Чаламба

„Монитор” пак е намерил повод да бъде почтен: "Станишев и сие профукали всичко”. И цитират с мазохистично удоволствие премиера Борисов: „По думите му развихрилите се през последните дни вътрешнопартийни престрелки в БСП за пореден път доказват, че държавата е била управлявана от една мафиотска структура.” Че и коментар написали: „Трупата от прахосници на Станишев.” И „Телеграф” им държи исото: „Мафиотите на Станишев са профукали всичко.”
Ако бях някой дребнав, щях да им обърна внимание, че това „и сие”, тези „мафиоти на Станишев” много вероятно включва и зам.-министрите. Но, както знаете, ние не сме такъв.
Ей, колегите, казвал съм, ама кой да чете - при такова бързо обръщане, човек неизбежно си целува задника. Бойко сега му е кеф, но при първия удобен случай ще ви покаже пръста. А както пише един пич в един форум, на Бойко всички пръсти му са средни! Дори и тези на краката!
Ама не е наша работа. Дет’ викаше едно време Бат’ Ванчо, “Не мой рева на чужд гроб, че не знаеш накъде е обърнат мъртвеца. Да не му ревеш на оная работа.”
Щото те големите пари и голямата власт си шушумушат, шушумушат и накрая се разбират, а ние простите се блъскаме за една паница леща. Да не мислите, че ей така, бадева Бойко забрави обръчите на Доган? Ако така мислите, значи не мислите.
„Труд”: „Не си харесвате дупето? Има начин!”
Винаги има начин. Много жени не харесват своя задник. Даже си спомням една статистика, според която 75 % от българките не харесвали своя задник, 11% не го харесвали, но вече се били примирили. И 14% били решени да се разведат с него при първа възможност. Само да я чуя, че ми вика задник, ще й… ще й… кажа, че не е права.
Пък Мурата разправя вчера по телевизора, че през 2000 г. Кирчо Сакскобургготски отишъл при него в МФ на „конфиденциална среща” и му предложил операция по външния дълг, почти „идентична с тази, която баща му година по-късно извърши”. (Ба, баща му! Има акъл баща му за такава операция!) Мурата възложил на съответната дирекция в МФ и на БНБ да направят анализ и те рекли, че това е „изключително опасна и неизгодна за България сделка”.
И друг път съм казвал, докато ние се залисваме тука по едни пършиви 4 500 декара гори, голямата далавера е другаде. Той един колега, виден политолог, още навремето предупреди, че докато седесарите били прости и крали колкото могат да носят на гръб, юпитата барали интелигентно.
Без да разбирам нещо от дългови инструменти си представям как е станало. Кирчо купува огромно количество от облигации по 75 цента. После идват юпитата и почват да разправят на ляво и на дясно, че ще управляват външния дълг „активно”. Облигациите поскъпват, Кирчо продава, тейко му купува и ето ти едни пари немъчени.
Пък Каролев контрира: „Иван Костов и Муравей Радев поради бездействие са позволили дългът ни в левове и евро да расте със стотици милиони евро годишно…”
Не мога да преценя. Чувал съм, че Иван е правил сделки по външния дълг, обаче за своя сметка, не за държавата. Не се кълна, щото не съм го видял с очите си и, ако бъда призован в съда, ще отричам да съм го казвал, но източникът ми е от най-сигурните.
Като стана дума за Иван. „Труд”: "Иван Костов обяснява защо е зад Генерала.” То нема нужда Иван да обяснява. То е ясно защо му е отзад. За да му направи чаламба в подходящия момент. Костов зад когото е застанал, хаир не е видял. Но първо Мартин, че после генерала.
Ало, пенсиите! Бившият министър Орешарски пуснал книгата (учебника) си „Инвестиции”. Осветлявал, пишат колегите, тънкостите на инвестирането. Осветлява грънци! Той самият си казва: "Какво няма да намерите в тази книга? Със сигурност няма да откриете универсална рецепта за правене на пари, защото такава не съществува или поне авторът не я знае.” Ами като не я знаеш, какво си взел да пишеш книга, даже учебник, бе! Що не съобщиш на хората, че “Банкок пост” оня ден писа, че цената на златото достигна най-високата си стойност - 1,038.65 долара за унция, след като долара падна при новината за план на страните от Персийския залив да спрат да използват американската валута за разплащане в търговията с петрол. Съобщи го това, пък те ще си преценят какво ще правят със златните пломби и мостове. (Между другото, една тройунция се равнява на два моста.)
Орешарски ли не знае как се правят пари? Стига, бе! И сигурно за без пари се нае да докладва пред МС колко е изгодна сделката между НАП и ИПК „Родина”? Спомням си, че тогава бях написал в колонката си „Станишев и сие” да не се притесняват, имат свой човек в Централния Софийски и най-добрите килии с южно изложение ще са за тях. Обаче се обадил Дилянчо: „За Орешарски като за умрял!” и въпросните ми съждения отидоха в „resycle bin”.
Та за инвестициите, де. Не бойте се, братя. Едва ли ще ви провърви тепърва да направите пари от инвестиции. Ама нищо. Великият Волтер казваше: „Когато на един човек не му върви в един свят, той намира късмета си в друг.” И вие имате всички шансове да стигнете в този друг свят преди Виденов, Костов и Станишев. За царя, Господ здраве да му дава, не съм единодушен. Щото те като дойдат, работата пак ще се сговняви, както обича да казва един професор от СУ. Пък може да беше и един от село, забравил съм вече.
И да направя накрая едно съобщение. В Артгалерията на НДК се открива изложба на Доньо Донев „Усмивка от Доньо”. Голяма работа беше Бат’ Доньо. И като творец, и като човек. Веднъж си говорехме за мъжки работи. И Доньо рече: „Човек не става напълно импотентен докато не си глътне езика и не му отреже бандзик пръстите.” И още колко такива работи ми е казвал. Пък веднъж идва и вика: „Тука имам една карикатура, която никъде не искат да я публикуват. На ти я на тебе.” Тя вероятно няма да намери място в изложбата, затова я вижте тук. Може да ви изглежда малко цинична, но тя ни показва и пътя, и истината…

Мисля, че ако беше жив Доньо днес, щеше да нарисува как Господ e допрял устни до ухото на Бойко и му говори: „Сине...”