Излязла стихосбирката "Антология на живите" със стихове на 8 млади поети. Колегата Ковачев я представил в "24 часа". Но явно и той много не разбира новите веяния, щото не взел отношение, а оставил на "съда на читателите". Много е лесно така бе, Пенчо! Хората не си купуват вестник да мислят! На когото му се мисли, чете "Погнусата", "Престъпление и наказание", Дюренмат, Хана Аренд... А вестникът трябва да предлага сдъвкани работи, готови мисли.
Както и да е. Ето няколко откъса, за които имам пресантиман, че ще останат в съкровищницата на българската поезия някъде около "До моето първо либе".
Божествената ми сперма
(Мартин Карбовски)
Със спермената салфетка
Тя избърса сълзите си.
Хубавите неща
не стават с нормалните хора
Машината
Машината за общуване
Се храни с ебане.
Не е ли така?! На вас като нормални хора да ви се е случило нещо хубаво? А за общуването? Още Сенека е казал: "Разликата между секса и чекията е, че като ебе, човек се запознава с хора."
Е, може и да не беше Сенека... Но съм сигурен, че Балзак е казал: "Рискуваме да сгрешим много, ако съдим за човека по неговите съчинения; хартията търпи всичко"...
Фистинг
(Радослав Парушев)
Бива -пръст,
Бива два
Ама, цялата ръка
Що за фистинг е това?!?
Това е... Как се казваше, бе?! Дето на Буш му го правят всяка година? Ректоскопия, да... А фистинг, за който не знае, обяснил съм го в първата си книга. По повод общинските избори през 2003 г., когато потретихме Софиянски: "Стипендиантът на Чорни Костов гласувал с отвращение. Ега ти драмата е било! То това не е избор, ами направо фистинг."
Пак там съм си записал и рецептата за вестник: "Един стар вестникар викаше: "Кръв и сперма! Това продава вестника!" (Не го е измислил Алгафари!)
Обаче сега виждам, че тая рецепта ражда и поезия!
Въоръжен с това откритие, нахвърлях и аз некои стъпки. Ямб ли е, хорей ли или спондей - който разбира, да каже. Па те са 44 вида, мож’ ли ги помни всичките! А може да е и некоя нова стъпка. Справката в "Речник по стихознание" на С. Филипова показа, че метриката и римите ми не са използвани от досега известните поети.
Идем из село мама ви мръсна
моята цел е гъзо да ви пръсна.
Нема значение момиче, момче
при всяко положение Бичето ебе.
Сърце ми в полето, душа по земята
де че ми бегаш, я съм съдбата
Ям хлеб, вода не пием,
или че те ебем, или че те бием.
Шегувам се, бе! Това е от един рано повяхнал поет, Бичето, от врачанските села. Но на него му е простено, щото като малък бил падал в селската тепавица... Но на Карбовски от какво му е, не знам... Той беше претендент за "Черноризец", но комисията като преброила и установила, че в творчеството на Калин Руменов, нищо, че е по-млад, имало три члена повече... Дето викат французите, колкото и да си краен, все ще се намери некой по-краен...
Всъщност, аз наистина опитах нещичко:
Отмъщение
Набия, па разклата
И лежа - да тежа
Нека види че мога,
Но просто не ща...
Но не е лесно. В смисъл, че отделни рими можеш да измислиш (чекия - туршия; сонет - минет; сено - кросно...) но цяло стихотворение е трудно. Дето каза вчера проф. Кирил Топалов на изпита по литература, "есето не е като прасето".
А критиците мълчат!? Като излезе "Анатомия на една любов" на Пасков (която, Бостанджиев ми го каза, лекувала еректилна дисфункция), се скъсаха да се изказват. Сега ги е страх. Пенчо вика, че Карбовски им се заканил: "Да им серем в устенцата!"
Боже, Миряно, как си го казала само:
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена...
Верно е мек...
Отплеснах се с поезията, а исках да ви разкажа за принца на хунзите, за Кремиковци, пенсиите да почеша...
Дано поне сте разбрали що американците турят надпис на термометрите: "След ректална употреба да не се ползва орално!"
По повод тия, младите поети, Петър Волгин написа, че се правели на "сексуално разкрепостени" за пари и да говорят хората за тях. Бих казал... Не, не бих... Всъщност що пък не, изглежда оправдано в метафориката на младите поети... Та бих казал, че не е задължително да си хуй, та да попаднеш в устата на хората. Все трябва да има и друг начин...
Ужас, това не съм аз... Дано довечера не сънувате фалически кошмари... Пардон, поетически.
No comments:
Post a Comment