9/27/2008

26 септември 2008 г.

Чук, чукам, пречуквам... Аз чукам, ти чукаш... На НДСВ им го начукват... Вече двама им окошариха. На варненската съдийка й го отчукват... Връщат й парите (88 500 лева, 28 900 евро, 3270 долара и 400 грама злато). На Румен Петков се опитват да му го доначукат. От ДАНС слушали депутатите... Трима бабаити с мерцедес чукнали кола на ДАНС и в яда си й срязали и четирите гуми. Тия от ДАНС казали: "Не е честно, вие сте трима, а ние сме сами!" И се оплакали на полицията... Чука ми авансът... К’вото изчукам - изпукам... Дентистката ми ми почука 46-и. (Тя така каза, аз мислех, че са само 32.) Каза, че чукал на къмто 150 лв. Да чукам на дърво да е само той... Не, не беше това чукането, което чаках...
"Обирайте си чуковете", каза Иво Инджев посредством скромен лозунг (А4) на протеста срещу покушението над Огнян Стефанов. Една овца (защото и сред журналистите има овци), попита: "Какво имате предвид?" Сигурно и от властта няма да се сетят. Без да ме е упълномощавал, ще го изтълкувам. Иска да каже да се направят, че ги чакат някъде другаде. Или както викаше старшата сестра в "Полет над кукувиче гнездо", "Ако не ви е толкова неотложно да стоите тук и да си приказвате"... Пречите на движението...
Кукувиче гнездо... Няма такова. Кукувицата снася в чуждите. А пък управляващите направо на асфалта. Като кокошката, когато иска да направи аборт...
Една госпожа съдела един, че я изчукал насила. И като я пита съдията кога станало това, рекла: "През цялото лято." Искам да кажа, че както си го начукаш сам, никой не може да ти го начука...
Пък в сайта "Опасните новини" пише: "Още като председател на БСП Първанов имал любовна афера с друга репортерка - Мира Баджева, любовница на главния редактор на "Нощен Труд" Димитър Шумналиев. Първанов се хвалел, че Баджева е голям майстор на оралната любов."
И това стана повод Шумналиев да напише цяла страница в "Труд" с надзаглавие: "Солидарност с Огнян Стефанов - барикада с много неизвестни". (При вестниците дяволът винаги е в под- или надзаглавието.) Шумналиев чука яко по продажната журналистика: "Детето на обществото, известно като свобода на словото, прихвана всички болести на прехода. Появи се гангренясала журналистика... трупна журналистика (Андрей Луканов на масата за аутопсия - вметка д-р Ф.), вулвени писачи ("България като вагина" - вметка д-р Ф.)...
Нали ви казах, самопознанието е много опасно...
Обаче върхът на чука, ако мога така да се изразя, е финалът: "Престъплението е някъде другаде, някъде преди това." Тоест в словото, не в чука.
Разбира се, че журналистиката не бива да е анонимна. Анонимен е само доносът. Но пък и наказанието за донос не може да е чук. Защото така погледнато, колко народ трябва да пречукаме... Всъщност не знам точно колко. Нека изчакаме комисията по досиетата да каже колко са доносниците сред журналистите. Дотогава гората ще ни пречи да видим "Бор"-овете...
Майка му стара, остарявам. Опитвам се да си спомня кой вестник пусна измислено интервю с Франьо Туджман и не мога. Че и друг го препечата, но и това съм забравил...
Иначе - да, грешница е журналистиката, но нека пръв хвърли камък, който е безгрешен... Щото грях е не само да наклепаш някого. Даже като че ли по-лек и доходен е другият дискурс - да похвалиш...
Пепа Витанова коментира в "Стандарт": "С благородното си излъчване тя (Зорка - бел. Т.Ф.) малко напомня на доня Маргарита - идеалната половинка на великия мъж, докато Елена Йончева е като Карла Бруни - мъжко момиче, което само финансира и организира филмите и живота си."
За финансирането не е съвсем така, щото един Гамизов спомена нещо за Люси Стойков... Но то е нищо спрямо величието! Какво величие бе, г-жа! Единственото велико на Параванката му е псевдонимът. За величието на Готски даже не ща и да мисля. Там величието е заплетено и по своему криминално...
Господи, моля те, преди да ми вземеш акъла, вземи ми перото...
На протеста колегията се обединила около виждането: "Имаме нужда от нов независим съюз." Да, голяма нужда! Единственото (ако не броим безплатния зъболекар), което извърши напоследък групата сенилни старчета, предвождани от председател, жертва едновременно и на алкохола, и на социализма, беше да хариза имотите на СБЖ на г-н Блъсков и така сбъдна една отколешна негова мечта. Не се съмнявайте, че беше безкористно...
Дали съм пил нещо? Да. Три. Инък не бих могъл... Извинявайте... За ненаписаното. Не ми стигна...

2 comments:

Anonymous said...

Днес си страхотен, д-р Тони!

Anonymous said...

Dottore,
върхът си,както винаги/откакто те открих/!А досежно финансирането на юнашките предприятия на първата госпожица се досетих за некво спонсорство на E.ON,не ли?
Ашко