Честит празник

Дами, честит 8-ми март!
А вие, братя българи, купихте ли на булките по една китка? Или и вие сте селяни като д-р Филипов, който изпитва някакъв атавистичен срам да не го видят комшиите с цветя в ръка и да го вземат за интелектуалец? Някак си не можа той да си израсте напълно произхода. Щото на село цветя се носят само на погребение.
Ей, казвал ли съм ви, че и делфинът, дето е животно, и той носи китка от водорасли на делфинката! По принцип де, не на 8-ми март точно.
Ама тая година лошо се падна в делничен ден, та трябва да се бъркате и за колежките, а?! Лани, както беше в събота, можеше и само с един SMS…
Промениха се времената, та трябва и ние да се попроменим. В по-младежките си години наша милост беше приел безрезервно възгледа на Руската православна църква и на дякон Кураев от Московската духовна академия, че в първоначалния си смисъл 8 март е "ден на терористките от XIX в." Защото тогава си мислех, че по-голям терор от това да ти отнемат свободата на словото, свободата да имаш 2 лева твои си в джоба, свободата да пиеш 3 ракии, без да пишеш цяла нощ обяснения, не може да има. Но после свикнах...
Вчера щях да ви пиша и да ви дам някои идеи за подарък, обаче забравих. По вестниците прочетох тия дни много идеи. На едно място пишеше: “Подарете на любимата скок с бънджи за 8-ми март”. Интересна идея, но според мен може първо на тъщата, и ако щерка й не си вземе бележка, тогава. Така ще е по-справедливо, щото ще е била предупредена. Пък и децата едва ли много ще разпитват защо на баба й се е скъсал ластикът.
Както и да е, подаръкът е нещо строго индивидуално…
Братя, премиерът каза: „Трябва да направим така, че всеки ден да е 8-ми март.” А той като каже и край! Каза, че Разпети петък ще е почивен ден и го направи.
Всеки ден 8-ми март сигурно означава, че само аз ще изхвърлям боклука дома. Нямате идея мойта как се ядосва, като не го изхвърля…
А мен не че нещо ме мързи, не! Но ме е яд, щото съм конструирал една балировачка, която ще ми позволи да го изхвърлям веднъж седмично, но тя не ми дава да я инсталирам на балкона. Щяло да мирише. Колко ли пък ще мирише! Обяснявам й, че при морфологията на нашия боклук няма от какво да мирише, ама не слуша…
Но да не ви занимавам с мен си…
Как мислите, дали като понапредне още малко еманципацията, като вземат феминистките окончателно властта, пак ще честваме 8-ми март? Замислих се за това, защото прочетох, че в Екатеринбург отличили книгата "Роман без заглавие" на писателя Владимир Блинов като "най-оригиналното произведение през 2009 г., развиващо принципите на минимализма в литературата". Този роман се състои само от едно изречение, което ми позволява да го публикувам целия. Ама пък какво изречение: "Недей! Аз сама!" ("Не надо! Я сама.")
Въпрос само на фантазия е какво ще вкарате в това изречение. То може да поеме всичко – от запръжката до бикините. Аз например си го представям така: Да изхвърля ли боклука? Недей, аз сама! Да сменя ли бушона? Недей, аз сама! Да помогна ли за вечерята? Недей, аз сама!
И си седим на фотьойла и четем вестник или гледам Манчестър Юнайтед...
Много съдържателен роман, не ли?! Освен това бие и всички рекорди. Досега най-късият роман беше романът от шест думи на Хемингуей: „За продан бебешки обувки. Неносени са.” Но това е много тъжен роман. Друг роман, който също претендираше за най-къс, е „Почукване” на Фредерик Браун (1953 г.) И него мога да го публикувам целия: „Последният човек на Земята седеше сам в една стая. На вратата се почука…” Ужас! Това пък е хорър.
Имаше и един друг роман, който беше саде заглавие: „Ако Ева не можеше да зачене..." от Едуард Уелън. Нула думи! Защото ако Ева не можеше да зачене, нема думи…
Според мен това за Ева е вторичен въпрос. Преди него има друг: Какво щеше да стане, ако Адам се беше доверил на предчувствието си? Затова аз предлагам следния най-кратък роман, който има това предимство, че е с пряка реч. Нали знаете, некои хора не поглеждат книга без пряка реч. Ето го:
-Адаме, ти за едно ребро ли си, бе?
-Не бе, Господи, обаче имам кофти предчувствие…
Не съм му измислил заглавие, та ако ви хрумне нещо, обадете.
Ало, пенсиите, да ви питам. Като се заличат разликите между половете, пак ли се чества 8-ми март?
Не ми отговаряйте! Скоро ще науча. В смисъл, че като гледам как лети времето… Сякаш вчера беше 2008 г. Като сега си спомням какво съм писал на 8-ми март:
„Във връзка с някои инсинуации по вестниците и нездравия интерес от страна на ГЕРБ, дали Първанов е бил на лов за вълци в дните след трагичния инцидент, от Прескурентството съобщиха, че той наистина е бил в планината в района на Симитли, „но не е участвал в ловни събирания или други прояви, които са в противоречие с трагичните събития”. Както написахме вчера, отишъл е да потъгува на спокойствие и да си набере минзухари. А ако наистина е убил лисица, както твърди Медиапул, то това е станало при законна самоотбрана. Известно е, че президентът никога не напада пръв.”
Вижте колко прав съм бил. И сега Параванката не нападна пръв.
Но в интерес на истината съм длъжен да напомня, че тогава няколко пъти напразно питах вярно ли е това, дето пишеше в сайта Слава.бг (имаше и снимка), че Бойко бил единственият от изявените политици, който навръх 29 февруари (дните на траур) е посетил високосния бал на в. «Труд» в Бояна и цяла вечер усмивката не слизала от устата му?
Ама не ни отговориха…
Напомням ги тия работи, щото тогава те за пръв път се поскараха по-сериозно. И другата причина да ги напомням, е да спрат да дърпат котката за опашката. Щото, дето вика един пич, това е най-добрия начин да научиш работи, които не можеш да научиш по никакъв друг начин. Боже, учудени ще останете какви работи можем да научим, ако тръгне веднъж бримката…