3/19/2008

№ 17. 24-28 юли 2002 г.


Никито Василев вика: “Държавата никога не е била толкова добре.” И е вярно. Раждат се нови идеи. Ето оня ден си ходих до Пазарджик и гледам един бизнесмен пуснал нов вид локум по повод годишнината от управлението на Царя. Пенсиите се изтрипат да купуват. Лани по изборите същият тоя гявол пусна лимонада със същата марка и направи пачките. А някои само ходят и мрънкат: “Няма бизнесклимат.” Ми създайте си го, бе!

24 юли
Побеснявам, когато ми тръгне в понеделник на чорчик. Ма направо ме хващат сестрите. Седя си в кабинета, прелиствам пресата. Хваща ме интервюто на депутат Миро Севлиевски. Чета го, пиша маргиналии. Миро вика: “Ние сме тези, които ще генерираме цунамито, което ще удави динозаврите на миналото, на криминалния свят, динозаврите на бедността и безверието.” И аз записвам в полето “У-а-у, к’ви силни и красиви думи!…”
И точно тогава звъни джесемето. Имал съм посетители. Някакви граждани, явно незапознати с конституционнозакрепеното ми право на частна собственост, искали да ми разгледат апартамента. Но понеже нямало никой вкъщи, а на тях явно не им се идвало втори път, та издумкали патрона с онази брилятна илюстрация на българската техническа мисъл, наречена “меча лапа”. Ама писнала алармата и гражданите, обидени, си тръгнали, без да ми разгледат колекцията от стари радиоапарати.
Не ми е за сефте, даже вече не го приемам толкова болезнено. Но ми е тъпо. Как пък една книга не откраднаха, бе! Ей тъй да ми вдъхнат малко оптимизъм за бъдещето на тая държава.
После ми се обади един читател и вика, че яко съм оплескал оная работа с първите думи на Армстронг на Луната: “Тони, не си точен. Не е Макферсън, а Горски. Не мисис, а мистър и не напред, a Good luck. А иначе е вярно.” К’во му е вярното! То е станало като компютрите и компотите.
Извинявам се, г-н Пападопов. Най ме боли, като разочаровам редовен читател на вестника. Още веднъж се извинявам. Доверих се на приятел.
А да знаете случайно тя дали все пак си е изпълнила обещанието?
Като се успокоих, пак се сетих за генератора на цунамито Севлиевски. Представяте ли си какъв образ! В окото на бурята попадат бедността, корупцията, мръсните пари. И тя като една грандиозна центрофуга върти, мачка и пере, пере… Батално направо… Е, това цунами да го видя, па сетне и да умра нема да ми е жал. Дано да успеят да го генерират по-скоро.
Георги по-Тъпото (Компаратива), онзи, дето ей така на майтап беше настоял да го подкупят с $500 хил., сега май ще отнесе една от по-дребните награди, предвидени в Наказателния кодекс. Засега е номиниран по чл. 214 във връзка с 213 (а), което не е повече от 3 години.
Малките на кучето Рекс, което изненадващо стана Рексона и роди, също си сменяли пола. Идентичен случай, както класифицирахме подобни събития непосредствено след Априлския пленум – бащата партиен секретар, майката учителка, дъщерята - курва.

25 юли
Ветеринарен преглед на кокошка става 1.05 лв. Това предлага Министерството на земеделието. За преглед и поставяне на диагноза на еднокопитно животно ще се плащат 6 лв., на свиня или нерез - 4 лв. Горе-долу като при хората.
А от сдружението на птицевъдите се споразумяха яйцето да се продава за 11 стотинки. Така че една кокошка, ако иска да се прегледа, да бъде така добра първо да снесе 10 яйца.
Днес на изпита по география в СУ се падна “Географско положение и граници на България”. Много декадентско, бе! Но добре, че се падна сега, щото догодина може и да не е възможно. Засега от гледна точка на север-юг България се намира за щастие между 44-ия и 41-ия паралел. А по отношение на запад-изток за съжаление между 220 и 280 градуса източна дължина. Центърът на България за щастие или за съжаление е на 24 км от връх Ботев и на 14 км от връх Столетов, западно от Химитлийския проход.
С други думи направо си е таковало таковата. А колкото до политическите аспекти на географското положение (ПГП) Марко Ганчев го е казал най-точно:
“Призрака на комунизма
с призрака на демокрацията
как пък ги събра туризмът
точно дето ни е нацията.”

26 юли
Англичанин платил 80 000 лири (247 000 лв.), за да пие чай и да си побъбри с принц Чарлз. Чудя му се на Царя. Що не вземе да направи едно ООД? Не, по-добре е ЕООД, да си е сам и да не му се бъркат разни барливи тукашни тъпанари. Парт тайм да го дава, четири пъти на ден да пие чай, това прави по милион на ден, или по 365 милиона годишно. А ако реши фул тайм, може и по 700 млн. годишно да прави. Тия пари от приватизация посмъртно не можем ги изкара.
Една авторка пита патетично в “Стандарт”: “Ние ли сме глупаци, или властта ни мисли за такива.”А не е ли възможно, момне ле, да превърнем таз дизюнкция в конюнкция, като заменим “или” с “и”? И още един въпрос, ако може: Вий апостеори ли почнахте да псувате Царя? Щото, ако е въз основа на опита от една година управление, то си е ваше право. Или пак априори, както го и подкрепяхте. Щото и това е правилно. С какво младите разбойници на Никито са по-добри от Мишата Чорни? Питам без негативни конотации, просто за яснота. (Тоя пасаж май стана много макаронически?)

27 юли
Японците разработили система за обработка на гласа, която може да го направи по-весел, по-спокоен или дори по-мъжествен. Ба маа му! Т’ва ще ни довърши. Сега слушаш радиото и ти става ясно кой е завършен педал и кой обикновен идиот. А какво ще стане в бъдеще? Абрашев ще звучи през японската джаджа авторитетно. Йордан Соколов - мъжествено. На Костов ще придава шеговит акцент. Катето Михайлово направо ще лекува еректилна дисфункция… Ми ние с тая техника може и Царя да разберем какво казва.
За японците може и да не е опасно, щото тая техника поправя само тона, не и съдържанието. В смисъл, че ако си говориш простотии, пак ще си говориш простотии, но авторитетно или мъжествено… Но за нас ще е фатално. Като сега ми е пред очите как школуваният в Холивуд глас на Жорж мъжествено гърмеше от екрана: “Не ме гледай тъпо, българино!” И ние прималяхме.
Щях да се заяждам с Генчо Дайнов, ама се сетих, че жена му ми е приятел. Щото Генчо вика “вашият цар”! Какво му е мойто, бе? Колкото е мой, толкова е и твой. Кой изучи българския избирател на политически науки а, кой? Така да се каже, всички сме ти студенти и няма що да ни делиш на свои и чужди.
Дайнов пита още дали тия, дето защитавали АЕЦ и ракетите “по свирката на съветската агентура”, били по-българите? К’ва съветска агентура, к’ви пет лева? Ако исках да се заяждам, щях да питам на кой му е съветската агентура в къщата, ама не искам да се заяждам. А и що пък да им снасям на американците безплатно къде се е прикрила съветската агентура.
Слушам по радиото за драмата на някакъв румънец. Харесал си едно гадже, залюбил го, сгодили се, ама то било сляпо. И той, за да може да разбира по-ясно нейния свят на тъмнината, помолил брат си до го изкьорчи и брат му го изкьорчил. И тогава годеницата го напуснала. Разказвам го това ей тъй, на вниманието на политиците. Щото и с народната любов така става. Щом политиците ослепеят и оглушеят като нас самите, и ние им теглим майната. Нищо лично. Щото ние сме ги избрали да виждат и да ни водят, а не да се подпират на нас и да се лашкаме заедно из тъмницата.
“Тайм” пише, че “не е нужно човек да е професионален хуморист, за да направи извода, че колкото по-близо си до обекта на подигравките, толкова по-малко ти е до смях.” А ние, братя, сме много близо. Ние сме почти в обекта. Абе какво ще се лъжем, ние сме си направо обектът. Та пак там прочетох, че имало времена, когато чувството за хумор зависело и от географското положение.
На нас ли ще го разправяте, бе! Какъв смях пада между 41-ия и 44-ия паралел!
Иначе смехът е много полезен. Смехът намалява съдържанието на захар в кръвта. Малко смях, малко сок от червено цвекло и кафе от цикория и забравете за диабета. Ама като сме толкова близо до обекта, как да се лекуваме?
Чета интервюто на Царя в един вестник. Каквото и да го питат, той отговаря: “Уверявам ви, че се действа по отговорен начин.” И малко се дразни, че го питат.
Един философ беше казал: “Господи, аз вярвам в твоето съществуване, ама бих искал да имам малко повечко доказателства.” Е, ако той си е позволил да го каже на Бога, ние що да не го кажем една инстанция по-долу?
Царя вика: “В случай че не ни приемат в НАТО, имаме резервни схеми.” Как резервни… К’ви резервни… Да не би Москва… Да не би Дайнов нещо наистина да е подочул? Ще вземе да излезе, че протестите срещу унищожаването на ракетите на Свинаров рид наистина са платени от руските шпиони!
В това интервю Царя е употребил 97 пъти думата работим. Гаче ли ние се съмняваме. Ето сега тръгва на среща с родата с четири куфара. Двата са пълни с папки и документи за преглеждане.
Хич дори и не се съмняваме, че се работи, че се влагат усилия. Ама дали историята ще го зачете, щото тя не държи сметка за усилията, а само за резултатите.
Накрая на интервюто Царя казва, че е наясно с каква задача се опитва да се справи: “И то не от амбиция. Нито за пари, както мислят някои, които много говорят!” (Минчев, не се оглеждай, за теб става дума – бел. ред.)
“Като кажат: “Обещали сте!” А малко хора си правят труда да прочетат какво съм казал.”
За другите не знам, но аз нали си водя дневник и редовно препрочитам кой какво е казал. За първата година е казал, че трябва да се разбере какво не върви. За втората – “управление на щетите”. И чак третата година дивиденти. Който не помни, да си записват, бе!
Депутатката Нонка Матова доразвива темата “Работи се, ама не се вижда”. “За тази една година, вика тя, има прогрес, който хората ще усетят. Ако трябва образно да се изразя, всичко това ми прилича на една дънна платка на компютър, върху която в момента се градят чипове, за да излезе след това сигналът, който трябва да бъде.”
Хубаво сравнение. И аз през цялото време се въртях около нещо дънно, ама за платката не бях се сетил. Но, както казваше Ленин, “всяко сравнение накуцва”. Щото политическият компютър почва да се сглобява от монитора. Четири години Костов показва, ама кой да гледа.
Забележка: Да се провери за статията “Разбитите обещания на Царя” в испанския (!!) вестник “Ла Вангуардия” от “Раковска” 134 ли е платена или лично от Аснар!
В Парламента ще дискутират по темата ”Решение на проблема с бездомните кучета в контекста на защитата на животните от жестокото третиране”. Ало, пенсиите, учите ли се да лаете? Учете се, учете се! Щото вие на четири крака вече си ходите свободно. За малко не влизате в “защитителния” контекст. А като се уморите да лаете, може да изкарате онази, как беше, дето я пеехте на Хаим боаз и Перник - Волуяк. Ама тихичко, че и пеенето харчи калории. Но пък гордо! 12-а година тая държава живее, като разпродава това, дето вие сте го построили и има надежда за още някоя и друга годинка. За това – тихо, но гордо!
Говорителят на СДС Николай Младенов, известен повече като Зеленчука, вика, че “стремежът да се наложи един просветен деспотизъм като форма на управление ще ни върне много назад.” Къде назад бе, Зеленчук. По - назад няма. Опрели сме се отзад като бито куче в дувар.

28 юли
Автобусна линия №72 е вече една от най-големите атракции на столицата. В един автобус назначили за помощник на инвалидите един симпатичен чичко, но с една ръка. И той се поти сиромахът от притеснение, обикаля около количките на инвалидите и току ходи да вика шофера да помага. От което разписанието изобщо не страда. В друг автобус турили за разпоредителка една лелка, също много симпатична, но с високо кръвно. Сама си казва, че като се наведе и й се завива свят. И тези хора трябва да се трудят, спор няма. Но като ще слагат с една ръка, да ги слагат по двама, а също и един с високо, и един с ниско кръвно. Щото оня ден в жегите тия с високото след всеки курс оставаха за няколко часа в “Пирогов” за презареждане. Хубаво, че №72 ходи до там. И изобщо, както се казва това е номерът. Нъл’тъй, кмете?
Депутатът Иво Атанасов разправя как я карали по морето. “Плажът, вика Иво, разкрива безпощадно несъвършенствата на човешкото тяло.” Имало огромна разлика между облечен и съблечен депутат. Сигурно. Както е казал Илф ли, Петров ли: “Голият Скумбриевич поразително не приличаше на облечения Скумбриевич!”
А по ролексите поне не може ли да ги различаваме?
Питат го има ли депутати, накацали по джетове, а той отговаря: “Има всякакви екземпляри. Кацат на всичко, на което е възможно да се каца.” Зер? Та Иво не се вълнувал от Ралица Агайн и Нина Чилова, а чакал да му кацне Теодора Дренска. Good luck, както се казва при меко кацане.
Нещо да съм забравил? За локума ви казах… Еми айде, от мен толкова. ДДС-то от вас. Ама всъщност ние си го хващаме в коричната цена.

No comments: