Мерси, успокои ме. Бях почнал да мисля, че шоуто е към края. Щото от проблемите на правителството си вадя хляба, дето се вика. Друг е въпросът, че после една голяма част от к’вото изкарам го връщам на правителството като данъци. Пък то го дава на пенсиите...
Иван вика още: "Социолозите знаят, че когато подкрепата за едно правителство падне под 20%, това, което интересува мнозинството от хората, не е какво ще направи правителството, а кога правителството ще си отиде."
Е, тука не съм съгласен. Не всички социолози знаят. Например Сънчо Стойчев и Андрей Лайчев не знаят. Или те вече не са социолози, или Иван бърка. Времето ще покаже...
Пък Наоми Кембъл се залюбила с руския милиардер Владислав Доронин. И почивала с него на яхтата му в Сан Тропе. Даже сватба обмисляли.
Ей, тая вършее като комбайна - Бриаторе, Де Ниро, Сталоун... По едно време се чу, че и Бил Клинтън свалила. То много трудно, де... Даже веднъж падна от некой, май от Бриаторе, та се потроши... Ей, пенсиите, да знаете, че е опасно. Не правете това вкъщи!
Братя от последната възраст! Вчера научих много интересни данни за вас от "24 часа". Цели 2 страници ви бяха посветили. Разбрах например, че ако през 2005 г. "червените бабички" били 45%, то сега спаднали на 35%. (Щото има тенденция "червените бабички да стават "червени мобифони". Нали ги гледам - всяка втора пенсия е с джесеме. А които нямат, Станишев обеща да им раздаде.) И жълтите пенсии спаднали с около 10%, но с тая разлика, че на царя му останали само 0.2% верващи. Изобщо, изглежда, че тече процес на политическо отрезвяване в тези среди.
Научих също, че само 1% от пенсиите нямали свободно време. И същевременно 65% били песимисти. Което ме кара да мисля, че Маркс в "Критика на готската програма" не е прав да разправя, че качеството на живота е в пряка връзка със свободното време.
Научих и точната цифра на пенсиите. Били 2 248 783. Е, докато пиша, може един двама да са "захапали пръстта", но това не променя нещата. Пък етнологът Илия Илиев вика, че днешните пенсии били най-удивителното поколение в българската история. "Това са хората, които са се придвижили от селото в града. От края на 50-те до началото на 70-те години на миналия век България от селска страна става градска и това е по-голяма промяна в живота на обикновените хора, отколкото създаването на независима българска държава."
Е, не беше баш така. Щото си спомням как в края на 70-те новите граждани в "Дружба" още викаха на боклука "гюбре" и го хвърляха през балкона...
"Новинар": "Завещанието се променя, докато човек е жив". Верно? Стига, бе! Значи, като умре, вече не може да си промени завещанието? Пенсиите, мислете овреме!
В района на древния римски град Абритус археолозите изкопали останки от църква от времето на Симеон Велики. Та си помислих: представяте ли си още след 1000 г. археолозите да открият артефакти от времето на Симеон Втори. Например чешмичка, на която пише: "Построено от правителството на НДСВ". Или "алея на влюбения пенсионер". Или пък къщичката на Баба Яга в парка "Хисарлъка" в Кюстендил, за която министър Арсенова даде 90 000 лв., щото била " екологичен проект с много сериозна инфраструктура", нищо че е колкото кокошарник. Баси как ще се чудят на тая инфраструктура! Некой бъдещ Китов или Овчаров само от това може да стане професор.
Като казах Овчаров. Той пък открил на Перперикон фрагмент от съд от селадон, внос от Китай, в който българският владетел на крепостта вероятно си е пиел ичкията. Което ме кара да си мисля, че открай време китайските евтинджоци ни влекат. Оня ден си купих бормашина за 26 лв. Вчера изгоря. И не е като да не съм наясно, че нема бормашина за 26 лв. Казвам го, та да знаете, че и учен човек като д-р Филипов се лъже по евтинкото. Да не си мислите, че само вие... Руснаците, дето хич не са капризни (какви ли не боклуци им пробутвахме през соца), имат лаф: "Животът не е райски, дето всичко е китайско". Ама поне е евтин... Щото те, животите, така се делят: на хубав и евтин.
08.08.08. Това е най-щастливата дата за тази година. Поне за д-р Филипов. Щото днес докторът пише за последен ден и от утре (за вас днес) излиза в заслужен отдих. Ще се видим, ако е рекъл Господ, на 1 септември.
No comments:
Post a Comment