2/11/2009

11 февруари 2009 г.

Спорят оня ден по телевизора Каракачанов и проф. Людмил Георгиев. Краси вика, да се правело разлика между трудолюбивото турско население и ДПС. ДПС било вредно, капсулирало турците. Проф. Георгиев, имиджмейкър на ДПС, контрира, че във всеки кабинет в централата им виси портрет на Левски.
Браво! Левски е казал, че у нас всичките материали са равнопоставени. "Ний не гоним турския народ, ни вярата му, а турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самия турчин." Обаче, Люсо, приятелю, и друг път съм се питал, как представяте Шипка, бе? Щурмът е отчаян, отпорът е лют! Нашите отдолу нападат, нашите отгоре ги отблъскват...О, геройски час!
Добре, де, това не е толкова важно...
Сидеров написал отровен коментар в органа си срещу гл. редактор на "Поглед": "Пройчев, журналист няма да станеш, не бъди поне изтривалка." Направил го "мат и маскара", дет’ викаше баба ми.
"Пишейки тия редове, един колега ми каза: "Сега и този Пройчев ще го направим известен." Има такава опасност, признавам. Но в края на краищата толкова жалки и нищожни личности направих прочути, та един повече, вече няма значение."
Сидеров, за теб може да няма, ама... Абе, виж к’во, дай да загърбим враждите, па кажи две добри думи и за мен. "Мекере", "ибрикчия", ти ги знаеш добрите думи, аз ли да те уча. Аз как в почти всеки брой те споменавам... Щото, глей, така се случва, че все в малки вестници работя и достигам до една локална известност само... Те поначало са си били малки, а не че аз като съм отишъл, са станали малки... А от милионната аудитория на в. "Атака" направо в страниците на историята на журналистиката може да прекрача. Щото, като се каже Кузов, нема детенце в България да не е чувало. (Яж, мама, щото ще те дам на чичко Кузов!) И никой не може да ти оспори, че ти лично го тури трети в листата си в 25-и МИР. Чернев също го популяризира. Особено с магистрала "Тракия". И Антон Сираков. Между другото ние с Антон вече сме почти приятели. Редовно се чуваме. Той не може да ми прости само, че за малко съм бил председател на "Д-во за приятелство България - Израел". Сто пъти обясних, че не беше баш по желание. Тогавашният председател трябваше да влезе за малко в затвора и Н. Пр. посланикът му обърна внимание, че ситуацията става деликатна. И аз бях нещо къде година-две по заместване. После оставих дружеството на министър Петканов и повече не съм се интересувал. Петканов май го пропи, ама да не ви излъжа...
Та по тоя повод се сещам за гл. редакторка на "Сега", която реве в листа си, че искайки газ без посредници, Параванов посягал на свободата на словото. Цялата работа била нагласена. Като се отнеме посредничеството на чисто българската фирма "Овергаз", която иначе е дъщерна на "Газпром", се удря в. "Сега", защото безпощадно критикувал властта. Главната вика: "Разследванията и коментарите на вестника се вземат предвид при съставянето на докладите на ЕС."
Много странно. Оня ден Сидеров каза, че в. "Експрес" се опитвал "да повлияе върху отношенията на новата американска администрация към Борисов". Което ме кара да мисля, че ние, вестниците, без да усетим, сме станали първата власт в държавата.
Както и да е, исках да кажа, че и аз съм бил изправен пред алтернативата от главен да стана гладен...Този, председателят на дружеството, дето ви казах по-горе, беше и собственик, и издател на вестника, който ръководех. И не само че му съсипаха бизнеса, ами го вкараха и в затвора. Но вероятно поради младост и невежество хич не ми хрумна да се позова на Първата поправка. Но всяко зло за добро. Блъсков ни подаде ръка, взе ни в "Монитор", там се запознахме с Волен, с Капка и други, които после станаха много известни... И в тази плодородна среда за пръв път чухме камбаните на "Св. Александър Невски" и се роди д-р Филипов...
Между другото, другари от ПП "Четвърти километър", която всеки момент ще се учреди, проф. Янчева вика, че 13% от хората у нас развивали тревожно разстройство. Това, братя, е наш потенциален материал, периферен електорат, както казват политолозите. Отделно са онези 10%, които са си изцяло и само наши... Обречени сме на успех, от мен да го знаете!
Малко и за другите материали.
"Труд": "60-годишна роди близнаци". Ей, пенсиите, спрете поне да се размножавате, бе! И между другото да ви кажа, че вчера един доктор разправяше в "Труд", че кариесът е заразен, пренася се и с целувки. Та като мърсувате, имайте предвид!
Само от 29.01. до 5.02. имало 5 случая на поставяне на автомобилни гуми, камъни и други материали върху релсите. От ЧЕЗ пък реват, че претърпели щети за 5 млн. лв. - два от кражби на ток и три от кражби на жица.
И един страничен ракурс към материала. Гл. прокурор си търсел заместник, който да владее поне един западен език. Ако е възможно английски. Поне говоримо. Поназнайването на европейското право било предимство.
"Сега насекъде има мат’рял..."

2 comments:

Anonymous said...

Кькво ще кажете за това?
Zhang Shiqiang, known as the Nine-Fingered Devil, first tasted justice at 13. His father caught him stealing and cut off one of Zhang's fingers. Twenty-five years later, in 2004, Zhang met retribution once more, after his conviction for double murder and rape. He was one of the first people put to death in China's new fleet of mobile execution chambers. The country that executed more than four times as many convicts as the rest of the world combined last year is slowly phasing out public executions by firing squad in favor of lethal injections. Unlike the United States and Singapore, the only two other countries where death is administered by injection, China metes out capital punishment from specially equipped "death vans" that shuttle from town to town. Makers of the death vans say the vehicles and injections are a civilized alternative to the firing squad, ending the life of the condemned more quickly, clinically and safely. The switch from gunshots to injections is a sign that China "promotes human rights now," says Kang Zhongwen, who designed the Jinguan Automobile death van in which "Devil" Zhang took his final ride.

Anonymous said...

Докторе, абе газетката да не отива нещо на ебем ти страна, че такъв е тонът на коментара? Кажи, да знаем, рамо ли да удряме, глас ли да извиваме, що да чиним...