За „Мадам В.” и за „Господин Т.” За нашите си работи.

„Труд”: „В "Пирогов" приети трима, паднали от високо”.
Те всъщност четирима паднаха, но засега Нанев не е потърсил медицинска помощ. Колко пъти писах, че тая история с ваксината за свинския е една голяма далавера. Поне един ще го отнесе, щото сега ще си ги турим тия ваксини… Ако Нанев беше министър на място, щеше да обясни на Бойко, както направи полската министърка на здравето, че тая пандемия е измислена и можеше да си икономисаме всичките пари за тамифлуто. Щото Бойко не е длъжен да разбира и от ваксини. Той не е длъжен от нищо да разбира. И, ако трябва да сме честни, придържа се плътно към правата си…
Не е длъжен и от акцизи да разбира. Румен Петков вика: „Приходите от акцизи са спаднали с 15 %. Такава контрабанда не е имало от времето на югоембаргото.” Лично аз не вярвам на Петков, откакто излъга за белите чорапи. Но и шефът на митниците Вальо Танов го потвърждава: „Никой не може да каже какъв е делът на контрабандата на цигари в страната.”
А когато никой не може да каже, всеки може да си каже колкото иска. При нас ги продават в плодзеленчука. На мястото на Бойко режа тиквата на оня баламурник Дянков и връщам старите цени… И д-р Филипов обещава да си пуши пак БТ за 3.60, макар, че сега му дават „Виктори” на три…
Ники Големанов написал в „Труд” коментар: „Капичмънт и импийчмънт”. А под текста читателката Стефка от Пазарджик написала: „Г-н Големанов, явно и Вие четете блога на д-р Тони Филипов - "Из делниците на един луд". Защото този "термин" - "капичмънт", Доктора го спомена на 15 март. Останете със здраве! Една пазарджиклийка.”
Така е, Стефче, така е, но разбери го и Ники. В текста си той е турил термина в кавички, но повече не може да направи. След това което написах за „Мадам В.” и „Господин Т.”, да ме цитира, значи да си рита трудовата книжка. А с кавичките дава знак, че има заемка. Той Сенека точно „Труд” е имал предвид, когато е казал „Всичко хубаво, казано от когото и да е, считам за свое.” Но мисля, че случаят не е такъв. Когато е възможно, ме цитират. Един-два пъти са го правили. А когато омбудсманът ми връчи наградата „Човекът-медия”, колегите от „Труд” единствени ме споменаха.
Като споменах „Господин Т.”, та се сетих. Свикал оня ден по спешност Комисията за журналистическа етика в печатните медии, за да дирят сметка на Доган. И членовете на комисията се обединили около мнението, че независимо от частния характер на писмото, в него се съдържали ясни намеци за наличието на корупционни практики сред журналистическата гилдия като цяло, което накърнявало доверието в медиите. И затова предлагат на Доган в „разумен срок” да подкрепи твърденията си с доказателства, ама документални доказателства, не доноси. Дано си пази фактурите…
Абе, тия хора никога ли не четат какво им пишат обикновените човеци в коментарите по форумите? Там изобщо не става дума за съмнения, а за убеждение, че много медии и журналисти са корумпирани. Искрено убеждение. И не винаги можеш да ги разубедиш.
А на журналистите Комисията препоръчва да не допускали подмяната на същинския дебат в обществото, който бил за повишаване на нравствената хигиена на политиците.
Демек да се замаже всичко, както с Коритаров, както с Бареков… Ами това е същият дебат, бе! Ако журналистите не лижеха задниците на политиците за пари и облаги, друга щеше да е нравствената хигиена и на едните и на другите. Ето какво е написал читател под коментара на Албена Воденичарова в днешния „Труд”: „И ти си от онези гъзолизци като Бареков и Диков дето му излизаха гъза. Не виждаш ли, че след няколко месеца ще се удавим всичките, включително и ти.”
Аз чух, че му били присаждали нов, но той го отхвърлил. Всъщност, не разбрах кой кого…
И както очаквах и баницополучателят се обади, скастри Доган: „Считам, че отношението на Ахмед Доган към журналистката от в. "Труд" Валерия Велева е недопустимо. Журналистите са за това, да пишат, да имат своя позиция, а на съвестта на медията, в която работят, лежи дали това е вярно или не…”
Като стана дума за съвест. В един хотел в планината собственикът беше сложил табела: „Ако при тази тишина и този чист въздух все пак не можете да заспите, сърдете се на нечистата си съвест.”
Като стана дума за планина… То верно, дето викаше Казандзакис думите са като черешите, дръпнеш една, тя повлече други. „Стандарт” пише, че в Гоцеделчевското село Делчево имали недостиг на вода и затова предлагали на гостите си вино, наместо вода. Па то като идеш там вода не ти трябва, бе! Честно ви казвам, нема такава красота! Бил съм два пъти в Янчината къща. Като си седнеш на барбекюто на двора, целото гоцеделчевско поле ти е в краката, чак до Родопите. Меткаш мръвки на барбекюто, на каменна плоча и поливаш с вино – колкото поеме. Вода да ти потрябва най-много да си измиеш ръцете от блажното, но можеш и да се избършеш само… Макар, че аз като съм ходил и вода си има, и баня към всяка стая, и интернет. Писал съм ви оттам и вие веднага познахте, че съм на голям кеф. Как щяло да не съм. От оня въздух и махмурлук не хващаш. Спиш четири часа и си готов да почнеш отначало. И не знам дали още не са се изучили тамошните, или просто са си скромни, но цените са едни от най-умерените…
Ей, размечтах се… Съберете се десетина-дванайсе хубави хора, идете в Янчината къща и ако не ви хареса, докторът ще ви върне парите. Е, по-нататък де, не веднага. Някой път. Ама няма да се наложи.
Но да се върнем към медиите. Оня ден чета, че "Ню Йорк Таймс" започва да излъчва в интернет сайта си видеозапис на ежедневните си планьорки, та да се осигуряла прозрачност и да видели читателите как се избират темите. Дали им стиска на трудоваците, пък и на другите нашенски вестникари?
Представям си „Монитор” например да почне да излъчва планьорките си. Всъщност, какво да си го представям, аз си го спомням.
Дежурният се прави на наивен:
- Какво ще правим с хонорара на Доган?
- Ще го турим на първа страница, иронизира го единият главен редактор. (В „Монитор” за всеки случай има двама главни редактори”.)
-Ще пишем ли за делото на Алексей Петров и новите обвинения?
- Какъв е тоя Алексей Петров, бе?! Колко пъти ще ти се казва, че няма Алексей, има Трактор. Ако щеш пиши Булдозер, Фадрома, но ако напишеш още веднъж Алексей, ще ти яде гъза баница! Трактора го правите голямо заглавие на първа и вътре още една страница. Шефчето ще се изкефи.
- Да пишем ли, че Батков продава „Левски”?
-Тури си го на кура Батков. Ако искате напишете един коментар и му скъсайте гъза. Абе всеки ден едно и също ли ще си повтаряме! Искам коментар за оня куц педераст Янев. Я там Тропата да му разпори и на него дирника. Да напише нещо как на Велика сряда Юда предал Христос… Батето е набожен, ще го хареса. И ако стане хубав го дайте и на „Телеграф” и „Политика”.
- Да пишем ли за изследването на „Алфа Рисърч”, че половината от децата са неграмотни?
- Тодоре, кой го ебе тая работа бе, Тодоре!? Не ни занимавай с глупости!
И т.н. и т.н. Това е само една примерна, но много близка до действителността, планьорка. Извинявам се за лексиката, но исках да добиете автентична представа. Щото вие сигурно си мислите, че планьорката е нещо като симпозиум. И си говорят на „моля”, „извинете”, „бихте ли бил…”
Абе, братя, утре да пиша ли? Не ми се пише, но ако кажете... Така де, той премиерът се съобразява с желанията ви, та аз ли…
Тоя така ще научи народа, че като вземем ние властта, ще се чудим как да го отучваме.