10/03/2008

3 октомври 2008 г.

Обажда ми се калтятата* от Гоцето. Той на тъста е калтята, де. Вика: "Тонка, подслушват ме." Викам му: "Калтята Иване, ти си луд, бе! Кой ще подслушва пенсия! Каква е тая параноя?!" Това беше оня ден. Днес обаче във връзка и по повод "Галерията" съм склонен пак да помисля. Върнах лентата назад, дето се вика, и си изясних как е станало. Миналата седмица се обадих на тъщата. Ей така, не че имах нещо да й казвам... После тъщата се обадила на етърва си. Тя пък се обадила на калманата по телефона на калтятата. Щото калманата нема телефон. И от ДАНС естествено веднага закачили калтятата и го включили в "Галерията".
Честно ви казвам, една параноя никога не е напълно безпочвена...
Абе, таз "Галерия" се оказва направо национална, бе! Всички журналисти били вътре. Особено тия, дето се ебавали със Станишко. (Слава Богу, не сме от тях!) С детайлно CV - статии, диагнози, анамнези... Всичко! Имали дори копия от интимния календар на водещи журналистки и особено на началничките. И като дойде време некоя госпожа да дигне червеното знаме, от ДАНС й обръщали специално внимание. Еле пък ако съвпадало с магнитни бури или слънчеви изригвания. Агентите забелязали, че най-критичните материали точно в такива (тройно критични) дни излизали. Което не е нелогично.
Но цялата работа е по-дълбока и касае сложните отношения вътре в столетницата. "Биеха се, а така също се и взаимопроникваха..." Това беше казано за черните в Африка, но мисля, че и за червените у нас върви. И през 96 - 97-а пак така се взаимопроникваха...
В тая връзка на Параванката вече му викали Гоце Маца. Той така омаца пейзажа, че... Но както е казал народът, винаги е по-лесно да се изсереш на метеното, отколкото да пометеш насраното, с извинение... Да му мисли Бойко...
Вчера почнах да ви казвам защо учениците не могат да отговорят на въпроса какво се е случило на 10.11.89 г. Сега ще се доизтълкувам. Напоследък съм се замислил, че си занемарих научното развитие. Така де, 18 г. седя малък доктор, само Доган е по-постоянен от мен. Що да не врътна една бърза доцентура поне. И отидох в сайта на МОН да видя какво изисква Законът за научните степени и т. н.
Чл. 16. (1): "Хабилитационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната..." Същото се казва и в чл. 5, ал. 1: "Дисертационните трудове...за нуждите на социалистическото развитие..."
Осъзнавате ли за какво става на въпрос, както казват нехабилитираните българи? Така погледнато, от всички, защитили дисертация през последните 18 г., единствено Христина Христова е получила научна степен законосъобразно. За защитения през 2003 г. труд на тема: "Социологически аспекти на работническата младеж". Всъщност тя опитала и през 1990 г., но тогава "консервативни и лишени от научен ентусиазъм хора" й отказали званието доктор. "Науката, от мен да го знаете, умее да се защитава." Ама на, понякога и тя е безпомощна...
Между другото, този закон е интересен и във връзка с чл. 2: "БАН и висшите училища могат да дават научна степен "почетен доктор" на чужди граждани с висше образование, които имат заслуги..."
Забележете: чужди граждани с висше и заслуги. И ако можем донякъде да оправдаем Университета по архитектура, че направи Софиянски доктор хонорис кауза (поне има заслуги, къщата му на "Оборище" е архитектурно бижу), то не така стоят работите с царя. Той през живота си един нужник не е построил, всичко му е наследство. И не е чужд гражданин, нито има вишо. Учил е за старшина в Америка. И въпреки това направи хеттрик, така да се каже: хонорис кауза на Библиотекарския и-т, на Варненския у-т и на Спортната академия. Не че и при социализма тоя закон не се нарушаваше. Мако Даков го направиха почетен доктор на Лесотехническия... Но Мако си беше "большой ученый"... А царят може да има некои приноси само в езикознанието...
"Новинар": "Даниел Вълчев: Според държавата науката = боклука". Ами като няма приноси за "социалистическото развитие, така ще е... Ще търкалят тикви, докато им втасат кратуните...
И накрая, уважаеми читателю, сложи си ръката на сърцето и ми отговори: "Какво се е случило на 10.11.1989 г.?"
Слаб! Седни си! През 89-а изобщо не е имало 10 ноември. 9-и и направо 11! "Пътешествието до края на нощта" продължава...
----
* Калтята и калмана - кум и кума в Гоцеделчевско.

No comments: