Коко Barocco и Премиерът Слънце

Вестниците съобщават, че тръгнала нова мода сред автоинструкторите. Понеже се хванали доста хора с пари, та вече в пари, на ръка или кеш не се приемало, а само с дебитна карта, захранена със съответната сума.
Да, има я тая мода, но не е тръгнала от автоинструктурите, а от депутатите. Именно те през 2002 г. усъвършенстваха формите за материално стимулиране. Защото, съгласете се, много просташко, а и унизително e за достойнството на депутата, да му се подават под масата пари в плик. Над масата пък е опасно. По тая причина благодарните фирми или лица почнаха да дават на депутата дебитна карта и пин код. Тя, естествено, не е на името на депутата. Така нашият избраник яде, пие и пазарува без да оставя приходно-разходни следи. Ходи го гони!
Безкрайна е „хайдушката евристика” на българския политик!
И понеже ги знам, бях много възмутен оня ден, като прочетох, че 30 индобългари изкарали тримесечен стаж в парламента. Викат, че бил „безкрайно полезен” за тях. „Ние попаднахме в кухнята на политиката… Така научихме много неща за управлението на държавата…”
Ето от това ме беше страх! Не биваше да допускат индобългарите до кухнята на политиката. Щеше ми се някак да си останат с традиционните вярвания, че може да се краде само на дребно. Колкото може да се носи на гръб. Максимум с талига. Имиша на хората по селата, джилязо, такива работи.
Пък в Сливен японски инвеститори влагат 240 млн. евро да правят ток от вятър. Японците отишли и на място се уверили в силата на вятъра.
Няма какво да ходят, то се знае. В Сливен вятър да искаш. И индобългари. Даже и поговорка има: Изправиш се – вятър, наведеш се - камък, обърнеш се – индобългарин. Но за сега на индобългарите не им е намерено приложение. Многократно предлагах да се използват да въртят генераторите в малкото случаи, когато не духа вятър. Но кой ме слуша. Ще пиша вече лично на Лечков.
Пък във Видин един пич влязъл на тържествената сесия на общината и раздал на всички съветници малко пакетче с панделка. Като го отворили после, вътре имало тениска с надпис: "Аз нямам нужда от секс, мен общината ме е.е всеки ден".
Я какво съвпадение! И мен! Пък аз се ласкаех, че едва ли не мен ме уважават ексклузивно… Ей, братя, ами то ние ако вземем да се съберем и си разкажем един на друг истината, може да се окаже, че общината всичките ни е.е, бе!
Пък в кампанията "Направи си кмет” установила, че само 8% от столичани желаели попфолкът да е любима музика на бъдещия кмет. Гледайте с какви глупости занимават хората! Е, Бойко като слушаше турбофолк, та какво? Не го ли избрахме, че и повторихме? И Ивана ходеше да му пее по десет пъти „Кой сега е номер едно?!” Макар че той криеше музикалните си предпочитания. Като го питаха, когато стана главен секретар, каква музика обича, той не каза турбофолк, а каза „филмова музика”!
Един политик не бива да си позволява да лъже, дори и за дребни неща. Щото който лъже на дребно, после ще почне и на едро. Аз не се съмнявам, че обича Енио Мориконе и саундтракът на „Кръстникът”, но едва ли колкото Ивана… Та си позволявам да кажа, че Бойко послъгва на дребно.
Ще се изтълкувам. В едно интервю за „Плейбой” (бр. 46, 2006 г.) Миролюба Бенатова разпитва Генерала за връзките му с Любен Гоцев, Славчо Христов и т.н.
„Искат да ме уязвят. В „Братя Карамазови” е казано: "Най-добрият начин да унищожиш един човек, е да си послужиш с добре подбрани истини за него". Или пак от тази моя любима книга: "Неговата шуба ли бяха откраднали или той беше откраднал шуба?! Имаше нещо около този човек!".
По късно повтори тази мисъл в малко по-различен аранжимент и пред Бароков: „Не е важно дали той е откраднал шуба или са откраднали неговата шуба, важно е, че около него има нещо". Тогава Бароков се прекръсти с думите: „Доживях политик да цитира Достоевски.”
Бароков, ще трябва да те разочаровам! Бойко не е цитирал Достоевски. Това е руски виц, идиом, както искаш. Питат един руснак за някакъв човек и той отговаря: „Шут его знает. То ли он украл шубу, то ли у него украли шубу. Что-то у него там с шубой!» И понеже и те са славяни като нас (Чакай да ти кажа аз как го знам!), та се среща в различни варианти: "То ли он шубу украл, то ли у него украли, а дело темное!" Много популярен руски израз и затова рядко ще го чуете целия. Казаците го в съкратен вид: „Что-то у него там с шубой.” И доколкото Достоевски е руснак, вероятно и той го е ползвал. Но в „Братя Карамазови е пропуснал да го вкара.
Та дали „Братя Карамазови” е любимата книга на Бойко, оставям на вас да прецените.
Аз си имам моя хипотеза. Бойко казва за себе си, че е „човекът, които най-много се е срещал с руските служби на най-високо ниво.” И именно те са го заблудили. Сефте! Щото високо, високо нивото, но то и най-високото ниво в службите не предполага боравене с Достоевски. Казвам го това с превантивна цел. Утре ще се срещне с немските друзя, те ще употребят любимия си идиом „Тук е заровено кучето” и току Бойко направи грешка и го припише на Гьоте… Както казва Гьоте в любимата ми книга „Фауст”… И ще стане „Познах те, Гьоте, познах те! „Малка нощна…”
Платон май беше казал, че „всеки човек има по два гения”. В случая с Бойко, единият е ясен. Сега се опитах да ви обясня, че вторият не е литературен.
И защо е всичко това? Според Хаджийски парвенюто обикновено не е човек, който се примирява да мине за неразбиращ и от по-тънки работи… Та смятам скоро да чуем и кой му е любимия балет и опера.
P.S. Да не си помислите, че “Бароков” е правописна грешка! Не е.
Барокът е характерен с претрупаност, театралност, живописни тавани с розови облаци и амурчета, раковини, фестони, кадифета с пурпурен и зелен цвят… Чист кич, няма какво да се лъжем.
И знаете ли каква е била социалната цел на барока? Да се внуши величието и могъществото на абсолютната власт, блясъка на Краля Слънце!
В журналистиката барокът досега не беше познат. Но всяко нещо си има начало. В началото бе Коко Бароко…
Когато употреби думата „контрапунктика”, три дена имах афазия.
Не че Бюреков не му отива, но в Бароков има по-дълбока метафора. Бюреков намеква за личните качества на субекта, а Бароков ни го представя вече в релация с обекта. Така си мисля, де…