, обясни, че няма да стане. Ако средният пръст е на дясната ръка, е арогантен жест. Но, ако е с лявата, както е при Куйович, може да е арогантен, но може да е жест на самозащита. Тоя пич е написал дисертация за произхода и значението на средния пръст в световната история! Оказва се, че тоя жест идвал още от Древния Рим, а не сме си го донесли от Волжска България…
Но дори и десен среден пръст да ни беше посочил, все тая. Както научаваме също от „Стандарт” в дописка „Народът срещу парното”, българският съд не е склонен да присъжда обезщетения за морални щети. „Тоест, пишат колегите, човек трябва да е бит или изнасилен, за да получи сериозна сума.” Та ако искате да изкарате некой лев от кърлежите от „Топлофикация”, правете, струвайте, но гледайте поне да ви набият, ако изнасилването по някакви причини е невъзможно…
Проблемът с новата система за гласуване е в това, че на депутатите се снели отпечатъци на двата показалеца и на един среден пръст за резерва. И както винаги става в живота, особено от една възраст нататък, точно резервният влиза в действие…
Тетка Цачева… Нека обаче преди това да изясним нещо. Не слушайте „Труд”, че прякорът Тетка бил фолклорен. Не е, авторски е и вие най-добре знаете това. Просто докторът е персона нон грата в този лист, както и на някои други места, където се събират възпитани журналисти. Но въпреки това не е честно. Щото аз утре мога да кажа Мента Стоянова и със сигурност ще го кажа, ако почне госпожата да ни успива с цифрите на успеха, но те пак ще кажат, че народът я е кръстил…
Както и да е. Исках да кажа, че Тетка хич не е притеснена, че системата приемала само среден пръст. "Чувствам се удовлетворена, затова че успяхме да изпълним обещаното пред българските граждани."
Това, според мен, е първото официално признание какво точно са обещали…
Новата система обаче е много претенциозна. Ако се замърси сензорът, или пръстът на депутата, системата го елиминира. Затова, както „24 часа” съобщава, „депутатите ще мият ръце преди гласуване.” Да, бе, да… Те не си ги мият след… От кога разправям на репортерите да застанат пред онова място и да преброят колко депутати излизат със сухи ръчички.
Лично ние не споделяме надеждата на Тетка, че ще се сложи край на вота с чужди карти. Няма никакъв проблем да си изработят по един среден пръст от силикон. Не може да не може, щом вибратор може, значи и пръст може. И да си го оставят на колегите. Представям си как моят приятел Наско Мерджанов пита колежката си Масларова: „Еми, в теб ли ми е средният пръст?” И тя, след като проверява на всички възможни места, отговаря: „Не, мисля, че го подаде на др. Станишев”. Това е съвсем примерен диалог. Но не е лишен от реализъм.
Предполагам, че точно това има предвид депутатът от ДПС Рамадан Аталай като казва: “Ако идеята е да се унижи народният представител - постигнаха го”. Макар, че пък тяхната традиционна култура не го намира за толкова голямо унижение…
Пък „Труд”, след като ни осведомява, че Преслава си направила флорална татуировка, а ДесиСлава блеснала с кристали „Сваровски”, ни съобщава също и за едно действие на Джесика Симпсън на официална бизнес среща, което, както казват във Варна, „врата отваря”.
Всяко нещо може да се каже по просташки начин, но и по поетичен. Предпочитам да ви кажа какво точно направила Джесика с помощта на стиховете на Вонегът („Затворникът”):
В градината си Сали
Пресява пепел в дъжд,
Повдига крак високо
И пръдва като мъж.
Отеква взрив ужасен,
Разтърсват се къщята –
Прозорци се трошат
На Сали от…
(На това място се пляска три пъти с ръце.)
Вероятно ефектът е бил подобен, защото колегите от „Труд” го описват с термини, които не оставят никакво място за съмнение: „Джесика Симпсън пръдна”, „силен пърдеж”, а не например пръцна, изпусна се… И майка й, която била на срещата, й креснала: „Джесика!" Нещо, което не би направила, ако действието на Джесика е било неволно…
Ако трябва да съм честен, проявих малодушие, като ви разказах нещата околовръстно, с поезия. Суровият живот не ни щади и трябва да свикнем да се изказваме без излишни „ах” и „ох”. Пръднала ли е Джесика Симпсън? Пръднала е. Ами като е пръднала, трябва да се напише „Джесика пръдна”. Това е. Да не е пръднала. Няма място за интелектуално усукване. Даже аз, на мястото на колегите, бих я турил тая дописка на първа страница. Джесика пръдна на първа страница ще продава вестника като топъл хляб. Така де, Джесика Симпсън не пръдва всеки ден. Всъщност, не съм сигурен…
Пак „Труд” съобщава: „Раздават презервативи на маскарад в Перник”.
Браво! Раздайте, много раздайте, не ги жалете. И подробно ги информирайте кой секс е най-безопасен за … столицата. И, пак ще кажа, махнете таксата за аборт. Поне докато новият университет изкара първите кадри.