3 януари 2009 г.

Айде, ЧНГ и т.н. Що толко се радвате, бе?! Милиони се хвърлиха пак по небето. В София направо Челопечене – 2. Бойко хвърчал като линейка след всеки по-силен взрив… Ако се събере ноухауто и средствата на изстреляните български ракети само за последните 10 г., сега да сме първа космическа сила… Наша милост като убеден пацифист не хвърли ни една бомба. Само погледах на балкона, но от горе ми пуснаха пиратка и аз се почувствах малко като в ивицата Газа. Прибрах се, пуснах щорите и изгасих лампата. Така де, що да им ставам лесна мишена…
Като казах Бойко… Според китайския календар влизаме в годината на бика. А според старобългарския - на тиквите. Щото у нас останаха само тиквите, както правилно отбеляза още през 2003 г. Бойко. Между другото Боко Тиквата е едно от партизанските имена на г-н кмета. Отделни граждани го помнят и като Рапона. Но да не се отплесваме…
Оня ден на „Голямото четене” не можал да си избере книга. „Много е трудно, вика, за 5 мин. да се избере.” Трудно е, да! Когато ти се губят всите „libri legendi” верно е трудно…
Но пък и многото четене прави човека нерешителен. Съмненията идват от знанието, не от невежеството. Докато невежият се съмнява много рядко, толкова рядко, че почти не се случва…
Те така учениците на Зенон го запитали: „Учителю, защо ти, който знаеш много повече от нас, много повече се съмняваш?” Пък той им начертал един голям и един малък кръг на пясъка и им рекъл: „Големият кръг са моите знания, а малкият вашите. Но и двата кръга са ограничени, извън тях има много неизвестни. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. От тук идва и съмнението ми.”
Та искам да кажа, че ако знанията ти клонят към точка, то те на практика не раждат съмнения. В случая с Бойко хващаме природата направо на местопрестъплението…
Но знанието е само едната страна. Другата е моженето. Щото шопът отдавна е отбелязял: „ я можем, ама не знаем, инженеро знае, ама не може, а главнио ни знае, ни може, само сака…” Именно това, сакането, движи света!
„Страстите, разправя Волтер, са вятърът, който издува платната; понякога вятърът може да потопи кораба, но без него той не може да пътува…. Всичко е опасно на този свят и всичко е необходимо.”
Не е ли така? Аз съм си мислил например, че и наколенките на д-р Ливайн, толкова необходими за коленете, стават опасни когато ти ги турят на шията…
Не знам, все пак имайте предвид, че не съм единодушен. Щото пък източните мъдреци казват, че мъдростта идва когато спреш да мислиш. Но не казват идва ли, ако изобщо не си почвал… Сложно е. Защото пък Ошо (Бхагаван Шри Раджниш) вика, че „истински мъдрият човек може да изглежда на хората малко побъркан, глупав, защото те имат определена идея за това какъв трябва да бъде мъдрият човек - че той е сериозен, че не може да си играе, че не може да се смее, че не може да свири и танцува”. Тоест, Станишев е конвенционално мъдър, а Бойко, този Homo ludens, е истински мъдър. Нали ви казвам, че е сложно…
Конвенционалният мъдрец рекъл оня ден пред студентите: „Знам какво е да се пише, наскоро написах едни есета, които издадох в книга.” (Браво, няколко есета и вече знае!) И се похвалил, че щял да използва празниците за да подготви второ допълнено издание.
Трябва, брошурката ми седи малко недовършена. Но той в случая си прави реклама, щото книгата трябва да се продаде, щото пък парите от нея ще идат за кампания на БСП за изборите.
Ще използвам случая да кажа, че отношението към рекламата е едно от доказателствата, че БСП се е реформирала. Когато Стамболийски внася закон за рекламата, комунистите скачат на нож и обещават, че при комунизма държавата ще бъде очистена от „смрадта на рекламата”. И наистина Васил Коларов през 1949 г. забранява рекламата и така до 1989 г. Което би могло да обясни и неуспеха с трамвая. Нямат традиция червените…
Между другото, като сравнявах оня ден музикалните възможности на Бойко и Сергей, рекох, че Станишев не бил докосвал никакъв инструмент. Но като порових малко, попаднах на една статия на Райна Харалампиева в „Стандарт” от 25.11. 2005 г. Цитирам: „След като се завърнал от Москва, той се записва в елитната 35-а руска гимназия. Учителите веднага забелязали високото му чувство за отговорност и му поверили сигурността на училищния барабан. Станишев не свирел на него, но трябвало да го пази.”
Което, разбира се, не го изравнява с човека-оркестър Борисов. Но поне обяснява защо пак са му дали барабана – да го пази, не да свири…
Накрая да ви преведа на обикновен език всичко гореизложено: от трън та на глог, че е по-висок… Иначе годината е 2009. Но можеше да е и 1989 и никой нямаше да разбере.