За тиквите и хората

Чета вчера в „Труд”: „Две села отгледаха тикви гиганти.” И си викам: „Сега да беше оня „Монитор” от преди изборите, в който във всеки брой ставаше дума за голяма тиква… Щеше да изведе и закономерност от простия факт, че такива големи тикви (40 кг.) не случайно се раждат точно тая година… Ама „Монитор” вече не е същият и не смее даже и да спомене за това природно чудо. Но така е то. В къщата на обесения не се говори за въже… Казаха ми, че думата „тиква” и всичките й производни – тиквар, тиквеник, чевненотиквеничковчета – били забранени в „Монитор”. И всякакви словосъчетания с тиква, като например, „Боли ме тиквата…”
Но то май не е само „Монитор”. Обърнете внимание, че в Уикиречник думата „тиква” отсъства, „значението не е въведено”. И що не е въведено? Мислите ли, че е случайно?
Както и да е. Обажда ми се вчера един Петров на Тонифона да ме критикува що съм качил в блога си интервюто с бащата на Дилянозавъра. Цапал съм си блога с писания от жълтите вестници. Та се сетих за една друга интересна история с тикви. В "Стършел" имаше една рубрика - "Топ-идиот", в която коментираха идиотщини от пресата и даваха награда – свинска тиква. Та връчили те тази награда на главната на "Жълт труд". А тя ги изгледала и им рекла: "Аз имам страхотно "Волво", а вие какви сте?" И те си млъкнали. Казала им го е направо като Уестминстерската херцогиня: ”Всеки пътник в автобуса над 30 години е неудачник.”
Да, господин Петров, така стоят нещата. Както е казал класикът, такъв е законът на икономическата демокрация на пазара: „Тези, които задоволяват потребностите на по-малък брой хора, просто събират по-малко гласове долари, отколкото онези, които задоволяват потребностите на повече хора”. Вторите се возят във „Волво”, а първите в рейса. За мен си мога да кажа, че съм си избрал да пиша за интелигентни хора и не се оплаквам, че са малко. Такива пък са законите на разпределение на интелекта.
Капитализмът дава равни възможности на всички, а те какво правят с тях – тяхна си работа. „Конституцията само постановява правото на хората да преследват щастието. Самото му хващане си е работа на хората.”
И само единици го хващат. Другите са разочаровани, отчаяни, озлобени и отиват в „Атака”, което не е правилно… От тук, между другото, идва и онази омраза на интелектуалците към капитализма, която всички класици на либерализма са забелязали и са се опитали да обяснят. И именно от тази омраза се ражда социализмът. И точно интелектуалците са го измислили. Неуспелите интелектуалци. Искам да кажа, че електоратът на „Атака”, независимо дали го съзнава, или не, си иска социализма.
Като споменахме „Атака”… Шефът на партията в Пловдив – Тодор Христев рекъл, че Волен Сидеров е „мухльо, страхливец и политически шарлатанин”.
Тодоре, каква кола караш? Синът ти да е в Брюксел на 7 600 евро заплата плюс един милион екстри? Снаха ти да е депутат? Жена ти да има вестник? Тъст ти… и т.н. Тури под сметката чертата и на сърцето ръката и кажи кой точно е мухльото.
Като колатерален извод от горните неща може да излезе, че Волен не е интелектуалец, но не съм го целял.
Чета в „Труд”: „Вода от караджейка – силна като виагра.” Помислете, братя, не хуквайте с дамаджаните и тубите. Първо си направете един прост, но сигурен тест: ако не ви става от жена, няма да ви стане и от вода. Па ако ще да е не от караджейка, ами и от осветено от дедо поп аязмо. Руснаците много правилно са го казали за водата:
Пей вода, ешь вода -
Ебаться не захочешь никогда!
Само известни колебания имам за водата от отточниците на АЕЦ „Козлодуй”. Но като помисля по-издълбоко – по-логично е да почнеш да светиш, нежели да… Което в някои източни култури се смята за част от самия акт, но в нашата не.
А сега малко на спортно-криминални теми. Батков реве като флекс. Собствениците на ЦСКА стояли зад фалшивия трансфер на четиримата футболисти на Левски. И руската мафия. Чета и ми се струва, че цялата работа малко излиза кой ми сра в гащите с извинение. Па и без извинение.
Батков не може да си обясни как при целия си опит се оказал измамен. Но не било от алчност: „Никой не би се отказал в тази ситуация от крупна сума, постъпила в касата на клуба, за да може да се изпълнят всички начинания и идеи, които имаме. Да има сигурност и спокойствие. Ако това е лакомия, добре. Който ме познава, не би казал, че съм лаком човек.”
Аз не го познавам, затова мога да съдя само по някои странични неща. Самият „Стандарт” пише, че офертата на измамниците била "умопомрачителна: над 4 млн. долара"! Умопомрачителна, обаче Батков не се усъмнява, а припка като поп на кръщене.
Не, това не е лакомия! Това е онова същото чувство, което накара много българи да дават хиляди левове на телефонните измамници за машинни части. Но не знам как се казва.
В блица, който са му взели от „Стандарт”, Батков казва: „Изправям се пред цялата публична общественост в България…”
Ще използвам случая с „публична общественост”, за да възразя на едно твърдение на Иво Инджев от оня ден. По повод публикувана в „24 часа” стенограма от заседание на МС за самолетите, в която премиерът обяснява, че купените от предишното правителство не били подходящи („За такива цели има друг тип самолети – по-евтини, по-малки, по-икономични, с подходящ вътрешен интериор, за да може по време на пътуване да се води разговор, мини-съвещание…"), Иво твърди, че журналистите от „24 часа” не може да не са видели тая глупост „вътрешен интериор”, но не са посмели да го поправят, а са оставили премиерът да се излага.
Та възражението ми е, че Иво подценява неукостта на българския журналист. „Публична общественост” е точно толкова оксиморон, колкото и „вътрешен интериор”. Но не мисля, че „Стандарт” биха оставили собственикът им да се излага, ако бяха разбрали какво казва.
Та искам да кажа, че някои от нещата по вестниците се правят и от невежество, не само от корист. Изобщо в нашата страна всеки, който е подценил простотията и невежеството, не е видял хаир.