2/20/2009

20 февруари 2009 г.

Кадиев, явно не чул какво каза примиерът ("Стига глупости, Орешарски е от най-добрите ми министри!") и продължава да настоява за оставката му. "Трябва да понесе политическата си отговорност". Щото финансовият министър също бил компрометиран по случая със скандалите около НАП и Мургина.
Абе, Кадиев, каква оставка, бе, това да не ти е Япония! Там подават оставка за нема нищо. Като финансовия министър Шиочи Накагава. Щото се появи на пресконференцията на Г-7 в Рим в леко нетрезво състояние, малко валкаше и за миг задряма... Може би и той да е бил най-добрият министър на премиера Таро Асо, ама си отиде. Сиромашкият, вероятно за 50 г оризово вино. Те нали нямат ген да им разгражда алкохола... Пък ние нали си имаме всичките гени. Нашият маркер ЕМ78-алфа е на над 7000 г. Добре де, те като не могат да си произвеждат ензима, дето разгражда алкохола, антибиотици пият ли? Щото, доколкото знам, той един и същ ензим разгражда и алкохола, и антибиотиците...
Както и да е. И за тия 7000 години, като изключим хан Крум, всички наши управници са разбирали, че пиян народ лесно се управлява. За траките ви писах вчера. Сега друго да ви кажа. От 1961 до 1990 г. злоупотребата с алкохол се е увеличила 4 пъти. А пък от 90 г. нататък какво става... През 90 г. у нас се е консумирало по 134 л прясно и 119 кг кисело мляко на глава. А през 1999 г. съответно по 50.8 и 33.1. Значи демокрацията дори и пенсиите е отказала от киселото мляко...
Като казах 99-а година, та само да вметна. Точно на 19 февруари 1999 г. с мен стана една от най-големите метаморфози, които са ми известни. На 18 февруари взех заплата, имах и некой лев заделен и сметнах, че притежавам 1 млн. И някакви стотинки, не точно един милион. На 19 февруари Костов деноминира лева и аз останах с 1000 лв. Това беше единствената нощ в живота ми, когато съм бил милионер...
Та докъде спряхме? А, до киселото мляко. Оня ден четох, че истинско българско кисело мляко, от истинско краве мляко и оригинална закваска, в момента се произвежда единствено в Япония. Научили се жълтюгите и го правят истинско! Затова се учудих, че като беше наскоро в Япония, Параванката предложи да инвестираме в тамошната икономика. Те деликатно си затраяха. Та Иво Инджев пише, че Гошо щял да ходи сега в Италия да предлага на Берлускони да им внасяме пици. Но може и да се шегува. Инджев, Параванов не се шегува никога...Боже, тоя колко е сериозен! Дето викат турците, като ибрик без дъно е сериозен...
Между другото, като стана министър-председател Таро Асо, първото нещо, което направи, беше да намали собствената си и тази на министрите си заплати с 10%, а парите да идат за нуждите на административната и финансова реформа. А у нас си спомням, че само царските министри са правили подобен жест. Бяха решили да отделят по 5% от заплатите си във фонда за лечение на дечица, но после забравиха...
Тоя Таро Асо по някои неща много прилича на Бойко. Оня ден тресна една за тамошния материал - "неориентирана пенсия"... А тамошните пенсии не са скъсани като карпатски вълци, както са тукашните. В Япония пенсиите държат 40% от спестяванията. Само столетниците им са къде 40 000. И не е препоръчително да се ебаваш с тях...
И другата прилика между Бойко и Асото е, че и японските медии доста се шегуват с него, че не е чел достатъчно. Той даже е по-зле и от Бойко. Щото не бърка Томас Мор с Кампанела, а бърка буквите. По-точно йероглифите...
Като стана дума за финансови министри, та се сещам за тоя на Луи XIV - Никола Фуке. Той бил много полезен на краля, щото успявал да събира данъците и да пълни хазната. И другото му умение било, че страхотно изпразвал хазната в полза на краля. Е, не само в негова полза. И веднъж решил да се изфука с имението си, направил грандиозен бал в чест на краля, поканил всичките аристократи. Молиер написал специално пиеса, сервирали се невиждани блюда, а след вечерята Фуке ги развел из замъка си. На сутринта бил арестуван от капитана на мускетарите Д’Артанян, а след 3 м. осъден за крупни кражби, нищо че повечето му били поръчани от краля...
Сетих се за това, защото бях "Шок"-иран, че Мургина направила сватба на сина си за 600 хил. лв., подарила му мерцедес, споменават се къщи и имения...
И понеже вънка "сняг се сипе на парцали (с други думи вали)", та се сещам и за един виц, който малко напомня казуса "Орешарски - Мургина". Един се събудил и гледа жена му я няма. Излиза на двора и там на пресния сняг надпис с пикано: "Пешо да го духа". А, казал си, тука има две новини. Добрата е, че комшията има жълтеница, а лошата, че почеркът е на жена ми...
Та искам да кажа, че тая работа сама жена не може да я направи. Мъж си требе. Не ми е ясно само кой ще го духа.
Ба, не ми е ясно... Абонатите,както винаги...

1 comment:

Anonymous said...

Брутален финал, отблъскващ.