Култура на даряването

Категорично може да се каже, че именно умението да се лъжат себеподобните отличава човека от животното.

Робърт Грийн

Мартин Вечев, който от три години работел в изследователския център на IBM, получи наградата „Джон Атанасов” за тази година. Вика пред „Стандарт” вчера: "Моята американска мечта е да правя наука в България и да подготвям в родината наши учени в областта на информационните технологии".
Млади човече! Внимавай какво мечтаеш, щото дяволчето си няма работа и се забавлява да сбъдва мечти. "В живота на човек има две трагедии: Едната е да не постигнеш мечтите си. Другата е да ги постигнеш." Тезата, че в България се прави наука е строго ненаучна. Щото едно, че няма пари и друго, че няма потребители. Българинът не обича научния подход. Ето например чета, че оня ден връчили анти-нобелите. Наградата за мир отива при екип патолози от Берн, които изследвали дали е по-добре човек да бъде ударен по главата с пълна или празна бирена бутилка. И знаете ли какво се оказва? Оказва се, че празната бутилка е по-твърда, защото пълната експлодира по-бързо заради газираността на напитката. Което е добре, щото излиза, че можеш първо да си изпиеш бирата на спокойствие и чак тогава да строшиш тиквата на говедото срещу теб за дето не те уааажааа… Кога българин ще се сети първо да изследва и после да удря?! Никога.
Пък и да изследва, можеш да му приемеш резултатите на доверие?
След кратко смущение покрай изборите, отборът на Кънчовците отново е на терена. Той в момента трансферният прозорец е затворен, ама не пречи да се опита. Половината българи били оптимисти по отношение на новото правителство, съобщава „Галъп”. Цитирам: „Хората вече имат усещането, че нещата се движат по-бързо и се решават по-експедитивно, поради което одобрението за новите управляващи расте. С 10 пункта се е увеличило положителното отношение към кабинета на Бойко Борисов само през месец септември. Подкрепата за правителството е 53 на сто. Министър-председателят получава одобрението на 67 процента от избирателите…”
Ще кажеш, че не са разбрали, че властта се е сменила и правителственият проект за превръщане на България в голф дестинация се развива с пълна сила.
Г-н премиер, древните гърци са казали: „Не вярвай на социолозите, дори когато носят дарове.” Даровете им са лъжовни. Те нямат „култура на даряване”. Без да навлизам в дебрите на „икономиката на даровете”, ще отбележа, че при нея „материалните блага (и услугите) се произвеждат от един човек (или група) и се предоставят на друг човек (или група) без да се очаква някаква отплата сега или в бъдеще”. (Виж Г. Бончев) А Сънчо Стойчев и Андрей Лайчев чакат отплата и не каква да е. Което на икономически език означава, че не даряват, а продават проценти.
Друго изследване пък излиза напреки на оптимизма на българина. В годишната класация на ООН за качество на живота сме паднали от 56-то на 61-во място. Пак добре!
За количеството на живота да не говорим… Щото нали знаете качеството и количеството как са свързани като свински черва. Като дигнат и пенсионната възраст и от службата ще ни изнасят с дедо поп напред. И цветя, цветя… От главния редактор, от зам.-главните редактори, венец от парламента, кошница от ресорния министър… Топли ръкостискания с опечалените, особено с вдовицата… Нека, нека им направят и на жените 63 г. възрастта за пенсия! Не стига, че живеят с десетина години по-дълго, ами и ще се пенсионират по-рано! Нали сме за равни права? Аз поне. Ако трябва да съм честен, хубавото при мен е, че не смятам готвенето за женска работа, както не смятам и смяната на гума за мъжка работа. За мен и двете са работа и ги избягвам, когато мога.
Както и да е.
Шефът на агенцията по горите Георги Костов изчислил, че чистата печалба на царя от надвзетите 4 521 декара гори е къде 2-2.5 млн. лева. И вика, че агенцията щяла да иска обезщетение от Величеството. И аз му вярвам. По-точно щях да му вярвам, ако не прочетох във вестника: „Той обаче не се ангажира с дата, на която ще бъде подаден искът срещу Симеон Сакскобургготски.” Щото и предишната власт имаше категорични намерения да си вземе тези гори, но понеже и тя не се ангажира с дата, та стана малко „тате каза, че ще ми купи колело…”
(А портретът от гостната?)
Пък царя вика: „Аз мога ли да си прибера имотите в един куфар и да си отида в Мадрид с тях?”
Не, не може. Нито една гора не може да се събере в куфар. Нито едно дърво дори. Но ако гората се осече и дървета се продадат, то парите може да се отнесат в куфар. В краен случай – в два куфара. Зависи от банкнотите.
Царя вика още: "Когато дарихме 90 хектара на община София, никой не каза „Чакай бе, това не е твое”. Тук се сблъскваме с друг аспект на "културата на даряването", известен в теорията като "помен с чужда пита".
В „Живей като другите и бъди благословен” Мирон Иванов казва: „…Понякога за опазването на една гора като цяло може да се жертват всичките й дървета по отделно, тогава остава едно голо сечище, което се нарича гора по принцип.”
Та гората си е там, гората по принцип (демек сечището), царят не я е отнесъл в Мадрид.
„Кеворкян: Материални претенции към България имате ли?
Симеон: Как? Не! От собствената си страна ! Не! От мене това няма да видите, категорично не!”
Лисугер!
Батков коментира митичния арменец Артур, замесен в “трансфера” в “Рубин”: “Как ще го отвлека този Артур, като едно от доказателствата е запис от моите охранителни камери! Вижда се, че влиза много щастлив, вижда се, че излиза много щастлив. Няма как да е човек, който е бил бит с пистолети в главата. Като Артур ли се представи? Ама той не е Артур. Той е някой си…”
Нали и аз това казвам, че не е Артур, а Сейран Аганесян (ако не бъркам). И той влиза и излиза щастлив като при среща със стар познат, като при човек, който познава от 15 г.
Почват да излизат и други работи. Как Боримиров пратил биячите на Таки срещу бакшишите, когато стана инцидента с мароканците. Ама, г-н Батков, той тогава Боримиров не беше ли служител на „Левски”?
Та такива работи.
Извинявайте, днес само с мошеници ви занимавам, ама така се случи.