3/04/2009

Лили като Галеви. Голямото кудкудякане.

Статия на Кеворк КЕВОРКЯН във в. „Труд”

Жал ми е за тази жена. Около нея винаги са се навъртали използвачи. Навъртат се и сега. И ще продължават да го правят. Но това винаги е зависело до голяма степен и от нея. Сякаш има някакво предразположение към такива хора. Сякаш й е по-удобно с тях, отколкото с други. Мъжете й са като домашни прислужници. Ако беше по-смела, щях да я посъветвам да напише книгата “Моите мъже”, или “Истината за моите мъже”, ако тази истина изобщо може да се артикулира някак. Внимавайте да не се задавите от това, което ще ви кажа сега: Янчо може би е най-свестният между тях. Наричал съм го временен квартирант, обаче, от друга страна, не мога да не призная, че той не е казал досега, толкова години вече, нито една дума срещу нея. А би могъл, и още как. Това е може би единствената й връзка, за която тя трудно би могла да каже - както винаги го казва - че е била използвана. Все пак Янчо беше син на кандидат-член на Политбюро и днешните й “биографи” трудно могат да си представят какви облаги даваше това. Тя обаче си спомня как е била използвана от Янчо - за обратното няма памет. Да ти разрешат да строиш апартамент на “Оборище”, във въздуха над една номенклатурна кооперация - Пеко Таков също живееше там - каква по-голяма привилегия! А отгоре на всичко след развода да ти оставят този апартамент лошите комунисти.
“Лошите комунисти” е отделна тема. Няма да забравя как в еуфорията около 10 ноември дойде да си върне една “златна” плоча, издадена от “Балкантон” - понеже други си връщаха златните медали. Лили Игнатова и Диляна Георгиева го направиха във “Всяка неделя”, защото някакъв ги беше нарекъл “държанките на Политбюро”. Да, но държанките бяха донесли над двеста медала от световни и европейски първенства. И Лили се опита да се изкара потърпевша. Тогава всички имаха тоя нагон.
Никак не може да й се угоди. Веднъж казва, че много харесала Будинова, която прави филм за нея. Аз също съм поощрявал това момиче. Сега обаче вече не харесва филма й - понеже не искала той да бъде “риалити”, а документален. Дали в представата й документален не означава напудрен - и то от някакъв личен неин гримьор, който ще я нагласява два часа. Защо е против “риалитито”? И какво толкова има да крие? Нека да го покаже. Когато отиде в Париж - това също бе част от провинциалната игра, която й налагат, - тя си заведе специален човек, който да направи “документа” по нейния вкус. Всеки разумен човек щеше да остави медиите спокойно да снимат, каквото са си решили, да видят залата, да разпитат публиката, включително и служителите от залата, и пр.
“Истинската” история на “Олимпия” не й донесе нищо особено. И това пак се дължи на комплексарите около нея - с тъпата им теза за “виновните бащи” и прочие, знаете го този сополив хленч. Ако те бяха наясно с истинската история на българското певческо изкуство, никога нямаше да позволят Лили да се запъти към “Олимпия”. Достатъчно е да видят библиографията за Гяуров, Кабаиванска, Ана Томова-Синтова, Гена Димитрова и пр. Но те не се интересуват от това. А за “Олимпия” не се появи нито един отзив във френска медия. Какво означава това? Не ми е удобно да го кажа на глас.
Новият й наемник Карбовски би трябвало да се сети за това - обаче не се сеща. Защото прави “истинската книга”. Вероятно по същия начин, както и всичко друго, което е правил досега. Той е силен, когато запише купища материал, и сетне го нагласи, както си иска. Натъкмяването е неговата стихия. Той си решава предварително каква е тезата и започва да натъкмява.
Книгата й щяла да се казва “Истината за Лили”. Хубаво. Само че не й ли минава през ум, че истината за Лили далеч не е в устата на Лили или дори, с извинение, в главата й. Тия дни излезе книгата на Антон Стефанов “Истината за “Всяка неделя”. Да не мислите, че това са моите халюцинации или тези на анкетьора. Нищо подобно - това са свидетелства на 77 най-известни български личности, знаменити хора, между които и самата тя - надлежно записани на лента, сетне дешифрирани и представени в книгата. Тази истина може да се приеме до голяма степен, но също не изцяло. Фразата й - “Истината за мен не е в чуждите биографии, а в моя разказ”?! - е най-фалшивото нещо, което може да се каже за литературата. И истината няма да излезе от съчинението на поредния наемник - между другото човек, на когото някой трудно би поверил кучето си дори за пет минути.
Играта е в ход - толкова тъпа, колкото можете да си представите, и повече дори. И медиите се хващат. Част от тази игра, от това нелепо кудкудякане, може да е дори и горкият Гозес. Когато ви казвам, че медиите са пълни с полунеми шерпи, които могат само да носят нечий багаж, вие може би се дразните. Но как така никой не се сети да я пита “Как истината за теб ще бъде в казаното от теб и единствено там, и само там?”. И кой ще прецени тази истина предварително, наемникът ли? И той само бил записвал! Мога да го разочаровам веднага. Три минути ще са ми нужни, за да позная дали мъдростите са изречени от самата Лили, а не от нейния наемник. Отсега мога да кажа, че той ще бъде в ролята на ония жалки литературни слуги, които охотно “обработваха” - тоест разкрасяваха! - спомените на партизански командири. Литературните им обработки бяха дъното, на което можеше да се свлече словото. Всички ония герои бяха много смели, много честни, много отдадени на каузата - нищо че доста от тях си бяха и доста покварени. Едва когато се появиха книгите на Давид Овадия за Леваневски, например, или за отряда “Антон Иванов”, публиката научи нещо по-смислено за партизанското движение.
Няма да забравя един епизод от “Антонивановци”. Един забелязва, че командирът Дед старателно си записва нещо в едно тефтерче. В гората са, обкръжени и всеки момент могат да бъдат разгромени. И онзи го пита какво толкова си записва и не е ли това опасно. “Няма как - отвръща Дед, - нали ви знам какви сте.
Като победим, всички ще идвате за пенсии или други облаги, и аз трябва да знам кой откога е в балкана, за да не стават измами!” (цитирам приблизително). По същия начин ли е написана “Истината за Лили” - каквото си мисли Дед за околните?
Има лош дъх цялото това кудкудякане. Сякаш някой иска
да санкционира
словото
да принуди истината да се подчини на амбициите на една личност. Ако, разбира се, цялата суматоха не е заради някакъв евтин пиар - просташки разкош, който би трябвало да е непоносим за една голяма личност.
Гозес търпи да го обиждат като куче и си трае. Евреите, които са свръхчувствителни към всичко, което се казва за тях - също. Това е подозрително. Ако няма някаква конспирация, Гозес се държи позорно, толкова унизително никой не е приемал да бъде руган на “евреин - левичар”, подлец и пр. Жалка работа.
Истината за Лили далеч не е само край Лили, това е вън от съмнение. И страхувам се, че тя ще е толкова достоверна, колкото и истината за Галеви, налагана от същия наемник от доста време.
Съжалявам, но новият прислужник на Лили винаги ще предизвиква тази асоциация. И Лили сама си е виновна. Не знам дали не е пяла в Ресилово - имението на “Братя Галеви”, та е толкова сляпа за тази асоциация, която ще предизвика нейния временен довереник. Колкото и угодливите филми, които той направи за Галеви, са истина, толкова ще бъде и книгата му за Лили. Нейната истина вероятно ще бъде затворена в едни пранги с Дед и Галеви. А ония филми никак не бяха безопасни. Съжалявам, че се навирам в излишни безпокойства, но все някой трябва да го каже. “Сиела” вече се похвали, че ще издадат в 100 хиляди тираж, “истината”, която Лили си приписва. “Сиела”, което отпечата мръсотиите срещу Блага Димитрова и Йордан Василев на неблагодарницата Хани, която те спасиха и отгледаха? Е, много ли може да им се има доверие? Лили пак е използвана по най-каруцарския начин. Скандал около нея - пък после ще я продадем добре. На кого? И защо ти е това, скъпа?
Наистина ми е жал за тази жена. Край опитните шмекери тя се усеща несръчно. И също се държи като евреите, които ни карат да носим на плещите си вината, че са пострадали. Тяхното страдание трябва да бъде вечната ни вина. Сега пък трябва да се чувстваме виновни заради Лили - за какво по-точно обаче? Между другото, според Гозес, на сватбата й с Я.Т. не присъствал Живков, но бил Георги Трайков, тогавашният шеф на БЗНС. Гозес обаче е спестил друго - Лили беше член на казионната земеделска партия. Дали новият й напорист наемник я е питал за това?
Смешна е цялата врява, която наемникът организира. Дори казал на една пресконференция, че щял да се жени за Лили. Това също е показателно - хвърляш някаква глупост с надеждата, че това ще се превърне в тема, вместо да използваш сериозни аргументи. Във вечното си бързане, сякаш го гонят за някаква кражба, той нарича един друг автор на книга за Лили “Боре Гъзо” - а всички знаят, че това е прякорът на съвсем друг човек. Винаги е толкова достоверен.
Преди трийсетина години се появи и книгата на покойната Ивайла Вълкова и Марин Бончев. Какво мисли Лили за тази книга? И тя ли е покушение срещу нейната истина? В ония години да се направи подобна книга приживе беше безподобна привилегия, заради която нарушиха партийните канони.
Днес при нея идва един напорист наемник, който си прави сметка колко ще спечели, и започва да задава въпроси. Да, той е наистина безцеремонен, безтактен и доста любопитен. Все неща, които досега Лили ненавиждаше, защото те ще я приближат към една не толкова приятна гледка - собствения й живот. Колко пъти сега е казала - това не бива да влезе в книгата? Никога досега тя не е отговаряла нормално на нито един коварен въпрос - защо сега ще го прави? Питаш я за майка й - нищо. За сестра й - също. За Библията - да, това е любимата ми книга, нищо конкретно обаче, и пр.
Досега не бях отварял дума за скеча, който разигра през 2004 година във “Всяка неделя”. След като до втръсване уточнявахме всички подробности около участието й заедно със Слави, в последния момент тя се отказа да дойде заедно с него в студиото. И поиска 100 хил. долара. Помните - стана и напусна собствената си дневна. И вероятно и досега си мисли, че е излязла победителка. Вятър, само домашната й прислужница може да й казва това, за да й се докара.
Тази книга някакво завещание ли ще бъде? И не й ли минава през ума, че след “истината”, която ще изрече по този начин, ще се появят десетки интерпретации, опровержения и пр. Аз, например, мога да направя анкетата “Още една истина за Лили”. Разрешение ли трябва да й искам? Едно известно име като автор ще осигури гигантски успех на подобна книга. Гозес и Карбовски не са такива имена. Те са локални автори, затворени в пашкула на “Стандарт”, който отгоре на всичко странно търпи дърленето им. Например, врачките на Лили биха могли да кажат извънредно интересни неща за нея. И вече са го сторили пред един автор.
Има и нещо дълбоко комично в цялата история. Навремето наемникът на “истината” яростно твърдеше, че му е омръзнало да живее в “епохата” на Лили. Дори веднъж беше хвърлял ножове и вилици по нея. Сега ще напише “истината”. Имам опасението, че истината за Лили може да се окаже нещо като онзи нож, който е хвърлял срещу пердето (!), отделяло компанията на Лили от него в един руски ресторант. Е, сега е в тази компания. Голяма милост, нали? Вътре сме. Но къде е истината - дали не е останала извън оградения периметър, извън пердето. За какво й е на Лили подобно захарно петле?
Биография, лъскава
като фалшиво злато
Най-неразумното в това кудкудякане, в което Лили участва с явно удоволствие, е, че в тъй ревниво рекламираната “истинска” книга няма да има нищо особено, големите изненади са изключени. Все едно да отидеш при фризьор, който от години е наясно, че трябва да прикрие някакъв твой дефект отдясно, и да очакваш да се видиш по нов начин. Каква тайна ще ни каже сама - че е родена не знам кога си? Нещо, което криеше толкова години усилено, все едно че е рецептата на Кока-Кола. Дори този детайл прави нещата странни. Защо наистина Лили си криеше годините - не разбираше ли, че когато си ревнив към дреболиите, може би пък “голямото” не е толкова интересно.
Разговарял съм и с по-малки звезди като Жулиет Греко например. И тя ми каза веднъж следното: “Живея права, дори и когато съм легнала!” “Кралицата” Джаки Колинс пък сподели, че естествеността е най-големият талант на една истинска звезда. А според мен една истинска звезда трябва да има съзнанието, че книгата за нея се пише под бдителния поглед на Бог.
И накрая - след “Истината за Лили”, дали няма да последва “Истината за Галеви” на същия наемник?

2 comments:

Anonymous said...

Макар ,че много харесвам Лили Иванова като певица споделям позицията на автора.Трябваше някой да напише тази статия.
Жалко наистина,че не можа да подбере подходящ човек,който да напише истината за нея.Получи се книга каквато очаквах щом разбрах,че Карбовски ще е автора.
Обичам да слушам Лили когато пее, но не и когато говори.

Magdalena Todorova said...

Господин Кеворкян, гледала съм доста интервюта с Лили Иванова и не ми е направило впечатление тя да обижда някого, винаги е отговаряла изключително интелигентно. Що се отнася до предаването, което излъчихте през 2004 година и за което казвате, че 'само тя смята, че е излязла победител', лъжете се, тя излезе победител и то очеизбождащ. Но жалкото не е, че тя излезе победител, а че Вие пропаднахте като журналист, а бяхте добър такъв. Мога да Ви изброя и на какво базирам мнението си, но целта на този коментар не е да Ви нападам. Все пак трябва да знаете, че има разлика между провокативна журналистика и просташко държание, а Вие лекичко я попрескочихте. Относно Вашето ''възмущение'', че Лили не допуска чужди екипи на концертите си, смятам, че много добре прави, и че има причина да е така. Вие помните ли снимките, направени под полата ѝ от времето, когато допускаше такива екипи? В България стойностната журналистика е нищожен процент, останалото е посредственост и помия. Защо са и чужди екипи и с какво това ощетява някого?

Четейки Ви, един средноинтелигентен човек ще се запита вас лично защо толкова много Ви боли от това кого допуска, каква реклама има, какви условия поставя и прочие? Лили не се тръшка, че привлича само използвачи, а пък Вие сте взел да се терзаете от това!? Ако Ви е яд на нея за нещо, не е необходимо, а още по-малко пък Ви подхожда да занимавате цяла България с това.

Относно редактора на книгата, не ми е симпатичен, не харесвам предаванията му, не ги гледам, затова и не мога да го коментирам. Все пак считам, че ако човек иска да знае истината за нечий живот, то може да я получи единствено от човека, на когото той принадлежи. Тя може и да е субективна, но ще е повече истина, от която и да било друга.