Безумният ден или…

На 20 април във в. „Атака” Сидеров беше написал едно открито писмо до Съюза на издателите на вестници, в което виеше като флекс, че в. „Труд” го цензурирали. „Само за последната седмица, вика, на няколко пъти цензурата заличава Волен Сидеров и АТАКА в материалите, където присъствието им е абсолютно необходимо.”
Според нас нема такава ситуация, където присъствието на Волен и АТАКА да е абсолютно необходимо, но както и да е. Днес издателите му отговарят в стил „Що не ни цунеш по…” Не с тия думи, но точно с тоя смисъл. И с основание. Викат му, че всяка уважаваща себе си авиокомпания има право да свали от борда един неуправляем пътник. С което му намекват скорошната му излагация с Луфтханза.
Сидеров си мисли, че е приключил със социализъма, но той още не е приключил с него! Сидеров, да си чул, че в. „Труд” е частен вестник? Как стана частен е отделен въпрос. Всъщност, строго погледнато не е друг въпрос, но тук много ще се отклоним, ако тръгнем до проследяваме как Тошев и Кръстьо Петков го откраднаха от профсъюзите.
Точката на логическото грехопадение на демократа Сидеров е неразбирането на правото на собственост в йерархията на човешките права. „Правото на живот е източникът на всички права – а правото на собственост е тяхното единствено приложение. Без права на собственост никакви други права не биха били възможни.” (Айн Ранд)
Свободата на словото означава само, че човек може да изразява мнението си без страх от репресии от страна на държавата. Но никое право не включва и материалната си реализация. Щото правото на собственост значи и пълноправно разпореждане с нея. Защо даден собственик на медия да е длъжен да публикува възгледи, които смята за погрешни и вредни? Може ли например аз да си публикувам „Из делниците…” във вестник „Атака”? Или да напиша една аргументирана статия защо трябва да се дават социални помощи на циганите? Или да се застъпя за правата на хомосексуалистите? И Тетка Капка да ме публикува на неин масраф и в контра на идеологията на Сидеров? Не, нали?
Сидеров, ще ти препоръчам да почнеш с Айн Ранд (например „Правата на човека”). Тя пише достъпно. После ти препоръчвам Хайек, Мизес, Нозик. От тях ще разбереш защо интелектуалците все ги тегли на социализъм…. Ранд специално ще ти обясни едно нещо, което е залегнало и в чл. 40, ал.1 на нашата конституция: „Цензура” е термин, който е приложим само за държавната власт. Нито едно частно действие не е цензура.”
Казано простичко, имаш крава – пиеш мляко. Ама ти искаш твойта крава да си е твоя, а чуждите да са общи. Е тая свърши.
Цензура има във Франция, по време на „стария режим”, например при последния Луи. Тоя, дето при „детронацията си се оказал с една глава по-къс, отколкото при интронизацията си”. Просто си тръгнал от ешафода с „главата под мишницата”. Сетих се за него, щото „Стандарт” съобщава, че на днешния ден „през 1784 г. в парижкия театър "Комеди Франсез" е премиерата на "Сватбата на Фигаро" от Бомарше.
Чакайте да ви разкажа малко за това. Бомарше брал много ядове с тая пиеса „Безумният ден или сватбата на Фигаро”. Успял първо да я пробута на сцената в двореца на Мария-Антоанета „Трианон”. Кралицата и нейните приятели, т. нар. „Люляков кръжец” били изкъде него, с което си режели клона, даже главите, но още не го знаели. Щото, нали, никога не чуваш изстрела, който те убива. Та Луи видял пиесата и побеснял. И рекъл, че тя Никога нема да види сцена. Те всички го мислели Луито за прост, но единствен той разбирал, колко опасна е тази пиеса за режима. Глупавите аристократи се кефели как часовникарчето ги иронизира. И Луито му намерил цаката на часовникарчето. Вкарал го в затвора „Сент-Лазар”, където превъзпитавали питомците си с помощна на оня клон на познанието, известен като тояга. Аргументацията на краля била от най-сериозните: „Защото такава е Нашата воля”. Между другото, тук е моментът да се поправя. Писал съм ви, че заповедта за ареста Луи издал докато играел карти. И подведен от Зошченко, съм казал, че я написал на седморка пика. Не, написал я на листа, дето водел сметките на играта. Детайл, но трябва да сме точни.
Както и да е, като крайно кралят бил принуден да изтегли това „никога” обратно. Заради една котка!
Много интересна история. Премиерът Морьопа бил изкъде Бомарше, но и той не можел да накара Луито да пусне пиесата. Докато веднъж Луи, нещо не бил на кеф, заварил в железарската си работилница една нахална котка, която на „Къш” не реагирала и той я пернал с едни ковашки клещи. Вследствие на което котката се споминала. Обаче това била любимата котка Гри-Гри, на графиня Морьопа. И станал голям панаир. Нещо подобно на случая с кучката Мима. И граф Морьопа, дърта лисица, използвал това убийство да накара Луито да пусне пиесата на Бомарше.
Пиша ви подробно тия работи, щото миналата седмица много ме заболя, дето една читателка ми рече, че писанията ми заприличали на тези на Фекалин Руменов. Та дано види, че докторът, ако иска, може и като Сан Антонио, че и като Лион Фойхтвангер. Но не е същото.
А иначе исках да кажа, че това е цензура - когато държавата забранява и разрешава кое може и кое не. На премиерата на „Фигаро” в театъра седял дежурният комисар и сравнявал дума по дума артистите да кажат нещо, което е махнато от цензурата.
Разбира се темата е много по-сложна, но сме писали подробно на друго място.
„Стандарт” съобщава: „Априлски пленум бута Станишев”. Очаквах го. Щото, ако сте забелязали, всички важни работи в левицата стават през април. Като почнем от Априлски пленум още. Обичат червените април, даже повече от май. През април, на трети по-точно, през 1990 г. БКП си смени името на БСП. Е, после забрави да си смени манталитета и така си остана – социалистическа партия с комунистическо мислене…
Пак през април (2003 г.) хванаха един депутат от БСП в гей клуб. С което символично се сложи едно начало… Така и не се разбра кой беше геят. Ама то и за ония 12 млн. барела нафта (за къде $250 млн), дето Саддам ги даде на БСП, нищо не се разбра. Изобщо в БСП малко работи се разбират. После се заговори за Станишев, за Вагенин… По време на евроизборите през 2007 г. един функционер от БСП ми рече: „Кажи как да гласувам за евролистата на БСП, като първият истински мъж е на 6-то място и той е евреин?” И постепенно проблемът се разми.
Изобщо по времето на тройната коалиция народът свикна да мисли, че има повече от една правилна сексуална ориентация. И почти свикна с „Люляковия кръжец” на Станишев. Обаче оня ден Цецко пак разрови въглените: „Има зависимости на съдии, следователи и прокурори. Тези зависимости са икономически, но има и свързани с наркотици, както и със сексуалната им ориентация".
Демек, и сред магистратите имало педерасти. По тоя повод Карбовски иронизира: „Съдии хомосексуалисти у нас няма. Но има хора, които са спали с хора от правосъдното министерство.” С други думи, аз не съм спал с педераст, но съм спал с един, дето е спал с педераст…
Голяма работа! Имало сред магистратите, а къде нема?! Нелогично е, ако сред народа хомосексуалистите са около 10%, ако и в парламента са горе-долу толкова, да се мисли, че сред съдиите нема.
Специално за крайдунавските българи искам да обърна внимание, че съм чел, че сред мамалигите обратните вече били 20%. Та да внимават. Една студена зима, Дунава замръзва и… И ще се чудят от комарите ли да се пазят задника, или обратно. Щото тая година се закъснявало с пръскането срещу комарите и се очаквало да се завъдят екземпляри от тези, дето като кацнат на дувара и кучето се скъсва да лае. И все пак това е нищо, като се има предвид, че около АЕЦ „Черна вода” освен активни и пасивни, се били завъдили и радиоактивни…
Ако мога да си позволя да дам един съвет на магистратите, бих им рекъл да си направят нов етичен кодекс. Депутатите си изработили един, дето ако го спазват, от НС ще отиват направо в рая. Чудят се само до какви размери да ограничат подаръците. На Запад е прието да се смята, че подкуп е всяко нещо, което не може да се изяде за 45 минути. Но, като се има предвид нашите как лапат, този критерий много ще вдигне размера на подаръците. Така лапат, че дето рече един дядо Реджеп от Лъки, чогати имат „седем усти и пет гъза?” с извинение…
Май тука развалих доброто впечатление, което със сигурност съм ви направил с Бомарше…
Пенсиите, заммин Мая Христова рече оня ден, че токът може да поевтинее. И аз така мисля, да знаете! Като нищо може да поевтинее. Разбира се, аз, който следя цените на тока почти от средата на миналия век не мога да се сетя за случай токът да е поевтинявал. Но аз не мога да се сетя и Бойко да ни е управлявал друг път. Така че не съм критерий.