Революцията на чушкопека

Голям шум се вдигна, направо всенародно обсъждане, с кампанията на БНТ “Българските събития на ХХ в.”, особено по раздела за най-голямото достижение в бита. И куцо и сакато се изказа дали е нородопохвално, или пък е дълбоко обидно чушкопекът да е българската битова революция. Другите номинати са остъкленият балкон, ладата, курортът на море, софийското жителство, Указ 56, фолкът. Най-спорни овации събира чушкопекът. Понеже много глупости са се излели, та реших и аз да взема отношение и да ви кажа цялата истина.
Първо няколко думи за самата кампания. Фактът, че тя се провежда 10 г. след края на века ме кара да мисля, че или като народ още живеем в ХХ век, или просто БНТ още живее там. По отношение на раздела „битова революция” специално ми се струва, че можем да подходим с две хипотези. Хипотеза първа е, че БНТ се ебава с населението. Хипотеза втора – населението си прави таш.., пардон, майтап с БНТ и затова е избрало чушкопека. Според Иво Инджев, преблемът е във „вашия телевизор”. Но аз не съм единодушен. Допускам, че може да е и пред телевизора.
След това искам да отбележа, че чушкопекът е еманация на градската култура. На село никой не се занимаваше с такива изгъзици. На село си печахме чушките на ламарина от пътен знак. Най-често „Стоп”, че се срещаха най-често. А най-удобен беше „Път с предимство”, щото е квадратен, но се срещаше по-рядко, особено на село. Разбира се класика беше табелата, която указва името на населеното място, но понеже те бяха само две, та по презумпция се полагаха на кмета и партийния секретар. (По същия начин стои въпросът и с балкона. За гражданите може да е било важно остъкляването на балкона, но за селяните беше важен асмалъкът от Г-образен винкел или подцинковани тръби ¾ цола.)
В годините на соца и ранната демокрация селото се пренесе масово в града, където възможностите за печене на ламарина донякъде намаляха, та затова според мен сега чушкопекът излезе на първо място. Което по същество е свързано и със сравнително добрите постижения на софийското жителство в класацията – преди поп фолкът, чиито разцвет на свой ред също може да се свърже с отпадането на софийското жителство… Та искам да кажа, че всички тези събития са обвързани здраво и за това трябва да се говори за една обща революция в бита, а не за множество малки революции.
Другото нещо, което ми направи неприятно впечатление, е че сред битовите революции има и авторски, а имената на тези автори се премълчават. Зад чушкопека стои бившият зам.-кмет по транспорта Велизар Стоилов. И това, че после Бойко си изми ръцете с него в корупционния скандал за раздаването на линиите за градския транспорт, не значи, че трябва да крием от народа този битов революционер. Зад Указ 56 стои бившият вицепремиер Сашо Томов. (Който съвсем не случайно после беше изпълнителен директор на „Кремиковци”!). Но ако трябва да сме точни, Указ 56 беше измислен късно и почти нямаше приложение. Затова може би трябваше да се вземе постановлението на МС за самозадоволяването от 1977 г., по силата на което се даде по половин декар на гражданите да си гледат зеленчук, главно чушки. В този смисъл именно това постановление доведе и до нуждата от откриването на чушкопека. Остъкленият балкон е колективно творчество, което стана възможно до голяма степен след построяването на „Кремиковци” (профилите по-специално) и съпътстващият го процес на урбанизация на шоплука. Почивката на море не знам дали изобщо има място сред събитията. От една страна, преди Десети ноември тя не беше събитие, щото ходехме всенародно всяка година. Но пък, от друга страна, след избухването на демокрацията за повечето хора верно стана събитие, но толкова рядко, че едва ли има място във всенародна класация. Като казвам повечето, имам предвид за около 70-80% от българите.
Гледано откъм днешна дата, можем да кажем, че чушкопекът се явява една метафора на това, че 45 г. го живеехме този живот откъм опаката страна… Но, ако трябва да сме честни, трябва да признаем, че социализмът роди чушкопека, но демокрацията и това не роди. Като изключим Бойко, разбира се… Като цяло, както и да оценяваме тази битова революция, не можем да отречем, че почти всички активни в момента поколения са израсли край него. Не е нужна много фантазия, за да си представите Цецка Цачева по пеньоар, с ролки на главата, да пече чушки на остъкления си балкон. Или Фидосова по анцуг край чушкопек тип „Мерцедес”. Мисля си, че Цецка още си прави косата сама, което е неправилно. Всъщност, за анцуга на Фидосова може и да греша. Трябва да проверя до кой номер са…
Искам да кажа, че ние българите сме нихилисти. Все се подценяваме. В коментарите из интернет срещнах много мнения, че светът бил на компютрите, пък ние още за чушкопеци мислим. Лично аз не разбирам защо трябва да се противопоставят компютрите и чушкопеците?! На село един беше свързал чушкопека с компютър и чушките се обръщаха от умната машина… Така че проблемът не е, че чушкопекът присъства в нашия бит, а че компютърът отсъства. Освен това един пич пише, че чушкопекът бил споменат в "Третата вълна" на Алвин Тофлър. Аз не си спомням такова нещо, но това нищо не значи. Възможно е да е така. Щото чушкопекът далеч не се ползваше само с българска известност. Под името „Pepperfire” (и „Peppergrill”) той проби и в някои западноевропейски икономики. Освен това у нас далеч не се ползваше само за печене на чушки. Той по същество представлява малка тиглова пещ, която развива температура от 900 до 1100 градуса и, както правилно пише Попа, се използваше масово от скулпторите при направата на малките пластики. И им излизаше за без пари, щото туряха вътре три кила монети от един лев, които бяха от висококачествен месинг, а после продаваха за хиляди. Особено пък по Виденово, когато инфлацията ги обърна левчетата на стотинки. Вежди веднъж на десетата малка водка ми сподели, че има три чушкопека в ателието си и на тях дължи страшно много от успеха си в сферата на малката пластика. Между другото той пие малки водки само за да прави минавка на келнерите. А те, според мен, му отговарят като си топят… да кажем (в контекста) чушката във водката му… (Нали сте гледали „Хотел Вавилон”?) Както и да е… Студентите в общежитията и някои по-прогресивни пенсии редовно се отопляваха през преходните сезони с чушкопеци, щото, гледан като отоплително тяло, чушкопекът е просто един модерен мангал. За какво ли не се използваше всъщност. Даже срещнах мнения, че той е нещо като миниреактор и в него може да се обогатява уран за атомна бомба… Те точно заради такива български виждания ни затвориха АЕЦ-а, но да не се отплесвам.
В сайта на БНТ са описали чушкопека по следния начин: „Уредът има приятно закръглена форма с цилиндрична кухина, заобиколена от нагревател, в която се събира голяма чушка.” Тук според мен неизвестният автор на текста е изразил със свои думи еротичната семиотичност на чушкопека. Защото не можете да не признаете, че в чушкопека има нещо фалическо, фалоцентрично на вид. Макар че пък функционално погледнато е по-скоро вагиноцентрично. „Събира голяма чушка”. Която влиза твърда, излиза мека… И ако още повече се замислите, ще видите, че чушкопекът с три гнезда е реплика на шведската тройка… На село даже имаше такава еротична песен – „Ръгай чушката в чушкопека…”
Ако се напъна, мога да се сетя кой в БНТ е измислил възможните предложения… Защото той направо си е написал автобиографията с тях. Това е човек, урбанизиран през 80-те години. Работил е в "Кремиковци", откъдето е получил жителство и панелка в „Дружба”. От там е откраднал и винкела, за да си остъкли балкона. Почивал е в станцията на „Кремиковци” в Китен, където редовно са го цакали с топла бира. Завършил е журналистика задочно, един от първите със собствена фирма… Казвам го, защото според мен в номинираните велики битови събития личи липса на всякаква фантазия, а и на задълбочено познаване на българския бит. Само така може да се обясни отсъствието на затварачката за консерви, която според мен е далеч по-голяма революция, щото обслужва не само чушките, а също доматите, сливите и т.н. За мен, като техничар, телта и канапът също са достойни за номинация. А мачканият вестник – това чисто българско откритие? Клечката за зъби, но не в прякото й качество, а като приспособление, блокиращо стълбищния автомат… Анцугът и ракията „Академик Неделчев”, акумулиращата печка, която можеше да се мести само с мотокар (друго велико българско откритие, което японците купуваха като луди и го претопяваха за евтин метал) царят-премиер, Лили Иванова… Изобщо трудно е да се изброят българските постижения…
Но така или инак, след като народът посочи чушкопека, кой сме аз та да му отричаме правото да преценява. Не мога да отрека, че погледнато откъм дълготрайност на актива, той е така направен, че не търпи почти никакви амортизации. Ладата ми издуха, винкелът на остъкленият балкон ръждяса и го замених с ПВЦ, на море избягвам да ходя, фирмата ми фалира още преди да е почнала, а чушкопекът, който ми подариха за сватбата, още ми служи вярно. Та може би заслужава да е номер едно.
Затова ще си позволя да кажа няколко думи за откривателя – инж. Велизар Стоилов. Той има сериозен принос за състоянието на днешния градски транспорт в София. Именно той въведе SMS паркирането в "синя зона" и разшири платения паркинг до 10 000 места, с което сложи началото на софийската инвазия към Пазарджик. Негова е идеята за часовниците на светофарите, която аз горещо одобрявам. Е, това, че някои са безумно настроени и дават двойно повече време на второстепенните улици, не е негова вина. Той беше замислил и други неща, но лишени от новаторски ентусиазъм лица в СОС му попречиха да ги приложи. Като например хубавата идея за тъпкачите в метрото (специални хора, които да уплътняват товара), щото пътниците се маели и разписанието на метрото се преебавало. А пък метрото не може като рейса да спре рязко и товарът да се уплътни от само себе си.
Друга негова идея беше да се дават зебри под аренда. Срещу 600 лв. си рисуваш логото на фирмата, пък ако щеш и частно съобщение до зебрата ("О, Мариана", или "Дупка Левски"). Тогава некои почнаха да говорят, че надписите ще разсейват шофьорите. Но Стоилов и за това беше помислил и обясни, че те ще са ситни и ще могат да ги четат само пешеходците. А това, дори и да крие риск, той е само за пенсиите. Щото те нали четат всичко, гаче ли нещо ги засяга. Велизар се опита да въведе аржентинския опит в организацията на транспорта, атинския опит… Където и да отидеше, все донасяше по нещо прогресивно. Но то когато край теб е пълно с ретрогради…
И накрая искам да кажа нещо, което коренно променя дискурса и не памага да не се чувстваме прости и бълбуци. Чувал съм, че Велизар е кръстил чушкопека на Грегъри Пек, щото „Да убиеш присмехулник” му бил любим филм…