Из делниците на един луд
Тони Филипов
Уважаеми читателю, това нещо, което гледаш, не е книга. То е епикриза. На живота ни от последните години. За да стане тя възможна, има много виновници. Първият е Негово Величество Симеон Втори. Едно време си виках, че ако се върне Царя, аз ще емигрирам. Ама на, не емигрирах. Останах да гледам сеир. Защото като свикнеш да гледаш сеир и няма отърване. Болест някаква. И да не забравям кога, кой и какво е казал и направил почнах да си драскам разни бележки. Тъй че Царя и неговото време са ми и предмет, и обект на изследване, тъй да се каже.
Вторият виновник е жена ми. Нали знаете, че до всеки велик мъж седи по една гениална жена. (Е, и една изненадана тъща, но то е друго...) Та пиша аз, нося, тя чете и се залива от смях. (В началото, де.) Тя открай време ме критикува за всичко, та й имам доверие. Жените по начало са по-добри критици от мъжете. Та нейната критика ми даде тласък да продължа.
Трептят виновник е Превъзходителството. От него беше трибуната. Щото може да си колко си щеш велик, може и жена ти да е гениална, ама като няма кой да те публикува, пропадат за потомството. А долните бележки са публикувани до една на страниците на вестник "Монитор".
И чак на четвърто място идвам аз, така да се каже писателят.
Като кажат писател, та... Какво е писател? Човек, който пише и издава книги. Може и само една. Гаче ли е голяма работа да напишеш книга. Голямата философия! Аз например вземам комплект вестници и го нарязвам на дописки. Слагам ги в един голям леген, разбърквам ги и почвам да ги разказвам със свои думи. Тук-там мушкам по някой виц от Интерпет. Всички така правят. За авторитет вкарвам и по някоя мъчна дума - било от Речника на чуждите думи, било от речника на Найден Геров, . И така като ги накаканижа чужди думи, старовремски думи, като ги сложа в устата на смешниците от новото (пък и от
старото време и се получава един направо макаронически стил. Даже един вика, че можело да мине и за бурлеска, или брулеска, не разбрах добре. (От бруля по ми иде.). Ама аз това не го знам какво е. Една госпожа, учителка по литератора била преди 9-ти, го определи като "монархически реализъм". Това ми се струва най-точно. Абе много важно в какъв етил е,..
Петият виновник да събера тез отломъци под формата на общо тяло са читателите на вестник "Монитор". Чак ми е неудобно да кажа колко хора ми се обадиха. Най-често някой бил да копа и изпуснал неделния брой, та звъни да му го пратя. Поща станах! Пуста скромност,.. Само да ви изредя кои хора са ме поздравили и няма що повече да ви обяснявам...
И на родителите си искам да благодаря. Малко ми е неудобно само, че те ме изучиха за висшист, после и за кандидат на науките, а аз пиша простотии. Майка ми, Бог да я прости, толкова се надяваше, че от мен ще излезе нещо по така... Ама па, като ме влече другаде...
Обаче пък да ви кажа честно никога ие съм подозирал, че е толкова трудно да измисляш простотии. Умни работи по-лесно се измислят. Истинската простотия те осенява много рядко.
И на още един човек искам да благодаря. Живял е отдавна, но е велик. Няма да му кажа името, ще оставя па вашия патриотизъм и интелигентност. Той е казал: "Между стотината души, които се придържат у идеалното и отвлеченото, от перото на които излязват само мили фразички, нека за разнообразие се намира и един, който да псува. Не от псувни и цинизъм пропадат народите, а от полицейски списатели".
Та това можете да го приемете и като косвено извинение, ако на някои места добрият тон е "взел временно отпуск" от мен.
Едно време работех в СУ в сградата срещу Четвърти километър. Сега често ходя срещу старата си служба. Нещо не се чувствам много добре. Но то пък кой ли е напълно добре,
Влоших се щото почнах да чета много вестници. То и Гогол тъй почнал. И свършил с манията, че е испанския крал.
И сега се чувствам по-добре само докато пиша. Чехов бил казал: "Ако може, не пишете!'' Ама на мен ми помага. Съжалявам, не мога.
Пък вие ако можете - четете.
Тони Филипов
Уважаеми читателю, това нещо, което гледаш, не е книга. То е епикриза. На живота ни от последните години. За да стане тя възможна, има много виновници. Първият е Негово Величество Симеон Втори. Едно време си виках, че ако се върне Царя, аз ще емигрирам. Ама на, не емигрирах. Останах да гледам сеир. Защото като свикнеш да гледаш сеир и няма отърване. Болест някаква. И да не забравям кога, кой и какво е казал и направил почнах да си драскам разни бележки. Тъй че Царя и неговото време са ми и предмет, и обект на изследване, тъй да се каже.
Вторият виновник е жена ми. Нали знаете, че до всеки велик мъж седи по една гениална жена. (Е, и една изненадана тъща, но то е друго...) Та пиша аз, нося, тя чете и се залива от смях. (В началото, де.) Тя открай време ме критикува за всичко, та й имам доверие. Жените по начало са по-добри критици от мъжете. Та нейната критика ми даде тласък да продължа.
Трептят виновник е Превъзходителството. От него беше трибуната. Щото може да си колко си щеш велик, може и жена ти да е гениална, ама като няма кой да те публикува, пропадат за потомството. А долните бележки са публикувани до една на страниците на вестник "Монитор".
И чак на четвърто място идвам аз, така да се каже писателят.
Като кажат писател, та... Какво е писател? Човек, който пише и издава книги. Може и само една. Гаче ли е голяма работа да напишеш книга. Голямата философия! Аз например вземам комплект вестници и го нарязвам на дописки. Слагам ги в един голям леген, разбърквам ги и почвам да ги разказвам със свои думи. Тук-там мушкам по някой виц от Интерпет. Всички така правят. За авторитет вкарвам и по някоя мъчна дума - било от Речника на чуждите думи, било от речника на Найден Геров, . И така като ги накаканижа чужди думи, старовремски думи, като ги сложа в устата на смешниците от новото (пък и от
старото време и се получава един направо макаронически стил. Даже един вика, че можело да мине и за бурлеска, или брулеска, не разбрах добре. (От бруля по ми иде.). Ама аз това не го знам какво е. Една госпожа, учителка по литератора била преди 9-ти, го определи като "монархически реализъм". Това ми се струва най-точно. Абе много важно в какъв етил е,..
Петият виновник да събера тез отломъци под формата на общо тяло са читателите на вестник "Монитор". Чак ми е неудобно да кажа колко хора ми се обадиха. Най-често някой бил да копа и изпуснал неделния брой, та звъни да му го пратя. Поща станах! Пуста скромност,.. Само да ви изредя кои хора са ме поздравили и няма що повече да ви обяснявам...
И на родителите си искам да благодаря. Малко ми е неудобно само, че те ме изучиха за висшист, после и за кандидат на науките, а аз пиша простотии. Майка ми, Бог да я прости, толкова се надяваше, че от мен ще излезе нещо по така... Ама па, като ме влече другаде...
Обаче пък да ви кажа честно никога ие съм подозирал, че е толкова трудно да измисляш простотии. Умни работи по-лесно се измислят. Истинската простотия те осенява много рядко.
И на още един човек искам да благодаря. Живял е отдавна, но е велик. Няма да му кажа името, ще оставя па вашия патриотизъм и интелигентност. Той е казал: "Между стотината души, които се придържат у идеалното и отвлеченото, от перото на които излязват само мили фразички, нека за разнообразие се намира и един, който да псува. Не от псувни и цинизъм пропадат народите, а от полицейски списатели".
Та това можете да го приемете и като косвено извинение, ако на някои места добрият тон е "взел временно отпуск" от мен.
Едно време работех в СУ в сградата срещу Четвърти километър. Сега често ходя срещу старата си служба. Нещо не се чувствам много добре. Но то пък кой ли е напълно добре,
Влоших се щото почнах да чета много вестници. То и Гогол тъй почнал. И свършил с манията, че е испанския крал.
И сега се чувствам по-добре само докато пиша. Чехов бил казал: "Ако може, не пишете!'' Ама на мен ми помага. Съжалявам, не мога.
Пък вие ако можете - четете.
No comments:
Post a Comment