Из делниците на един луд 25 - 29 октомври

Понеделник, 25 октомври
Поредното хвърляне на боб на Андрей Лайчев и Сънчо Стойчев показало, че, ако изборите са днес, ГЕРБ пак ще има най-много гласове - 35,2%. Това, обаче е с 4.5% по-малко от резултатите на изборите през 2009 г. БСП се окопава в teen-сегмента (13,8%), ДПС с 6,8%. „Атака” се сринала от 6 на 2%, а Янето е в границите на стохастичната грешка. За който не знае, „стохастична е авторитетната гръцка дума за случайна”.
А дано. Щото го гледам Лудото Яне и не разбирам как може такива… да са част от политическия елит на държавата, народни представители. На акъл не е повече от инструктор по аеробика. Но умни, интелигентни и от добро семейство хора, като Наско Семов, му подгъзват. Що бе, Наско?
Пък Едвин Сугарев написал открито писмо на галериста Дачков. Те с Патрашкова направо го удариха през просото. „Живот като махало: с Костов - против Костов, с истината - сетне с лъжата, с хилядите, дето ти вярваха, докато гледаха "Гласове" - сетне с мафията. И това, уви, не е страната на чудесата, кочина е, а ти си един от розовите шопари в нея. Повръща ми се от теб.”
Що така умни и интелигентни хора си засират суратя?! Може би си мислят, че после ще си намерят друг… Явно всичко опира до цифрата и броя на търкалетата след нея… Щото съгласете се, че едва ли става дума за харизма при Алексей Петров. Той никак не прилича на „по-големия брат на Джеймс Бонд, изчезнал преди години”… Изглежда си точно като нашенска мутра.
И се питам защо така става. От една страна е властта. Щото нали рибата откъде главата… Народният гений го е разказал много точно: Един от Павликени дошъл в София да опита с проститутка и после разказал на приятеля си: „Гледам на „Дондуков” един публичен дом. Естествено влязох. А вътре две врати - "Професионалистки" и "Аматьорки". Аз разбира се влизам при професионалистките. Вътре нови две врати - "Брюнетки" и "Блондинки". Влизам при блондинките. Там нови две врати - "Слаби" и "Дебели" Аз влизам при слабите. Нови две врати - "С извращения" и "Без извращения". Естествено влизам при извращенията…
- Е и к’во?
- Ми к’во, отново излязох на Дондуков!”
Та искам да кажа, че тръгне ли човек да разсъждава за проститутките, неизменно излиза на Дондуков. Обърнете внимание, че народният творец не е счел за нужно да съобщава от коя страна на Дондуков е излязъл героят. Явно е без значение…
Ама и ние не сме невинни! Щото все по-лесното гледаме. Я си представете да доде некой и да каже: „Не предлагам нищо друго освен кръв, мъки, сълзи и пот.” Знаете ли кога ще го изберем? На мук! Къде-къде по-лесно е да се хванеш за едни "800 дни", за едно „престъпниците до един в затвора”... Па като не стане - не стане... Ще доде друг. Само в Библията Спасителят е един. В живота бол... Вервайте ми! Му... Им...
Обаче драгалевският мислител не е съгласен. Вика: „Всяко правителство в някакъв смисъл е жертва, без да си дава сметка. Тези 20 г. правителството винаги е било обяснение за всички неудачи на всички българи. Защото другият вариант е българинът да признае, че животът му зависи от него и той не може да се справи. Но това е много труден извод, колко хора смеят да го направят за себе си? По-добре да плюят правителството.”
Изобщо, братя, тоя направо ни вика убитаци (така големият поет Тома Марков нарича читателите си в „Новинар”). После ми се сърдят костовистите. Ами трудно ми е да го харесвам…

Вторник, 26 октомври
Скука, проза, мрак… Някакво безглаголно такова. Уж нещо се случва, но всичко се върти около задника на Янето с извинение… Всички медии с това се занимават, интелектуалци и заинтересовани лица се изказват, кой потресен, кой разочарован…
Между другото, миналия път като ви писах, че Янето приканвал оня младеж към създаване на „кармична връзка” по полов път, подобно на войводите от ВМРО, забравих да ви кажа, че някои тайни организации наистина имат подобни ритуали. Например при рицарите тамплиери. По време на церемонията посвещаваният целувал водача (секретаря) по устата, ануса и пениса в знак на лоялност и бил въвличан в хомосексуален групов секс като символ на братство…
В „Труд” Радослав Стоянов, студент по психология в НБУ и активист на ЛГВТ, се възмущава на цяла страница от думите на премиера, че „в ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже". Вика: „Това, струва ми се, е невъзможно, освен ако премиерът не твърди че съществува начин да се провери сексуалната ориентация на членската маса на партията…”
Разбира се, че съществува. И всеки, който е ходил войник, минавал е през донаборна комисия, го знае. „Наведи се, отвори бузи…” И не бих се учудил, ако в една генералска партия са се сетили.
Проф. Пантев коментира пред “Труд”: „Позор е в НС да се коментира кой е гей и кой не е. Никога в миналото не е било така и да се надяваме, че няма да го чуем пак в бъдеще… Омерзен съм от този комичен позор.”
Да, бе, не е било! Гаче не помним колко се изговори за един премиер, после за втори… За депутатите Дебелата Берта, Момата, за един от БСП, дето го хванаха в гей клуб, да не напомняме за Кузов…
Въпросът не е да се потрисаме или омерзяваме. Решението е много просто, на Запад го наричат „coming out” – разкриваш истинската си сексуалност и те оставят на мира. Като Клаус Воверайт: „Аз съм гей и това е прекрасно!” И спечели втори мандат. Като кмета на Париж Бернар Деланое. Като Йохана Сигурдардотир, премиерката-лесбийка на Исландия. Като Гидо Вестервеле, външният министър на Германия, който каза: „Признанието ми помогна да стана по-популярен. Много хора оценяват честността".
Може би и у нас има хора, немалко хора, които ще оценят честността! Защо никой вече не се занимава със хомосексуалността на Мариус Куркински например? В крайна сметка дори американската армия се отказа от практиката „Don’t Ask, Don’t Tell” (Не питай, не казвай!) и реши да приема открити хомосексуалисти.
Време е дами/господа и господа/дами да проявите мъжество и да се покажете. Сигурно няма да е лесно, но няма друг начин. Криенето по кюшетата е вашето лично признание, че се срамувате от своята сексуалност.
В нормалните общества хомосексуализмът не е порок, но не е и предимство. Както каза някой, Елтън Джон е велик, не защото е педераст. И от друга страна, някои напусто са хетеросексуални, много такива има…
Но стига с това, че стана баят…
„Обявиха Цецка Цачева за бяла лястовица”, пише „Труд”.
Че е птица, птица е. Може и да е бяла дори. Но не е лястовица, а друга птица. Голяма бяла птица. Но не е и лебед. Чуйте само как авторитетно се изказва по проблеми, за чието съществуване само до преди година не подозирала и ще се сетите…
Пък Иван Костов рекъл: „Синята коалиция” няма да подкрепи бюджета на ГЕРБ за 2011 г… Това е бюджет на изоставените реформи. Изоставени от страх.”
Обаче в реч пред студентите от ТУ, която съперничи на най-добрите образци от времето на Тато, премиерът дава друго обяснение: „По време на криза реформи не се правят. Аз, вика, задавам на много мои приятели въпрос - кога правиш ремонт вкъщи? Когато имаш пари и даваш на жената, или когато нямаш пари?"
„Нещата, казваше Айнщайн, трябва да са възможно най-прости, но не повече.” А тук май е повече. Защото реформата е онова нещо, което прави да имаш пари. (Тя, разбира се, може да направи и обратното, да нямаш.) Не сме икономист, но така си мислим с простия си акъл.
Но като социолог, можем категорично да кажем, че тая „Социология на обкръжението”, която практикува премиерът, е много коварно нещо. Когато събираш информация от хората около теб, ти работиш с изкривена, непредставителна извадка. Защото например, ако ти си прост, съвсем естествено и обкръжението ти ще е просто и обратно. А в правилната извадка трябва да попаднат и прости, и умни; и богати и бедни; и селяни, и граждани…
И за да не се получава така, че ако премиерът е от Банкя, или от Перник, и цялото му обкръжение да е от там, трябва, с промяна в Конституцията, той да бъде задължен да се откъсне от обичайната среда, да му се назначават приятели, които да са подбрани по строги статистически процедури, така, че да са представителна за нацията извадка. 1000 – 1200 човека, няма нужда от повече приятели, за да не се превръща властта в Аврамов дом. Така, когато се допита до тях, ще получава представително мнение. Помислете колко много изтърпяхме през тези години от неподходящи приятели и ще видите, че съм прав. Ако имаше такава процедура, никога нямаше да се допусне Славчо Христов да е приятел на Иван Костов, Георги Гергов – на Гоцето, Спас Русев – на царя и т.н.
Но има и още нещо, което ме притеснява. Мисля си, че става наложително премиерът да се прегледа. Когнитивните нарушения на паметта се задълбочават. Само преди няколко месеца каза: „Това е най-реформисткото правителство от началото на прехода до сега”. Тогава на Костов му увисна ченето, щото той се мисли за най-големия реформатор.
Изобщо, ако трябва накратко да определим управлението на Бойко, то се състои наполовина в казване, наполовина в отмятане.

Сряда, 27 октомври
Мартин Димитров пише в блога си: „Правителството предложи да се национализират професионалните пенсионни фондове. Само комунистите са правили такива работи. … Най-подходящата дума е безумие и безотговорност.”
Абе, братя, научихте ли, че октоподът Паул починал? Според колегите от в. „Сега”, смъртта настъпила след като български пратеници го помолили да прогнозира какво ще измисли утре Бойко за пенсионната реформа.
Цецко много се зарадвал като чул за края на октопода.
Бай Петко Бочаров вика пред „Стандарт”: „Бити карти скачат срещу Цветанов”. Към момента наистина така изглежда. Обаче един от близките на царя разправя, че го чул да казва: „Ако бях взел Алексей Петров за бодигард, сега може би Бойко щеше да е в затвора.” Много е възможно. Моят настолен приятел Насим Талеб пише: „Умереният успех се обяснява с труд и умения. Небивалият успех идва със случайността.” Проблемът е, че „това, което идва с шанса, може да си иде със същия куриер, при това доста бързо и неочаквано.”
И според мен точно така ще стане. Щото номерът с властта не е просто да я вземеш. Трябва да знаеш и какво да я правиш. Някъде съм чел, че когато миещата мечка намери случайно бучка захар, тя отива на реката и почва да я мие. И я мие, мие, докато от захарта нищо не остане. Някаква такава аналогия ми се върти, макар и да не мога съвсем точно да я фиксирам…
Пък бившият шеф на НС Огнян Герджиков цитира пред „24 часа” едно четиристишие, уж, че го писал негов приятел:
С две неща се обяснява
туй, което става днес
енергична простотия
съюзена с интерес.
Българите пестят и от безалкохолни, пише „Стандарт”. Потреблението им паднало с 5% през последните девет месеца заради кризата. Това е добре, че пестим от безалкохолни, а не от алкохолни напитки. Оня ден вестниците писаха, че учени от САЩ изследвали група хора в продължение на 24 г. и установили, че тези, които употребявали алкохол най-често, били най-умни. Не мога да кажа, дали ние сме много умни, но не е сега моментът да си правим експерименти и да икономисваме от алкохол. Сега всяка капка ум ни е нужна. Освен това, като не пиеш безалкохолно, по една Фанта на ден като икономисаш, са 2 лв., по 365 дни, по 26 г. е ти ги 18 980 лв. Ами ако не пиеш и кола, ако откажеш и пепсито? И се чудят некои как така Цецко икономисал пари за апартаменти. Ами не е пил безалкохолни, бе!
Като споменах „Стандарт”, та се сетих. В дописка „За честта на журналиста”, излязла вероятно изпод ръката на главната редакторка Бозукова, надълго се напомня високата длъжност на съвременните медии: „Следващата 2011-а е година на избори. Мръсните партийни битки обаче ще бъдат сериозно изпитание. Журналистите трябва да издържат на изкушенията и провокациите… Защото ако медиите бъдат окаляни сега, те ще изгубят доверието на хората… За доброто на хората и за честта на гилдията това не бива да се случи.”
За малко щях да се разплача, но после реших да се разсмея. За каква чест на гилдията става дума, че не се сещам? Единственият вестник, който, по една или друга причина, не е развъртял баданарката покрай Бойко, е в. „Сега”. Не, честта вече е отнета, дами и господа! Дето се вика, на тъпана ли да вярваме, или на очите си? За каква журналистическа чест може да става дума в изданията на Пеевски? Пък и собствената история на „Стандарт” е низ от любови и разлъки с властта (падналата) и всичко е ставало пред очите ни.
Къде бяхте бе, Славче, когато триадата грабеше България? Да ви напомня ли, или няма нужда? Има нужда, щото се правите на набожни! Подгъзвахте на Станишев, та белки пусне некой лев… Ама той не пусна и ти обърна шумката. Виж си течението на вестника. Там много ясно се вижда кога минахте изкъде новата власт.
Между другото, и от вестници може да се икономисва, макар и не чак колкото от безалкохолни…
Но нека кажем и нещо позитивно. „24 часа” се чуди на 65-годишният Петър Палчев от врачанското село Бърдарски геран, който чател с децата и внуците си през лаптоп, докато пасял стадото си.
Няма нищо чудно, в наше село също има един такъв. Децата му са в Канада. И той върви с лаптоп и си чати с тях през час. През другото време си бъбря с колеги и приятели, преглежда си пощата, качва снимките си с любимата овца във Фейсбук, следи новините. Информира се от сайта на НИМХ-БАН за прогнозата за времето, а от сайта на НИИГО Ст. Загора за последните новости в овцевъдството... Овцете му всичките са с джипиеси и той ги следи на екрана, а през Google earth гледа къде пашата е най-добра. Като се напасат овцете, той им пуска запис на кавала на Теодоси Спасов и те се събират край него и преживят в захлас. В компютъра също така е зареден кучегон, който генерира 130 dB ултразвуков сигнал с променлива честота в обхвата 16 kHz - 23 kHz, който кара вълците да бягат през девет гори в десета. То при нас точно няма вълци, но той е качил и anti mosquito срещу комарите. Да не говорим, че през компютъра има достъп до „Читанка” и „Моята библиотека”…
Изобщо, овчар да си на днешно време...

Четвъртък, 28 октомври
Първанов: „Рано е да говоря за проекта си”. Др. Първанов, Ленин учеше, че днес може да е рано, утре може да е късно. Бойко се учи много бързо, утре ще налучка верния път, ще стабилизира държавата и няма да имаме никаква нужда от вашата лява алтернатива. То не че сега имаме, де…
Проектът на Гоце щял да се нарича АБВ - "Алтернатива за българско Възраждане", съобщава "Труд".
На което Бойко, не без основание, рече: „Не искам даже да си представя какво ще възражда.” Щото, ако направим един напречен разрез на миналото му, учудени ще останем колко много работи сме забравили. Като се почне от досието, мине се през петрола на Саддам и подкрепата за Милошевич, недоразумението Станишев, архитектурата на тройната коалиция, симитлийската гора и узбекските архари…
Между другото, не си спомням дали ви казах, че оная гадост за трипера, била пълна измислица. Но за Мариана Попова май е вярно. И за някои журналистки упорито се твърди… Но това, дето се вика, са човешки работи.
Разбирам го и Гоце, не е лесно след 8 г. на върха, изведнъж да станеш обикновен човек. Буш вика вчера: „Барни има навика да се изхожда в двора на съседите и аз трябва да тичам след него с найлонова ръкавица”. А докато бил президент, друг тичал да събира л…
Та искам да кажа, че и на Гоце ще му бъде много трудно, когато открие, че и неговото куче ака…
Като гледам кои ще кани в движението се сещам какво казват хората: „Със стари курви нов бардак не става”. Но пък, от друга страна, то и с нови не всеки път става. Или бъркам?

Петък, 29 октомври
Д-р Тотю Младенов разправя, че Дянков щял да си иде на голям български празник. Няма значение кога, вика, но ще е голям празник за българите!
Така си е.
Цецко: „Георги Първанов е политическият гръб на Алексей Петров.” „Президентът стои зад "Октопода".
Гоцко контрира с риторични въпроси: „Кои политици са имали бизнес Трактора, кой и кога го е привлякъл в службите и ДАНС, имала ли е Столична община бизнес с „Лев инс, докато Бойко беше кмет, финансирали ли са фирми на Трактора ГЕРБ…
Цялата тая патаклама знаете ли аз как си я обяснявам? Като доказателство, че Октопод наистина съществува. И е много по-страшен от това, което си мислим… И не живее там, където Цецко казва, а доста по-високо…
Точно както е написал Кен Киси в посвещението си на „Полет над кукувиче гнездо”: „На Вик Лъвъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговищата им.

P.S. Няма какво да се обиждат някои патриоти, че сме заменили Деня на будителите с Хелоуин, знанието и просветата с тиквата. Хелоуин трябва да стане национален празник, а тиквата национален символ.
Всъщност, тя вече е…
„Не, това не се случва в действителност. Всичко това е обща работа на Кафка, Марк Твен и Мартини.”

To be continued next Monday