Портрет на министър Атанасов от неизвестен автор. Датиран е приблизително към последната фаза на инволюцията в българското образование, която, предполага се, е съвпаднала с личната инволюция на г-н министъра.
Масло. 140х233. Притежание на фонд “13-1 века България”
20 май
Вчера по телевизията даваха един лежерен разговор с Катя Михайлова. Питат я какво би направила, ако за малко стане мъж. (То аслъ малко й трябва, ама аз не искам да се бъркам. Проблемът за нейната маскулинизация се разглежда задълбочено в друго шоу.) И Катето отговаря: “Ще си намеря една хубава жена.” Джулия Робъртс или Надежда Михайлова? Ех, мечти… Ама сега е ред на Надето да е отгоре.
И в БСП пак за жени си приказват. “Само една жена в Изпълнителното бюро! Това е проблем!”, вика Станишев. “На мен ми липсва женско присъствие и в ръководството на БСП, и в парламента.” А вкъщи, а вкъщи как сте? Тя, Елена Йончева, още ли я кара на “Активия”. Ама то с тая професия, другояче и не може.
Няма да видя папата. Не че искам. Но и да искам, не може. Издадена е и устна заповед всички психичноболни (или такива, които полицията прецени, че не са добре) да бъдат принудително затваряни в психиатрични заведения. Тъй че тая седмица може и да не си водя редовно дневника. Майната му, но ще стане конфуз. Няма да се съберат хора. Като приберат лудите, кой ще им иде?
А едно приятелче ми се жалваше. Кръшкал с една кака, живуща на “Аксаков”.То се пада в “забранения град”. Сега в продължение на 9 дена можел да ходи само с полицай. Ама, вика, мога ли да му се доверя. Ами ако не е склонен да играе само кибик. Да му имам проблемите.
Царя събирал боклуци по Витоша. Събрал 2 чувала заедно с Арсенова.
Математици и юристи на СДС работели върху нов законопроект за избирателен закон, който предвиждал премахване на 4-процентната бариера. Тия направо са се насрали от страх, щом мислят, че има риск да не прескочат четиритях процента.
А червените – бабаити. Щели да превземат София. Стигало им 12 години сините да хазяйничат в столицата. Е, тогава ще потече щастието ни през левия крачол, както казваше Дядо Благоев. Таман десният малко да изсъхне. И още. БСП-то твърдо е решило вече да люспи Коцето и Калки. Трябвало да стане категорично ясно, че са опозиция.
Костов ще се титулува вече доктор. Бил кандидат, но по новия закон степените се приравнявали. Ами тогава и аз съм доктор, щото бях кандидат. Да не се чуди някой – д-р Тони Филипов. Като се сетя за колко неща съм кандидатствал.
Външният министър се срещна днес с патриарх Максим, за да получи благословия във връзка с народолюбивите начинания на правителството и срещата на НАТО в София. Пасито каза, че Максим по правило благославял българската външна политика. Така е. Само дето по изключение последните 12 години прескачаше.
Ако бях американец, сигурно щях да се чувствам като българин, на който му е президент Жорж Ганчев. Какви ги приказвам? Жорж е направо интелектуалец второ поколение в сравнение с Джорж. При срещата си с бразилския президент Кардозу Джуниър пак блеснал с необятна обща култура, пише “Шпигел”. Много загрижено попитал: “Колега, във вашата страна имате ли чернокожи?”. Кондолиза замазала. “Но, господин президент, казват, че Бразилия е страната, в която живеят най-много негри извън Африка.” Обаче Кардозу побеснял. “Що се отнася до Латинска Америка, Буш се намира още в ученическите години.” (До година-две – военен преврат в Бразилия!)
Обаче не съм бил прав, че Буш смятал талибаните за обикновена музикална банда. Мислел ги за баварски духов оркестър.
Списание “Тайм” пък писа, че измислил прякор на руския президент Владимир Путин - “Пути-Пут”. Putty е маджун. В смисъл намеква му, че може да си го мачка като пластелин. I don't know how to PUT it, но славянинът е като онази работа. Колкото повече го мачкаш, толкова по-корав става. Тъй че Буш да не прекалява с мачкането.
И руснаците, нали и те са най-великите, тяхно лошо няма, веднага кампания през “Комсомольская правда”: “Дадим кликуху Джорджу Бушу, который придумал для нашего Владимира Владимировича странное погоняло “Пути-Пут”. Ама нещо не им се получава: “Буши-бузук”, “Буш-мен”, “Беби-Буш”. Хабят се само. Както се казва на англосаксонски: Good wines need no BUSH. (Доброто качество не се нуждае от реклама.)
Виж, ако бяха сърбите, щяха да му разкатаят глупавата фамилия. “Йебем ти майцу, Колумбе!”
Софиянски щял да прави партията си по американския модел “Бръшлян”. И тук може да се каже no BUSH. Но според мен, ако се налага да се кръщават на разни храсталаци, по-подходящо е да е чемшир: вечнозелен и на нищо не мирише.
Една политоложка, доцентка, съветва БСП да разбере, че “властта не е препитание”. А какво е? Наука? Изкуство? Саможертва? Дрън-дрън! Е, вярно, че вече не е толкова добро препитание, колкото беше 90-та година, но при тая безработица пак е за предпочитане.
21 май
Израелците измислили пиле без перушина. Отпада дългата операция по скубането. Е, има мъничко мъх по трътката, но рядък, като на Арафат брадата. Не знам защо, но евреите изобщо не обичат да скубят.
С още един пункт се е качило доверието към Бойко Борисов през май. Край. Вече няма накъде. Това е таванът, познат до момента в науката. Нагоре само небе.
Според мен този рейтинг е плод на един изключително добросъвестен научен подход. Аз едно време бях малко залитнал по социологията, та ги поназнайвам подходите. То в социологията има много подходи, но два заслужават внимание:
1.Сугестивен. При него въпросът към респондента звучи така: “Нали споделяте мнението, че ген. Борисов изпълнява прекрасно възложените му от обществото, правителството и лично от Царя задачи в борбата с престъпността?”
Този подход обаче е груб и доста рискован. Винаги ще се намери някой пенсионер темерут, на който все не му стига пенсията, да се изцепи: “Не, не го споделям.” Може даже и да не знае кой е ген. Борисов. И изследователят, който никога не си позволява да фалшифицира първичната база данни, трябва да брои и този обществен катил. Така с този подход се постигат доста добри резултати, но почти никога не може да се постигнат 100%.
2. Другият подход се нарича неутрален. При него въпросът звучи полифонично: “Вие споделяте ли мнението, че ген. Борисов изпълнява отлично поставените му задачи? Или споделяте противоположното мнение, че не ги изпълнява?”
И следват два възможни отговора “Да” и “Не”. При обобщаването на резултатите (това се указва изрично в инструкцията) отговор “Да” се брои винаги като подкрепа за първото изречение, а отговор “Не” – като отрицание на второто. По този начин одобрение от 100% се постига твърде често. Понякога и малко повече. Ако съвестен гражданин задраска и двете квадратчета (в смисъл че е съгласен с първата теза, но отхвърля втората), а анкетьорът (този обскурантин на българската социология) ги преброи и двете, може да се стигне и до 102 - 103% одобрение на даден, произволно избран, политик.
Според мен добрите резултати на НЦИОМ напоследък се дължат на това, че взеха на въоръжение по-модерния неутрален подход.
22 май
ДПС искало Ренета Инджова да стане посланик. По принцип не съм против, но ако Тодор Колев й даде частния си дрегер, за да не залита политиката ни в страната, където ще бъде изпратена. Ако Тодор Колев не кандише, да я пратят в Русия. Там в общия купон няма изобщо да й личи.
Свиленград луднал по нова игра. Същността й е като на “Не се сърди човече” – зарове, пионки. Казва се обаче “Митничар”. В два варианта – за възрастни и за подрастващи. Играе се на двойки или в каре.
Прав е Йохан Хьойзинха като нарича човека Homo Ludens – играещ човек. Според него играта е “първична човешка функция, един от фундаменталните духовни елементи на живота и главен културообразуващ фактор. Културата се развива в играта и като игра.”
Аз съм абсолютно съгласен. Играхме си на пирамиди и създавахме култура. (“Пирамиди, фараони и балъци, за милиони…”) Играхме си на банки и пак създавахме култура. (“Куче влачи рейс диря няма, няма ей….”) Да не изброявам всички игрички на които си играхме всички, че няма да ми стигне тетрадката. И тъй от игра на игра я докарахме дотам Люлина Абрашева да остане узумена с колко малко джобни пари разполагали старите певци, писатели, актьори, настанени в подведомствения й (на мъжа й, но то е същото) дом в “Захарна фабрика”. Тя сега става патрон на акция за събиране на помощ за възрастни актьори. Ще си играе Люлина и ще се ражда фолклор. Но не е съвсем прав Хьойзинха, щото явно има и Homo Nenaludens.
Руски учени оповестиха шокираща теория. Не човекът е произлязъл от маймуната, а маймуната от човека. Протекъл е процес на инволюция. Да сте видели някоя маймуна да се е превърнала в човек, питат риторично авторите. Е, не сме. Което си е така, така си е. Докато видяхме много човеци да стават маймуни. И при това този инволюционен процес не се влияе от обществения строй и от управляващата партия. Сега чакам министър Атанасов да започне силно да се окосмява.
Заплатомерът на вицето Шулева се размърдал. Отчел повишение на средната заплата на чиновниците с 13 лв. през март спрямо февруари. Оправяме се няма съмнение. Преди десети все се сравнявахме с предвоенната 1939 г. След десети се сравняваме с 1989-а. В учебника по научен комунизъм, след като аргументирано се доказваше жестоката експлоатация на пролетариата, се даваше пример какво може да си купи един пролетарий с надницата си: кило сирене, кило кашкавал, 1 хляб, кило агнешко, пакет “Джебел" и още едно-две неща, ама съм ги забравил. Що не почнем пак да се сравняваме с 39-а? Като гледам, тогава са вземали две средни заплати от 2005-а.
Герджиков обвини Царя в лъжа. Е, не директно, той все пак е юрист. “Който твърди, че социалните проблеми могат да се решат бързо и лесно, просто лъже. Това е въпрос на дългосрочна програма, по която трябва да се работи непрекъснато и упорито. По мое мнение първите кълнове на социално подобрение могат да се очакват най-рано след година, дай Боже.” Ние на кълнове вече сме били. И колко пъти вече, дай Боже, сме викали. Аре сменете репертоара вече!
23 май
Много неприятно. Оформя се скандал с Русия. В Пловдив забранили концерта на малките близалки от “Тату”. Добре, че на Владимир Владимирович сега не му е до нас. Ама пък знае ли човек. Ония от Азиатския департамент може и да му обърнат внимание.
Довечера слиза, пардон, каца (лапсус каламус) папата. Всички са се юрнали. Някаква еуфория. “Папата? Папата! Папата…” Папа стана представка към всяка българска дума. И според новия речник на БАН можеш да го туряш слято, може и разделно. Както ти душа сака. Може да се напише “папафрения”, но може и “папа френия”. Слушам двама апапи в рейса. Единият вика: “Яко ми го напапиха. Затвориха ми кръчмата за три дена. Напапотиха ме поне с 10 бона.” Другият обаче не взе отношение.
И аз така. Нещо съм индеферентен. И в главата ми едно натрапчиво: “Ех, да знаех аз номера на Господ Бог, щях да му звънна…” Не вярвай, Боже, на фарисеите.
Ама това се казва професия. Доживотна. И винаги си прав. Обикаляш си света като Надежда Михайлова и няма опозиция да те пита защо. Ето сега ние сме 132-та държава, която папата посещава. Бил повече време във въздуха, отколкото на земята. Ама кардиналите си траят, щото, де да знаят дали не е викан на оперативка. Но най-сладкото е, че докато работиш, гледаш началника си на кръста, боднат тук-таме с някой пирон. И всеки ден е празник – свети тоя, свети оня.
Само да не стане някой сакатлък, че оная кучка Клеър Стърлинг само това чака.
Как се обърнаха нещата. Едно време Кирил и Методий ходили при папата. Сега навръх Кирил и Методий папата ни дойде на крака. Това също показва, че доста сме напреднали през последното хилядолетие.
24 май
Натрясках се яко. Почнах отзарана. Мъка ми е. За българското образование ми е мъка. За българския учител ми е мъка. И за ученика. И за науката ми е мъка. И за културата. И за българския пенсионер. И за АЕЦ ми е мъка. И за БТК, и за “Булгартабак”. И за мен си ми е мъка. И за детето ми е мъка. И за тъщата, ако щете вервайте, и за нея ми е мъка. И за папата ми стана мъка, като го гледах как го тормозят…
Надвечер пак се сетих, че е празник. Исках да запея тая, празничната: “Върви народе…” Ама като не помня как беше нататък. Народът беше някакъв. И трябваше да върви нанякъде, защото било важно… Но в главата ми останало само “Върви народе…” И не мога, и не мога да си спомня поне накъде трябваше да върви тоя народ…
Абе я да върви на…
Масло. 140х233. Притежание на фонд “13-1 века България”
20 май
Вчера по телевизията даваха един лежерен разговор с Катя Михайлова. Питат я какво би направила, ако за малко стане мъж. (То аслъ малко й трябва, ама аз не искам да се бъркам. Проблемът за нейната маскулинизация се разглежда задълбочено в друго шоу.) И Катето отговаря: “Ще си намеря една хубава жена.” Джулия Робъртс или Надежда Михайлова? Ех, мечти… Ама сега е ред на Надето да е отгоре.
И в БСП пак за жени си приказват. “Само една жена в Изпълнителното бюро! Това е проблем!”, вика Станишев. “На мен ми липсва женско присъствие и в ръководството на БСП, и в парламента.” А вкъщи, а вкъщи как сте? Тя, Елена Йончева, още ли я кара на “Активия”. Ама то с тая професия, другояче и не може.
Няма да видя папата. Не че искам. Но и да искам, не може. Издадена е и устна заповед всички психичноболни (или такива, които полицията прецени, че не са добре) да бъдат принудително затваряни в психиатрични заведения. Тъй че тая седмица може и да не си водя редовно дневника. Майната му, но ще стане конфуз. Няма да се съберат хора. Като приберат лудите, кой ще им иде?
А едно приятелче ми се жалваше. Кръшкал с една кака, живуща на “Аксаков”.То се пада в “забранения град”. Сега в продължение на 9 дена можел да ходи само с полицай. Ама, вика, мога ли да му се доверя. Ами ако не е склонен да играе само кибик. Да му имам проблемите.
Царя събирал боклуци по Витоша. Събрал 2 чувала заедно с Арсенова.
Математици и юристи на СДС работели върху нов законопроект за избирателен закон, който предвиждал премахване на 4-процентната бариера. Тия направо са се насрали от страх, щом мислят, че има риск да не прескочат четиритях процента.
А червените – бабаити. Щели да превземат София. Стигало им 12 години сините да хазяйничат в столицата. Е, тогава ще потече щастието ни през левия крачол, както казваше Дядо Благоев. Таман десният малко да изсъхне. И още. БСП-то твърдо е решило вече да люспи Коцето и Калки. Трябвало да стане категорично ясно, че са опозиция.
Костов ще се титулува вече доктор. Бил кандидат, но по новия закон степените се приравнявали. Ами тогава и аз съм доктор, щото бях кандидат. Да не се чуди някой – д-р Тони Филипов. Като се сетя за колко неща съм кандидатствал.
Външният министър се срещна днес с патриарх Максим, за да получи благословия във връзка с народолюбивите начинания на правителството и срещата на НАТО в София. Пасито каза, че Максим по правило благославял българската външна политика. Така е. Само дето по изключение последните 12 години прескачаше.
Ако бях американец, сигурно щях да се чувствам като българин, на който му е президент Жорж Ганчев. Какви ги приказвам? Жорж е направо интелектуалец второ поколение в сравнение с Джорж. При срещата си с бразилския президент Кардозу Джуниър пак блеснал с необятна обща култура, пише “Шпигел”. Много загрижено попитал: “Колега, във вашата страна имате ли чернокожи?”. Кондолиза замазала. “Но, господин президент, казват, че Бразилия е страната, в която живеят най-много негри извън Африка.” Обаче Кардозу побеснял. “Що се отнася до Латинска Америка, Буш се намира още в ученическите години.” (До година-две – военен преврат в Бразилия!)
Обаче не съм бил прав, че Буш смятал талибаните за обикновена музикална банда. Мислел ги за баварски духов оркестър.
Списание “Тайм” пък писа, че измислил прякор на руския президент Владимир Путин - “Пути-Пут”. Putty е маджун. В смисъл намеква му, че може да си го мачка като пластелин. I don't know how to PUT it, но славянинът е като онази работа. Колкото повече го мачкаш, толкова по-корав става. Тъй че Буш да не прекалява с мачкането.
И руснаците, нали и те са най-великите, тяхно лошо няма, веднага кампания през “Комсомольская правда”: “Дадим кликуху Джорджу Бушу, который придумал для нашего Владимира Владимировича странное погоняло “Пути-Пут”. Ама нещо не им се получава: “Буши-бузук”, “Буш-мен”, “Беби-Буш”. Хабят се само. Както се казва на англосаксонски: Good wines need no BUSH. (Доброто качество не се нуждае от реклама.)
Виж, ако бяха сърбите, щяха да му разкатаят глупавата фамилия. “Йебем ти майцу, Колумбе!”
Софиянски щял да прави партията си по американския модел “Бръшлян”. И тук може да се каже no BUSH. Но според мен, ако се налага да се кръщават на разни храсталаци, по-подходящо е да е чемшир: вечнозелен и на нищо не мирише.
Една политоложка, доцентка, съветва БСП да разбере, че “властта не е препитание”. А какво е? Наука? Изкуство? Саможертва? Дрън-дрън! Е, вярно, че вече не е толкова добро препитание, колкото беше 90-та година, но при тая безработица пак е за предпочитане.
21 май
Израелците измислили пиле без перушина. Отпада дългата операция по скубането. Е, има мъничко мъх по трътката, но рядък, като на Арафат брадата. Не знам защо, но евреите изобщо не обичат да скубят.
С още един пункт се е качило доверието към Бойко Борисов през май. Край. Вече няма накъде. Това е таванът, познат до момента в науката. Нагоре само небе.
Според мен този рейтинг е плод на един изключително добросъвестен научен подход. Аз едно време бях малко залитнал по социологията, та ги поназнайвам подходите. То в социологията има много подходи, но два заслужават внимание:
1.Сугестивен. При него въпросът към респондента звучи така: “Нали споделяте мнението, че ген. Борисов изпълнява прекрасно възложените му от обществото, правителството и лично от Царя задачи в борбата с престъпността?”
Този подход обаче е груб и доста рискован. Винаги ще се намери някой пенсионер темерут, на който все не му стига пенсията, да се изцепи: “Не, не го споделям.” Може даже и да не знае кой е ген. Борисов. И изследователят, който никога не си позволява да фалшифицира първичната база данни, трябва да брои и този обществен катил. Така с този подход се постигат доста добри резултати, но почти никога не може да се постигнат 100%.
2. Другият подход се нарича неутрален. При него въпросът звучи полифонично: “Вие споделяте ли мнението, че ген. Борисов изпълнява отлично поставените му задачи? Или споделяте противоположното мнение, че не ги изпълнява?”
И следват два възможни отговора “Да” и “Не”. При обобщаването на резултатите (това се указва изрично в инструкцията) отговор “Да” се брои винаги като подкрепа за първото изречение, а отговор “Не” – като отрицание на второто. По този начин одобрение от 100% се постига твърде често. Понякога и малко повече. Ако съвестен гражданин задраска и двете квадратчета (в смисъл че е съгласен с първата теза, но отхвърля втората), а анкетьорът (този обскурантин на българската социология) ги преброи и двете, може да се стигне и до 102 - 103% одобрение на даден, произволно избран, политик.
Според мен добрите резултати на НЦИОМ напоследък се дължат на това, че взеха на въоръжение по-модерния неутрален подход.
22 май
ДПС искало Ренета Инджова да стане посланик. По принцип не съм против, но ако Тодор Колев й даде частния си дрегер, за да не залита политиката ни в страната, където ще бъде изпратена. Ако Тодор Колев не кандише, да я пратят в Русия. Там в общия купон няма изобщо да й личи.
Свиленград луднал по нова игра. Същността й е като на “Не се сърди човече” – зарове, пионки. Казва се обаче “Митничар”. В два варианта – за възрастни и за подрастващи. Играе се на двойки или в каре.
Прав е Йохан Хьойзинха като нарича човека Homo Ludens – играещ човек. Според него играта е “първична човешка функция, един от фундаменталните духовни елементи на живота и главен културообразуващ фактор. Културата се развива в играта и като игра.”
Аз съм абсолютно съгласен. Играхме си на пирамиди и създавахме култура. (“Пирамиди, фараони и балъци, за милиони…”) Играхме си на банки и пак създавахме култура. (“Куче влачи рейс диря няма, няма ей….”) Да не изброявам всички игрички на които си играхме всички, че няма да ми стигне тетрадката. И тъй от игра на игра я докарахме дотам Люлина Абрашева да остане узумена с колко малко джобни пари разполагали старите певци, писатели, актьори, настанени в подведомствения й (на мъжа й, но то е същото) дом в “Захарна фабрика”. Тя сега става патрон на акция за събиране на помощ за възрастни актьори. Ще си играе Люлина и ще се ражда фолклор. Но не е съвсем прав Хьойзинха, щото явно има и Homo Nenaludens.
Руски учени оповестиха шокираща теория. Не човекът е произлязъл от маймуната, а маймуната от човека. Протекъл е процес на инволюция. Да сте видели някоя маймуна да се е превърнала в човек, питат риторично авторите. Е, не сме. Което си е така, така си е. Докато видяхме много човеци да стават маймуни. И при това този инволюционен процес не се влияе от обществения строй и от управляващата партия. Сега чакам министър Атанасов да започне силно да се окосмява.
Заплатомерът на вицето Шулева се размърдал. Отчел повишение на средната заплата на чиновниците с 13 лв. през март спрямо февруари. Оправяме се няма съмнение. Преди десети все се сравнявахме с предвоенната 1939 г. След десети се сравняваме с 1989-а. В учебника по научен комунизъм, след като аргументирано се доказваше жестоката експлоатация на пролетариата, се даваше пример какво може да си купи един пролетарий с надницата си: кило сирене, кило кашкавал, 1 хляб, кило агнешко, пакет “Джебел" и още едно-две неща, ама съм ги забравил. Що не почнем пак да се сравняваме с 39-а? Като гледам, тогава са вземали две средни заплати от 2005-а.
Герджиков обвини Царя в лъжа. Е, не директно, той все пак е юрист. “Който твърди, че социалните проблеми могат да се решат бързо и лесно, просто лъже. Това е въпрос на дългосрочна програма, по която трябва да се работи непрекъснато и упорито. По мое мнение първите кълнове на социално подобрение могат да се очакват най-рано след година, дай Боже.” Ние на кълнове вече сме били. И колко пъти вече, дай Боже, сме викали. Аре сменете репертоара вече!
23 май
Много неприятно. Оформя се скандал с Русия. В Пловдив забранили концерта на малките близалки от “Тату”. Добре, че на Владимир Владимирович сега не му е до нас. Ама пък знае ли човек. Ония от Азиатския департамент може и да му обърнат внимание.
Довечера слиза, пардон, каца (лапсус каламус) папата. Всички са се юрнали. Някаква еуфория. “Папата? Папата! Папата…” Папа стана представка към всяка българска дума. И според новия речник на БАН можеш да го туряш слято, може и разделно. Както ти душа сака. Може да се напише “папафрения”, но може и “папа френия”. Слушам двама апапи в рейса. Единият вика: “Яко ми го напапиха. Затвориха ми кръчмата за три дена. Напапотиха ме поне с 10 бона.” Другият обаче не взе отношение.
И аз така. Нещо съм индеферентен. И в главата ми едно натрапчиво: “Ех, да знаех аз номера на Господ Бог, щях да му звънна…” Не вярвай, Боже, на фарисеите.
Ама това се казва професия. Доживотна. И винаги си прав. Обикаляш си света като Надежда Михайлова и няма опозиция да те пита защо. Ето сега ние сме 132-та държава, която папата посещава. Бил повече време във въздуха, отколкото на земята. Ама кардиналите си траят, щото, де да знаят дали не е викан на оперативка. Но най-сладкото е, че докато работиш, гледаш началника си на кръста, боднат тук-таме с някой пирон. И всеки ден е празник – свети тоя, свети оня.
Само да не стане някой сакатлък, че оная кучка Клеър Стърлинг само това чака.
Как се обърнаха нещата. Едно време Кирил и Методий ходили при папата. Сега навръх Кирил и Методий папата ни дойде на крака. Това също показва, че доста сме напреднали през последното хилядолетие.
24 май
Натрясках се яко. Почнах отзарана. Мъка ми е. За българското образование ми е мъка. За българския учител ми е мъка. И за ученика. И за науката ми е мъка. И за културата. И за българския пенсионер. И за АЕЦ ми е мъка. И за БТК, и за “Булгартабак”. И за мен си ми е мъка. И за детето ми е мъка. И за тъщата, ако щете вервайте, и за нея ми е мъка. И за папата ми стана мъка, като го гледах как го тормозят…
Надвечер пак се сетих, че е празник. Исках да запея тая, празничната: “Върви народе…” Ама като не помня как беше нататък. Народът беше някакъв. И трябваше да върви нанякъде, защото било важно… Но в главата ми останало само “Върви народе…” И не мога, и не мога да си спомня поне накъде трябваше да върви тоя народ…
Абе я да върви на…
No comments:
Post a Comment