Празнични бележки

Премиерът откри в Рим паметник на Дедо Вазов. То не е некой голям паметник, а малко паметниче, 2.60 м. И 2.20 постамента, та общо нема и 5 м.
Та не знам дали по тоя повод, но в „Труд” питат Андрей Слабаков, голям почитател на Вазов: „Поетът Тома Марков каза: “Ако Иван Вазов е поет, аз съм торта”. И Слабаков подпали моторетката: „Къде го продават този автор, Тома Марков? В сладкарница “Неделя” ли? Защото не съм го чувал никога.”
Аз обаче съм го чувал. И верно е торта. Веднъж ядена… Как беше оня виц: „То и аз бях торта гараш…”
Наша милост е писал многократно за Дедо, но то е пръснато на разни места из огромното ни творчество. Затова решихме да го съберем накуп. Пък и нали е 24 май…
Традицията да се отрича Дедо Вазов, тръгва още от поета Кирил Христов, който обаче, наистина е поет. Той даже се пренесъл да живее точно срещу Вазов и всяка сутрин, докато Дедо си правел фитнеса на балкона, младият поет, скрит зад пердето, му викал: "Бездарник! Бездарник!" В по-ново време и Андрей Райчев се опълчи срещу тоя фосилизиращ българската култура автор: „Вазов е скучен, внушава на децата погрешно чувство за родината като към нещо старомодно, свързано непременно с хорото. А колът, с който се бори Баба Илийца, се превръщал в централен за нашата култура...”
Не знам Райчев к’во се заяжда с Вазов. Предполагам, че го е яд на Дедо, защото в неговото творчество имплицитно се съдържа отричането на тройната коалиция. За социалистите например Дедо е казал: „Рояк проповедници и социални буреносци, които ни говорят с патос за разделението на труда и капитала, за разни "нравствени задачи" и "подкладки"... Реформаторствуват, пишат Господ с малко „г”, сеят грандиозни идеи... Господа, сейте гори! По ще сте полезни за България, ако отгледахте през живота си пет уврата дъбов лес, отколкото с море заучени фрази..." Ама те нали ги сечаха и заменяха, та са гузни. Между другото Вазов е бил и яростен противник на сеченето на рилските гори, което автоматично го прави враг и на царя, за когото чета вчера, че от това се издържал в момента. За ДПС Вазов нищо не е казал, но пък цялото му творчество е посветено на борбата на българите за турско отсъствие...
Както и да е. Не отричам че наистина творчеството на Дедо Вазов има до известна степен фосилизиращ ефект. Вижте какво запомнят децата: "Понеже лодкарят отказал да я прекара, Баба Илийца измъкнала кола и сама се прекарала."
Във всеки случай, за да има културна синергия, класикът трябва поне да се адаптира към съвременността. Един англичанин, Мартин Бауам, преправи Шекспир на рап и така успя да го вкара в главите на тамошните келешчета: „К’во стаа в шибаната Дания? Шъ мъ бъде или нема а мъ бъде, копелуе?” И прекръсти Хамлет на Амлет, гаче е от Кулата...
Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под Игото”. Бедрок, тежък Бедрок…
„По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”
Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите…
Никъде в описанието на тлаката нема дума за R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах… Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! Тоя е лузър, бе, ванилен тип по условие… Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма!
А мацките? Пълна трагедия. Чонината Стайка – същински дизелогрухтер … „работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”. Минава на кълнове от люцерна и тръгва на фитнес. И тогава Боримечката ще може да каже като Ромео: „Къде се мота анорексичната ми кучка Джуул?”
„Драгановата Цвета и Райка попадиина... видиш ли ги какви са белошийки, като патки? Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе...”
Лозе?! Представяте ли си, Христо Сираков например, отива при някоя от стоте си манекенки и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе!
Та така погледнато, много е демоде Дедо. Но с кого да го заменим? Андрей Райчев предлагаше Виктор Пасков. Може, но само "ранният" Пасков. Бог да го прости този голям писател, но в "Аутопсия на една любов" има едни сцени, дето... Не че съм някакъв задръстен пуритан, но все пак има някакви граници, нали? "Не помня да съм имал такава ерекция. Членът ми - мокър, зачервен, набъбнал и на възли, стърчеше под лъжичката ми..."
Не съм единодушен, но едва ли е подходящо за деца до 5-и клас. А Вазов е друго. Вазов никога не си е възпявал... Макар че е бил изключително надарен. Даже имало лаф тогава - Дядо Вазов излиза от басейна, оная му работа още не излиза... Тогава нали са ходели на градската баня и е нямало тайни. Но Вазов не го е направил литературен факт.
А днес, както казва поетът, цялата ни култура се върти около… римата.
Или пък да вземем прословутите „Хъшове”. Тук е точно обратното на „Тлака…” Тук всичко е R&B! Дето беше написал един кандидатстудент, в „Хъшове” има два мотива: първият те пият, а вторият те пеят.” Което, обаче, както написа друг кандидатстудент, не трябва да намалява уважението ни към тях: “Макар да са заклети алкохолици, хъшовете са борци за свобода и трябва да се уважават.”
Представете си некой да почне днес да ви държи реч като на Странджата: „Какво ни трябва? Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си… Имот ли искаме, или къщи?… Ние нямаме потреба от имоти… като имаме свободата, имаме всичко…”
Ние, хранени обилно със свобода, трудно ще се вържем. И после класикът се вайка: “О, бедни ми Македонски, що не умря при Гредетин…” Ами ще мете, бе! Като вместо да работи за пенсия е пил по цял ден в механата, к’во, държавата да не му е длъжна!
Представям си тия да попаднат в устата на г-н премиера какво ще им се случи… Най-малкото ще го отнесат за част от дефицита.
Да ви кажа и една новина, културна. От сигурен източник научих, че Димитър Туджаров, alias Шкумбата, го готвят за културно аташе на родината във Вашингтон, DC… Май ще има пак пак „Ту-ти-ту-ту-ту” и “Sent me a fax”... Тамън малко се позабравиха Тодор Колев и големият дипломат от Пазарджишката школа Стоенчо Ганев.
Р.S. В текста са ползвани други текстове на същия автор.