Карикатура: Доньо Донев
12 август
Оня ден ви оставих да мислите какво е п. д. к. И като съдя по Заведението, никой, нито проф. Папазки, нито Хипопотама са се сетили. Не беше честно, ама смятах, че е много просто. В момента, в който престанеш да си мислиш, че си индивидиум и се проецираш като социално същество между 41-ия и 44 –ия паралел и ти става ясно, че си последната дупка на кавала – п. д. к. То е нещо като титла, която се добива по рождение. Извинявам се ако съм ви накарал да се замислите. И аз мразя.
Обаче и на мен ми се полага извинение. Един в Заведението вика, да не съм бъркал арабин с арапин. Аз не ги бъркам. На четвъртата ракия винаги почвам “Чер арапин бял кон яздеше”. И когато писах “оня арапин Костов”, имах предвид, че е черен, а не че е негър. Та ще ви замоля за малко повече уважение към труда ми. Щото вече имам хронично плоскогъзие да седим по цял ден на един стол, да четем всичко, за да сте добре информирани. А плоскогъзието е като плоскоумието. Веднъж като го добиеш и ти остава за цял живот. Даже е и по-лошо, защото се вижда отдалече. А с плоскоумие няма кой да учудиш в тази страна. Я се поогледайте да видите колко духовни дюстабанлии щъкат из родината. Част от тях даже стигнаха и до министър.
Пасито разправя, че готвел голяма икономическа интервенция в Кувейт. Сигур ще изнасяме пясък, с друго не виждам с какво ще интервенираме. Китайците вече трети месец си чистят зъбите с български клечки… Боже, боже! Вярно, че момчето е еврейче, ама пък чак на арабин пясък да продаде, не вярвам.
Посланик Пардю пожелал да разгледа единствената ни подводница “Слава”. И понеже люкът е само 50 см та му се задръстил диференциалът. Отвътре го тикали две морячета, отвънка го дърпали други три. Както и да е, извадили го. Обаче това го вбесило, та казал на ген. Колев, началник-щаба: “Да вземете да я разрежете тая подводница!” И журналистите, чули-недочули, веднага тълкуват, че американците искали да се ограничим само с крайбрежна охрана и да нарежем подводницата. А той имал предвид само да й разширим вход-изхода, та, като я разглежда, да не се заклещва.
Станишев щял вече да пристане на Елена. Ма така де, щом се обичат, да се вземат. Ергенлъкът е до време. Пък и догодина Станишев ще става премиер. Не може бекярин да обикаля света.
Елена не я мисля, но пак се сетих за Калина.
Откъде го намери тоя дърт авантюрист Минчос ли, Мунчос ли? Как се зачерни това момиче!
Сега Царя ще трябва да тегли целия масраф по сватбата, щото Мунчос нямал пет лева. Ама тоя брак няма да го бъде. И една испанска врачка го казала. Мореплавател!? Един приятел ми разправяше как един кораб през 1986 г. се върнал внезапно във Варна. 62 развода от 68 възможни. Една булка била в родилното, една у мамини си, една била партиен секретар и другите 3 нямали уважителна причина да са сами в къщи, но имали късмет.
Ще седи някой да чака мореплаватели.
13 август
“Син става баща на брат си в утробата.” Не коментирам. И аз понякога съм само читател. Един обикновен неразбиращ читател. И като не разбирам нещо – прескачам и отивам на следващото заглавие: “Адриано Челентано загубил девствеността си с коза.” Това било нормално в Сицилия. А някаква германка всяко лято ходела да се люби с делфин. На това му викали “гръцка любов”. И защо така само българска няма? А не е като да не обичаме да се ебаваме един друг.
Вчера си изкарах акъла. Отивам да хвърля боклука (булката много се дразни, като не го изхвърля) и чувам от кофата звъни джесеме. И после някой го вдига. “Брато, в тая кофа няма нищо, хвани по “Марагидик”, защото една пенсия тръгна нататък.” В първия момент помислих, че е моя глас. Ама не беше. Просто много се е засилила конкуренцията.
В Пловдив продавали обувки на лизинг. Много се харчели. Та сега щели да пускат и чорапи на лизинг.
В “Химко” плащали на работниците с гюбре. В зависимост от длъжността им дали между 850 кг и 2 тона карбамид.
А някаква японка гледала на пенис. Срещу двеста долара казвала какво бъдеще има приносителят. Горе-долу един тон карбамид. Евробюрократите от ЕС пък си гласували в безплатната здравна застраховка по 6 хапчета виагра месечно. Имали нужда за самочувствието. И оттук нататък на каквото и да им гледат, само хубави работи ще им казват. А на нас в, каквото и да ни плащат, все ще сме доволни.
14 август
В Балчик Царя казал: “Пожелавам вяра в България, в бъдещето на страната, стига черногледство.” Що така прощално? Царя да не е решил да си ходи? Но трябва да каже поне защо дойде. Иначе много невъзпитано излиза.
А хората го уважиха, направиха го почетен гражданин на Балчик. Може би видяха от Бейрут, ама това не омаловажава жеста.
Пасито обявил журналистически конкурс за оптимисти: “Да си щастлив в Източна Европа.” В центъра на публикациите трябвало да са историите на хора, които поотделно или заедно и по най-различни начини търсят и намират своето щастие. 1500 евро за победителя.
Да бе, те българските журналисти само с фантастика още не са се захванали. Пък и ще седне някой да се пъне за тия пари да измисля оптимистични истории за единично или пък, Боже опази, множествено щастие. То, когато една история я няма в живота…
15 август
Калоферци честват за трети път празника на калоферската дантела. Обаче сега по се харчи брюкселската. Той Мони е заплел една на две куки, ама да видим докъде ще я изкара. Накрая в Прага май ще си останем пред прага, а и пред ЕС ще си засерем капиите.
Князът на Лихтенщайн Ханс Адам Втори поканил всичките жители на княжеството на коктейл по повод националния празник Успение Богородично. Те са малко княжество. И ние, като станем толкова, което според демографските тенденции няма да е след дълго, и нас Царя ще ни кани всички във Врана. Е, които доживеем, де.
Адам Втори иска малко да попроменят конституцията, обаче и там имало двама-трима темерути, които не били съгласни. Та Адама вика, че ще ги зареже и ще се премести в Австрия.
Защо толкова много царе са Втори? Е и царят на Гана и той - Асантехене Тути Втори. И папата и той Втори.
Не трябва да се подвеждаме по това, че оная вечер гърмяха една бивша барета, после бизнесмена Джамов (изпуснал съм кога е станал бизнесмен) и някакъв наркопласьор гръмнали също… Това не е свързано с престъпността. Това са някакви бизнесспорове. Или, както вика ген. Борисов, “опити за дестабилизация на правителството”.
“Жена хапе змия.” Запомнете това заглавие. Давам пример как се прави истинско заглавие. Всякак е вярно. И змията е ухапала жената и жената е ухапала змията. Обаче само змията е умряла. Природата си знае работата.
16 август
Царя направо е влюбен в природата на България. Вчера, като разглеждал ботаническата градина в Балчик, и си загубил думите. Журналистите го питали пак нещо за “Булгартабак”, а той можал само да каже: “Мисля, че тази градина е много хубава.” Викнал и Арсенова и тя да види. И после отишъл да разкаже и на Софиянски в някаква крайпътна кръчма към Шабла. И Софиянски бил възхитен от картинката.
Царя все пак им отговорил на журналистите по неговия си начин. “Трябва да сме реалисти, да мислим, че тука има една отговорна власт, има хора, които са мотивирани, професионалисти в много отношения.” Според мен Царя се е объркал. Искал е да каже, че трябва да сме оптимисти. Защото, ако сме реалисти, съвсем друго излиза.
Но въпреки това за мен всяко интервю на Царя е удоволствие. Най-голямото удоволствие, което човек може да си достави облечен. Каква фраза: “Всичко подлежи на одобрение, опитът е важното и по този начин може да се постигне оптималното и да се надяваме, че така ще стане.” Не можеш да го запомниш, камо ли да го повториш!
Кондолиза Райс вика: “САЩ нямат друг избор, освен да предприемат действия срещу Саддам Хюсеин.” Така си е. Ама не могат да му измислят причина. Затова се бавят. Щото нали боят, за да е възпитателен, трябва да е по конкретен повод. Ама ще му измислят, сигурен съм. А може и първо да го напердашат и после да му кажат защо. И така става. На Милошевич да не би да му казаха предварително. Щом е докарал американците дотам, че да нямат никакъв друг избор, сам си е виновен.
Американците затова са велика нация, защото не щат само те да са щастливи, а се стремят да направят целия свят щастлив. И хубавото им е, че “няма не искам, няма недей”. Ако трябва, зорлен ще си щастлив. Защото една голяма част от народите могат да станат щастливи само зорлен.
Ядем месечно по 100 грама сирене повече от лани по същото време. Това дневно прави по 3.3 в период. Лани по това време сме яли по 30 г сирене дневно, сега – по 33.3.
Също така лани по същото време сме яли по 700 грама зеленчук по-малко от сега. Това е по резенче краставица или една доматена люспа повече. Дигнали сме и данона (2%) с 300 грама месечно. Макар и бавно, но се оправяме.
Но бързо, бавно – всичко е въпрос на сравнение. Дето викаше бай Ванчо едно време:”Колкото по-малката ти е шепата, толкова по-голяма ти се види оная ти работа и обратно. Тъй е в живота, байовото.” Диалектика. Така е и със сиренето. По един начин изглеждат 30 г на резен франзела, по друг начин на голяма филия.
Но важното е, както се пее в “Мисията невъзможна” на Теслата, че “Всичко е наред, вече тръгваме напред…”
А иначе може и по-бързо. Обаче “всеки втори българин дреме на работното си място”. Това го казва една професорка и по научному се наричало хиперсомния.
И като добавим към това, че “българинът е беззъб, дебел, нисък и болен”, става ясно защо от КНСБ твърдят, че няма да се оправим и за 30 г.
Ген. Борисов става все по-популярен. Днес броих в Часовете има по една дописка със снимка на Бойко Борисов на 1, 2, 4, 5, 8, 30, 31 и 32 стр.
Един ме пита как успявам да предавам толкова вярно картината на обществено-политическия живот. Проблем е рязането само. Нарязвам всичките вестници на дописки и ги слагам в един леген и бъркам. После изтеглям една по една и описвам. Колкото и да ги бъркам, картината не се променя.
Както е казал Белински: “Мнозина живеят, без да живеят, а само се канят да живеят.” А ние вече май не се и каним. И за това ми е лесно.
12 август
Оня ден ви оставих да мислите какво е п. д. к. И като съдя по Заведението, никой, нито проф. Папазки, нито Хипопотама са се сетили. Не беше честно, ама смятах, че е много просто. В момента, в който престанеш да си мислиш, че си индивидиум и се проецираш като социално същество между 41-ия и 44 –ия паралел и ти става ясно, че си последната дупка на кавала – п. д. к. То е нещо като титла, която се добива по рождение. Извинявам се ако съм ви накарал да се замислите. И аз мразя.
Обаче и на мен ми се полага извинение. Един в Заведението вика, да не съм бъркал арабин с арапин. Аз не ги бъркам. На четвъртата ракия винаги почвам “Чер арапин бял кон яздеше”. И когато писах “оня арапин Костов”, имах предвид, че е черен, а не че е негър. Та ще ви замоля за малко повече уважение към труда ми. Щото вече имам хронично плоскогъзие да седим по цял ден на един стол, да четем всичко, за да сте добре информирани. А плоскогъзието е като плоскоумието. Веднъж като го добиеш и ти остава за цял живот. Даже е и по-лошо, защото се вижда отдалече. А с плоскоумие няма кой да учудиш в тази страна. Я се поогледайте да видите колко духовни дюстабанлии щъкат из родината. Част от тях даже стигнаха и до министър.
Пасито разправя, че готвел голяма икономическа интервенция в Кувейт. Сигур ще изнасяме пясък, с друго не виждам с какво ще интервенираме. Китайците вече трети месец си чистят зъбите с български клечки… Боже, боже! Вярно, че момчето е еврейче, ама пък чак на арабин пясък да продаде, не вярвам.
Посланик Пардю пожелал да разгледа единствената ни подводница “Слава”. И понеже люкът е само 50 см та му се задръстил диференциалът. Отвътре го тикали две морячета, отвънка го дърпали други три. Както и да е, извадили го. Обаче това го вбесило, та казал на ген. Колев, началник-щаба: “Да вземете да я разрежете тая подводница!” И журналистите, чули-недочули, веднага тълкуват, че американците искали да се ограничим само с крайбрежна охрана и да нарежем подводницата. А той имал предвид само да й разширим вход-изхода, та, като я разглежда, да не се заклещва.
Станишев щял вече да пристане на Елена. Ма така де, щом се обичат, да се вземат. Ергенлъкът е до време. Пък и догодина Станишев ще става премиер. Не може бекярин да обикаля света.
Елена не я мисля, но пак се сетих за Калина.
Откъде го намери тоя дърт авантюрист Минчос ли, Мунчос ли? Как се зачерни това момиче!
Сега Царя ще трябва да тегли целия масраф по сватбата, щото Мунчос нямал пет лева. Ама тоя брак няма да го бъде. И една испанска врачка го казала. Мореплавател!? Един приятел ми разправяше как един кораб през 1986 г. се върнал внезапно във Варна. 62 развода от 68 възможни. Една булка била в родилното, една у мамини си, една била партиен секретар и другите 3 нямали уважителна причина да са сами в къщи, но имали късмет.
Ще седи някой да чака мореплаватели.
13 август
“Син става баща на брат си в утробата.” Не коментирам. И аз понякога съм само читател. Един обикновен неразбиращ читател. И като не разбирам нещо – прескачам и отивам на следващото заглавие: “Адриано Челентано загубил девствеността си с коза.” Това било нормално в Сицилия. А някаква германка всяко лято ходела да се люби с делфин. На това му викали “гръцка любов”. И защо така само българска няма? А не е като да не обичаме да се ебаваме един друг.
Вчера си изкарах акъла. Отивам да хвърля боклука (булката много се дразни, като не го изхвърля) и чувам от кофата звъни джесеме. И после някой го вдига. “Брато, в тая кофа няма нищо, хвани по “Марагидик”, защото една пенсия тръгна нататък.” В първия момент помислих, че е моя глас. Ама не беше. Просто много се е засилила конкуренцията.
В Пловдив продавали обувки на лизинг. Много се харчели. Та сега щели да пускат и чорапи на лизинг.
В “Химко” плащали на работниците с гюбре. В зависимост от длъжността им дали между 850 кг и 2 тона карбамид.
А някаква японка гледала на пенис. Срещу двеста долара казвала какво бъдеще има приносителят. Горе-долу един тон карбамид. Евробюрократите от ЕС пък си гласували в безплатната здравна застраховка по 6 хапчета виагра месечно. Имали нужда за самочувствието. И оттук нататък на каквото и да им гледат, само хубави работи ще им казват. А на нас в, каквото и да ни плащат, все ще сме доволни.
14 август
В Балчик Царя казал: “Пожелавам вяра в България, в бъдещето на страната, стига черногледство.” Що така прощално? Царя да не е решил да си ходи? Но трябва да каже поне защо дойде. Иначе много невъзпитано излиза.
А хората го уважиха, направиха го почетен гражданин на Балчик. Може би видяха от Бейрут, ама това не омаловажава жеста.
Пасито обявил журналистически конкурс за оптимисти: “Да си щастлив в Източна Европа.” В центъра на публикациите трябвало да са историите на хора, които поотделно или заедно и по най-различни начини търсят и намират своето щастие. 1500 евро за победителя.
Да бе, те българските журналисти само с фантастика още не са се захванали. Пък и ще седне някой да се пъне за тия пари да измисля оптимистични истории за единично или пък, Боже опази, множествено щастие. То, когато една история я няма в живота…
15 август
Калоферци честват за трети път празника на калоферската дантела. Обаче сега по се харчи брюкселската. Той Мони е заплел една на две куки, ама да видим докъде ще я изкара. Накрая в Прага май ще си останем пред прага, а и пред ЕС ще си засерем капиите.
Князът на Лихтенщайн Ханс Адам Втори поканил всичките жители на княжеството на коктейл по повод националния празник Успение Богородично. Те са малко княжество. И ние, като станем толкова, което според демографските тенденции няма да е след дълго, и нас Царя ще ни кани всички във Врана. Е, които доживеем, де.
Адам Втори иска малко да попроменят конституцията, обаче и там имало двама-трима темерути, които не били съгласни. Та Адама вика, че ще ги зареже и ще се премести в Австрия.
Защо толкова много царе са Втори? Е и царят на Гана и той - Асантехене Тути Втори. И папата и той Втори.
Не трябва да се подвеждаме по това, че оная вечер гърмяха една бивша барета, после бизнесмена Джамов (изпуснал съм кога е станал бизнесмен) и някакъв наркопласьор гръмнали също… Това не е свързано с престъпността. Това са някакви бизнесспорове. Или, както вика ген. Борисов, “опити за дестабилизация на правителството”.
“Жена хапе змия.” Запомнете това заглавие. Давам пример как се прави истинско заглавие. Всякак е вярно. И змията е ухапала жената и жената е ухапала змията. Обаче само змията е умряла. Природата си знае работата.
16 август
Царя направо е влюбен в природата на България. Вчера, като разглеждал ботаническата градина в Балчик, и си загубил думите. Журналистите го питали пак нещо за “Булгартабак”, а той можал само да каже: “Мисля, че тази градина е много хубава.” Викнал и Арсенова и тя да види. И после отишъл да разкаже и на Софиянски в някаква крайпътна кръчма към Шабла. И Софиянски бил възхитен от картинката.
Царя все пак им отговорил на журналистите по неговия си начин. “Трябва да сме реалисти, да мислим, че тука има една отговорна власт, има хора, които са мотивирани, професионалисти в много отношения.” Според мен Царя се е объркал. Искал е да каже, че трябва да сме оптимисти. Защото, ако сме реалисти, съвсем друго излиза.
Но въпреки това за мен всяко интервю на Царя е удоволствие. Най-голямото удоволствие, което човек може да си достави облечен. Каква фраза: “Всичко подлежи на одобрение, опитът е важното и по този начин може да се постигне оптималното и да се надяваме, че така ще стане.” Не можеш да го запомниш, камо ли да го повториш!
Кондолиза Райс вика: “САЩ нямат друг избор, освен да предприемат действия срещу Саддам Хюсеин.” Така си е. Ама не могат да му измислят причина. Затова се бавят. Щото нали боят, за да е възпитателен, трябва да е по конкретен повод. Ама ще му измислят, сигурен съм. А може и първо да го напердашат и после да му кажат защо. И така става. На Милошевич да не би да му казаха предварително. Щом е докарал американците дотам, че да нямат никакъв друг избор, сам си е виновен.
Американците затова са велика нация, защото не щат само те да са щастливи, а се стремят да направят целия свят щастлив. И хубавото им е, че “няма не искам, няма недей”. Ако трябва, зорлен ще си щастлив. Защото една голяма част от народите могат да станат щастливи само зорлен.
Ядем месечно по 100 грама сирене повече от лани по същото време. Това дневно прави по 3.3 в период. Лани по това време сме яли по 30 г сирене дневно, сега – по 33.3.
Също така лани по същото време сме яли по 700 грама зеленчук по-малко от сега. Това е по резенче краставица или една доматена люспа повече. Дигнали сме и данона (2%) с 300 грама месечно. Макар и бавно, но се оправяме.
Но бързо, бавно – всичко е въпрос на сравнение. Дето викаше бай Ванчо едно време:”Колкото по-малката ти е шепата, толкова по-голяма ти се види оная ти работа и обратно. Тъй е в живота, байовото.” Диалектика. Така е и със сиренето. По един начин изглеждат 30 г на резен франзела, по друг начин на голяма филия.
Но важното е, както се пее в “Мисията невъзможна” на Теслата, че “Всичко е наред, вече тръгваме напред…”
А иначе може и по-бързо. Обаче “всеки втори българин дреме на работното си място”. Това го казва една професорка и по научному се наричало хиперсомния.
И като добавим към това, че “българинът е беззъб, дебел, нисък и болен”, става ясно защо от КНСБ твърдят, че няма да се оправим и за 30 г.
Ген. Борисов става все по-популярен. Днес броих в Часовете има по една дописка със снимка на Бойко Борисов на 1, 2, 4, 5, 8, 30, 31 и 32 стр.
Един ме пита как успявам да предавам толкова вярно картината на обществено-политическия живот. Проблем е рязането само. Нарязвам всичките вестници на дописки и ги слагам в един леген и бъркам. После изтеглям една по една и описвам. Колкото и да ги бъркам, картината не се променя.
Както е казал Белински: “Мнозина живеят, без да живеят, а само се канят да живеят.” А ние вече май не се и каним. И за това ми е лесно.
No comments:
Post a Comment