Всичко е за пари!

Съвсем различна ми беше идеята за днешния текст, но г-н Грънчаров, философ, ме принуждава да му отговоря.
„Докторе, за трети път те питам: колко плащат за една плюнка по Костов, ама от по-големките де, дето се наричат храчки, а? Кажи де, та и аз да изкарам некой лев, че от бедност не се живей веке...”
Упорит човек! Вече му отговорих веднъж, че плащат малко, почти си е без пари. Като турих калема, излиза, че направо по убеждения съм го правил. Никой не дава вече пет лева за Костов.
Повече ме подразни обаче упрекът в невежество. Нас, дето сме склонни да отстъпим в познанията си само пред Гуглето и … Петьо Блъсков!
„Дефиницията ти за "епифеномен" е твърде оригинална от философска гледна точка. Поздравления! Требеше обаче да провериш у речника що значи тая дума преди да дръзнеш да я използваш.”
Не сте прав, г-н философ! Използвал съм „епифеномен” в смисъла, в който се употребява традиционно. Както е обяснен и във Философски речник. Епифеномен (epi, phainomenon - “към” и “явление”) - Странично явление, което става заедно с друго явление и не му оказва никакво влияние, второстепенно явление.
В този смисъл съм казал, че човешката дейност се явява епифеномен на промяната в климата.
Чувал съм, но лично не съм чел, че някои философи (Хъксли, Ницше, Сантаяна…) употребяват този термин за означаване на съзнанието като пасивно отражение на ставащото в материалния свят. Ако и вие така го разбирате, сте прав за вас си. Вашето съзнание е „епифеномен” на Костовото управление.
Но ние смятаме, че съществуването ни в едно и също време с Костов, не е епифеномен. Костовото съществуване и управление има съществена роля за нашето. Вероятно щяхме да живеем по-добре днес, ако не беше раздадена икономиката на нашите момчета чрез Разбойническата приватизация, ако не беше даден „Кремиковци” за 1 долар на Вальо Циганина, че му се платиха и дълговете, а той изкара и 300 млн. долара от продажбата му, отделно колко източи... За авиокомпанията всички знаят… Това са емблематичните сделки. А колко останаха извън полезрението… Познавам един, пиарче го играеше по Костово, купи си заводче с рядко производство… И сега си щрака с пръсти. И вие познавате поне по един… Да напомням ли за синята касичка – РВД, за Чорни и Ершов, за „Бъдеще за Елена”, за скритите досиета на ченгетата (и на Гоце)…?
Казвам „вероятно щяхме да живеем по-добре”, защото си давам сметка, че това, което не се откраднеше при Костов, със сигурност щеше да се открадне я при царя, я при триадата… Продажбата на БТК е не по-малко скандална от Костовата приватизация. Колко да кажа, че сме загубили от тая сделка? Милиард? Не е пресилено, нали? Щото хората ги изкараха тия пари без един лев инвестиция. 3 000 имота в центровете на градове и паланки само да вземем… Но ние се залисваме по горите на царя, по пикливите му дворци… Залисват ни! А дали Бойко ще надникне в документацията на тази сделка? Си, си, както казват жабарите. Ако посредник в цялата далавера не беше Сибанк на Цветелина…
За тежкия парицид на Костов спрямо СДС хич няма да отварям дума. Апропо, защо не прочетете интервютата на д-р Николай Михайлов? Или книгите на друг върл костовист на времето – писателя Александър Томов. Дачков не ви го препоръчвам, там е малко по-сложно…
Та да се върна на началото. Не сте прав, г-н философ, да всявате недоверие в читателите ни, че ний ги хвърляме думите тъй на гьотере, без да ги познаваме. Верно, че сме от село, но дето вика един приятел, Калоян, не сме пък баш от крайните къщи…
Вижте, господин философ, ние смятаме, че поне в духовния си живот човек не бива да е мазохист. Ако не му харесва една книга – хвърля я, ако в един блог се пишат работи, дето противоречат на сакралните му истини – не ходи в него… А вие не само че идвате упорито, а и мен ме влачите във вашия си блог, там да ме критикувате по чехли. Не бива така!
Много време ви отделих, дано да заслужавате. Другите обаче скучаят.
Войната на Кеворкян срещу в. „Галерия” се издигна на нов рубеж. Във вторник Кеворк нарече вестника "парцал”, а издателя му Алексей Петров „тостолоб , който се подава от подмолието на тинята си”. И Патрашкова отговаря по достойнство. Кеворкян бил бесен, че му публикували доносите, как клепал някои от най-известните български интелектуалци като Радой Ралин, Борис Димовски, Светлозар Игов, Дончо Цончев… Как писал, че приятелят му Джимо се залюбил с Вера Ганчева, а като си пийнел, псувал българите, позовавайки се на византийските хронисти…
Лично аз, честно ще си призная, го чета с огромен страх Кеворкян. Не бих искал да прихвана от злобата, от жлъчта, която се лее от перото му. Не мога да не призная, голям журналист, но не мога и да забравя, че е творил от 1973 г. неизвестно до кога в полза на Шесто. Тоест, отношението ми е като към Костов.
Патрашкова вика още, че Кеворк се цанел за главен редактор със заплата 30 000 лв. (словом: тридесет хиляди лева), но не го огряло и сега си отмъщавал. Дето викат брадарушките, за каквото и да си говорим, накрая винаги става дума за пари. Или за арменци, което е същото.
Вън арменците!
Пардон, вън Ерменков, исках да кажа. Защото аз, колкото и умело да се прикривам, съм си десен човек. И като такъв не мога да не подкрепя призива на Мартин Еванджелиста Бойко да разтика малко някои от лемурите на БСП и ДПС от високите бюпократични етажи.
Марто дал като пример Таско Ерменков, шефа на АЕЕ.
Че какво му е на Таско? Освен дето му викат Ташко. Щото я кара работата малко… на малко име… Единственият му друг недостатък е, че много се задържа. От 2003 г. Но по негово време енергийната ефективност у нас много се разви. Помня какви мерки ни препоръча в разгара на царското управление: тенджерата да се пълни догоре, във фурната да се слага не по-малко от кило и половина месо, бойлерът да се монтира изправен... (щото много българи ги предпочитат диагонално)... Но по причина, че финансовите министри на НДСВ и БСП не позволиха да слагаме по толкова много месо наведнъж, тези мерки не дадоха очаквания ефект.
Това Ташко според мен му тръгна от Любо Дилов. Щото той нали не може да казва само пет съгласни – штлъ, штлъ, штлъ, штлъ и штлъ. Което ме подсеща за друго… За което пък се сетих от друго… Но да карам подред.
Кметът на Чирпан, който иначе е втори мандат, направил вълнуващо откритие - улица на името на конгоанския вожд Патрис Лумумба. После направил още едно откритие, и още едно - “Дзерджински”, “Космодемянская”. Няма да се учудя, ако намери „Брежнев” и „Тодор Живков”…
Но ако това в Чирпан е все пак заварено положение, чакайте да ви кажа в Червен бряг какво стана по-лани. Писал съм го в „Експрес” (днешен „Засада”), но вие едва ли сте го чели. Пък и позволено е вицовете да се повтарят, не ли? Та в Червен бряг „група граждани” предложи и общината прие в града да има улица на името на Пеко Таков, зам.-председател на ДС на НРБ и партиен деятел.
В предложението се казваше: "Убедени сме, че градът, в който е расъл, учил и живял Пеко Таков, трябва да има улица на неговото име."
Викам си мамка ви червена, недоубита… Обаче какво откривам?! Сред подписалите се е и Любен Дилов-син. Чак не повярвах на очите си! Този прогресивен млад човек, да настоява за улица на името на Пеко Таков! Прегледах два пъти списъка да не би случайно и Волен да е подписал, ама не е.
Честно, много се учудих на Дилов. В първия момент. После се сетих какво каза баща му като го питаха веднъж що Любчо е изневерил на семейната привързаност към социализма: „За пари.”
Та не съм само аз, г-н Грънчаров… Всеки го блазни парата!