От приказка на приказка

„Труд”: „Не е изключено СДС да има свой кандидат за кмет на София.” С това впечатление останал лидерът на сините Мартин Димитров на заседание на Националния съвет на партията.”
Лидерът останал с впечатление! Да са таковаш в лидера! Лидерът оставя впечатления, не му оставят на него! Защото изразът „оставих впечатление” в новоговора на крайните квартали има по-различен смисъл, нещо като евфемизъм, че некой е бил изкъде страната на булката. Та казвам, в дисфемистичен дискурс, че ако Мартин продължава да я кара така, някой ден ще остане с впечатление, че са го преебали. И мани това, ами няма да е само впечатление. Нема място за интелектуалци в политиката. Я Бойко как го прави! Такива впечатления им е оставил и в партията, и в кабинета, че…
„Бизнесмен се пази от пешеходци с тромба”. На Николай Иванов от Перник му се развалил клаксонът и той турил една тромба. И установил, че при звука на тромбата пешеходците в панически порядък се качвали на тротоара.
Не знам дали сте забелязали, но автомобилистите и пешеходците са като две вражески армии – едната ако настъпва, другата отстъпва и обратно. Дето беше казал Клаузевиц, войната на улицата е продължение на къщната война, но с моторни средства. (Цит. по д-р Филипов, книга първа). Аз съм забелязал, че когато ме мързи да гоня пешеходците по зебрата, те почват да се влачат като руска група на Слънчев бряг. Особено моите приятели пенсиите. Някак агале-агале се местят, като не виждат в мен реална заплаха. А като подам газ, ама мръсна газ, гаче всеки момент ще отлепя, хвърчат като финикийци.
Така е, улицата е едно вечно бойно поле, менят се само оръжията. И сред тях клаксонът никак не е за подценяване. Опитвали ли сте се да се доближите изотзад до некоя пенсия и да й свирнете отривисто? Леле, забравя и ревматизъм, и бастунки… Опитайте.
Между другото преди време “Гардиан” съобщи, че учените изпробвали по-ефективни сигнали - кукуригане, бебешки рев, ловджийски рог, камбанен звън. Камбанният звън се оказал особено експресивен. Особено сред пенсиите.
Оня ден читател на Фрогнюз се оплака, че не съм споменавал вече любимото му „Ало, пенсиите!” Да, така е. Понеже реших, че пенсиите не ходят из мрежата, но може и да греша.
Ама пък да опитаме.
Ало, пенсиите, нали ме нема дълго, та не можах да ви съобщя важна новина. Вещицата в туристически обект "Уки хол" в Самърсет се пенсионирала и сега са обявили конкурс за мястото й. Изискванията не са некои непосилни. Трябва да живеете в пещера, което не е много по-различно от гарсониера с изключени радиатори, и да се кикотите зловещо. Да не забравя, аксесоарите са си от вас. Ама и това не би трябвало да ви затрудни. Например, оня шлифер, модел 68-ма, който обличате само на 1-ви май и 9-ти септември… Чифт подпетени обувки „Петър Ченгелов”. Косата на ролки от насукан вестник. Не е нужно да си носите ченето. Метла имате. Няколко пилешки костици, за магиите. (Не може да нямате, все сте правили липосукция на пилешки фенер напоследък.) Шапката, дето като си я сложите ставате невидими за НОИ. Нос можете да си изпишете по интернет срещу 4 лв. на адрес www.kuku-bg.com. Ако се налага, де, щото много от вас, докато душат какво готвят комшиите, са се сдобили с такъв нос… Предупреждавам ви, че конкуренцията е жестока, хиляди са се записали, но няма английска пенсия, която може да го докара така автентично, като вас. И накрая черешката: заплатата е 50 000 английски лири (или 58 000 евро). За година, не за цял живот! Работи се само лятото, на Хелоуин и на Коледа. Опитайте, бе! Нема смисъл да седите тука и да плашите хората без пари.
Шегувам се, мили братя от последната възраст. Нали съм ви казвал, че ви обичам и затова се шегувам с вас. С Бойко защо не се шегувам? Е, има и друга причина. Както би казал Дж. Дж., в шегите с Бойко удоволствието никога не остава само твое. Питайте Пеевски и „Монитор, ако не вярвате.
Чета, че в Столипиново спират топлата вода за цяла седмица. Ужас! И какво ще правят сега индобългарите?! Те ако не вземат по два пъти на ден душ, не могат да заспят. Знаете ли как вземат индобългарите душ? И къде го носят, като го вземат? Един комшия си намери душа, барабар с цялата батерия в съседния пункт за изкупуване на „джилязо” и други „матряли”.
Имах оня ден интересна среща с представители на етноса. Вървят двама с една каруца и викат: „Старо джилязо изкупуваме, старо джилязо…” Викам им: „По колко го изкупувате?” Вика: „А, бате, не го изкупуваме, само го взимаме. А викаме, че изкупуваме за пеар, да заприказвами хората.”
То веднъж като ги заприказваш… Така се прави. Ето, в „Труд” цитират Анка Павлова, по предишен мъж Дайнова, виден пиар специалист. Вика: „Говоренето на членове на кабинета в стил „фронтова сводка” трябва да бъде сериозно прецизирано.”
Що мислите, че го вика? Ами да ги заприказва. А после от дума на дума, може случайно и да ги убеди, че ако наемат нейната агенция, ще ги пиарира (нова дума, авторска) така, че да звучат като мирни хора.
Шефката на Български фонд за жените изнесла вчера покъртителни данни: българките отделяли за къщна работа по 4 часа и 30 мин., а мъжете само по час и половина. Може, може. Като гледам мойта! Тя чисти на телевизор. И нема-нема, току тури ръцете на кръста да види новините – по всички канали. Сакън да не изпусне нещо. А аз като се совна, къщата свети за един час. Е, аз чистя веднъж годишно, даже и по-рядко. Само колкото да покажа, че може и по-бързо. А ако ме питате кой в къщи държи дистанционното – този символ на властта в съвременното семейство… няма да ви отговоря. И смятам, че не е важно. Дето викаше Бил Козби, „Аз не съм шефът в моята къща. Не знам кога престанах да бъда такъв. Не знам дали изобщо съм бил. Но познавам работата на шефа и не се боря за мястото му.” А аз, освен работата на шефа, познавам и бюджета му (нали съм основен бюджетообразуващ фактор), та още по-малко ми се бори за това място.
Любов трябва да има, братя! Любов като има, няма значение кой върши къщната работа. Стига да не съм аз. Обаче на, случи ни се да живеем във време, в което е модно да си влюбен в себе си. Даже бих казал, че не само е модно, но си е и държавна политика. А така погледнато, да обичаш друг си е направо изневяра.
Ей, щях да забравя. Обадиха ми се от „Стандарт”. Много са притеснени. Батков ходил на лекар и му намерили титанофобия. Боже, какви болести тръгнаха по хората!