Настръхнах, честно ви казвам. Нещо важно става, което не разбирам. Сокол е несвойствено за един Сокол уплашен. Става ясно, че "Той" май е искал да убие Сокол. Малария се опитва да го успокои, доколкото й е възможно... Работата е сериозна! Говори се за някакъв "чудовищен план".
За това не разбирам начина, по който Комарницки се подбъзиква в "Сега". Нарисувал Сокол като сфинкс, а в нозете му едно бяло килимче и на килимчето една журналистка, която удивително прилича на Малария, надупена, стиска метал, пардон, микрофон...
В "Новинар" Полина Паунова обръща внимание, че в това интервю Сокол говори "за етническо напрежение, което нямал намерение да успокоява". Лошо!
Между другото Полина вика: "И аз имам каса за спестявания. Не е черна, а розова - прасе. Изпразвам я накрая на всеки месец, когато налице изникне сексуално-финансова криза (т. е. отваряш си портфейла и вътре к*р)."
Ало, пенсиите, как стои при вас въпросът със сексуално-финансовата криза? Има ли вътре...?
Извинявайте, не е време за шеги.
Пак в същия вестник Калин Руменов пледира за модерност в църквата. (В "Новинар", както съм отбелязвал, модерността се разбира да казваш к.. и п.... на всеки ред.)
"Църквата не е пичка... Пичизирането на религията се отлага... Голяма работа, че попът казал на премиера пич. Проблем щеше да има, ако му беше казал пичка."
Анатема! Анатема! Дедо владика, афоресай го!
Но после Калинчо казва нещо, под което бих се подписал и аз, ако не беше казано толкова модерно: "Поп си показва патката пред пички ученички. Друг умира от непълнолетен пич и приятел по алкохол и хомосексуализъм. В Гложенския манастир нещо гори... Ако беше педофил, педераст, подпалвач или друг православен боклук - отец Гарера щеше да остане незабелязан и незаклеймен."
Така е, не е ли така?
Но Калинчо трябваше поне с Гуглето да се справи. Щото там, като напишеш "поп Петър Гарера", и умната машина ти вика: "Може би имахте предвид Петър Гарена.
Може би...
Не, колегите наистина прекаляват. Ето, съобщават например, че казахски кръчмари писали писмо до Майкъл Джексън да го питат дали парите, които им събират за авторски права, стигат до него, или татъшният "Музикаутор" си ги туря в джоба.
И видели в това писмо прилика с писмото на запорожките казаци до султан Мохамед IV. А то няма нищо общо. Защото писмото на казахите е учтиво и любезно, докато от това на казаците даже и Калин Руменов би се причервил: "Ти султане...какъв си, дявол те взел, рицар, щом като не можеш с голо дупе таралеж да убиеш... Да ти е.. майката, македонски саламджия... дупедавец... на самия дявол внук и на нашия х.. закачалка (на руски има рима - самого гаспида внук и нашего х.я крюк), свинска муцуно..., да ти е...майката.
Целуни ни по гъза!"
Кашевой атаман Иван Сирко...(Д. Еварицки, "История на запорожките казаци.")
Ще извинявате, че малко го съкратих и извадих онези изрази, които могат да се изтълкуват като създаване на етническо напрежение.
Меглена Плугчиева вика пред "24 часа": "Чужденец може да поеме пътната агенция". Щото властта търсеше "ведър непукист", баламурник, казано по народному, но не намери.
Но иначе идеята е евристична. Защо вместо да избираме поредните мошеници, не наемем един екип от 20 мениджъри, па с милионите за избори да им дадем едни прилични заплати, за да не се изкушават и да ни оправят малко от малко родината. Така сме постъпили след Освобождението, а и през 1886 г., когато нарочна депутация обикаля Европа да ни търси цар. Щото хората тогава осъзнали, че българите сме "прости и бълбуци" и не можем да се оправим сами. Е, депутацията не намерила точния човек. Но то и нямало как. Щото естествено е, ако търсиш по виенските шантани, да попаднеш на некой шантонер, като на царя дедо му. Стамболов, като го видял, и рекъл: "Е.... й е майката на България с тоя цар". И понеже гените ходят през коляно...
No comments:
Post a Comment