Кой сега е №1?

Верчето ми пише под вчерашния текст: „Докторе, най-великият си!”
Мерси. (За малко да кажа знам…) Ама не ме хвалете, че ми става неприятно. Щото винаги си мисля, че е можело и повече, но сте си го икономисали… Макар че пък то от „най-великия” къде повече? Те степените са ограничени. Велик, по-велик, най-велик и Бойко. Но Бойко се става много трудно. Той самият Бойко още не е станал напълно…
За Достоевски не сте прави. Не очаквам премиерът да е чел Фьодор Михайлович. Очаквам само да не лъже, че го е чел.
И друго да ви кажа. Недейте, братя и ти сестро Мери, недейте се кара дали съм от Пазарджик, или не съм. Не съм от Пазарджик. От селата съм. Това е голата истина за д-р Филипов и за нея варак нема измислен. И не е нужно да притуряте сол в раната. Да ви кажа честно, сериозно съм обмислял варианта да си направя корекция на съдбата, та белким се заличи таз пазарджишка прокоба… Даже си бях запазил час при ясновидката Мария Мъглова, дето я рекламират в „Новинар”. Обаче едно приятелче ходи и не остана доволно. Вика: „Чукам и аз на вратата, а отвътре се чува: „Кой чука?” И аз си викам а та еем у врачката, ти това като не можеш да познаеш…”
Той Пазарджик не само на мен, ами и на страната много проблеми създава. Цялата бурна деятелност на Никито Василев за транслитерацията и смяната на табелите почна от това, че се бъркаше името на Пазарджик. И аз тогава предложих, като по-евтино, да му сменим името, да се кръсти примерно на основателя му. Но краеведите разбраха отнякъде, че този център на прогреса бил основан от некой си Минет паша, татарин. Та се реши, че по-добре Татар Пазарджик, нежели Минет Пазарджик.
Та да не се караме за Пазарджик. Дето казваше котаракът Леополд: “Ребята, давайте жить дружно!“
Като казах котарак… Станишко вчера го питат къде е затрил маса документи на ДАНС и той отговаря: "Защо никой не попита за приятелския кръг на Бойко Борисов - "Котараците", за които знае половин София". Много интересно, аз сигурно съм в другата половина, щото нищо не бях чул за котараци. Те получили поръчките за строителството на паркинги на метрото и езерото Ариана? Това ми се вижда много дребнаво на фона на пътните братя, каката, чичо Митко, но пък от друга страна, въпросът е принципен. Който открадне игла, ще открадне и хазна. Ще поразпитам за тия котараци и къде още са се облизвали и ще ви обадя.
Вчера Болен Лидеров вика: „Има един човек, който се е заел истински – аз съм убеден в това – да движи напред държавата. Трябва по всякакъв начин да помагаме за това.”
Оня ден Бойко каза: „Вместо да излязат и да кажат - „Ей, един се намери, който да се мъчи да оправи държавата в криза, те продължават да ми създават допълнително напрежение.”
И само Сидеров има доблестта да стане и да го признае… И сигурно забелязвате, че единствено той не създава допълнително напрежение.
Аз съм чел някъде, че ако един народ може да излъчи само един човек, който е способен да го спаси, този народ не заслужава да бъде спасяван. Но то при нас все бамбашка седят нещата – или един, или хич… Помните ли разказа на Максим Горки „Сърцето на Данко”? Ей, това не трябва да го споменавам. Ако стигне до Бареков…
Чест му прави на Сидеров! Да каже такива думи, при условие, че беше казал едни други думи. Не ги помня точно, но ставаше дума нещо за ибрици, слугинажи, споменаваше се някаква пожелателна хомосексуална връзка на Борисов и Вилфред Мартенс… И сега всичко това е надмогнато! Това не е просто промяна, това е промяна в темелите, в това, което Джон Ролс нарича „обхватната доктрина”. Такива промени са плод или на вътрешно съзряване, или на силен външен подтик…
Но и ГЕРБ оценяват подкрепата. Въпреки че лятото се направи ремонт на НС, тия дни се ремонтирали основно стаите на „Атака”. Не че е нещо Бог знае какво, но при тези икономии, дето Цецка е наложила, си е силен жест. Купили им бели кожени гарнитури, поръчкови бюра, столове със страхотен дизайн, огромна плазма, бял мокет. Те мокета, естествено, го засрали на втория ден, но все още личи, че е бил бял.
Бялото не за навсякъде. Имахме една колежка, която ходеше само с черни сутиени. И като я питаме що, вика: „Ами пипат, цапат...”
Стига политика. Малко на светски теми.
Анджелина Джоли… Мискинка! В новоизлязла книга за нея пишело, че на 16 г. спала с гаджето на майка си. Щото майка й така си я е възпитала: „Мама ми внуши, че онова, което е под полата, трябва да се използва”. Права е нейната мама, но все пак да е с мяра. А не да ти се изтрие пъпчето и после да се чудиш как да обясняваш…
Брад вика, че още когато я взимал, знаел в какво се забърква. Надали баш всичко е знаел. Дали знае, че в Холивуд не му викат Брад Пит, а Баджанак Пит? Зад гърба му, де.
Негово светейшество патриарх Максим навършва днес 95. Господ здраве да му дава. Аз туй, попското дълголетие, го давам като много силно доказателство, че трудът е вреден.
Папа Бенедикт няколко пъти вече на литургии възхвалява ценността на почивката и казва, че „свободното време в модерния забързан свят е нещо добро за хората”. А православната църква крие от нас, че Господ не е против да почиваме и малко повече. То не че ние не си почиваме, но някак си със свито сърце…
Предупреждавам отците да внимават с поздравленията към рожденика. Щото ми разказваха, че на тържеството, когато дедо навърши 93, пловдивският владика Николай държал тост, пожелал му да живее 100 г. Прозвучало много неловко… Етикетът изисквал да се позове на Ной, на сина му и внуците му…