Неделна проповед

Сега, братя и сестри, вярващи православни християни, са тежки пости. Да се прави секс е грях. Но не пречи да ви обясня някои неща, та като свършат постите да сте подготвени.
Изобщо в християнската религия нещата уж са ясни, ама не са.
В „тъмните векове” (V-X в.) под влиянието на Тома Аквински, Августин Блажени, Тертулиан, Климент Александрийски и др. се налага виждането, че сексът е грях и трябва да се избягва. Допустим е само с размножителна цел. Всякакъв ентусиазъм и наслада се наказват. (Е, това си има и добрата страна. Защото според това виждане сексът е право на съпрузите, но в никакъв случай не е задължение.) По отношение на позата горните също наложили своите погрешни възгледи: само мисионерската.
И така си останало цели 2000 г. Само през Реформацията нещата малко се поотпуснали. Например Мартин Лутер проповядвал, че е нормално да се прави секс по 8 пъти седмично. Което едва ли е възможно без ентусиазъм. Но вероятно Лутер е бил повлиян от възгледите на Еригена (ІX в.), който твърдял, че членът на Адам се вдигал горе-долу така, както се вдига ръка или крак – тоест, когато и както пожелаел Адам. Ако е така и 8 пъти са малко.
Всъщност въпросът колко пъти е нормално вълнува човечеството от край време. Древногръцкият законодател Солон препоръчва три пъти седмично. Еврейските свещени книги пък диференцират нещата по професионален признак. Безработният може да прави секс веднъж дневно, орачът – два пъти седмично, магаретарят веднъж.
В последно време обаче науката много напредна. Учените откриха, че сексът стимулира мозъка и повишава интелигентността, увеличава продължителността на живота с 6 г., гони болка и стрес … Откриха се нови видове секс – на сън (сексомниа), безконтактен…
И Църквата беше принудена да се съобрази. По времето на Папа Йоан Павел ІІ Ватикана беше принуден да признае, че сексът за удоволствие е законен и богоугоден. Даже издаде сексуален наръчник „Грях е да не го правиш”. В този наръчник има и пози, различни от мисионерската.
Разни богухулници побързаха да намерят перверзно обяснение на тази модернистична стъпка на папата. Йоан-Павел, както е известно, страдаше от Паркинсон. И вземаше едни лекарства, забравил съм им името. Та тия лекарства, оказа се, имали като странично действие повишаване на потентността. И уж заради това се стигнало до наръчника. Глупости!
Разбира се Ватикана стигна и до някои крайности по отношение на мъжеложството. В смисъл че ако веднъж ... така случайно, но не повториш три години, не ти се брои за грях...
Но пък Православие тъпче на място. Нашата църква, поради факта, че патриарх Максим е на преклонна възраст и не страда от Паркинсон, още мълчи по въпроса за секса. А сексът е като всяко друго нещо, ако не се практикува и се забравя. Еректилната дисфункция е налегнала вече 22% от българите между 40 и 60 г.
Но ние вярваме, че и нашата църква скоро ще се вземе в ръце и ще ни позволи да правим секс за удоволствие. Не че сега не правим, но със свито сърце.
А за ракийката, братя, не се притеснявайте от постите. Уредникът на музея в Рилския манастир обясни, че “ракията не е нито мазна, нито блажна – тя си е ракия”.
(Откъс от неиздадената трета книга на д-р Филипов)