Не знам дали сте се замисляли, но за българина таксиметровият маникюр е това, което за други народи е швейцарското ножче. Както и да е. Давам една безплатна идея на колегите репортери. В предишното НС „168 часа” изнамериха трима депутати от НДСВ с таксиметров нокът – Милчо Дуганов, Господин Чонков и варненския адвокат Борислав Ралчев. Та идеята е да се провери в ГЕРБ как стоят нещата и да се съобщи на обществеността. Пък ако не ви мързи, може да преброите и колко от депутатите излизат от богоугодното заведение със сухи ръчички…
Като казах адвокат… Не ми излиза от акъла собственикът на „Левски” Тодор Батков. Как се остави да го измамят така титанично! Та си мисля, знаете ли какво си мисля? Редно ли е човек, който може да постъпи толкова глупаво, да е носител на орден „Стара планина”? Така може да излезе, че този орден се раздава за глупост. Ще пиша на президента до помисли. Макар че пък от друга страна, ако даваха ордена за глупост, той нямаше да е достатъчен за Батков. Така погледнато на него трябваше да му дадат направо матрицата, в която се лее орденът.
Не мога да скрия от вас, че съм чорбарче. И онова 7:1 през далечната 1968 година нанесе непоправима травма в детската ми душа. Сега се чувствам отмъстен. И си мисля, че този, който успя да изхитри адвокат Батков, трябва да бъде записан в историята в непосредствена близост, ако не и на съседната страница, с граф Виктор Лустинг – човекът, който продаде (даже на два пъти) Айфеловата кула.
Абе, г-н Батков, да не послъгвате малко, бе? Щото на мен ми казаха, че този, когото вие наричате „тайнствен арменец”, всъщност се казвал Сейран Аганесян (дано не бъркам, щото трудно помня арменски имена). И ми казаха още, че го познавате поне от1994 г. Не бива да се лъже, г-н Батков. Не е хубаво. Обърнете внимание и на „Стандарт” – „Падна покривът на парламента”, „Вадят 8 коли от една локва”... От една локва могат да се извадят най-много 8 жаби, но 8 коли… И е покривът, дето е паднал, е на едно читалище, което макар и да е свързано с парламентарната ни история, все пак не е парламента.
Яне Янев и заместникът му Абаджиев са на визита на Острова, където ще участват в годишната конференция на Консервативната партия на Великобритания.
Яне консерватора! Веднъж големият философ и деец на шотландското просвещение Джон Стюарт Мил рекъл: „Въобще не съм искал да кажа, че консерваторите са тъпи по принцип. Исках да кажа, че тъпаците в общия случай са консерватори.”
Аз не исках нищо да кажа. Просто си мисля, че българският консерватизъм е тръгнал от цвета на нацията, все възпитаници на Робърт колеж – Константин Стоилов, Григор Начович, Марко Балабанов, Михаил Маджаров, Димитър Греков… И само за стотина години да стигне до Янето Янев! Каква беше тая прокоба, каква беше тая поредица от рецесивни гени! Горкият мистър Дейвид Камерън! Представям си какъв културологичен шок е изживял при първата си среща с аграр-консерватора Янев. Пазете кралицата!
За малко щях да се възмутя на една дописка в „Новинар”: Плеяда от звезди за откриването на "Роял клуб". В плеядата блестят мис България Антония Петрова, Биляна Йотовска и Виктория Жумпарова, светския хроникьор Мон Дьо, Елза Парини, Петър Лашов и Христо Сираков, Галена… Ако Яне Янев е политик и консерватор, що онова нещо Елза Парини да не е звезда?! Още повече при сегашната политика на БАН, СУ и Витиз да се въздържат от създаване на звезди. Пък и кой решава кое е звезда, кое не? Пише ми г-жа Ирена К. от Чикаго. Отишли там Кръстьо Лафазанов и жена му да им представят постиженията на българската култура. Събрали се 15 души. Отишъл Азис и спукал залата по шевовете. Значи? БОБ - българинът си остава българин! Или казано в стилистиката на премиера, такъв е „материалът”.
В коментар на в. „Монитор” четем: „Държавата се е превърнала в минно поле. Оказа се, че с благословията на Станишев бившата власт е осейвала с бомби навсякъде, където може. А новите управляващи сега се въплъщават в ролята на сапьори… Първо Станишев се изкара недоразбрал за зейналата дупка в бюджета. Понеже пада от Марс по всяка вероятност! Когато обаче лъсна истината за амнистията, която са си прокарали неговите министри, лидерът на социалистите не можа да си измисли оправдание…”
Да, така си е. Оправдание не можа, даде само обяснение - Законът за амнистията е внесен НДСВ и е подкрепен от ДПС, Лъчезар Иванов (ГЕРБ) и Иван Костов и Екатерина Пазарджишка (ДСБ). Апропо, „неговите министри” включва ли и зам.-министрите? Не, бе, само питам.
Да пази Господ от разпопен поп!
Особено оптимистично с елементи на цинизъм звучи финалът: „Дано да се окаже, че в минното поле на Станишев има повечко места, върху които може да се стъпва. За да могат сапьорите да ни извадят от блатото, в което затънахме до колене.”
Ако е въпрос за издателя и ръководството на „Монитор” нямам какво ново да кажа. Може би само, че подобно поведение д-р Михайлов нарича „блудство по спешност”.
Но ми се ще да кажа на автора като на млад човек: „Петре, не си давай задника под наем! Веднъж като го дадеш и после пак ти го искат.” Ибрикчийството, моето момче, се учи лесно, еле па с добри учители, но се забравя трудно.
Какво нещо е животът. Наскоро в Централния софийски се проведе тържество за отбелязване на първата годишнина от тръгването на затворническия вестник „Брод”. Та там, пред празничната торта, директорът Милети Орешарски каза на екипа: „Откакто се занимавате с вестника, много от вас се промениха в положителна насока.” А пък г-жа Иванка Василева, началник “Социални дейности и възпитателна работа” отбеляза, че „желаещите да работят като журналисти зад решетките стават все повече.” Що така в затвора е обратно на цивилизацията?
Пък „Стандарт” коментира: "Слагаме тоалетна хартия, те я крадат. Ние пак я слагаме - те пак я крадат". С тези думи ректорът на СУ проф. Иван Илчев развесели аудиторията в първия учебен ден.”
Та се подсетих, че възнамерявах да успокоя г-н ректора. Мисля, че го правят само първокурсниците. Съдя по това, че в началото на всяко народно събрание хартията изчезва непрекъснато. Едва към шестия месец, когато депутатите се ориентират в далаверата, престават да вземат хартията със себе си на излизане.
Но принципният въпрос е в друго – изобщо не съм единодушен, че трябва да се слага тоалетна хартия в университета. Пак по НС съдя. Една голяма част от българските депутати през тия 20 г. прескочиха етапи в социалната си еволюция, като минаха от мачкан вестник направо на луксозна гръцка тоалетна хартия и сега всички плащаме. Щото животът е така устроен, че човек много лесно свиква от мачкан вестник на тоалетна хартия, но обратното е изключително болезнено.
Айде, толкова за днес. Може нещо и да съм пропуснал, но дето казват древните гърци, нищо, което не е написано, не се е случило.
Само се чудя защо ми се е набило в главата едно стихче от Иван Радоев: „И пак ще повикат Исус, и ще дойде Нерон.”
2 comments:
Толкова много вярвах във Вас - и образование, и обща култура, и талант... Как можахте така да се опозорите, да се принизите. Да бяхте премълчали! Чорбар!
Повдигам си настроението, когато със сутрешното си кафе прочета пълноводните ви мисли.
Post a Comment