9/12/2008

12 септември 2008 г.

Композиторът Ендрю Лойд-Уебър ("Котките", "Евита" и т.н.) рекъл, че политическата коректност задушава творческите сили.
Прав е. Наша милост е изкушен по темата, макар да си признаваме, че сме още в началото на пътя на политическата коректност. Така де, минали са едва 2 г., откакто (под влияние на кодекса на BBC) заменихме думата мангал с индобългарин. Затова не се смятаме за специалист, но сме мислили по въпроса. И, дето вика Джордж Карлин, именно такъв тип мисли ни пречат да напреднем истински в живота.
Точно този Карлин ни е пътеводна звезда, щото е много наясно с евфемистичния език на съвременното американско общество. Може да видите "Кога Исус ще донесе свинските пържоли". Тая книга ми подари една фенка, която всъщност вече май не ми е фенка. Щото в разговор по кюто се пошегувах, че съм си боядисал косата. И тя ме намери за недостатъчно мъжествен. (Как ще си боядисам косата, бе?! Вие акъл имате ли?!)
Като казах мъжествен. Тази дума например е фалоцентрична. Тя показва качества, които само мъжът има. И затова е некоректна и обидна за жените. Но нека се опитаме да я извадим от фалоцентричната орбита и да я прилагаме и към жените. Не е ли в правото си например Илияна Йотова да се обиди, когато Гранитски я нарича мъжествена? Или Екатерина Михайлова? И какво правим тогава?
Ми да вземем също думата луд. И тя е некоректна. (Тоест, аз съм политически некоректен и към себе си.) Коректността ми налага да се наричам психично болен. Но аз не съм психично болен! Просто имам раздвоение на личността. Едната ми личност живее в действителност, която ми рисуват политиците, а другата живее в реалната. И ако трябва непременно да съм коректен към себе си, трябва да си кръстя писанията "Из делниците на един имбецил" (какъвто е медицинският термин на английски). Обаче пък имбецил в речника на Сидеров... Нали? Малко некакси...
А пък ако се позамисля по-издълбоко, може да се окаже, че и думата "делници" е некоректна - спрямо безработните, които имат само празници. И какво? "Из зелниците на един имбецил..." Така може би вече е напълно коректно.
Сега сериозно. Погледнато по-дълбоко, политическата коректност е отказ от историята. Това е истинският край на историята, а не глупостите на Фукояма. Защото, като кажеш например индианец, веднага се сещаш за едни хора, които са си живеели добре, докато не се появили разбойниците на Колумб и им донесли шарката. Е, верно че индианците отговорили със сифилиса, но то е било при самозащита. После бледоликите направили на червенокожите едни неща, от които те набързо изчезнали. И за да се премахнат кофти спомените, американците предпочитат да казват коренно население вместо индианци. Макар и то да е отдавна изкоренено. И да празнуват "Деня на благодарността" в памет на това как ирокезите спасили от гладна смърт английски преселници...
По-същия начин стоят нещата и когато кажеш циганин. Веднага добиваш една представа, която се е натрупвала с векове. Докато, ако кажеш ром, не добиваш. Щото ромите са се появили по нашите земи преди десетина-петнайсет години и още не можем да ги свържем с определени културни референции...
Обаче най-големият таш..., пардон майтап, знаете ли в какво е? Михаил Гронас от университета на Ю. Калифорния обяснява, че етимологически политическата коректност води началото си от речника на Американската компартия, която пък я заимствала от съветската лексика.
В крайна сметка пак отказ от историята...
Като споменахме Карлин. Писах май, че според него в Америка нещата са отишли толкова далеч, че психолозите вече описвали грозните хора като "онези, които имат силно изразен дефицит на външен вид". И ако там вземаш предвид външния вид на някого, то ти си "изгледист".
Като порових малко из интернет, срещнах някои добри предложения, които могат да ни помогнат да се подготвим за времето, когато изгледизмът ще стане престъпен състав и у нас. Например вместо нисък можем да казваме "анатомично компактен". За дебел можем да употребим "гравитационно подсилен". За възрастен (има и ейджизъм, също сериозно престъпление) - хронологично надарен...
Трябва да се мисли сериозно. Щото според "теоремата" на Сапир-Уорф езиковите конструкции контролират възможните мисли на говорещия. Докато употребяваш думата "циганин", тя непрекъснато ще те връща към определени исторически формирани поведенчески стереотипи. А като не я употребяваш, нещата се променят.
Всъщност, дали се променят?

2 comments:

Anonymous said...

Моля д-р Филипов да не подвежда аудиторията си, защото няма такова дисфемистично, завоалирано дори, твърдение, че е немъжествен, сиреч женствен. (Такъв зловреден слух може да бъде разпространяван само от пренебрегнати журналистки.) Фенката знае за Доктора това, което знаят и другите му почитатели от неговите писания – родом от провинцията, състудент на Лидия Йорданова, женен, моногамен, силно пристрàстен към пенсионерската, циганската и хомосексуалната прослойка. И всички виждаме двуизмерно само очите му, така че никой от нас не може да заключи дали е боядисан „хронологично надарен” или „вертикално компактен” пънкар, или е например обикновен български луд... Но прави впечатление, че днес историята, езикознанието и философстването вземат превес над хумора, което би трябвало да е тревожен сигнал за нас, читателите. Докторе, не ни лишавай от малкото смях в ненормалната ни държава! Давай!

Пешо said...

На мен пък и така ми харесва, като чета тия термини се чувствам по-умен, духът ми се извисява някак си, все едно пак чета "Пътеводителя на галактическия стопаджия". Пък и така са ми омръзнали американските лицемерни глупости, още си спомням Орфей какъв негър го бяха докарали в "Аргонавтите". Давай докторе, разбърквай вестниците, че мен ме е гнус да ги барам...