Шулева какво се пъчи? Да не би тя да го е измислила това „От социални помощи към трудова заетост”? Това откога се практикува в някои страни. Например в Зимбабве. На снимката ясно се вижда как петима могат да вършат работата на един.
2 септември
В БНР щели да им правят психотестове. Без Поля Станчева и музикантите. Поля – ясно, но музикантите защо? Да не вземе да тръгне и по вестниците тая мода… Не ми е за мен… Но един Бог знае колко от устремените по широкия друм на журналистиката млади и не толкова млади таланти ще трябва да свърнат по тясната клинична пътека към Заведението.
Чета вчера, че на Пасито му отказали приемно време за ЕС. Сто пъти му повторих на това момченце да иска час първо. Те, като дадат час, след това и ден и накрая щат-нещат, и дата. Паси вика: “По-добре да получим по-ранна дата за членство, но малко по-късно, отколкото по-късна дата за членство, но малко по-рано.”
Не знам, ама оня ден един професор разправяше, че когато в една държава работите се объркат, обикновено се прави клизма на евреите. Тъй че, Монка, ако нещо се обърка, да си знаеш от малко по-рано, че малко по-късно ще има хидроколонотерапия, както се изразяват в Холивуд.
Пуснали метални левчета. Сигур заради пенсиите. Щото така стискали книжните, че ставали на алваджийска хартия. А сега да стискат, колко си щат.
Стана голям изкуствоведски скандал. Поетът Ани Илков написал едни работи за комунистите и за това, дето давали “На всеки километър”. Вика, че били педерюги със свинска психика. Ще ми се да взема отношение, но като не разбирам от поезия. Иначе мръсните думи ги знам, но ги редя някак прозаично.
Добре де, ама ако името ти е Ани, бива ли да обиждаш на педерюги? Все едно да бях Тоня Филипов. Егати таш…. Сори, щях да се изпусна под благотворното влияние на Ани.
Тоя като малък явно яко са го млатили в маалата и никога не са му давали да играе Бат’Серго при уличните престрелки. Ще питам д-р Иванов дали подобен тип подтискане на детската личност може да избие в поезия.
Като ми е тръгнало на поезия… Във вестника ми подпъхнали една рекламка на “Захарен комбинат “Кристал”:
“Хрупам хрупкавите хрупки с тахан на “Хрупи”, дето всеки иска да ги купи, а за десерт вафла “Солей” и нека слънцето да грей." В този стих е сбрана цялата мъка на неизвестния рекламен специалист (ако не е дело на директора по производствените въпроси) и има такава алитерация (хр-хр-хр-хр-ей-ей), каквато съм срещал само при Ботев, там за самотните тръне, ако си спомняте.
Пак се сетих за Ани: “Болестта на комунистическия елит – хълцане и оригване по хегеловски неспирно.” Ето това по “хегеловски” ме побърква. Не мога и не мога да си представя как се оригва “по хегеловски”.
Пламен Панайотов вика, че било време за любов, не за противопоставяне. Юрист, всичко хегеловско му е чуждо! Любовта, уважаеми, си е противопоставяне, битка, война дори. Ту единият взема надмощие, ту другият. Тъй че, ако държите да продължим да се обичаме, дайте малко да сменим позата. Малко ний да ви полюбим.
Станишев пак напъва Коцето и Калки да се махнат от кабинета на Царя. Коцето е непреклонен. Комшийката ми вика: “Батьо, ще се самоубия, ако това стане.” К’во пък толкова му харесват на Коцето жените?
Слагат табла, на които ще пише след колко минути ще дойде трамвай. Много е прогресивно. Умирам си от кеф, като видим на някой магазин табелка: “Връщам се след пет минути”.
Аз ако съм, ще сложим два надписа само и ще си ги менкам: “Току-що тръгна” и “Всеки момент ще пристигне”.
“Бенефон” пуска модел кучешки телефон специално за ловджийски кучета. Кеф! Седиш си под сенкята, пиеш си ичкията с колегите и като има нещо, животното ти бие една жица или ти праща SMS, ако в момента не може да говори.
3 септември
Тия дни се навършиха 400 дни от възшествието на Н. В. Царя на премиерското кресло. Дотук добре, както казал оня, дето падал от 12-ия етаж като стигнал 6-ия. Иначе е още рано за цялостни оценки.
“Тоалетните в Природо-математическата гимназия в Шумен са наша гордост.” Това заявила зам.- кметицата по образованието на града. Занемей бе, жено, занемей, не сривай граденото с толкоз зор от две правителства. Поне не сега, когато сме на прага на НАТО и ЕС. Не съм си и помислял, че разрязването на ракетите ще избие в такива перверзни форми на национална гордост.
Растенията имали разум, установил професор някакъв от Единбургския университет. Ученият предупредил, че все пак не трябва да търсим брат по разум в саксията. Това го пише в “Дума”, а не вярвам Костов да чете “Дума”.
Министър Свинаров вика, че ако не ни вземат в НАТО, ще си преориентираме външната политика. От старите хора знам, че както и да се преориентираш, задникът ти все отзад остава.
4 септември
Имало е земетресение снощи. 3.5 по Рихтер. Аз бях на четири по мойта си скала и нищо не беше в състояние да ме разклати.
Не мислех да стигам до крайности, но келнерчето ме ядоса. Викам му, дай една гроздова, а той пита: Малка или за възрастни? Не бе копеле, викам, дай една за мумии, че ще хванеш мускулна треска да ме обслужваш на малки. Келеш, ще ми се прави на отворен. Не стига, че животът става все по-труден, ами и келнерите ще ти се лигавят.
В Народното събрание надписали чиниите. Защо, бе? Да не би да ги крадат? Егати кокошкарите!
Във вестника им сметнали, че имат 48 работни дни до края на годината, за да приемат 101 закона - по два и кусур на ден.
В една област на древна Гърция имало обичай. Поставяли вносителя на закона на една височка платформа и му мятали примката на шията. Ако законът е добър, махали примката. Ако законът е калпав – махали платформата. Малко е варварско, но мисля, че подбужда към по-сериозно отношение към законотворчеството.
Както вика Хаджи Генчо в едно от елиминираните за матурата произведения: “Всякоя лоза, яже не приносит плод, се изгаря в огъня."
Забележка: Утре идва председателят на Камарата на съветниците в японския парламент г-н Курата. Дали няма някой от нашите простаци да обърка ударението?
Трети ден се опитвам да сметна, ако Румъния е по-бедна 26 пъти от Швейцария, а ние сме с 15% по-бедни от Румъния, колко пъти сме по-бедни от Швейцария?
Бат’Борисов искал да го направят държавен секретар. Много било просто това главен. Вярно е! Камък да хвърлиш – главен ще удариш. (Или гладен, но това е друг разрез, хоризонтален.)
А Петканов, веднага да го прецака: младши министър. Как ще направиш човека с най-големия рейтинг младши министър, бе?
Според мен трябва да е генерален секретар. Точно това му трябва на народа сега: генерален секретар.
Станишев вика, че БСП е готова за изборите. Софиянски също. Бре, мама му стара, как така стана, че аз още не съм готов. Просто като се вгледам навътре в себе си и не виждам никаква, ама съвсем никаква готовност за избори. Но може това да е само мое си настроение нали съм малко… А пък нормалният електорат пак да е закопнял за някоя добра дума.
От “Винпром Пещера" обявяват конкурс на тема "История на ракията". Три бона на победителя. Всъщност те били почнали, та сега трябвало някой да я довърши историята. Супер! Умрем някой да ми започне без значение за какво става дума. Да не прибързвам, но тая награда е моя.
Но им е сбъркана пазарната стратегия на тия хора: “Най-добрите клиенти, за които мечтаем, са хората, които пият с мярка. Държим на здрави хора, за да ни бъдат клиенти по-дълго време.”
В маркетинга на всеки продукт има две опорни точки:
1. Непрекъснато разширяване на клиентелата чрез привличане на младите поколения и приучването им към редовна употреба на продукта. (“Пепси” така размаза “Кока-Кола”.)
2. Непрекъснато стимулиране на повишената консумация сред тарга групите, доказали своята лоялност към продукта.
За другото си има здравна каса. Или ще има някога, все тая.
Чудех се защо навсякъде скандали, а в Столичната община – тишина. А то какво било. Чета днес в “Дневник”, че Антоан Николов и Софиянски приели конструктивен подход. Вместо да се дърлят и взаимно да си пречат, те седнали и се договорили на кой – какво. Включили и съветниците в по един-два борда, за да си траят. И тъй настъпила тишината. В бъдеще София щяла да бъде административно разделена на два мегаполиса. Едната част, на Софиянски, щяла да си остане София. Другата, на Антоан, щяла да стане Антоанополис. В коя ли част ще се падна?
5 септември
Китайската КП е пред конгрес. Те са къде 66 милиона. Очаква се да променят устава, за да могат и частни бизнесмени да се включат в партията.
Това е изключително тъпо. Партията, особено комунистическата, трябва сама да си създаде свои бизнесмени. Хора, които знаят, че дължат бизнеса си на партията и за това са й верни. У нас това отдавна е азбука на партийното строителство. Що не пратят Премянов да им обясни.
Онзи ден зам.- посланикът на САЩ вика, че войната с Ирак няма да бъде обявена от американското посолство в София. Не знам. Но е възможно от българското посолство в САЩ. Щото, докато нашето външно се тутка каква позиция да заеме, Поптодорова отправи вербална нота, че Саддам трябва да бъде свален.
Евролевият Александър Томов вика: “Знам как да изнесем зърното.” Знаем, че знаеш бе, Сашо! Ти, ако не знаеш, кой ще знае.
Но сега си на погрешен път с тази “финансово-натурална” операция в пет хода. Пет хода! Това да не е шах? Операциите в България са си в два хода. Аз - ти и край. Ако се намеси и Филчев, значи операцията е неуспешна.
6 септември
Днес е празник – присъединяването на Княжество България към Източна Румелия. Аз не го уважавам този празник. И до днес не мога да разбера защо му е било на прогресивното румелийско население да се съединява с дивите шопи, с подлите власи и гагаузите от Варненско. Татар Пазарджик, Филибе, Заара – това са автентичните центрове на прогреса. Какво би загубил българският генофонд, ако ги нямаше Кюстендил, Перник, Брезник, Трън и други такива шопски и полушопски поселища? Нищо!
Пловдив е бил в пъти по-голям от София, имал е трен, театро. А в София – кал до под … (откъдето и дошло името на Подуйане). Във Филибето на майните още им е мъка. И до сега викат: От Пловдив ли си, майна, или от провинцията.
Разправят, че тогава Стамболов ултимативно рекъл на Батенберга: Ваше Величество, пред вас има два пътя – към Пловдив или към Дармщад.”
Къде ги сега тия политици! Ама то и като гледам, пред Царя май само един път е останал.
Надка пита оня ден: “Накъде ще тръгваме, ако не ни вземат в НАТО?” Ако се стигне дотам - кой откъде е. Ама ще ни вземат. Ройтерс съобщи, ще им подпишем на американците за Международния съд. Ще подпишем бе, къде ще ходим. Заклещили са ни като девственица в трабант.
Царя вика, че нямало да има Виденова зима. Естествено, че няма да е Виденова. Та нали от край време си ги кръщаваме на актуалния премиер. Тази ще си е Симеонова.
Отлитам, братя, отлитам на юг. Слагам чадъра отгоре на багажника и ще карам докато стигна земи и народи да ме попитат какво е това на багажника. Подгизнах в тая шибана държава.
2 септември
В БНР щели да им правят психотестове. Без Поля Станчева и музикантите. Поля – ясно, но музикантите защо? Да не вземе да тръгне и по вестниците тая мода… Не ми е за мен… Но един Бог знае колко от устремените по широкия друм на журналистиката млади и не толкова млади таланти ще трябва да свърнат по тясната клинична пътека към Заведението.
Чета вчера, че на Пасито му отказали приемно време за ЕС. Сто пъти му повторих на това момченце да иска час първо. Те, като дадат час, след това и ден и накрая щат-нещат, и дата. Паси вика: “По-добре да получим по-ранна дата за членство, но малко по-късно, отколкото по-късна дата за членство, но малко по-рано.”
Не знам, ама оня ден един професор разправяше, че когато в една държава работите се объркат, обикновено се прави клизма на евреите. Тъй че, Монка, ако нещо се обърка, да си знаеш от малко по-рано, че малко по-късно ще има хидроколонотерапия, както се изразяват в Холивуд.
Пуснали метални левчета. Сигур заради пенсиите. Щото така стискали книжните, че ставали на алваджийска хартия. А сега да стискат, колко си щат.
Стана голям изкуствоведски скандал. Поетът Ани Илков написал едни работи за комунистите и за това, дето давали “На всеки километър”. Вика, че били педерюги със свинска психика. Ще ми се да взема отношение, но като не разбирам от поезия. Иначе мръсните думи ги знам, но ги редя някак прозаично.
Добре де, ама ако името ти е Ани, бива ли да обиждаш на педерюги? Все едно да бях Тоня Филипов. Егати таш…. Сори, щях да се изпусна под благотворното влияние на Ани.
Тоя като малък явно яко са го млатили в маалата и никога не са му давали да играе Бат’Серго при уличните престрелки. Ще питам д-р Иванов дали подобен тип подтискане на детската личност може да избие в поезия.
Като ми е тръгнало на поезия… Във вестника ми подпъхнали една рекламка на “Захарен комбинат “Кристал”:
“Хрупам хрупкавите хрупки с тахан на “Хрупи”, дето всеки иска да ги купи, а за десерт вафла “Солей” и нека слънцето да грей." В този стих е сбрана цялата мъка на неизвестния рекламен специалист (ако не е дело на директора по производствените въпроси) и има такава алитерация (хр-хр-хр-хр-ей-ей), каквато съм срещал само при Ботев, там за самотните тръне, ако си спомняте.
Пак се сетих за Ани: “Болестта на комунистическия елит – хълцане и оригване по хегеловски неспирно.” Ето това по “хегеловски” ме побърква. Не мога и не мога да си представя как се оригва “по хегеловски”.
Пламен Панайотов вика, че било време за любов, не за противопоставяне. Юрист, всичко хегеловско му е чуждо! Любовта, уважаеми, си е противопоставяне, битка, война дори. Ту единият взема надмощие, ту другият. Тъй че, ако държите да продължим да се обичаме, дайте малко да сменим позата. Малко ний да ви полюбим.
Станишев пак напъва Коцето и Калки да се махнат от кабинета на Царя. Коцето е непреклонен. Комшийката ми вика: “Батьо, ще се самоубия, ако това стане.” К’во пък толкова му харесват на Коцето жените?
Слагат табла, на които ще пише след колко минути ще дойде трамвай. Много е прогресивно. Умирам си от кеф, като видим на някой магазин табелка: “Връщам се след пет минути”.
Аз ако съм, ще сложим два надписа само и ще си ги менкам: “Току-що тръгна” и “Всеки момент ще пристигне”.
“Бенефон” пуска модел кучешки телефон специално за ловджийски кучета. Кеф! Седиш си под сенкята, пиеш си ичкията с колегите и като има нещо, животното ти бие една жица или ти праща SMS, ако в момента не може да говори.
3 септември
Тия дни се навършиха 400 дни от възшествието на Н. В. Царя на премиерското кресло. Дотук добре, както казал оня, дето падал от 12-ия етаж като стигнал 6-ия. Иначе е още рано за цялостни оценки.
“Тоалетните в Природо-математическата гимназия в Шумен са наша гордост.” Това заявила зам.- кметицата по образованието на града. Занемей бе, жено, занемей, не сривай граденото с толкоз зор от две правителства. Поне не сега, когато сме на прага на НАТО и ЕС. Не съм си и помислял, че разрязването на ракетите ще избие в такива перверзни форми на национална гордост.
Растенията имали разум, установил професор някакъв от Единбургския университет. Ученият предупредил, че все пак не трябва да търсим брат по разум в саксията. Това го пише в “Дума”, а не вярвам Костов да чете “Дума”.
Министър Свинаров вика, че ако не ни вземат в НАТО, ще си преориентираме външната политика. От старите хора знам, че както и да се преориентираш, задникът ти все отзад остава.
4 септември
Имало е земетресение снощи. 3.5 по Рихтер. Аз бях на четири по мойта си скала и нищо не беше в състояние да ме разклати.
Не мислех да стигам до крайности, но келнерчето ме ядоса. Викам му, дай една гроздова, а той пита: Малка или за възрастни? Не бе копеле, викам, дай една за мумии, че ще хванеш мускулна треска да ме обслужваш на малки. Келеш, ще ми се прави на отворен. Не стига, че животът става все по-труден, ами и келнерите ще ти се лигавят.
В Народното събрание надписали чиниите. Защо, бе? Да не би да ги крадат? Егати кокошкарите!
Във вестника им сметнали, че имат 48 работни дни до края на годината, за да приемат 101 закона - по два и кусур на ден.
В една област на древна Гърция имало обичай. Поставяли вносителя на закона на една височка платформа и му мятали примката на шията. Ако законът е добър, махали примката. Ако законът е калпав – махали платформата. Малко е варварско, но мисля, че подбужда към по-сериозно отношение към законотворчеството.
Както вика Хаджи Генчо в едно от елиминираните за матурата произведения: “Всякоя лоза, яже не приносит плод, се изгаря в огъня."
Забележка: Утре идва председателят на Камарата на съветниците в японския парламент г-н Курата. Дали няма някой от нашите простаци да обърка ударението?
Трети ден се опитвам да сметна, ако Румъния е по-бедна 26 пъти от Швейцария, а ние сме с 15% по-бедни от Румъния, колко пъти сме по-бедни от Швейцария?
Бат’Борисов искал да го направят държавен секретар. Много било просто това главен. Вярно е! Камък да хвърлиш – главен ще удариш. (Или гладен, но това е друг разрез, хоризонтален.)
А Петканов, веднага да го прецака: младши министър. Как ще направиш човека с най-големия рейтинг младши министър, бе?
Според мен трябва да е генерален секретар. Точно това му трябва на народа сега: генерален секретар.
Станишев вика, че БСП е готова за изборите. Софиянски също. Бре, мама му стара, как така стана, че аз още не съм готов. Просто като се вгледам навътре в себе си и не виждам никаква, ама съвсем никаква готовност за избори. Но може това да е само мое си настроение нали съм малко… А пък нормалният електорат пак да е закопнял за някоя добра дума.
От “Винпром Пещера" обявяват конкурс на тема "История на ракията". Три бона на победителя. Всъщност те били почнали, та сега трябвало някой да я довърши историята. Супер! Умрем някой да ми започне без значение за какво става дума. Да не прибързвам, но тая награда е моя.
Но им е сбъркана пазарната стратегия на тия хора: “Най-добрите клиенти, за които мечтаем, са хората, които пият с мярка. Държим на здрави хора, за да ни бъдат клиенти по-дълго време.”
В маркетинга на всеки продукт има две опорни точки:
1. Непрекъснато разширяване на клиентелата чрез привличане на младите поколения и приучването им към редовна употреба на продукта. (“Пепси” така размаза “Кока-Кола”.)
2. Непрекъснато стимулиране на повишената консумация сред тарга групите, доказали своята лоялност към продукта.
За другото си има здравна каса. Или ще има някога, все тая.
Чудех се защо навсякъде скандали, а в Столичната община – тишина. А то какво било. Чета днес в “Дневник”, че Антоан Николов и Софиянски приели конструктивен подход. Вместо да се дърлят и взаимно да си пречат, те седнали и се договорили на кой – какво. Включили и съветниците в по един-два борда, за да си траят. И тъй настъпила тишината. В бъдеще София щяла да бъде административно разделена на два мегаполиса. Едната част, на Софиянски, щяла да си остане София. Другата, на Антоан, щяла да стане Антоанополис. В коя ли част ще се падна?
5 септември
Китайската КП е пред конгрес. Те са къде 66 милиона. Очаква се да променят устава, за да могат и частни бизнесмени да се включат в партията.
Това е изключително тъпо. Партията, особено комунистическата, трябва сама да си създаде свои бизнесмени. Хора, които знаят, че дължат бизнеса си на партията и за това са й верни. У нас това отдавна е азбука на партийното строителство. Що не пратят Премянов да им обясни.
Онзи ден зам.- посланикът на САЩ вика, че войната с Ирак няма да бъде обявена от американското посолство в София. Не знам. Но е възможно от българското посолство в САЩ. Щото, докато нашето външно се тутка каква позиция да заеме, Поптодорова отправи вербална нота, че Саддам трябва да бъде свален.
Евролевият Александър Томов вика: “Знам как да изнесем зърното.” Знаем, че знаеш бе, Сашо! Ти, ако не знаеш, кой ще знае.
Но сега си на погрешен път с тази “финансово-натурална” операция в пет хода. Пет хода! Това да не е шах? Операциите в България са си в два хода. Аз - ти и край. Ако се намеси и Филчев, значи операцията е неуспешна.
6 септември
Днес е празник – присъединяването на Княжество България към Източна Румелия. Аз не го уважавам този празник. И до днес не мога да разбера защо му е било на прогресивното румелийско население да се съединява с дивите шопи, с подлите власи и гагаузите от Варненско. Татар Пазарджик, Филибе, Заара – това са автентичните центрове на прогреса. Какво би загубил българският генофонд, ако ги нямаше Кюстендил, Перник, Брезник, Трън и други такива шопски и полушопски поселища? Нищо!
Пловдив е бил в пъти по-голям от София, имал е трен, театро. А в София – кал до под … (откъдето и дошло името на Подуйане). Във Филибето на майните още им е мъка. И до сега викат: От Пловдив ли си, майна, или от провинцията.
Разправят, че тогава Стамболов ултимативно рекъл на Батенберга: Ваше Величество, пред вас има два пътя – към Пловдив или към Дармщад.”
Къде ги сега тия политици! Ама то и като гледам, пред Царя май само един път е останал.
Надка пита оня ден: “Накъде ще тръгваме, ако не ни вземат в НАТО?” Ако се стигне дотам - кой откъде е. Ама ще ни вземат. Ройтерс съобщи, ще им подпишем на американците за Международния съд. Ще подпишем бе, къде ще ходим. Заклещили са ни като девственица в трабант.
Царя вика, че нямало да има Виденова зима. Естествено, че няма да е Виденова. Та нали от край време си ги кръщаваме на актуалния премиер. Тази ще си е Симеонова.
Отлитам, братя, отлитам на юг. Слагам чадъра отгоре на багажника и ще карам докато стигна земи и народи да ме попитат какво е това на багажника. Подгизнах в тая шибана държава.
No comments:
Post a Comment