9/25/2009

Ехо, тука ли сте?

Щото аз малко се изгубих напоследък. Напълно сте прави. Изнервих ви с дългото си мълчание. Ако ще ви стане по-добре, ще ви споделя, че и аз се изнервих. Първо ме пратиха месец и половина в отпуск, за да не преча на предизборната кампания на „нашето момче” Станишев. После пък направо ме забраниха, за да не преча на афилиацията на нашето ново момче – Бойко Борисов. И ние се поогледахме, поослушахме като прасе га такова зад листник и „не ни остана друго, освен да попитаме накъде е вратата”. Пак много се задържахме, личната ни прогноза беше максимум шест месеца.
И дето каза Софиянски когато напусна СДС, „Ох, олекна ми”. Само с два ката кавички бих могъл да кажа, че „Нова медийна група”, ръководена от Дилян Пеевски, е приветливо място за работа. Като един същи Победоносцев, той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре (Да, да, този същия, дето му викаха Боко Тиквата преди изборите!) Че и на Цветанов. А то как да намериш снимка, на която Цветанов да изглежда добре… Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери… Нема Станишев, нема Орешарски, даже Доган не се появява по страниците. Нали съм ви казвал, падналият няма приятели… журналисти. Далаверите на бившия кабинет се вадят с някакво необяснимо мазохистично чувство. Чак почваш да се питаш дали пък не бъркаш, че Пеевски е бил част от този кабинет… А репортери и редактори тичат с изменени лица и само се питат: „Това дали ще мине, Дилян да не го свали?” Професионализъм? Страх и автоцензура. А страхът е заразен. И има хора, които, подобно на кучета, успяват да го подушат и да се възползват от него. Да ме прощава Ирена Кръстева, от която лично аз лошо не съм видял, но имаше чудна дарба да се обгражда със „счупени” хора, бивши журналисти в напреднала фаза на ехолалия. Казвам го без злоба. Но няма и да лицемеря, че го казвам за тяхно добро. Защото не вярвам, че счупеното може пак да се залепи. Все пак хората не са грънци. Макар че няма много да настоявам… Вероятно така е много лесно да се управлява, но не и да се прави журналистика. То кой ли прави вече журналистика… Разликата между хората не е в това, че едни се страхуват, а други не. Просто някои се опитват да се борят със страха си, а другите вече са се предали.
И все пак, ако Ирена Кръстева поне създаваше видимост, че щади журналистическото достойнство, то Пеевски дори и не подозира, че такава категория може да съществува. Пък и има друг дерт, трябва да се спасява кожата. И затова във вестниците му за Бойко или добро, или още по-добро. И май му се получава. Нещо напоследък не чувам любимия лайтмотив на г-н премиера от предизборната кампания – ДПС, обръчите, вестниците на ДПС и Кръстева-Пеевски. Намеквам за взаимност, ако ме разбирате.
Но в крайна сметка вестниците са си техни, имат право дори и да ги съсипят. И не е правилно това да се определя като цензура. Понятието цензура е съотносимо само с държавата. Когато медията е частна, единствено издателят определя нейната политика. Правото на журналиста е да напусне, ако не може или не иска да се съобразява с тази политика. Това е либералното решение за свободата на словото, така е отразено и в нашата конституция (чл. 39 – 41). Винаги съм твърдял, че няма свободна и независима медия. Че свободата на словото е колективна категория. Свободни и независими са всички медии заедно. Всяка с интересите си, а всички заедно в интерес на информираността на обществото. Но май ще трябва да преосмисля този си възглед. Пакетната сделка, сключена от българските медии с Бойко Борисов, като че ли е на път да ме опровергае.
Разбира се, въпросът с цензурата е малко по-сложен. Защото ако конституцията затваря предната врата на държавата да се меси в медиите, тя влиза през задната, опосредствано, чрез благата, които властта може да изсипе или не в един вестник, а понякога (но не рядко) и лично на главния редактор.
Но има нещо друго, по-страшно от цензурата - онова вътрешно подло чувство, наречено автоцензура. Оня стремеж да предвидиш какво ще се хареса на ръководстсвото и да го напишеш. И започваш да пишеш с презерватив на перото.
Разликата между цензурата и автоцензурата е… Нека го кажа с един разбираем пример. Една жена може да бъде изнасилена. Може да бъде принудена да направи дори свирка, фелацио по народному. Но дали ще гълта си е неин личен избор. Много е грозно да гледаш как гълта насилена журналистика… Е, това не е проблем само на „Монитор”, „Експрес”, „Телеграф”. Това е проблем на цялата българска преса, в която тече усилен процес на „барековизация”. Можете да прочетете в сайта на Жабата как великата журналистка от „Труд” Валерия Велева носила баница на Бойко чак в Банкя. Баничарка – страхотна метафора за днешната българска журналистика – а в случая с „Труд” и за вчерашната… Не бих го повярвал, ако не ми разказа очевидец, как Тошо Тошев причаквал Бойко в изборната нощ да го прегръща и целува „по мъжки”…
Между другото, Дилян Пеевски рекъл да ми предадат, че щял да ме гони до дупка и ако ме вземат в друг вестник, да купи и него и да ме изгони и от там. Може, може. Па може и да не може. Щото зависи. Не сме от вчера в занаята, помним много „велики”, които дойдоха като аслани и си тръгнаха… Вие помните ли титаните от Г 13? И къде са те сега?
Всъщност, ако трябва да съм честен, нямам основание да се сърдя на Пеевски. И аз не бих простил на някой, който ми е отправял разни комплиментарности като „пикльо” (когато по царско искаха да го правят зам.-министър, а той нямаше още 21 г.), „правен в час по трудово”, „Дилянозавър”… Не, Дилянозавър май не съм го наричал… Както и да е. Искам само да кажа на младите си колеги и приятели, които оставих в „Експрес” и „Монитор” - Дилян Пеевски ще мине и ще замине, ще се забрави както много други преди него, но вие ще трябва да продължите да гледате в огледалото лицето си, да го миете и бръснете. А това е трудно, ако презираш онзи зад стъклото. Айн Ранд пише, че „да работиш за работодател, който не споделя твоите идеи, не е компромис; да се правиш, че споделяш неговите идеи, това е компромис”. Тоест, гълтането си е по желание!
Иначе „Детето-чудо” (по израза на Ива Николова) продължава да пазарува медии. Със сигурност е купил дяловете на Недялко Недялков в „Уикенд” (50%). И странно, не чух Бойко да се изкаже по темата. Но може и да не е разбрал. Говори се също за напреднали преговори с ВАЦ. Да ме прощават горецитираните членове от конституцията и всички фенове на идеята за медиите като четвърта, независима, власт, но ако тази продажба се осъществи, то тя със сигурност е санкционирана от правителството, т.е. от Бойко. Да се чуди човек защо му са на Пеевски нови вестници, като в момента съсипва настоящите си издания. „Експрес” е жив само номинално. За „Монитор” се говори, че, ако не си вдигне тиража до края на годината, и него не го чака нищо добро. А то, след крутия обрат в политиката му, по-скоро умрял ще се вдигне, нежели „Монитор”.
Та такива работи. Иначе какво да ви кажа. В момента докторът си седи вкъщи и чете книжки. И мисли. Можем да си финансираме такъв живот още месец-два, пък после ще видим. Колкото до това защо не съм ви споделил, че ще започвам работа в някакъв седмичник, който щял да излиза, а съм ви оставил да научавате от сайта на Блъсков („Делта нюз”), отговорът е много прост. И аз от там научих. Обадиха се да ми честитят, че съм щял бил… Достоверността на Блъсковите медии е извън всякакво съмнение. Така де, не можеш да се съмняваш в нещо, дето знаеш, че го няма.
Между другото, Пеевски, макар и да не е така всесилен, както си въобразява, има възможности да повлияе в някои редакции с цел докторът да бере зазъбица колкото е възможно повече. И вече е повлиял на няколко места, доколкото усещам. Иначе нямам обяснение защо ми забуксуваха преговорите с „Financial Times”. Това не е нормално, не мислите ли? Има нещо сбъркано, някаква „смутена социалност” (нали така казваше Дилов?) Но какво да се прави, това, дето природата го е сбъркала, човек не може да го оправи.
Той, сиромашкият, не разбира, че може да ме запуши по всички медии, но две неща не може да ми вземе: перото и вас, читателите. Така че може би наистина трябва да започна да пиша само за вас. Дали може да се живее от това – ще видим. Но със сигурност ще е забавно.

P.S. Г-н Пеевски, доколкото знам, вие не сте сред читателите на блога ми, но се надявам, че все ще се намери някой да ви услужи и да доведе до вниманието ви написаното. Затова искам да уточня нещо. Това, дето „Експрес” писа навремето, че баща ви направил фондация за борба срещу корупцията, за да се бори с вас, не е моя вина. Данка Василева го написа. Аз дори не го повярвах, защото той разправяше също, че вие още на 14 години сте били решили, че на 21 ще бъдете милионер и какви ли не чудесии. А това, че уж сте правен в час по трудово беше грешка и аз си платих за нея. Пъпките ме свалиха от поста първи зам.-главен и ме направиха прост наблюдател. Е, може и вие да сте помогнали, щото както се разбра, тогава сте преговаряли за закупуването на медиите на Пъпките. Тъй че отмъстили сте си, нема защо вече да ми гоните карез. Така де, като юрист трябва да разбирате, че за да е възпитателно, наказанието трябва да отговаря на престъплението.
И само още две думи. „Могъщият лъв може да си позволи да си поиграе с мишката, която е пресякла пътя му – всяка друга реакция от страна на лъва би му създала зловеща репутация.” Та бъдете лъв, не мишка. Ако можете, де.

22 comments:

Joro711 said...

Тук сме и те чакаме с нетърпение.

Anonymous said...

Браво, тук сме.

Anonymous said...

Тъжно звучите, колега. Тъжно. И как не, след като прасешката фамилия са станали iи гончета? И колкото са дебели, толкоз са и гнусни. Екскременти на "прехода" - онзи: - "От никъде, та пак за никъде"...

Дано намерите редакционна керемидка над глава си, че инак писането ще може да се практикува, тогава, само като хоби на свободна практика.

А то и писането на рецепти, вече се е превърнало в занимание прилично на пращане на поща до дядо Господа с бутилка - има същия ефект. Не може, джанъм, да се хоспитализира една цяла държава я!

Верен Ваш,

д-р Свиркофф

Karamazin said...

Успех!Интернет е мястото!

Tania said...

Хайде, докторе, изнервихме се и ние да те търсим по вестниците. Явно няма да я бъде, ами давай тук и това е положението. По-малко читатели, но пък смислени. Сега няма да гоним количество, а качество, а дето е текло, пак ще потече. Тясно ти беше напоследък,на твоите приятели - също. Не те намирам тъжен и съм сигурна, че ти е олекнало. Има от какво и очевдците го знаем. Успех, шефе:))))

Anonymous said...

Dottore,
привет!
Липсваше ми,човече.Добре,че случайно те мернах във Фрог-а,та се досетих да поверя тук.
Добре дошъл!Сега поне няма да се налага да се съобразяваш с разни чехълчета.
Пак ти предлагам:отвори възможност за подкрепа,най-лесно е със SMS-чета.
Ашко

Anonymous said...

Нямам конкретна идея за подкрепа, но ми е ясно, че на фотосинтеза е невъзможно. А бих искал да Ви чета.
Ваш почитател от lz2if@bergon.net

Anonymous said...

Благодаря за текста. Благодаря за куража, че ще мине и ще премине тази дилянозавърска вълна. Никога не е имало независими медии и няма и да има, но май такова чудо, като сега, не се е случвало. Май наистина трябва да се предефинира свободата на словото. Ти го умееш това - да обясняваш работите или поне хубавичко да ги опишеш. Да не ти дреме, че онзи ти пречи да работиш у весникот. И това ще мине и замине. Имаш чуден блог, имаш и перо, имаш и приятелите. Наистина. Знаеш ли, че тиражът на вестник Експрес се дължеше само от тебе - хората си го купуваха САМО заради твоята колонка. И когато изчезваше - като те пращаха у отпуска, принудителна, хората те търсеха и се чудеха къде си. Нетът е малко по-друга хава, но поне тук може да се пише на воля и скоро всички ще те намерят и ще те четат. Няма да давам съвети как да си изкарваш хляба, но да си ни здрав и ще се забавляваме заедно. Вече е време всички да проговорим. Аман от тая смутена социалност. П.П. Извини ме за анонимността - още не ми е олекнало:)

Anonymous said...

по ирония на съдбата на 25 септември бяха "съкратени" още 14 души от експрес.

Нина Симеонова said...

Браво за смелостта. И знайте, че имате верни читатели.

Tania said...

Докторе, я да те попитам тук, та и останалите твои фенове да разберат. Дето викаха сърбите: Секу среду ли че радимо, или преко среду. Та и ти ни кажи всеки ден ли ще пишеш, или когато ти е кеф?

Unknown said...

Интересна статия... С много мегдан за коментари. И макар, че аз не съм от гилдията, бих искал и аз да коментирам.
Първо, че автоцензурата не се практикува само в медиите, а навсякъде в институциите на държавата ни. Например, пишещите доклади също пишат онова, което шефът им иска да чуе. Но въпросът е, ако автоцензурата трябва са се излекува, може ли това да стане и как.
Второ, че медиите са независима власт трябва да се разбира, че те са винаги със силните на деня, независимо от принципи и политика.
Трето, много пораженски звучите в обръщението си към преследвача ви. "Моля те, лъвчо, не ме яж!" Толкова ли е безнадеждно? Толкова ли няма кой да помогне?
И накрая, ако толкова са кът медиите, където да се изявява свободната журнлистика, да вземем да пуснем един електронен вестник от отворен тип, но все пак с главен редактор. Понеже, ако не друо, аз мога да го направя (нали правя сайтове), стига наистина да има смисъл от съществуването му.

Anonymous said...

Уважаеми г-н докторе,
и аз да се обадя - радвам се, че се появихте на хоризонта и то с подострено перо. Тъй като е ясно, че човек на може да кара на фотосинтеза предлагам хората, които разбират от това, да предложат начин за платен достъп до блога Ви (ако това изобщо е възможно, повтарям - нищо не разбирам). Така всички, които Ви четем и уважаваме, ще дадем своята лепта. В края на краищата всяко удоволствие се заплаща.

dr.tonyfilipov@abv.bg said...

Благодаря на всички за подкрепата.
Искам да кажа на xSEOn, че положението в медиите не е "толкова безнадеждно", то е още по-безнадеждно. Какво бихте си помислили, ако ви кажа, че главна редакторка на голям вестник и виден телевизионен водещ са на ведомост при дебелото момче? Бог знае още колко...
Но не сте прав за "Моля те, лъвчо, не ме яж!". Писал съм го като ирония ("Бъди лъв, а не мишка! Ако можеш, де.")към Дилянозавъра. Пък и в контекста на целия материал, едва ли може да прозвучи като молба. Все пак възможно е да е двусмислено.
Иначе, xSEOn, идеята ви за отворен електронен вестник звучи интересно и си струва да помислим. В момента всички медии са полегнали пред Бойко и дори и да има друго мнение, то няма къде да се публикува. Не, че имам някакви фиксации по темата, но такова положение само по себе си е опасно. Освен това, май ще излезе вярно, че Пеевски е "капарирал" ВАЦовете, с което монополът му върху ежедневния печат става почти пълен. А Бойко бил много доволен от подкрепата на "Нова медийна група". Има си хас да не е...
Тонифонът си е същият - 0885 233 691. Мейлът е променен - dr.tonyfilipov@abv.bg

Anonymous said...

Ееее, че хубаво,човек да прочете нещо което споделя в разбриането, възприемането на случващото се наоколо! Много се радвам че пак можем да Ви четем! Бях сигурна че няма да "почивате" дълго от блога... Желая успех в инициативата да Ви четем пак, но само ценители ;)

Anonymous said...

Здравей Докторе!
Грях ми на душата, но след като те нямаше толкова дълго време си помислих, че и ти си станал част от слугинажа.
Не можеш да си представиш какво облекчение изпитах след като установих, че отново си на линия и си все така свеж и разсмиващ ни.
Дерзай ние сме с теб!
Подкрепям по-горе изказаните мнения, че за порциите смях, които ни поднасяш е редно да си плащаме.Но по-добре да дам пари за здравословен смях, отколкото за хапчета за кръвно.
А пък сега като си свободен в нещата, които правиш, сигурен съм ,че перото и оригиналната ти мисъл ще станат още по-остри и оригинални.
Бъди жив и здрав!

Anonymous said...

Поздравления за това, което правите тук!
Радвам се да видя, че има и друг, освен Блога за Бойко, който да казва истината за Борисов.

Anonymous said...

Докторе,
май се повтарям, НО
имам още варианти - книга 3 и партията - чакаме ги и сме с теб
ТТ

Anonymous said...

Добре дошли отново Докторе!!!!
Липсвахте!!!!
Пожелавам успех и казвайте накъде ще я "захващате"!!!
Чакаме и книгата, и партията, както предлага ТТ.
Помислете!
Успех отново!
Т3

Milionera said...

Здравейте Докторе,

Ваш редовен читател съм. Разкошно е че, пак имаме възможност да четем неверояните Ви статии. Пиша Ви осоновно да ви подкрепя от мое име и от името на моето семейство, тъй като почти всички (без пенсиите)Ви четат с радост (от огледала). Ако бихте приели един съвет от един прост интернет потребител, то бих ви посъветвал да си смените е-пощата и да си направите такава в gmail.com, тъй като ABVто и баба ми го краква вече. Също така защо не сложите един брояч на посещенията на блога Ви та да можем да разберем колко сме тея безделници и любители на вярно отразените събития? Последно но не по-важност - както каза някой преди мен в коментарите - дайте да основеме вече тая партия 4ти километър... ако не друго да се събереме па да са напиеме...заеби. Ваш фен milionera213@gmail.com

Anonymous said...

Давай, Стойко!
Сега сме на фазата "смях през сълзи".
Колегата Маринов отсреща на ІV км

Anonymous said...

Здравейте Докторе!

Много се радвам, че отново мога ди ви чета актуален с днешна дата. Защото аз не съм спирала да Ви чета.На нощното ми шкафче е Вашата втора книга./Първата за съжаление я изпратих на съпруга си в чужбина и там от ръка на ръка се е изгубила./Книгата винаги стои там. Аз си купувам много вестници, списания и книги, но понякога се слечва да няма какво да чета. И тогава препрочитам нещо от книгата, нищо че някои неща вече ги знам наизуст.
Не съм много компетентна за възможностите на вртуалното пространство, но отдавна си мисля дали няма начин за платен достъп на принципа на абонамент в блога. Аз толкова вестници Монитор и Експрес съм си купила само за да прочета написаното от Вас, че с удоволствие бих плащала за достъп в блога. Сигурно има и по-компетентни от мен и ще го измислите някак да не спираме да общуваме.