„48-те закона на властта”

„24 часа” съобщава: „Военният министър на Швейцария ходи на работа с колело”. Подсказват на нашите, че нема да им падне варакът, ако слязат от мерджаните. За сега обаче само Дянков е изразил твърдо намерение да яхне велосипед. Щото „метрото като слънце” не стигало до Бояна. Монката вика, че от Бояна щял да слиза направо по инерция. Много обича той да я кара по инерция… И Цецко щял да тръгва с колело, но чакал да му монтират синя лампа и сирена. Пък здравният министър Борисова вика, че и за в бъдеще щяла да си идва с метлата…
Но дори и всички министри да се качат на колела, това нищо не променя. Вестниците писаха за един, който лани пропътувал над 200 км. с велосипед, за да гласува по местоживеене за ГЕРБ. За която постъпка му се намери работа след победата. Обаче оня ден чета, че го уволнили, щото го мързяло да ходи на работа. Та който го мързи да ходи на работа, ще го мързи и със служебна кола, и с колело.
Цецко изпревари по рейтинг Бойко. Груба грешка! Първият от „48-те закона на властта”, описани от Робърт Грийн, е: „Никога не засенчвайте вишестоящите!” Не е имало и никога няма да има началник, който да го понесе. И Бойко също, нищо, че вика: „Цветанов е най-сигурният ми човек, радвам му се като на син… като на мое дете...”
Обърнете внимание, че казва „като на син”. Разликата в годините между тях (6 непълни) по би подхождала да каже „като на приятел”, „като на брат”, но това няма да отрази патримониалното и „креационно” („Цецо съм го взел като човек, дето носеше папките…”) самочувствие на премиера. Още на кметските избори през 2005 г. Бойко почна да говори като баща на нацията: „Няма да забравя жеста на доверие на моя народ” и три пъти за едно интервю повтори „моя народ”. Но явно некой му обясни, че това, дето подхожда на царя, не подхожда на пъдаря, та вече не го казва. Само си го мисли…
„Синът” върви по стъпките на тейко си, повтаря всеки негов жест и дума, като се почне от „да си почистим къщичката”, следва го с точността на сянка. Казват, че подражанието е най-искреният вид ласкателство. Но като се има предвид на какво подражава… С две думи това е един от онези случаи, за които е казано: Бийте децата си като видите, че почват да приличат на вас. А Цецко не просто прилича, той се държи като клонинг. Засега…
Между другото, вторият закон на Робърт Грийн е: „Никога не се доверявайте прекалено много на приятелите си.” И тук мисля, че Бойко е в нарушение. Всъщност той е в нарушение и на третия и изобщо на всички, до последните закони на Грийн.
46-ти закон: „Никога не бива да изглеждате напълно безгрешни”.
47-и: „Не прекалявайте със стремежа да победите на всяка цена.”
48-и: „Полезно е да изглеждате загадъчен на околните”.
За мен си мога да кажа, че Бойко никога не ми е бил загадъчен. Още през далечната 2005 г. написахме, следвайки Камю, че той притежава простотата на понятие.
Е, ако трябва да сме напълно честен, има и два-три закона, с които Бойко е в съответствие. Например закон № 12: „Бъдете избирателно честен.” А също и закон № 32: „Свирете на тънката струна на фантазията и бляновете на всички, които ви заобикалят.” № 34: „Бъдете царствен, макар и по своему”. Но като цяло Бойко е в нарушение на кодекса на Грийн.
Иначе е верно, че Цецко е носел папки в МВР, когато Бойко стана главен секретар. Но не бива да забравяме че и Станишев, както съм ви казвал, разнасяше статии по редакциите, преди Параванката и двата Румена да решат, че точно един такъв баламурник им е нужен за шеф на БСП, за да могат те да си разиграват коня. А видяхме как им го навърви на всички…
Като споменахме Параванката. От президентството викат, че Бойко кандидатирал Цецко за президент, щото го било страх, че ако той се яви, ще му развяват общата фирма с Трактора.
Ей, тоя Гоце е много неблагодарен! Помня как дори ведомственият социолог на БСП Юри Асланов беше принуден да каже тогава: “Ако Борисов не се кандидатира за президент, Първанов може да отиде на море.”
Щото иначе Параванов отиваше на кино. От 5 до 4, както обичат да казват рустикалните интелектуалци.
„Президентът, обясни тогава Бойко, поиска подкрепа от мен и аз му я дадох. Декларирах, че няма да се кандидатирам… Защото всеки човек има нужда да се учи. ... Аз не искам да се уча на гърба на хората.”
И остана да се учи на гърба на софиянци… За което цяла България трябва да ни е благодарна. Щото Бойко постигна върхове, непознати в историята и теорията на политическите науки. Той например заплаши опозицията, че ще й поиска вот на недоверие. Защото точно това означават думите му, че ако продължават да му мрънкят, напуска парламента и отиват на избори. А идеята за контрастачка? На левия тротоар стачка, на десния Бойко.
И други негови научни и приложни приноси можем да посочим, но точно на нас не подхожда да го хвалим. Ако бяхме справедлив и обективен, има за какво да се похвали. Ето оня ден в „Шоуто на Слави” се подпичкваха с него така, както с никой друг. И Бойко какво направи? Нищо. Каза само: „Ако е друг, ще го затвори. Аз можеше отдавна да го приключа, но нали не е демократично." Можеше, разбира се. Ванчо Костов навремето как ги прати да гастролират по кабеларките. Отделен въпрос е, че не би трябвало да може. Но важното е, че той не се възползва от тези възможности, а постъпва като роден демократ.
Абе, да ви питам, забелязали ли сте, че когато един демократ напъне да се ражда, той не избира къде. В Правец, в Банкя, в с. Ивайло Пазарджишко…
Понякога си мисля, че само такъв човек може да скъса с миналото. И с нашето, а и със своето. Ще дам пример веднага със станалите прословути отпуски. Сигурно чухте острите му критики към тези, които уж години не са ползвали отпуска. И направи тези критики при условие, че той самият като главен секретар на МВР не бил излизал в отпуск 5 години. И ако журналистите си бяха на мястото, щяха да се поинтересуват, дали, когато Бойко напусна МВР, са му изплатили неползваните дни. Но те сигурно не са се сетили, не вярвам да е по някоя друга причина.
Като споменах за София, та се сещам да ви кажа. „Труд” съобщава: „След година-две софиянци може да пътуват с почасови билети на различни цени в градския транспорт. Работна група мисли нова методика за формиране на цената на пътуването.”
С дата 15 октомври 2002 г. д-р Филипов си е записал: „В СОС обмисляли дали билетите за градския транспорт да са за време или за разстояние.”
Браво! Друго си е да знаеш, че някой мисли по проблемите на градския транспорт. Щото, както е казал философът, никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене. Ако този проблем не пада на осмата година, ще падне на осемнадесетата, на двадесет и осмата. Трябва само да се продължи да се мисли усилено. И само ще вметна, че по-голямата част от това мислене (5 от общо 8 г.) е хвърлено по време на управлението на Бойко и ГЕРБ в София.
Ало, пенсиите, съвсем занемарихме просветната и културно масовата работа с вас. Но днес имам новини за вас. Чета в „Стандарт” за билки, които помагат във всяка житейска ситуация. Например, ако водите дело, сдъвчете шумка от син джинджифил и то ще бъде решено във ваша полза. Но не гълтайте, само го сдъвчете. Предупреждавам, щото вие обичате да гълтате. По-ценен обаче е друг съвет – как да привлечете парите. Увийте парче кестен в нова банкнота от 100 лева и го скътайте в портмонето си. Така стотях лева могат да се запазят с години. Ако пък искате да ги умножите, вместо кестен, увийте корен от мирта. От къде да вземете корен от мирта ли? От където ще вземете и 100-левовата банкнота, бе! Как може да сте толкова прости! Може ли за 20 г. демокрация още да не сте научили къде Аврам копае корени?!