Пак за епистемиологичната арогатност

В коментарите под вчерашния текст един господин ми пише: „Докторе, много са ми интересни писанията Ви, но и във Вашия блог да чета за ББ ми иде в повече.” (Ей, пишете си имената, или никовете, да мога да ви отговарям като възпитан човек на възпитани хора! Това anonymous ми звучи като homunkulos)
Вижте господине, в частен разговор бих ви казал, че вие придобивате синдрома на копърката. Един приятел трета година не смее да отвори една копърка, та да не се покаже Бойко от там. Но понеже сме на обществено място, ще ви отговоря по друг начин: „Вие може да не се занимавате с Бойко, но той така или иначе, се занимава с вас.” (ала-бала Монталамбер) И с мен де, нищо, че не съм гласувал за него. Та затова няма как да престана да се занимавам с него.
Пък и не го правя за кеф! Ще ми се тоя народ да разбере какъв премиер си е избрал. Пак! Ще ви го кажа така, че той да не разбере: премиерът е жертва на епистемологичната арогантност. (Да не разбере, имам предвид, че тоя термин съм го крал от Насим Талеб.) Епистемологична арогантност означава да надценяваме това, което знаем и да подценяваме, това, което не знаем. Човекът (не само този) е жертва на своята самозаблуда. „Същият процес, който ви кара да знаете по-малко, ви кара също и да се чувствате удовлетворени от знанията си”. И да заявите: „Характерът е по-важен от образованието”. ("24 часа", 29.01.2006 )
Аз, разбира се, в качеството си в момента на журналист на свободна практика, мога да си позволя да не го усуквам и да кажа направо, че Бойко е бълбук. Но няма да е възпитано. Пък и не мисля, че има смисъл. Човекът не е скептик по природа, невярването изисква сериозен разход на умствени усилия. (Дан Гилбърт) Да вземем например вярата в Бога. Колко е просто да се прекръстиш и да кажеш: „Помози Бог”. И колко интелектуални усилия са нужни, за да докажеш, че няма Бог. И какво печелиш, като го докажеш? Нищо! „Залогът на Паскал”: „Не знам дали Бог съществува, но знам, че нищо не печеля в случай, че той не съществува, ако съм атеист, а ще загубя много, ако е обратно.”
Е, в случая обратното на моето няма как да е, но човек никога не знае…
Може да ви изглежда, че със „Залога на Паскал” пресилвам, щото Бойко не е бог. Но знаете ли колко богове са почнали точно по тоя начин!?
Всеки сам си решава дали да вярва, или да рискува, сам си се надява да спечели от вярата. Е, ако ме питате какво вие ще спечелите, има много и различни гледни точки. Ще ви цитирам най-старата, която ми е известна, Евангелие от Матея: „Всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има”. (глава 25, стих 29).
Ако към тази гледна точка добавим най-новата, с която се запознах (книгата на Григор Лилов), ще излезе, че на Бойко ще се преумножи, щото той и така си има, а на вас ще се вземе, щото вие и така си немате.
Това е „ефектът на Матей”, известен в социологията като ефект на „нарастващите преимущества”. Другата страна на „ефекта на Матей” е, че немането има същото качество като имането – да нараства.
Както и да е. Да видим някои актуалности.
Премиерът споделил: „Ако баща ми беше жив, щеше да каже: „Сине, ти си будала, щом поемаш такава държава.”
Хитро! Като чуе думите „Сине, ти си будала”, българинът подсъзнателно почва да си тананика: „За крадец не ставаш, сине…” Така само с няколко думи Бойко се дистанцира от клептоманския рефлекс на българския политически истаблишмънт. Абе, не е случайно, че е писал дисертация и е доктор (малък доктор) по психология. Между другото, хубава дисертация станала. Още я изучавали в школата в Симеоново. Той го казва, но, както знаете, не е човек, дето се хвали за щяло и нещяло. И я написал само за две години! Като си помисля, че аз я влачих мойта седем-осем…
Скромен е, нема що да се убеждаваме. Веднъж, като се върна от Щатите, каза: „Шефът на ДЕА Майкъл Виджел лично заяви пред медиите какво мисли за нас. Няма да препредавам думите му, защото не съм самохвалко, но вие можете да ги цитирате….(08.05.2002, "Труд") И ние ги цитирахме, щом той няма против…
Обаче мисля, че със скромността не бива да се прекалява. Щото, дето вика Хашек, „Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения”. Да сте видели Бойко с украшения? Той даже ланец няма, макар че има подходящ врат. И изобщо скромността е една изключително подла добродетел. Тя може да създаде превратното впечатле­ние, че глупакът е разумен човек. Като си мълчи, как ще го разбереш? А глупав и нескромен се познава веднага. Затова не препоръчвам скромността. Разбира се и много да се говори не бива. Бойко пропусна някои много добри шансове да помълчи – за възродителния процес, за матряла, за шубата на Достоевски…
Колкото до наследството на Станишев, премиерът е прав. Джон Кенеди беше рекъл: „След като поехме властта, най-много ме изненада фактът, че нещата са точно толкова зле, колкото твърдяхме.”
Даже и още по-зле. И, което ме впечатлява повече, стават все по зле. И ако нещата, които са им оставили, продължават така да се влошават, няма да се учудя, ако накрая стане така, че нещата, които ще оставят, да са по-зле от нещата, които са им оставили.
Болен Лидеров предложил да се комасира дясната политическа нива. „Колкото по-бързо се случи окрупняването, толкова по-добре.” Отваряли се пукнатини, синури демек… И по синура, по синура, току БСП пак се окаже на власт. Не съм единодушен, но ми се струва, че на Сидеров са му подали нянката и той затова спря да реве като шотландско пони. Вика, че голямо достойнство на правителството било, че взема бързо решения.” Тук вече съм съгласен. Ние лично сме възпитан да мислим, че “бързата кучка планина повдига.” Не, май беше: “Сговорна дружина слепи ги ражда.” Както и да е, сещате…
Имам пресантиман, че на следващите избори Сидерови ще идат семейно – той, тя и То.