21 октомври 2008 г.

Забелязвате ли, граждани, че вече няма поводи човек да се почерпи. Помните ли какво беше по времето на царя: затворили сме глава „Свободно движение…”, Глава „Нам коя си…” и така до 30 пъти. Само за глава „Енергетика” си спомням, че пихме с половин сърце. Не за друго, ами Мони Паси каза, че не е окончателно затворена и пак ще я отваряме, за да предоговорим малките блокове на Козлодуй… А сега какво? Арести, самоубийства, отвличания, спрени фондове… Не че човек не може да пие и от мъка, но друго си е поводът да е радостен. Аз затова гледам редовно рубриката на „Новинар” „Повод за напиване”. Днес например пише, че на този ден през 1632 г. е роден Кристофър Рен, английски архитект, астроном, математик, построил много работи, включително катедралата “Сейнт Пол” в Лондон. Един достоен човек да му се почете 376 –та годишнина от рождението. Чел съм за него, че през 1688 г. проектирал внушителна градска сграда в Уестминстър. Кметът обаче не одобрил проекта. Казал, че според него вторият етаж може да се срути върху първия, където щял да е неговият кабинет. И поискал от сър Рен да тури една яка колона в средата на залата. И Рен турил. Преди десетина години, при рекунструкция на сградата, майсторите с удивление открили, че между въпросната колона и тавана имало няколко сантиметра пролука. Вместо да спори с кмета, сър Рен вдигнал колоната, но не съвсем…
Каква е поуката? С кмет се не спори. Изобщо с началник. Възможно е (не настоявам, само споменавам тази хипотеза), така да се е случило и при проектирането на кръстовището на Околовръстното и Симеоновско шосе. Не мога да си обясня защо във въздуха са вдигнати шестте платна на Околовръстното, вместо двете на Симеоновско. Изрично съм изследвал магистрала „Тракия”. Там всички селски пътчета минават отгоре, а не да караш тировете да се катерят зиме по нанагорното…
Като казах магистрала „Тракия”, та се сетих, че от „Прозрачност без граници” писахме през юни на Станишев и Гагаузов да ни конституират като независими наблюдатели на процедурата по провеждането на обществените поръчки. След четири месеца размисъл как елегантно да ни разкарат, оня ден ни отговориха, че "съгласно действащия към момента ЗОП не е предвидена възможност за независими наблюдатели.” Което е шменти капели, защото в „Правилник за прилагане на ЗОП”, в сила от 01.01.2007, има цяла глава (5), озаглавена "Наблюдатели при провеждането на процедури по възлагане на обществени поръчки".
Какъв е изводът? Изводът е, че момчетата вече са си наредили калимерата и нема нужда некой да им прави прозрачност.
Ама той Станишев си го каза в прав текст: „Учил съм се от Симеон и още се уча”. И шашмата с магистралата точно учителят я измисли.
Истината ви казвам, тия крадат повече от Костов. Чисто математически – три пъти повече. А като корелираме с това, че в една тройна коалиция не се знае кой пие и кой плаща, може да станат и 30 пъти повече.
Но да ви кажа нещо прагматично. Не садете зеленчук, ако нямате противопехотни мини. Гражданката Иванка Трошанова от карнобатското село Огнен насадила зеле. Обаче го опасала с два ката мини. И оная вечер трима мургави пехотинци влезли да крадат зелето и сега ги сглобяват отново. Така де, не можеш да очакваш ДАНС да ти пази зелето…
Изобщо мините са много нужни в едно съвременно домакинство. Помня как една година разглеждах изворите на Охридското езеро. Беше по времето, когато командоси нападнаха префектурата в Шкодра и тамошната телевизия съобщи: “Докато бандитите нападаха префектурата, мирното население ограби банката.” И както си плуваме с лодката изведнъж в онази сакрална тишина откъм албанския бряг се чу едно „Ря-я-я-з…” Щехме да изпопадаме във водата от страх. А лодкарят вика: „Не бойте се, бе, шиптърите цепат дърва со мини…”
Като има мини е лесно. Обаче знаете ли какво ми разправя един на село? Нали наскоро „Стандарт” пусна „На всеки километър” на CD. И индобългарските пехотинци били много впечатлени от онова магаре, дето минаваше безпрепятствено между мините. И си обучили няколко. И сега, поне в наше село, с мини не може да се опази зелето. А то е много важно за тамошните. То нашето село точно на зелето е кръстено. Щото византийците викали на Ивайло Лахана. И досега така викат на зелето – лаана. А на чорбата лановица. Турят й праз и става “Бисмарк консоме ла тас”... Ама те не знаят...