11/20/2008

20 ноември 2008 г.

По телевизията завъртяха клип на БСП, посветен на 47-ия конгрес. Боже, как летят конгресите! Сякаш вчера беше Осмият (1962 г.), на който се реши да се направи "голям скок към комунизма" в икономиката, който да отведе България най-късно през 1980 г. на прага на благоденствието. Както и да е, думата ми беше за клипа. Толкова многопластова от гледна точка на внушения творба отдавна не съм виждал. Първо, трамваят излиза от гората - откъдето излязоха и социалистите. По-силно щеше да е единствено,ако трамваят излизаше от лозе, но днес никой не знае де е било лозето на Габровски... Второто внушение е, че най-накрая дойде и трамваят на културата. Което чрез качването на културния министър на трамвая загатва на художествено-творческата интелигенция, че и тя се качва. Малко трудно и бая го гони, но все пак се качва. След това, в трамвая има само един пътник - 83-годишният дедо Гого. Което трябва да внуши на пенсиите, че при един втори мандат на БСП всеки ще си има персонален трамвай. След това: не случайно е избран точно трамвай, а не рейс. Защото през асоциацията с най-известния ватман в републиката - Евгени Минчев - се отправя послание и към сексуалните малцинства у нас. Но най-важното е, че трамваят е символ на праволинейността, не завива рязко наляво или надясно, като например рейсът и не му падат смешно тирантите, като при тролея. И като капак премиерът ватманира с лявата ръка! А накрая, когато пенсиите се прегръщат с културата, е направо убийствено...
Вервайте ми, разбирам от послания! Клипът е барнат отвсякъде. Все едно гледаш A Streetcar Named Desire (филма по пиесата на Пениси Уйлямс, ако не се лъжа). Клипът е черно-бял, мотрисата е от 1951 г., Стефан Данаилов прилича на Марлон Брандо, а Станишев е съща Вивиан Ли...
Подозирам, че е правен от онова дете Начко, което в началото на демокрацията изглеждаше малко дебилно, но сега е порасло, изкарало е майсторски клас при Мастер Ламбо, станало е член на партията и й е отдало всичките си творчески сили.
Опозицията заявила, че ще прави контраклип с кадри от атентата в църквата "Света Неделя", лагерите и процеса срещу Трайчо Костов.
Боже, каква липса на инвенция! Аз ако бях, щях да пипна само края на клипа. Когато 83-годишният дедо Гого се хваща за сърцето, където си държи мечтите и идеите. Именно тогава получава масиран инфаркт, щото на 83 г., нали... И тук се пуска музиката от "На всеки километър", която в този контекст недвусмислено внушава на пенсиите - на всеки метър и на два метра надълбоко... Всъщност това е зловещо. Няма що на дедо Гого да му се случва нещо лошо само щото се вози на трамвая на Сергей. Все пак това е само изкуство. Виж, в живота може да му се случи, но то е друго. Просто на края на клипа дедо Гого слиза с думите: "Збогом, момчета. Останете си с мечтите." И трамваят продължава празен, прави пълен кръг и се връща в гората.
Няма идеи опозицията, това е.
Може да забележите, че в клипа няма и намек за олигарси. И това не е случайно. Необявената борба срещу тях продължава. Вчера бизнесменът Георги Гергов се избрал за зам.-председател на пловдивската организация. Много хитро го е измислил Станишев, а може и президентът да е. Първо ще ги събере в партията, да са под ръка и под наблюдение. И после им се режат главите, като на Петков и Овчаров. Малко е подло, но с олигарсите няма друг начин.
Часовете отразили на първа страница с голяма снимка как ГЗ показва какво да се прави при бедствия в дома за деца с умствена изостаналост в Хасково. От снимката се вижда, че някои от децата, които "слушат" лекцията, са с полиомиелит в паралитичната форма и даже и да разберат какво се прави при бедствие, едва ли ще могат да го изпълнят. Та като гледах тази иначе благородна инициатива на ГЗ, си мислех, кои са олигофрените - нещастните дечица или лекторите от ГЗ. Но карай, да се отчитат инициативи...
Същите чувства изпитах и като прочетох как Волен Сидеров чете лекция за глобализма в Европейския колеж по икономика в Пловдив, а Жан Виденов държи бележки от първия ред. Колегите от "24 часа" сметнали за нужно да ни напомнят, че Жан Виденов е бил премиер от 1994 до 1996 г. Недейте бе, колеги. Помним! Никога няма да забравим!
Е, некои забравиха. Щото въпреки Виденов направихме ляв завой. Но така е, като се повреди дясното крило, летиш в кръг. Между другото казвал ли съм ви, че ако се въртиш достатъчно бързо наляво, можеш да си цунеш задника? И надясно можеш.
Айде Збогом за днес. Че стана ручок, дет вика поетът.

3 comments:

Anonymous said...

Много интересен аналитичен разрез! Много сладко!

Anonymous said...

Дам, този път е по-приятно от коментарите на Иво Инджев или други блогъри. Ама да не повдигаме въшките на автора, макар той едва ли да е толкова наивен, че да му се повдигат от един-два коментара.

Anonymous said...

Докторе, това с "пиесата на Пениси Уйлямс" ми хареса, ще знаеш!