Паскалев, който също висял с него, вика, че Станишко се държал мъжки. Не знам кой смел, кой бъзлив, но съм сигурен, че в тая кабинка атеисти не е имало...
Между другото внимателно разглеждах снимките от срещата на Станишко с млади соцактивистки. Гледа ги с един хитър поглед, в който няма нищо... ляво. Абе, казвам ви, тоя ще излезе скрита лимонка.
Пък кметът увисна на летище Бен Гурион. Та се наложи Параванов да го замести на празника на София. Уж се карат за боклука, но като са в нужда, си помагат. Ама то и дома е така. "Един боклук имаш да изхвърлиш, и пак се ослушваш!" Даже за бюджетния излишък не се караме, както за боклука... Щото мразя да го изхвърлям. Кой ли обича. Затова го разбирам Бойко...
"Стандарт" с прискърбие съобщава, че американското правителство спасило от фалит застрахователната компания AIG, като й наляло $85 млрд. срещу 79,9% от капитала. Тоест Буш става чорбаджия на компанията. Защо с прискърбие ли? Ами защото AIG е собственик на БТК. Тоест, Буш влиза в директна конкуренция с Майкъл Чорни и Мtel. И сега "Стандарт" няма да може да пише: "БТК мами с безплатните разговори". Щото това ще означава, че Буш мами.
Като се сетя какви надежди възлагаха колегите на Буш... Когато Дабъл Ю се кандидатира за първия си мандат, колегата Москов, тогава главен редактор, събрал редакцията и обяснил: "Стандарт" подкрепя кандидатурата на Буш!" Щото Клинтън преследваше Мишата Чорни по цялата земя и се имаше надежда, ако спечели нов кандидат, да го оставят на мира. Но Буш излезе подлец...
Колатералните щети, така да се каже, от тази сделка, са, че и Бербатов минава на ведомост към Белия дом. Щото AIG е основният спонсор на Манчестър Юнайтед. Но това, което най-много ме притеснява, е, че и д-р Филипов става зависим от Буш. И вероятно ще трябва да си преосмисли поведението. Щото и скъпоценният животец на д-р Филипов в AIG е застрахован. То па един живот, ама булката се уплаши да не ритнем случайно камбаната и тя да остане без препитание... Както и да е.
Така е. Всеки оценява нещата през себе си... Дето беше рекъл некой, за каквото и да пиша, винаги става дума за мен си. Ето, Хачо Бояджиев например, рекъл, че предаването на Митко Цонев е като куче от породата шарпей - скъпо и тъпо. Нали се сещате как изглежда шарпеят? Едно набръчкано такова, саде кожа. Аз знам откъде му е дошло на акъла на Хачо туй сравнение с шарпей. На 75 г. не шарпей, ами... Даже те не са и 75. Говори се, че Хачо криел повече и от Лили Иванова... Както и да е. Пенсиите, сигурен съм, че поне вие ме разбирате. Исках да кажа, че човекът така е устроен, че туря себе си за еталон на света...
Пък изследване показало, че ние сме били най-големите русофили. По скала от 0 до 100 сме давали 66 точки любов на Москва. Безотносително към демократичните процеси сред братушките. Давали сме немалко и на брадарушките - 51 точки любов. Българинът не случайно вика не плюй в стария кладенец, преди да си изкопал нов. Ама то какъв кладенец беше... Наскоро един лесничей разправяше как след лов, на който Льонката Брежнев гръмнал сръндак рекордьор, ни опростил 1 млрд. рубли дълг. И колко домати сорт "Бизон" разменихме срещу танкери с петрол... На Бургас претоварвахме и в крайна сметка доматите ни излизаха във валутни левове, т. е. в долари. Иди сега продавай на американците домати "Бизон"...
Изследването доказало и още нещо. 80% от българите били срещу войната. И само 15% смятали, че нещата могат да се оправят с бой. Явно след краткия период на ПАСИфизъм по времето на втората война в залива, когато Монката ни омайваше как ще си върнем дълга и ще се овъртолим в кинти от възстановяването на Ирак, българинът пак се е върнал към пацифизма.
Аз обаче малко се съмнявам в цифрите на българското русофилство. Наистина, има извество русофилско залитане в некои среди, главно в президентството, но то може да не е непременно любов. Може и корист някаква да е. Пък преди време виенският "Стандарт" написа, че московските архиви играели важна роля за разширяването на руския енергиен бизнес в Централна Европа. Щото в Москва били събрани тайни досиета на български, сръбски, словашки и др. политици.
Та тогава си помислих да не би нещо за Гоце да има. Ма не вярвам, щото той човекът честно всичко си каза...
No comments:
Post a Comment