Лингвистични върхове, покорени от българи

Много върхове покорихме през годините. Като се почне от моя уважаван съгражданин Стоян Ганев, който за дългата си и проведена на два етапа кариера успя да не ми даде нито един повод за гордост. Та той отиде в ООН въоръжен единствено с фразата „That is the reality”. За него се говореше, че камериерките в хотела си предавали една на друга превода на иначе късото му съобщение за room service: „Когато се обади оня българин и каже „Ту-ти-ту-ту-ту”, да занесете два чая в 222 стая.” После Тодор Колев и неговата далеч по изобретателна фраза: „Send me a fax”. Която, разбира се, звучи малко неловко, когато ти кажат “Good morning”. Едвин Сугарев, който обяснявал как, когато той бил на 32, а жена му Пенка била на 30 станало нам кво си: “When my wife was dirty and I was dirty too…” Разбира се, не бих си позволил да поставям Румяна Желева в този контекст. Защото при нея проблемът е по-особен. Тя беше изградила защитата си на изслушването по формулата на Волтер: „Това, което не разбираме никак, трябва да се цитира на езика, който разбираме най-слабо.
И другите българи помагаха в лингвистичните подвизи. Не мога да не спомена Валентина Хасан, създателката на Bulgarian Turkish English. Сега към тази плеяда се присъединява и Христо Стоичков, по чието интервю DJ Vann е направил песен…