24 ноември 2008 г.

Не мога да си обясня чавка ли му е изпила акъла на Коритаров да тръгне да рекетира Вальо Златев, един от най-богатите и влиятелни бизнесмени у нас. Абе, хвани некой льольо средна ръка, дето няма влиятелни приятели, и си го цуцай по малко и редовно. Къде се занимаваш със Златев! Това, че е дал на Гоце, не значи че ще даде и на Алберт.
Ето какво съм си записал в Петък, 13 февруари 2004 г.:
"Коритаров, радетелят за чиста демокрация, бил агент Алберт. Самоинициативник, класически случай на доносник. Наклепал Владо Райчев, че си водел дневник и в него записал, че България е страна на курви. (Браво Райчев! Още си е такава.) А изглеждаше, че Коритаров е един от малкото, приключили с миналото. Ама на, миналото още не било приключило с него."
Ама иначе хубаво го беше измислил Коритаров. 3 млн. лева на влог осигуряват минимум по 12 - 13 000 лв. месечна рента и си гледаш кефа доживотно. Щото нали, казано е, първо си осигури приличен доход и тогава ставай почтен.
Да, наистина, правата линия между две подлости е характер.
Спомняте ли си, братя, "Невръстни убийства" на Виктор Пасков? Как там гадното малко момченце си представя, че хвърля даскалката си по цигулка от прозореца на осмия етаж и си решава въпроса с досадните уроци. Искам да кажа, че сигурно на всеки журналист, а и на всеки човек му минава през акъла как с една малка подлост може да си оправи живота. Но не всички имат кураж да я извършат. Щото то моралът к’во е, страх - от Бога, от затвора, за работата, за името... Хиляди страхове, които пречат на човека да си уреди един по-добър живот.
Ей, чакайте да ви кажа нещо весело, стига с тия гадости. Обажда ми се г-н Петров от София, пеншънър, 75 yeаrs old. Вика: "Докторе, вие непрекъснато се шегувате със сексуалните възможности на пенсионерите, но искам да ви кажа, че аз още правя секс без очила."
Разби ме! Без очила! Не знам, г-н Петров, но според мен на тия години подвиг щеше да е ако сложиш очилата и погледнеш госпожата и пак имаш сили да продължиш.
Иначе лекарите твърдят, че човек и на 85 г. може да види една добра ерекция. Лошото е само, че няма да е неговата...
"Труд": "Махат апендикс без операция".
Голяма новина, няма що! На един конгрес по хирургия още през 60-те години българската хирургия изуми другите хирургии. Всички разказаха последните си постижения и дойде ред на българския лекар. Стана и каза: "Ние можем да премахваме апендикс... (Залата падна от смях.) ...през аналното отвърстие." Силни възгласи на недоверие. Но тогава стана един японски професор и потвърди: "Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място."
Откри се 47-ият конгрес на БСП. Имах лична покана да гостувам на конгреса. Честно, зала 1, блок 14, ред 5, място 22. Ако обърнахте внимание в репортажите по телевизията, мястото остана свободно през цялото време.
Благодаря, другари, но не смея да дойда. Щото докторът през 1989 г. беше за мъничко член на тази партия, колкото да хване разтурянето. И си представих как като ида сега и се видя с другарите... Ами ако ме налегне некоя носталгия? Не, не! Не смея да рискувам. Тогава работех в СУ-то. Споменавам го, за да не си мислите, "че щом съм човек на перото, никога не съм се опитвал честно да си печеля хляба".
Между другото, не че се оправдавам, ама един колега, днес виден политолог и демократ, ме подведе. Викаше, че революцията щяла да се извърши първо вътре в партията и е хубаво да погледаме от близо. А като ме приеха, ми подари книгата "Ленин как читатель" със следното посвещение: "Др. Филипов, добре дошъл при "нашите". Идвам след теб." И верно дойде. Аз го пазя това посвещение и един ден...
На конгреса се отчете, че управлението на триадата било много успешно. Помня, че и това на Царя се отчете за успешно. А това на Костов - то пък беше "най-успешното". И се сещам какво викаше Рангел Вълчанов: "Синдромът на всички български филми - ние сме майстори на епизодите, но не можем да направим цялостен филм. Епизод направим, филма го няма."
Пък в събота, вероятно в чест на конгреса, един продавач на вестници крещеше на Централна гара: "Няма "Стандарт", няма "Демокрация", няма "Пари"... Остана само "Труд" и "Капитал!".
Но българските пенсии, както справедливо написаха колегите от "Сега", продължават да стискат десницата на левицата. Стискат като умрял ябълка...