3/16/2009

16 март 2009 г.

Десните заминаха за Каденабия да ги обединяват. Те всъщност СДС и ДСБ побързаха да подпишат, за да не излезе, че работата е станала под натиск. На церемонията Костов отиде като на сватба, с цялата си ПГ, а Мартин Еванджелиста като сираче - само с двама свидетели - Зеленогорски и Шарков.
Не знам какво да кажа за туй обединение. Спомням си думите на пловдивския общински съветник Димитър Костов, казани по друг повод: "СДС не напредва, а напръдва..." Иван Костов уж им прави малко евалла: "Те (СДС - бел. Т.Ф.) имат предимство пред нас при социологическите допитвания". Което не е вярно, щото Иво Беров писа, че ДСБ има повече.
Толкова работи си наказаха през годините, че, ако са нормални хора, не биха се погледнали, доде са живи. Костов нарече Софиянски "помияр". За Пешо Стоянов разправяше наляво и надясно, че най-добре пазената тайна в СДС е колко е глупав. И точно хора от обкръжението на Костов пуснаха лафа, че разликата между Пешо и Надка била, че тя е патка с п..., а той е п... с патка. Знам го със сигурност, щото един от тях ми го каза. А като напусна СДС, си взе даже и джантите на колите...
И предисторията на любовта между ГЕРБ и ДСБ е не по-малко обременена. Бойко викаше на Костов Гаргамел, а на хората му смърфове. Нарече го "деструктурен човек", което е по-обидно и от деструктивен. Постави на бай Беронов ултиматум: "Или Костов, или аз!"
Станишко вика: "Като гледам какво се задава от страна на основния ни претендент ГЕРБ, ми настръхва косата..."
Според мен проблемът е, че и на Бойко му настръхва. Умира от страх пред задаващата се отговорност. Накрая пак ще ни управлява Костов. Ама нищо. Тъкмо и той е свикнал, па и ние...
А обикновеният българин е така устроен, че не прощава толкова лесно обидите. 65-годишният Иван Т. от Септември ще лежи три денонощия в затвора, щото надул музиката на погребението на съседа си. Още като научил "радостната вест", бай Иван почнал да се черпи. И като изнасяли тялото, набримчил до дупка "Кой сега е номер 1!" И нито молбите на опечалените, нито ченгетата могли да ограничат радостта на бай Иван...
Най-много ме притеснява това, че изтърсаците на Луканов Стойчев и Райчев адмирират това обединение. "Случилото се обединение е много позитивен знак." И са простили на смъртния си враг Костов: "В случая е направен твърде голям компромис, но си струва. В лицето на Мартин Димитров СДС има шанс да започне на чисто, а компромисът е, че от другата страна има едно лице, което, меко казано, буди много противоречиви чувства. Независимо от това, аз смятам, че на всеки трябва да му се даде шанс." Не мога да си го обясня този напън към сводничество, освен че, макар че адмирираха разбиването на двуполюсния модел от царя, Кънчовците вече са осъзнали, че "безпомощният плурализъм", в който две партии се редуват на власт и защитават достиженията на прехода, е най-изгоден за мушмороци като тях.
Тук се сещам, че оня ден в "Стандарт" една девойка разясняваше некои недомислици в замислените промени на Наказателния кодекс. Член 155, ал. 1 криминализирал безкористното ухажване.
Правилно! От житейската позиция, на която се намирам в момента, се открива много добър изглед към тези проблеми и мога да ви кажа, че такова нещо като безкористно ухажване не съществува!
И другото, което ме притеснява, го назова Бакърджиев: "Защо след като през 1997 г. имаше цялата власт в държавата, той скри досието на Първанов и Виденов?" Защо?!
Като споменах Лукановчетата. Янето се похвалил пред един познат, че лично Райчев му се обадил: "Честито, в нашето изследване минаваш 4%."
Ще ги мине, как не. Ченгетата, с когото са се заели, все са го вкарали. Зер не помним как Сидеров като кандидат-кмет взе 1600 гласа, по-малко даже и от Петьо Блъсков. А на следващата година, като го поеха другарите, влезе в парламента. Та и Янето ще влезе. Както правилно писа Гого Лозанов, докато не каже откъде получава информацията си, "борбата с корупцията на Янев ще буди съмнения, че е инструмент за борба между самите корумпирани..." Лично в мен не буди никакви съмнения... Немам навик да се съмнявам в очевадни работи.
Червените са сред народа. Всеки път като не знае "Какво да се прави?", властта слиза сред народа. Министрите обикалят като Матей Миткалото и явно подучени от пиарите на кабинета, цитират Бисмарк: "Най-много се лъже по време на война и на избори." Което е малко смешно, като се има предвид колко е обичал Бисмарк "червената опасност": "Те са като плъхове и трябва да бъдат изтребени". Всъщност той, Бисмарк, е бил мизантроп като Костов. Всички е мразел - евреите, французите, поляците, поповете... А за журналистите създал специален фонд "Влечуго", за да им запушва устите с пари...

2 comments:

Anonymous said...

6+, не, 7!!!

Anonymous said...

Dottore,
чини ми се,че беше така:най-много се лъже преди избори,по време на война и след лов.
Жив и здрав,много ни кефиш!