Пък може и да сме забогатели, но да си траем. Министър Петър Димитров съобщи оня ден в Монтана, че само за последните две години, депозитите на населението нараснали с 60% - от 2,86 млрд. лв. през 2006 г. на 4,27 млрд. към днес. Ако са равномерно разпределени, то всеки българин има на книжка по 569 лв. и 33 ст. в период. Но ако са само сред половината, прави двойно. Ако пък са само сред отделни граждани, може да прави и много повече…
Помните ли какво обеща царя на 6-ти април 2001 г.? Помните чушки… Ама то, дето каза Дилов по повод четиригодишнината от знаменития Априлски пленум на царя, “ако ония работи ни бяха къси като паметта, да сме изчезнали като нация”. Ето некои подпури от царските слова: бърза и качествена промяна в стандарта на живот, увеличаване на потока от инвестиции, 800 дни, борба с корупцията, отзоваване на провалилите се депутати…
Е, едно е обещаното, друго завещаното…
В петък, в навечерието и в чест на великата дата, Андрей Райчев даде интервю за „24 часа”: „Като оставим на други да мерят едно историческо присъствие в декари, г-н Сакскобургготски си свърши работата в политиката. Болестите, за които бе поканен д-р Рилски, са излекувани.”
Това даже не е мисъл. Това е „двумисъл”, както би казал Оруел.
В една проекция към „1984” Райчев с основание би бил министър на истината. Нали помните, Министерството на Истината отговаряше за лъжите…
Райчев вика още: „Самият факт, че един българин се спряга за този пост (президент на ЕС) е уникален, неправдоподобен.”
Именно, неправдоподобен!
Спрягал се! Къде се спряга бе, Райчев? Не чу ли какво каза белгийският външен министър? Жълтите си го измислиха на пияна глава на един теферич с печено агне. Това се спряга…
Ама пък я си представете, че царя верно оглави ЕС! Леле, аз не мога да си го представя! Ами ако освен това, Станишев стане зет на Буш?! Оня ден в Букурещ се видели за малко и Буш му рекъл: „Като ви гледам, ставате за дъщеря ми.” И като хванем Европа и Щатите… Като добавим и това, че до скоро Станишко беше и руски гражданин, ако не е и още… Доган ще даде едно рамо от юг… И тройната коалиция ще управлява света…
В качеството си на министър по истината, Райчев ни вади и от други заблуди. Пак в петък и пак цяла страница, но вече в „Труд”, обяснява що Петков не трябва да подава оставка: „Той е политически деец, не е полицай. Друг въпрос е, че като гледам, се е заиграл на полицай… Според мен го прави от хъс: понеже не му работи добре системата, се е хвърлил да се занимава с конкретни истории…”
Amicus veritas, sed magis amica Petkov…
Хъс, хъс, ама на гол гъз… Не го казвам само за просташката рима. Просто се сетих за думите на Линдън Джонсън, че „докато си спасяваш имиджа, можеш да си загубиш задника…” Цялото „Галъп” се е хвърлило в битката за имиджа на министъра. Живко Георгиев в „Панорама”. (Целия бизнес са оставили само на Кънчо.) Пък и медиите помагат. В събота в „24 часа” цяла страница за Румен Петков с колонцифър „Първите седем години”. Как го гледал дядо му, как свирил на гъдулка… От статията излиза, че трябва да ги има първите седем години. От живота обаче друго излиза…
Понеже цитирахме Дилов по-горе… Събрали се той, Каракачанов, Кошлуков, Софиянски, земеделецът Личев и други видни политици да правят блок за „икономически патриотизъм” с партията на Ковачки.
Момчета, кавал само с девети дупки не става, бе!
Господата са си намерили нова нянка. Специално Дилов и Кошлуков са като винарки… Имахме една госпожа в „Монитор”. Ако на единия край на редакцията се отвореше шише, тя от другия край го подушваше… Пък викат, че парите не миришат. Как ги надушва тогава Дилов?! Колко смъкна само от архонта, преди да го отстъпи на Сидеров да го скубе… Те затова некои викат, че на Дилов любимото му число било много…
No comments:
Post a Comment